Р Е Ш Е Н И Е
№ 664 21.04.2010г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи април две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
секретар Ж.С.
като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.дело № 1871 по описа на БРС за 2010г.
Производството е по чл.8, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Производството по делото е с
правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 18 от ЗЗДН.
Образувано е по повод
депозирана в БРС на 18.03.2010 г. молба от М.Н.С. за издаване на заповед за
незабавна защита против съпруга й И.И.С.. В молбата се твърди, че на 03.03.2010
г., око 03,00 часа, ответникът нанесъл побой на молителката- удрял я с юмруци
по главата, ритал я, душал я, като през цялото време крещял и я обиждал с
нецензурни думи – „курво мръсна” и желаел да наруши тайната на кореспонденцията
й, като я принуди да му каже паролата за профила си в обществения форум facebook. Молителката твърди, че през последните
няколко години скандалите между нея и съпруга й зачестили, той започнал да
става по-агресивен и да проявява безпричинни изблици на вербална и физическа
порява на агресия, както и психически тормоз изразен в забрани за срещи с
близки на молителката хора – роднини – родители, приятелки и т.н. В този смисъл
заявява, че е подложена на ежедневен физически и психически тормоз от негова
страна, както и че живее в постоянен страх за живота и здравето си, тъй като
съпругът й е изключително жесток, агресивен и неконтролируем. Поради това тя
моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, с която съдът да наложи
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 от ЗЗДН. Към молбата са приложени доказателства-
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение № .../2010 г., както и № .../2008г.
Служебно са събрани
и доказателства за това, че ответникът е неосъждан към дадата на спорното
деяние, както и че не се води на амбулаторен отчет в ОДПЗС Бургас.
В отговор на депозираната по делото молба на молителката М.С. е постъпило
становище от ответника, който твръди, че от 01.03.2010г. до 04.03.2010г. е
пребивавал в х. „Б.”, кв. С., ул. „Ч. М.” №..., като представя адресна карта за
записване в хотела. Представя копие от паспорт на съпругата си и от собствената
му лична карта, видно от които първата е с регистриран постоянен адрес в гр. Б.
, ул. „Х.К.” №..., а последният на адрес в гр. Б., ул. „П.” № ...... Излага
твърдение, че посоченото от молителката жилище никога не е ползвано за
съвместно обитаване на семейството, а за същото е налице договор за наем между
търговското дружество на ответника, като наемател и неговата майка П. К. като
наемодател. Представя договор за охрана – СОТ на офис. Преставя фактури за
мебели на името на търговското му дружество и твърди, че същите са собственост
на търговеца и са обслужвали търговската му дейност, като са се намирали в
спорния недвижим имот. Желае разпита на свидетели при условията на довеждане.
В съдебно заседание молителката се явява лично, подържа молбата си, иска
нейното уважаване и представя други доказателства.
Ответникът се явявя лично и оспорва депозираната молба. Не се сочат
доказателства.
В хода на производството са разпитани свидетелите Ж. – баща на молителката,
Т. – неин вуйчо, А. – съседка на семейството , живуща ***, св. Н., секретарка
на ответника в собственото му търговско дружество, св. П. – приятел на
ответника и св. Ж. доскорошен служител при ответника. Във второто по делото
заседание разпита е била и св. С. В. С., както и изслушано е било детето П. Ш. С..
След съвкупна преценка на доводите на молителя, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Подадената от молителката М.Н.С.
молба съдържа
законоустановените реквизити по чл.9 и е подадена в преклузивния срок по чл.10
ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима.
По основателността на искането за защита, съдът намира следното:
Видно от изложеното в цитираната декларация, са налице данни, че на 02.03.2010 година
около 19.00 часа започнали действия на ответника по домашно
насилие спрямо молителката и родените от брака им деца, изразили се в заключване на
съпругата и децата извън дома. поради закъснение на същите, както и осъществен
акт на домашно насилие на 03.03.2010 година около 03.00 часа, намерило проявление
в пряк физически контакт на съпруга спрямо молителката, довело до телесни повреди,
който бил съпроводен с обиди, наричайки я „курво мръсна" и заплахи за
убийство.
Бургаският районен съд намира, че така изложените твърдения на молителката,
за осъществено спрямо нея домашно насилие, са доказани, като за тях
свидетелства издаденото съдебно медицинско удостоверение, представено по
делото. Същото макар и оспорено касателно истинността на неговата дата, не е
оборено от страна на ответника по делото. В тази му част - относно датата и извършения преглед
документът притежава официален удостоверителен характер, поради което
отразеното в същия се счита за вярно до оборването му с допустими способи от
страна на оспорилата го страна. Самият документ в частта му относно
констатациите за причинени на молителката телесни повреди от твърди тъпи
предмети, биват потвърдени и от св. показания на св.Ж. и Т., пред които
пострадалата непосредствено след преживяното е споделила възприятията си.
Поради изложеното молбата на същата следва да бъде уважена. Единственото
противоречие между представения официален документ и св. показания на св. Т. е
касателно датата на извършеното освидетелстване на молителката, като разликата
от един ден е несъществена с оглед изминалия период от близо два месеца от
датата на инцидента. Липсват данни около спорния период за други инциденти и
физически съприкосновения с фатален край, в които да и участвала молителката,
за да бъде дори и разколебана версията й. Съдът не приема и не кредитира св.
