№ 429
гр. Варна, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110105067 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, действащо чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, срещу Х. Ц. Х. с
ЕГН ********** и адрес: гр. В. по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед №333/25.01.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №674/2022г. по описа на
ВРС за следните суми: сумата 5224.94 лв. /пет хиляди двеста двадесет и четири
лева и деветдесет и четири стотинки/ - непогасена главница по Договор за
потребителски кредит с номер CARU-17390832 от 01.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г.,
до изплащане на задължението; сумата 937.36 лв. /деветстотин тридесет и седем лева
и тридесет и шест стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 год. до
20.07.2021 год.; сумата 703.82 лв. /седемстотин и три лева и осемдесет и две
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г, на основА.е
чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2019 г. между стрА.те е сключен
договор за потребителски паричен кредит с номер CARU-17390832, с който ищецът е
отпуснал на ответника заем в размер на 6000,00 лв. за срок от 20 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.07.2021 г. - съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер
на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 20 броя
1
равни месечни вноски всяка в размер на 514.17 лева, като в договора е посочена и
общата стойност на плащА.ята по кредита. Сумата, предмет на договора, била
преведена по личната банкова сметка на ответника. Между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ и кредитополучателят било сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по горепосочения договор за потребителски кредит, предвид
подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за
съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от
извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрА.е
на Република България.
Ищецът излага още, че длъжникът Х. Ц. Х. преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.08.2020 г., като към тази дата са погасени 3 месечни вноски.
В чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата, както и че вземането става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си.
При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да съдът да приеме, че в
условията на евентуалност предявява осъдителен иск, като счита, че същият
осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника. Счита така предявените искове
по чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу доверителя й за
недопустими, тъй като с исковата молба се въвеждат нови правни основА.я, които не
са предмет на заповедното производство.
Изразява становище, че не са представени доказателства, от които да е видно, че
ответникът е надлежно е уведомен, че вземА.ята на кредитора по процесния кредит
стават предсрочно и изцяло изискуеми, нито че е поканен да заплати станалото в
цялост изискуемо задължение, в нарушение на т. 18 от TP № 4/18.06.2018г. на ВКС
Също така не са представени и актуални доказателства по аналитичната партида на
клиента Х. Ц. Х., които да показват към датата на образуване на настоящото исково
производство какъв е размерът на непогасените от него задължения по процесния
договор за потребителски кредит. Представеното извлечение по кредит CARU-
17390832 към ИМ е с посочена дата 18.04.2022г. като ответникът твърди, че не са
2
отразени евентуални плащА.я, настъпили от момента на образуване на заповедното
производство до датата на депозиране на настоящия отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на
стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По ч.гр.д.№674/2022 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №333/25.01.2022 г. в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
срещу длъжника Х. Ц. Х. за сумите, както следва: сумата 5 224.94 лв. /пет хиляди
двеста двадесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - непогасена
главница по Договор за потребителски кредит с номер CARU-17390832 от 01.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.01.2022 г., до изплащане на задължението; сумата 937.36 лв.
/деветстотин тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ – възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2020 год. до 20.07.2021 год.; сумата 703.82 лв./седемстотин
и три лева и осемдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г.
до 16.01.2022 г., както и сумата 187.32 лв. /сто осемдесет и седем лева и тридесет и две
стотинки /, представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които –
137.32 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Заповедта е връчена по чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 от ГПК на длъжника,
поради което съдът на основА.е чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си.
В предоставения му едномесечен срок кредиторът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. клон България е инициирал настоящо производство като е предявил за
установяване за дължими вземА.ята, предмет на Заповед за изпълнение
№333/25.01.2022 г., издадена по ч.гр.д. №674/2022 г. на ВРС.
По делото е представен Договор за кредит за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARU-17390832 от 01.11.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България“ и Х. Ц. Х., по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 6 000 лева, с краен срок за издължаване
20.02.2022 г. (15 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. т.2 от Договора, при
ГЛП от 19,38% и ГПР от 25,72%. В договора е инкорпориран погасителен план. Към
договора са подписА. между стрА.те условия към договора.
