№ 3514
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204799 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Е. Ч., ЕГН **********, чрез адв. П. П. от
САК, против Наказателно постановление № 21-4332-028052/08.02.2022г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за субективна несъставомерност на
нарушението. Твърдят се и съществени нарушения на процесуалните правила
в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, тъй
като в НП не са описани всички съставомерни факти от състава на
административното нарушение. Прави се искане за отмяна на НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Ч., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. П. П. от САК,
който пледира за отмяна на НП по доводите в жалбата.
Наказващият орган - Началник сектор към СДВР, ОПП, редовно
уведомен, не изпраща представител. В материалите по
административнонаказателната преписка са приложени писмени бележки от
Д. Д. - Началник сектор в ОПП, СДВР, в които се излагат съображения, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила, НП има съдържанието по чл. 57 ал. 1
ЗАНН и материалният закон е приложен правилно. Навежда се, че
жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Наказващият
орган навежда, че въззивникът е действал при форма на вина
непредпазливост, тъй като е бил длъжен да се увери, че управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред и че по отношение на него има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", но не го е сторил. По
изложените съображения се прави искане НП да бъде потвърдено. Навежда се
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
в случай, че то надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От 13.09.2012г. и към 23.11.2021г. собственик на лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх била В.Т.П..
На 23.11.2021г. регистрацията на горепосоченото МПС била служебно
прекратена на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП на основание получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за
застраховането за липса на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Служебното прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил се извършило с отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР на 23.11.2021г. в 09:41
часа, като собственикът не бил уведомен.
На същия ден - 23.11.2021г. около 12:28 часа жалбоподателят Н. Ч.
управлявал лекия автомобил марка "БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. №
хххххххх на територията на град София по булевард "Черни връх" с посока на
движение от Околовръстен път към ул. "Филип Кутев", като при ресторант
"Вивенда" бил спрян за извършване на проверка от служители на ОПП -
2
СДВР. При извършената проверка в автоматизираната информационна
система на МВР полицейските служители установили, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация и по
отношение на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
548746/23.11.2021г.
На 29.11.2021г. в СДВР - ОПП били представени данни от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 КЗ за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил марка
"БМВ", модел "Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх.
Впоследствие материалите по административнонаказателната
преписка били изпратени в СРП предвид данни за осъществен състав на
престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Образувана била пр. пр. №
475/2022г. на СРП. С постановление от 11.01.2022г. прокурор при СРП
отказал да образува досъдебно производство по мотиви за липса на
осъществен състав на престъпление, като приел, че жалбоподателят Ч. не е
съзнавал факта на служебно прекратената регистрация. Предвид данните за
осъществено административно нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП материалите
били изпратени на Началника на СДВР - ОПП за преценка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч..
На 08.02.2022г. Даниела Д. - Началник на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП - СДВР издала обжалваното Наказателно
постановление № 21-4332-028052/08.02.2022г., с което на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя Н. Ч. било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства - постановление от 11.01.2022г. по пр. пр. № 475/2022г. на
СРП, наказателно постановление № 21-4332-028052/08.02.2022г., справка -
картон на водача, заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. - и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи,
отговор от СДВР - ОПП рег. № 43320-49110/12.05.2022г., справки от
Централна база АИС КАТ.
Съдът изцяло се довери на приобщените по делото писмени
3
доказателства, които са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви,
като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
От събраните в съдебното следствие писмени доказателства се
установи, че на посочената в НП дата - 23.11.2021г. около 12:28 часа
жалбоподателят Н. Ч. е управлявал МПС - лек автомобил марка "БМВ", модел
"Х 3 2.0 Д" с рег. № хххххххх на територията на град София по булевард
"Черни връх" с посока на движение от Околовръстен път към ул. "Филип
Кутев", като регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на
същата дата на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП след получено уведомление по
чл. 574 ал. 11 КЗ от Гаранционния фонд, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 140 ал. 1 ЗДвП и е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 175 ал. 3 ЗДвП.
С постановление от 11.01.2022г. по пр. пр. № 475/2022г. на СРП
прокурорът е приел, че не са налице основанията за ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя поради субективна
несъставомерност на деянието. Следва да се посочи, че за да осъществява
състав на административно нарушение, едно деяние следва не само да
нарушава установения ред на държавното управление, да е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред,
но и да е извършено виновно /чл. 6 ЗАНН/. Административното нарушение по
чл. 140 ал. 1 ЗДвП е формално такова, на просто извършване и за
съставомерността му е достатъчен простия факт на управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, без да е необходимо настъпването
на допълнителен общественоопасен резултат. Доколкото нарушението по чл.
140 ал. 1 ЗДвП е формално, според теорията и съдебната практика то може да
бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.
