Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…49 22.06 .2020 година град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, втори наказателен състав на втори юни 2020год. в
публичното заседание в следния състав:
Председател: БОРЯНА БОНЧЕВА
Членове:1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар Радостина Кабадалиева
Прокурор
Невена Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бончева ВНОХ дело №191 по описа за
2020година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №12/27.02.2020год.
РС- Димитровград е признал А.С.Д. със
снета по делото самоличност и ЕГН ********** за виновен в това, че в периода 20.07.2019 г. - 08.10.2019 г. в гр. Д.,
при условията на продължавано престъпление и на повторност, в немаловажен
случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот (счупил
стъкло на входна врата), отнел чужди движими вещи на обща стойност от 347.00 лв.
от владението на З. Й.
Г., от владението на И.А.С. и от владението
на Х. И.
Д. без съгласието на съответните лица, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.3 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 , вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.
55, ал.1, т.1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6(шест) месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл.
59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което е бил задържан под
стража по реда на ЗМВР и с Постановление на Прокурор, считано от 08.10.2019 г.,
и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по обвинението за използване на техническо средство- престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 от НК.
Привел
е на основание чл. 68 , ал.1 от НК в
изпълнение наказанието, наложеното на А.С.Д.
по НОХД № 320/ 2017 г. по описа на РС- Димитровград, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1(една) година и
6(шест)
месеца, което да изтърпи ефективно,
изцяло и преди изтърпяване на наложеното с настоящата присъда наказание при
първоначален строг режим на изтърпяване.
С присъдата е осъдил подсъдимия Д. да заплати на И.А.С. , ЕГН ********** *** сумата от 100.00/
сто лева/, лв. представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.10.2019 г. до окончателно
изплащане на сумата. Произнесъл се е по въпроса за веществените доказателстваи
разноските, направени по делото.
Недоволен от постановената присъда е
останал адв. С.Я. в качеството му на служебен защитник на А.Д., който я обжалва
в наказателно - осъдителната част с оплаквания за незаконосъбразност,
необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция подсъдимият Д. лично и чрез защитника си заявява, че оттегля
жалбата, но счита протестът на РП-
Димитровград за неоснователен и моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивното
производство е образувано и по протест на районния прокурор на РП- Димитровград
с оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част, както
и за заниженост на наложеното наказание.
Представителят
на ОП-Хасково поддържа протеста и моли присъдата да бъде изменена, като
подсъдимият бъде осъден и за квалификацята на деянието „ кражба „ по т.4 на
чл.195 ал.1 НК, а също и да бъде увеличен размерът на наложеното му наказание “лишаване
от свобода“.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
протеста и жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира
следното:
Присъдата
е постановена на 27.02.2020год. Протестът против нея е депозиран на 04.03.2020год.,
подаден е в законовия срок и се явява допустим, а разгледан по същество, е
частично основателен.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и
изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и
във връзка с наведените доводи в протеста, както и в съдебното заседание,
въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото
фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият
е осъждан по смисъла на НК седем пъти за
престъпления против собствеността. Последното му осъждане е по НОХД № 320/17 г. на РС- Димитровград, с
присъда в сила от 14.10.2017 год., по което е бил признат за виновен в
извършване на кражба в периода от 03.12.16год. до 06.12.16 год. и му е било наложено
наказание лишаване от свобода. С тази присъда е определено общо наказание между
наложените му по това дело и по НОХД№№4/17, 205/17 и 161/17 г., всички на РС-
Димитровград, в размер на най- тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца, отложено за изтърпяване по реда на чл. 66, ал.1 от НК за
срок от 4 години.
По делото установена следната фактическа обстановка, възприета
и от въззивната инстанция: З. Г. живеела в гр. Д.,
на ул. „Ч. М." №*-*-*.
Блокът се намирал в кв.В., бил в
лошо състояние и полуизоставен. На 14.07.2019 г. излезнала от апартамента
си, входната врата на който се
заключвала посредством катинар с халки. Не си спомнила дали заключила вратата. Отсъствала от дома си
няколко дни. Подс. Д. ***, разбрал, че св. Г.
отсъства от дома си. На 20.07.2019 г. около обяд отишъл при св. А.