На 05.06.2020 г. между стрА.те е подписано споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по Договор за кредит за потребителски паричен кредит CARU-
3
17390832 от 01.11.2019 г., в което е уговорено заплащането на погасителни вноски с
номера 4, 5, 6, 7 и 8, като е изготвен нов погасителен план
Представена е последна покана изх. № PLUS-15676327 от 12.09.2018 г., с която
кредитополучателят е поканен да погаси задълженията си по договора, обявени от
банката за предсрочно изискуеми в общ размер от 20596,45 лв., от които главница -
15337,50 лв., договорна лихва - 4638,72 лв., обезщетение за забава - 620,23 лв. и
представена към нея обратна разписка, на която не са отбелязА. никакви извършени
действия във връзка с връчването.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
А. В., съгласно която Размерът на платените от кредитополучателя по процесния
договор суми са в размер на 1450,00 лв., като на 31.01.2020 г. са заплатени 150,00 лв.;
на 18.02.2020 г. са заплатени 850,00 лв., на 06.03.2020г. – 440,00 лв. и на 26.04.2020 г.
– 10 лв. Сумите, платени от ответника счетоводно са отнесени както следва: главница –
1035,06 лв., лихва – 337,44 лв. и застраховка – 77,50 лв., или всичко платено е в размер
на 1450,00 лв. Размерът на непогасеното и падежирало задължение по процесния
Договор за главница и договорна лихва към 20.09.2020 е: главница - 2780,63 лв. и
договорна лихва - 429,47 лв., или общо 3210,10 лв. Размерът на дължимата главница с
падеж след 20.09.2020г до края на договора е в размер на 2184,31 лв. Размерът на
непогасеното задължение по процесния Договор за главница и договорна лихва,
съгласно представения към споразумението погасителен план е както следва: главница
- 4964,94 лв. и договорна лихва - 937,38 лв., или общо 5902,32 лв. Размерът на
законната лихва за забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор
върху всяка непогасена вноска за главница от съответния й падеж до датата на
входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда – 24.01.2022г. е 481,25 лв.
Размерът на законната лихва за забава, вследствие на забавено плащане по процесния
договор върху всяка непогасена вноска за главница, ако се приеме, че цялата главница
е станала изискуема на 20.09.2020г от съответния падеж на всяка вноска до датата на
входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда – 24.01.2022г е 680,54 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основА.е чл. 422 от ГПК, във вр. с: по иска за
главница с чл. 9 от ЗПК; по иска за договорна (възнаградителна) лихва с чл. 11, т.9 от
ЗПК; по иска за лихвена надбавка за забава с чл. 11, т. 15 от ЗПК.
По допустимостта:
От ответника е направено възражение за недопустимост на исковете поради
въвеждане на нови правни основА.я. Съдът намира същото за бланкетно, тъй като не е
посочено, какви правни основА.я счита, че са въведени със заповедта за изпълнение и
какви в настоящото производство. Въпреки това съдът следва да отбележи, че не
4
намира разлика в основА.ето, на което се търсят процесните суми, доколкото и по
заповедта за изпълнение и по исковата молбата основА.ето е суми за главница,
договорна и мораторна лихва по Договор за кредит за потребителски паричен кредит
CARU-17390832 от 01.11.2019 г.
Доколкото кредитодателят и ищецът са посочени в договора за кредит и в
исковата молба с еднакви индивидуализиращи ги данни, за съда не съществува
основА.е за съмнение, че те са едно и също лице, поради което и това възражение за
недопустимост на иска, направено от ответника, е неоснователно.
Доколкото искът е предявен в предоставения от съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
преклузивен срок, както и поради наличието на идентичност между основА.ето и
размера на присъдените със заповедта за изпълнение суми и търсените в настоящото
производство, съдът намира предявените искове за допустими.
По основателността:
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на
основА.ето, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите
вземА.я, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между него и ответника е
възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит, че е предоставена заемната сума на кредитополучателя срещу
задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер,
изпадането на заемателя в забава.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице
облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по
процесния договор за банков кредит и „БНП Париба Пърсънъл Файненс А.С, клон
България". Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е
предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница,
договорна лихва и обезщетение за забава.