Изложените в постановлението от 11.01.2022г. по пр. пр. № 475/2022г. на
СРП съображения досежно субективната несъставомерност на деянието като
престъпление по чл. 345 ал. 2 НК /идентично по състав с разпоредбата на чл.
175 ал. 3 ЗДвП/ са относими и при преценката за субективната
съставомерност на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Така и настоящият
4
съдебен състав приема, че липсват доказателства за това, че жалбоподателят е
съзнавал, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена
регистрация - регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на
същия ден, само няколко часа по-рано, за което не е бил уведомен
собственика на лекия автомобил, който пък е лице, различно от въззивника.
Събраха се писмени доказателства, от които с категоричност се установява,
че собственикът на автомобила - Весела Петрова, не е била уведомявана за
служебно прекратената регистрация на МПС, като същевременно липсват и
какви да е данни за това обстоятелство преди 12:28 часа на 23.11.2021г. да е
бил уведомен жалбоподателят Н. Ч. като ползвател на автомобила. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят Н. Ч. е бил уведомен затова, че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, със съставяне на АУАН
серия GA № 548746/23.11.2021г. Доколкото деянието на жалбоподателя не е
извършено виновно, то не осъществява състав на административно
нарушение съгласно легалната дефиниция по чл. 6 ЗАНН. Ето защо и
административнонаказателната му отговорност е неправилно ангажирана и
като издадено в нарушение на материалния закон обжалваното НП следва да
се отмени.
Не се споделят възраженията на наказващия орган, че нарушението е
извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост. При тази
форма на вината деецът не предвижда настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди /чл. 11
ЗАНН вр. чл. 11 ал. 3 НК/. Непредпазливата форма на вината е свързана с
отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици,
чието настъпване не е предвидено в състава на нарушението по чл. 140 ал. 1
ЗДвП, поради което и същото не може да се осъществи при непредпазливост.
Не може да бъде споделено и възражението на наказващия орган, че за
съставомерността на деянието е достатъчно да се установи факта на
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, респективно
- чиято регистрация е служебно прекратена, тъй като това би означавало
обективна отговорност на физическите лица, каквато законът предвижда
единствено по отношение на ЕТ и юридическите лица при неизпълнение на
техни задължения към държавата и общините /чл. 83 ал. 1 ЗАНН/.
5
Умисъл на жалбоподателя по отношение на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, не може да бъде
обоснован и поради неизпълнение на задължението му по чл. 100 ал. 1 т. 3
ЗДвП да носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. На първо място, задължението по чл. 100
ал. 1 т. 3 ЗДвП, е различно от задължението за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
чл. 483 ал. 1 КЗ. В този смисъл обстоятелството, че водачът не носи документ
за сключена застраховка "Гражданска отговорност" не означава, че такава не
е сключена. А дори и да не е сключена, това обстоятелство не означава във
всички случаи, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, най-
малкото защото според чл. 574 ал. 10 КЗ Информационният център има
задължение да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за
които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, и да им предостави срок от 14 дни от датата
на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в
дадения срок не бъдат представени такива доказателства, Гаранционният
фонд изпраща уведомление за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство. Ето защо единствено липсата на носен от жалбоподателя
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" не може да
обуслови съзнанието, че автомобила, който е управлявал, е със служебно
прекратена регистрация.
При тези изводи единствено за пълнота съдът ще посочи, че не са
основателни възраженията в жалбата по отношение реквизитите в
обжалваното НП. В същото е посочен съставения АУАН, посочени са всички
обстоятелства от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването
му и нарушената разпоредба. Посочена е и датата на прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил, която в случая е идентична с датата на
извършване на нарушението, както и е посочено словом основанието за
служебното й прекратяване. Не е основателно и възражението за липса на
факти от състава на нарушението в обжалваното НП поради непосочване на
заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. С
мотивирана заповед се прилагат принудителните административни мерки по
6
чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква "а", т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП /чл. 172 ал. 1
и ал. 1а ЗДвП/. Видно е, че служебното прекратяване на регистрацията поради
липса на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" не
попада в хипотезите, когато ПАМ се прилага с мотивирана заповед на
ръководителя на съответната структура.
По всички изложени съображения съдът намери, че жалбата е
основателна и обжалваното НП следва да се отмени. Право на разноски на
основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН има жалбоподателят, който претендира такива.
Съгласно ТР № 6/2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
"съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В
случая жалбоподателят претендира разноски, но не доказва извършването на
такива. Към жалбата е приложено единствено пълномощно, но не и договор
за правна защита, като в представеното пълномощно не е посочен нито размер
на уговореното адвокатско възнаграждение, нито пък се съдържа отбелязване
дали същото е заплатено, както и не са представени доказателства за
заплащането му.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028052/08.02.2022г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 ЗДвП на Н. Е. Ч., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7