Д. и го попитал дали има ключове за катинар
и че му трябвали. Св. Д. бил пиян и
в този разговор помнел само това. След разговора, подсъдимият по неустановен по
делото начин успял да проникне в дома на Г. Вътре видял, че има 2 отоплителни печки
тип „Чудо“ и готварска печка марка „Раховец". Решил да ги вземе и предаде
на вторични суровини. През прозореца хвърлил печките зад блока след което
отишъл отново при св. Д. и го
попитал дати може да вземе каруцата му, тъй като имал някакви железа за
предаване и св. Д. се
съгласил. С каруцата Д. отишъл до блока на св. Г.,
като натоварил изхвърлените от него на земята 2 печки тип „Чудо" и 1 печка
„Раховец", след което отишъл отново до блока на св. Д.,
който се намирал на около 150 м. от блока на св. Г. Двамата тръгнали с каруцата
за пункт за вторични суровини, за да предадат вещите, като отишли при св. Г.
М. - закупчик в пункт за изкупуване на черни
и цветни метали, стопанисван от „Ивойс метал труп" ЕООД. В съставените
документи било вписано името на св. А.
Д., като предадените 3 бр. печки излезнали
общо 63 кг, за което била изплатена
сумата от 14,17 лв., като за превоза Д. дал на св. Д.
7лв. На 22.07.2019 год. св. Г. се
прибрала в апартамента си. като установила, че вътре е влизано и е извършена
кражба, като за случилото се подала сигнал в полицията. На местопроизшествието
бил извършен оглед, при който оглед били иззети 2 бр. дактилоскопни следи -
съответно от кюнец на печка, намиращ се на пода и от вратичка на стенен
гардероб. От извършената дактилоскопна експертиза се установило, че следата от
врата на стенен гардероб е негодна за идентификация, а следата от кюнеца /тръба
за печка/ е оставена от показалец на дясната ръка от А.Д.. С Протокол за
доброволно предаване св. М. предал
намиращите се на пункта 3 бр. печки, като същите са му били оставени
впоследствие на отговорно пазене. Според извършената оценителна експертиза,
стойността на 2 бр. отоплителни печки тип „Чудо“ е общо 110 лв., а готварската
печка тип „Раховец" е оценена на 65 лв.
Св. И.С. ***..В.", на
ул. „Ч. М.", бл.*,
вх.*, ет.*,
ап.*. На 01.09.2019 год. до около 11:00 ч. си
бил у дома, след което излезнал и отишъл на гости на ****
си в кв. „М.", където правили годеж. Тържеството
се провеждало на улицата, като там бил и А.Д.. Той видял св. С., който му бил
съсед в квартала, като тогава решил да влезне у тях и да извърши от там кражба.
Върнал се обратно в кв. В. и отишъл
до апартамента на св. С.. Входната врата на апартамента била дървена, с два
прозореца в горната си част, Д. счупил прозореца в горната дясна част на
вратата и през него проникнал в апартамента. В кухнята на масата св. С. държал
в пластмасови чаши монети, които общо били 100 лв„ като Д. ги взел, след което
пак през прозореца излезнал навън и си тръгнал. Следобяд съседка на св. С.
видяла, че прозорецът на входната врата на апартамента му е счупен и му се обадила. Св.
С. се прибрал и установил извършената кражба за което подал сигнал в полицията
и на местопроизшествието бил извършен оглед.
Св. Х. Д.
живее в гр. Д., на ул.„Б.
м.“ №*,вх.*,ап.*.
Същата има малко дете, обслужвала го с детска лятна количка марка „Cangaroo".
На 08.10.2019год. св. Д.
изпрала количката и около 09:30 ч. я изкарала пред входа на блока, в който
живее да изсъхне, отишла до близкия магазин в квартала, като отсъствала около
десетина минути. В това време покрай блока минал Д., който видял мократа
количка, взел количката и си тръгнал. След малко св. Д.
се върнала и установила, че количката я няма пред блока. Качила се в
апартамента да пита мъжа си да не би да я е прибрал, но последният отговорил,
че не е. След това отишла до съседния блок. в който живеела свекърва й, но и тя
й отговорила, че не е взимала количката. Излизайки от нейния блок, видяла на
улицата Д. който бутал нейната количка, но вече била пълна с железа. Тя му
казала да й върне количката, но Д. отказал. Св. Д.