Длъжникът е изпаднал в забава още на първата падежна дата – 20.08.2020 г.
Съгласно чл.5 от Договора при забава на плащА.ята на две или повече погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да
е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост.
По делото няма данни за изпращане и респ. връщане на поканата за обявяване на
5
кредита за предсрочно изискуем до длъжника.
С т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от стрА.те и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на
кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването
на преписа от ответника по иска. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на назначения му особения представител и от този момент
се пораждат свързА.те с факта на връчване правни последици. Или в конкретния казус
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредитът
е бил изцяло падежирал, а до тази дата на данни по делото на длъжника да е била
обявявана предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно даденото разяснение на ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение
от 02 април 2019 г. по т.д.№8/2017 Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК.
Видно от заключението на вещото лице размерът на дължимата главницата по
кредита е бил 4964,94 лв., размерът на дължимата договорна лихва е бил 937,38 лв., а
размерът на мораторната лихва за забава, изчислена съгласно законния лихвен процент
е в размер на 481,25 лв. Останала е незаплатена и застрахователна премия в размер на
260, 00 лв. от общо дължимата 337,50 лв.
От ищеца в настоящото производство се претендира за главница сумата от
5224,94 лв., която се равнява на сбора от дължимата главница и дължимата незаплатена
6
от длъжника застрахователна премия, която е заплатена от кредитодателя и е
прибавена към главницата по кредита (4964,94+260,00). В обстоятелствената част на
исковата си молба обаче ищецът не е посочил, че освен заемната сума от 6000,00 лв.
главницата включва и заплатена от него застрахователна премия, нито е претендирал
сума с посочено основА.е. Поради това съдът намира, че на ищеца следва да се
присъди само непогасената част от заемната сума, или сумата от 4964.94 лв., а за
разликата до търсените 5224,94 лв., представляваща останалата като незаплатена
застрахователна премия искът следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Съгласно ал.2 на същия член, когато потребителят забави дължимите от него
плащА.я по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Така изчислена законната лихва от вещото лице се равнява на сумата от 481,25
лв., а от ищеца се претендира заплащане на сумата от 703,82 лв., поради това искът за
мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 481,25 лв., като за разликата над тази
сума до претендирА.те 703,82 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производството, съобразно на
уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 751,68 лв., от които
заплатена държавна такса в размер на 171,68 лв., депозит за вещо лице в размер на
180,00 лв., депозит за особен представител в размер на 300,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., от които следва да се присъдят 699,06 лв. В
заповедното производство са направени разноски в размер на 187,32 лв., от които
137,32 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които
следва да се присъдят 174,21 лв.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНШЕНИЯТА между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, действащо чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, че
ответникът Х. Ц. Х. с ЕГН ********** и адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, действащо чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14 следните
7
суми: сумата 4964.94 лв. /четири хиляди шестдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки/ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит с номер
CARU-17390832 от 01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 24.01.2022 г. до изплащане на задължението;
сумата 937.36 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/
– възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 год. до 20.07.2021 год. и сумата
481,25 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ -
мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г., на основА.е чл.79 и чл.86
от ЗЗД, като ОТХВЪРЯЛ ИСКА за разликата над сумата от 4964.94 лв. /четири
хиляди шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ - непогасена главница
по Договор за потребителски кредит с номер CARU-17390832 от 01.11.2019 г. до
предявените 5224.94 лв. /пет хиляди двеста двадесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.01.2022 г., до изплащане на задължението както и за
разликата над сумата 481,25 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и
пет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г до
предявените 703.82 лв. /седемстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/ и, за
които вземА.я е издадена Заповед №333/25.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №674/2022г. по описа на ВРС, на
осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Х. Ц. Х. с ЕГН ********** и адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, действащо
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 14 сумата от 699,06 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и шест
стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата
от 174,21 лв. (сто седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки),
представляващи разноски в производството по ч.гр.д. № 647/2022 г. на ВРС, на
основА.е чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8