показания на св. Н. в частта, касателно отсъствието на ответника от семейното
жилище към момента на осъществяване на актовете на домашно насилие, тъй като те
оборени от последващото поведение на ответника С. по явяване в жилището на св.
Тодоров, представянето на личните си извинения и съжаления за случилото се,
загрижеността му за здравословното състояние на съпругата му и т.н. Освен това,
като служител на ответника св. Н. е пряко зависима от същия, което обосновава
недостоверността на св. й показания, за разлика от тези на св. Ж. и Т., които
макар и роднини на пострадалата построяват една фактическа обстановка без
вътрешни противоречия. Нелогични са обясненията на св. Н. за това, че в
посочения от нея хотел до ранни зори с ответника са извъшвали описаната трудова
дейност, които обяснения попадат в противоречие със собствените й обяснения,
касателно упражняването на търговската дейност на ответника в имота на ул. „П.”
№..., като в същото време свидетелката не дава логично обяснение и за причината,
поради която твърдяната от нея трудова дейност не е извършвана в офиса на
дружеството, а в необичайната обстановка на хотелска стая.
Нелогични при така установеното са и св. показания, на св. П. и Л. Ж., че
съпрузите не живеят заедно от около година и полови две, предвид констатацията,
че повод за осъществения акт на домашно насилие е станало именно закъснение на
съпругата да се прибере навреме, съпроводени с подозрения от страна на
ответника в изневярата й, които обстоятелства не биха имали значение за него
при твърдяното от последните двама свидетели дезинтересиране на съпрузите един
към друг, нито би се явил повод за осъществяване на акта на домашно насилие отказа
на молителката да предостави на съпруга си паролата за профила си в обществения
форум facebook.
Свидетелските показания на св. С., същото не отразяват нейни преки
възприятия в частта касателно ненапускането на хотела от страна на ответника в
нощта на 03.03. срещу 03.04.2010г. , а изразява съждения, че И.С. не е напущал
хотела, защото за това не й е било докладвано от свекъра и свекърва й.
Изслушано в присъствието на педагог детето на страните – П. разпознава като
свой дом именно жилището на ул. „П.” и разказва за разпределението на жилищната
площ в него. Естествено това обстоятелство не изключва възможността жилището да
се ползва и за офис на търговското дружество на ответника, но само по себе си
същото не е основание за промяна на направените по-горе изводи.
Представенатата като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която
съобразно закона е достатъчно доказателство за извършено домашно насилие, също подкрепя
изцяло твърденията на молителката, че спрямо нея на процесната дата е
осъществено насилие от съпруга и, изразяващо се в нанасяне на удари по цялото й
тяло с твърди тъпи предмети, каквито са човешките крайници и заплахи за
унищожение.
Предвид основателността на молбата на М.Н.С., съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени следните мерки по
ЗЗДН, а именно тези предвидени в чл.5 ал.1 т.1, т.2 и т.3. Макар Съдът да
приема като надлежно доказано обстоятелството, че един и същи имот е бил
използван както за жилище на семейството, обитавано съвместно от членовете му,
така и за офис на собственото на ответника търговско дружество. Последното
обстоятелство все пак не се явява пречка за прилагане на предвидените в ЗЗДН
чл.5, ал.1, т.2 и т.3 мерки за защита срещу домашно насилие, предвид базспорния
факт, че човешкото здраве и живот, както и достойнство са блага с по-висока
степен на обществена значимост от търговската печалба и сигурността на
търговския оборот, поради което имат предимство пред тях и следва дъ бъдат
защитавани с всички средства, предоставени от закона. Още повече, че самият
ответник е следвало да има предвид това обстоятелство преди да упражни с
поведението си домашно насилие на съпругата си. Все пак срокът на мерките по
т.т. 2 и 3 на чл.5, ал.1 ЗЗДН е съобразен и с обстоятелството да не бъдат
нанесени значителни вреди на търговската дейност на ответника.
Съобразно нормата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН на извършителя следва да се наложи
и глоба в размер на 200 лева. Срока на посочените от съда мерки следва да е от три
месеца, считано от дата на постановяване на настоящото решение, като съдът определя
същия срок като има предвид данните по делото, че това е първи констатиран по
надлежния ред акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за
производството в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА мярка за незабавна защита на М.Н.С. с ЕГН ********** ***, срещу
осъществявано домашно насилие от страна на съпруга й И.И.С., ЕГН **********,***,
като:
ЗАДЪЛЖАВА И.И.С., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М.Н.С. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА И.И.С., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с М.Н.С.
с ЕГН ********** жилище, находящо се на адрес:***, за срок от три
месеца, считано
от влизане в сила на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на И.И.С., ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра жилището и
местата за социални контакти на М.Н.С.
с ЕГН **********, за
срок от три месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
НАЛАГА на И.И.С., ЕГН **********, глоба в размер 200 /двеста/ лева.
Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.И.С., ЕГН **********, че на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Да се издаде съдебна заповед за защита.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер 80 /осемдесет/ лева.
Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят
служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му.
Обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Чавдар
Димитров
Вярно
с оригинала
Ж.
С.