се прибрала, а Д. отишъл с количката и железата в нея в пункт за изкупуване на
вторични суровини при св. Г. М.,
където предал носените от него железа, а количката захвърлил до контейнер за
отпадъци на територията на пункта, където била и намерена. С Протокол за
доброволно предаване св. М. предал
количката. Според извършената оценителна експертиза стойността на отнетата 1
бр. лятна детска количка е 72 лв., като към момента на огледа същата не можела
да се използва по предназначение, тъй като била със счупена дръжка, част от
едното колело също било счупено и конструкцията на количката била усукана, като
при ликвидация на същата като такава можели да се използват резервни части в
рамките на 15 лв. След разкриване на престъплението количката била върната на
св. Д.
Изводите на първоинстанционния съд за
времето, авторството и механизма на изпълнителните деяния на извършеното
престъпление кражба от подсъдимия Д. се основават на внимателен и задълбочен
анализ на достъпните доказателства и доказателствени средства. При обсъждането
на тези доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка.
Първостепенният съд е подложил
събраните в хода на съдебното следствие доказателства на внимателен анализ и е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи относно това кои доказателствени
източници следва да бъдат кредитирани. Обосновано съдът е дал вяра на събраните
в хода на съдебното следствие свидетелски показания. Свидетелите, под страх от
наказателна отговорност, са депозирали пред съда логични, последователни и
безпротиворечиви показания. Само пострадалият от престъплението И.А.С. се е
възползвал от правото си да се конституира като страна в процеса, а
свидетелките Х. Д. и З.
Г. не са, поради което не следва да се
считат за заинтересовани от изхода на производството. Свидетелката Г.
не е категорична дали катинарът на входната врата е бил разбит или просто
заключен. От друга страна св. Д., който е дал
ключовете на подсъдимия също не е бил очевидец дали същите са били използвани
за отключване на катинара на апартамента на св. Г., напротив твръди, че
не знае как е е влезнал там подсъдимия, следователно това обстоятелство не е
доказано по несъмнен начин.
Известно е, че разпоредбата на чл. 303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, като
съдът признава подсъдимия за виновен единствено и само, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Дали едно повдигнато обвинение е доказано по
несъмнен начин или не се преценява въз основа на оценката на събраните в хода
на делото доказателства. Изискванията, които НПК поставя пред тази дейност, са
в следните насоки: изяснени ли са всички съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК обстоятелства,
достоверни ли са всички събрани доказателствени средства, безпротиворечиви ли
са те, кои от тях следва да бъдат кредитирани и защо, какви факти са установени и каква е тяхната
правна природа. Оценката на доказателствата съставлява процес на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия орган относно предмета на доказване, което следва
да почива само на основата на установени по несъмнен начин факти и на закона. В
конкретния случай, изхождайки от установената по делото доказателствена съвкупност,
настоящият съдебен състав счита, че гласните доказателства, които според
представителя на обвинението обосновават квалификацията по т. 4 на чл. 195,ал.1 НК, преценени съобразно разпоредбата на чл. 107 от НПК, не водят до единствения възможен и категоричен извод,
поради което оценителната дейност на РС е съобразена с изискването на чл. 303, ал.2 от НПК за доказаност на
обвинението по несъмнен начин относно използване на техническото средство при
кражбана на вещите от жилището на св. Г. Поради това въззивната инстанция
счита, че наведените доводи от РП – Димитровград за порочност на обжалвания
съдебен акт в тази част, се явяват неоснователни и неподкрепени от събраните по
делото доказателства.
С оглед на
така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция приема за правилен и
законосъобразен правният извода на районния съд, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1
от НК, във вр. чл. 26,ал.1 НК, като за периода 20.07.2019 год. до 08.10.2019 год. в гр. Д.
при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот (счупил стъкло на входна врата), отнел чужди
движими вещи на обща стойност от 347 лв. от владението на З.
Й. Г.,
от владението на И.А.С. и от владението на Х.
И. Д.
без съгласието на съответните лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на повторност и случаят не е немаловажен. Подсъдимият е осъждан по смисъла на НК седем пъти за престъпления против
собствеността. Последното му осъждане е по НОХД№ 320/17 год. на РС-
Димитровград с присъда в сила от 14.10.17 год., по което е бил признат за
виновен в извършване на кражба в периода от 03.12.16 год. до 06.12.16 год. и му
е било наложено наказание лишаване от свобода. С тази присъда е определено общо
наказание между наложените му по това дело и по НОХД№№4/17, 205/17 и 161/17 г.,
всички на РС- Димитровград, в размер на най- тежкото от тях- лишаване от
свобода за срок от 1 година и шест месеца, отложено за изтърпяване по реда на
чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години.
Извършването на деянията и авторството се установяват по
несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, съдържанието на
протокола за оглед и заключенията на изготвените дактилоскопна експертиза. В
настоящия случай постановената от ДРС осъдителна присъда почива на преки и на
косвени доказателства – показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, оставената
от подсъдимия дактилоскопна следа, установените в пункт за продажба на отпадъци
и до контейнер вещи, приобщени като
веществени доказателства. Тези доказателства, по мнение на съда, са от естество,
че правят възможно и наложително постановяването именно на осъдителна присъда,
както е сторил РС.
От обективна страна, както правилно е
посочил РС, подс. Д. е прекъснал фактическата власт на пострадалите върху
инкриминираните вещи, подробно описани по-горе, след което е установил свое
владение върху тях, а впоследствие се е и разпоредил, като е продал
откраднатите вещи. Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишните
владелци, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са
били собственост на подс. Д., т.е. те се явяват чужди.
Налице е квалифициращият
престъплението признак по чл. 195, ал. 1, т. 7
от НК
- кражбата е извършена повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК и не представлява
маловажен случай. Процесното деяние е извършено след като деецът е бил осъждан
за други кражби, съобразно посоченото по-горе.
Хасковският окръжен съд се
солидаризира с изводите на първата инстанция, че процесният случай не е
маловажен въпреки ниската стойност на откраднатите вещи с оглед начина на
извършване на деянието и с оглед високата обществена опасност на дееца,
обуславяща се от предходните му осъждания, като и двата квалификационни
признака на кражбата.
Налице е и квалифициращият признак по
чл. 195, ал. 1, т. 3
от НК.
От протокола за оглед и свидетелските показания безспорно се установява, че при
извършване на кражбата е бил счупено стъклото на входната врата на апартамента
на св. И.С. /протокол за оглед и албум/. Касае се за преграда, направена за
защита на имот.
Престъплението кражба е извършено и при
условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като през непродължителен период от време подс. Д. е извършил трите деяния,
които осъществяват състава на едно престъпление, при еднородна обстановка и
вина, като последващото е пряка и непосредствена последица и продължение от
обективна и субективна страна на предшестващото.
От субективна страна подсъдимият е
действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че вещите, които
отнема се намират във владението на други лица и са чужди, и ги отнема противно
на волята им. Налице е било и намерение
за своене на вещите, след като се е разпоредил с тях. Същевременно подсъдимият
е имал представа и за това, че престъплението извършва след като е бил осъждан
за кражби и чрез разрушаване на преграда, направена за защита на имот.
При
определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. въззивният
съд съобрази като отегчаващи отговорността му обстоятелства лошите характеристимни
данни, обремененото му съдебно минало, упоритостта при извършване на деянията, включително
дързостта при извършване на кражбите. Като смекчаващи обстоятелства съдът е
отмел младата възраст , незначителната стойност и окадзаното съдействие за
разкриване на обективната истина, като е счел, че и най- ниското предвидено в
нормата наказание е несправедливо високо и е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца. Подобно наказание настоящият съдебен състав
намери за занижено с оглед констатираните отегчаващи обстоятелства и намира, че
следва то да бъде увеличено при условията на чл. 54 НК и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,като следва да бъде увеличено към неговия законов минимум,
а именно „ лишаване от свобода „ за срок от 1 година, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
Законосъобразно
е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание в затвор при
първоначален строг режим. Налице са били и предпоставките за приложение на чл. 59 от НК, както и приложението на чл. 68,ал.1 НК, с оглед осъждането на Д. по НОХД №
320/2017год. по описа на РС- Димитровград- „ лишаване от свобода „ за срок от 1
година и 6 / шест / месеца , което да изтърпи ефективно, изцяло и преди
изтърпяване на наложеното с настоящата присъда наказание, като правилно е
определен и режимът за изтърпяването му.
Съобразявайки
наличието на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД , съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати на св. И.А.С. сумата от 100лв.,
представляваща причинуна имуществена вреда.В този ред на мисли присъдата е
правилно постановена и в частта досежно веществените доказателства и
разноските, поради което следва да бъде потвърдена в останалата част..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 12/27.02.2020год., постановена по
нохд № 566/2019год. по описа на РС- Димитровград в наказателно – осъдителната й
част, като УВЕЛИЧАВА наложеното на А.С.Д.
със снета по делото самоличност и ЕГН ********** наказание „лишаване от свобода„ от
6 / шест / месеца на 1/ една / година.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: