Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
Гр. Пловдив, 16. 11.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела Добрева
ЧЛЕНОВЕ: Станислава Бозева
Петко Минев
при секретар Янка Запрева, и при участието на прокурора Ваня Груева, като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д.
№ 1854 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С присъда № 153 от 12. 05. 2017 г. по н.о.х.д. № 777/ 2017г. ПРС е признал подсъдимия М.Н.К. – роден на ***
г. в гр.Девин, българин, български гражданин, адр.регистриран в гр. Смолян, ул.
***, с основно образование, неженен,
осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2016 г. до
24.10.2016г. в гр. Пловдив в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи,
всичко на обща стойност 1249,12 лв. от владението на А.И.Т., с ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребили за това сила, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.
„а“ и б. „б“ вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от
ДЕВЕТ ГОДИНИ, което е постановил да изтърпи при първоначален строг режим. Уважил е граждански иск за
имуществени вреди в размер на 815,32лв. ведно със законната лихва от
26.10.2016г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер като недоказан по размер.
Срещу присъдата в осъдителната
част е
постъпила въззивна жалба
от подсъдимия,
чрез служебния му защитник адв. Т.Ч.. Твърди се,
че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, при явна
несправедливост на наложеното наказание. Присъдата почивала на предположения.
Не бил направен цялостен анализ на доказателствата. Не били изяснени всички
относими факти – съдът не допуснал извършването на следствен експеримент.
Игнорирани били възражения за съществени процесуални нарушения – бил нарушен
чл.229 ал.3 от НПК и чл.246 ал.2 от НПК. Присъдата била постановена при
нарушение на чл.12, чл.14 ал.1, чл.15 ал.2 и чл.16, чл.107 ал.3 от НПК. В
обвинителния акт били изказани само предположения относно квалифициращия
признак по т.3 на чл.195 ал.1 от НК. Съдебния акт бил постановен само въз
основа на косвени доказателства. Въз основа на направените възражения се иска отмяната
й и връщане на делото на прокурора; алтернативно се иска връщане на делото на
първоинстанционния съд в друг състав или постановяване на нова оправдателна
присъда, четвърта алтернатива, която се иска е намаляване на наказанието, тъй
като постановеното било явно несправедливо. След уведомяване за изготвените
мотиви жалбата не е допълнена. Не се твърдят неизяснени обстоятелства. Не се
иска събиране на нови доказателства.
Съдът, след като се запозна
с оплакванията в жалбата и становищата на страните, изразени в пледоариите
пред въззивната инстанция, и при направената служебна проверка установи
следното:
Жалбата е подадена в
законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания
съдебен акт, ПРС е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите А.И.Т.
и С. А. А. са братовчеди и притежават по наследство недвижими имоти, намиращи
се в гр.Пловдив, кв. „Беломорски”: съответно Т. на адрес ***, а свидетелката А.
– на адрес ***. Между техните имоти се
намира имотът на брата на свидетелката А., като трите имота са разположени един
до друг и са с външни входни врати откъм улицата. Между имота на свидетеля Т. и
този на брата на свидетелката А. има изградена ограда от мрежа и бетонни
колове, а от другите страни имотите са оградени от ограда от бетонова тухла. В
имота си, свидетеля Т. изградил двуетажна къща, която обитавал и в която се
намирали различни негови вещи. Тази къща не била изцяло завършена, като за
довършването й, свидетелят Т. държал на съхранение в същия имот различни
строителни материали и техника.
През 2015 година
свидетелат Т. се преместил да живее в с.Извор, обл.Пловдив, в къщата на своя
баща, който бил болен и се нуждаел от грижи, но посещавал имота си в гр.Пловдив,
*** за да го нагледа. Това направил и на
10.10.2016г.
Имотът на
свидетелката С. А. представлява дворно място, оградено от трите страни с
масивна тухлена ограда, в което има
построена барака, състояща се от една стая, обзаведена със стари мебели, маса
диван и легло, която не била електрифицирана и водоснабдена. В дворното място
има водоизточник, както и трайни насаждения. Свидетелката А. не разполагала с
възможност да се грижи за имота, поради което, в началото на 2016 г., потърсила
чрез обява във в.„Марица” човек, на когото да предостави безвъзмездно дворното
място за стопанисване. Така през пролетта на 2016 г. свидетелката А. се запознала
със свидетеля В. М. С., който решил да се възползва от предложението и да
стопанисва дворното място в ***. Свидетелката А. предоставила на свидетеля С.
ключ от външната метална врата на дворното място и от намиращата се в него
барака. Свидетел С. посещавал имота основно през почивните дни и се грижел за
насажденията в него.
Подсъдимият М.Н.К.
бил адресно регистриран в гр.Смолян. Той и
свидетеля К. А. К. са братовчеди. К. К. ***.
В началото на
месец октомври 2016 г., на 10.10.2016г.,
от гр.Смолян в гр.Пловдив пристигнал подсъдимият и се установил в дома
на братовчед си К. К., където останал до 14.10.2016г. По време на престоя му,
за удостоверяване на трудово правоотношение пред кредитна институция за
отпускане на кредит, свидетелят В. М. С. изготвил и предоставил на подсъдимия К.
трудов договор – договорът не е пораждал престиране на труд от страна на
подсъдимия К., тъй като бил издаден само с удостоверителна цел, а не за да породи трудово
правоотношение. Договорът не е бил
вписан в регистрите на фирмата на свидетеля С.,
не е бил представян в ТД на НАП
Пловдив, и не се издавало уведомление съгласно чл.63, ал.3 от КТ, заверено в ТД
на НАП Пловдив. Подсъдимият К. не е престирал труд във фирмата на свидетел С..
Жилището на К. К.
било с недостатъчна жилищна площ и обитаването му от подсъдимия К. водело до неудобства
в ползването му от свидетел К. и неговото семейство, състоящо се от съпруга и
две деца. По същото време свидетел К. К. започнал и ремонт, което го накарало
да се свърже със свидетеля В. С. и да поиска помощ за настаняване на подсъдимия
М.К.. К. К. знаел, че свидетелят С. стопанисва имот в кв.„Беломорски” и че в
имота има постройка, годна за обитаване, и помолил В. С. да настани подсъдимия К. в тази постройка. След проведения
разговор, свидетелят С. дал съгласие за настаняването на подсъдимия К., но не уведомил
за това собственичката на имота свидетелката А..
На 15.10.2016г. С.
настанил подсъдимия К. в бараката в имота на А., предоставил му ключове от
външната врата на имота и от вратата на бараката, за да се изработят дубликати,
което било направено от подсъдимия К. Със съгласието на брата на свидетелката А.,
С. захранил с ток бараката находяща се в имота на свидетелката А., за да може
подсъдимият К. да ползва електричество.
Когато свидетелката А. научила, че свидетелят В. С. е
настанил в нейният имот непознато лице без да я уведоми, тя много се ядосала и
решила да преустанови отношенията си със С. по повод ползването на имота. Посетила
имота си и се срещнала с подсъдимия К., като първоначално му казала да напусне,
но впоследствие го съжалила и след негова молба, му разрешила да остане в
бараката, за което поискала да се заплаща месечен наем в размер на 50 лв..
Подсъдимият К. се съгласил и останал да живее в имота на свидетелката А..
На 24.10.2016г.
свидетелят А.Т. се прибрал в дома си в *** и установил, че в къщата му е
влизало непознато лице, тъй като всичките му вещи били разхвърляни, а някои от
тях липсвали. Свидетелят Т. установил, че е счупено стъкло от прозорец на стая
на партера на къщата, от южната й страна, както и че прозорецът е отворен.
Първоначално
установил липсата на усилвател „Грундик”, усилвател „Онкио”, ДВД, комплект
тонколони „Тонсил” - 2 бр., месингов разпределител с четири гнезда, кранчета и
части за система за парно - 10 бр., уред за залепване на ПВЦ-тръби, удължител
за ел.ток с четири гнезда и кабел дълъг 30 м.,
прахосмукачка марка „VAX”,
въдичарски макари - 2 бр. , въдичарска макара, въдица „телескоп”, помпа
за изтегляне на вода, печка - комбинирана на ток и газ, котлон
електрически-керамичен „Дипломат”, огледало с размери 25x35см., тенджера тип
„алпака”, тенджера под налягане, алуминиеви тигани - среден размер - 4 бр.,
парфюм „Маскюлин” - 2 бр., дезодорант „Адидас”, касетофон с неустановена марка,
пътна чанта с рекламен надпис „Адидас”,
помпа потопяема. Той знаел, че в имота на братовчедка му живее непознато
лице, и тъй като до преди това не е имало случай на противозаконно влизане и
къщата му и липса на вещи от нея, се усъмнил в него. По тази причина Т. се
обадил на А. и двамата се уговорили на следващия ден след приключване на
работното време да проверят бараката в имота й където живеел подсъдимият К..
Така на 25.10.2016г. свидетелите Т. и А. се срещнали пред къщата на Т., той й
показал нанесените му поражения в имота, след което двамата отишли в имота
на А. – бараката била заключена, а след като почукали вратата се отворила и
отвътре се показал подсъдимият К.. Когато той отворил вратата свидетелят Т.
видял точно отсреща своята печка – комбинирана на ток и газ която се използвала,
а когато влязъл в бараката намерил там и други свои вещи, а именно уред за
залепване на ПВЦ-тръби, прахосмукачка марка „VAX”, пътна чанта с рекламен
надпис „Адидас” и тенджера тип „алпака”, поставена на печката и в която нещо се
готвело, парфюм „Маскюлин” - 2 бр., дезодорант „Адидас”, както и огледало с
размери 25x35см. Т. взел тези свои вещи, а свидетелката А. изгонила подсъдимия К.
от бараката и заключила вратите на имота си.
На следващия ден
свидетелката А. уведомила свидетеля С. за случилото се и той много се ядосал,
тъй като се чувствал отговорен за поведението на подсъдимия К., тъй като той го
бил настанил да живее там. Свидетелят С. издирил, чрез свидетеля К. К.,
подсъдимия, и двамата отишли в кв. „Беломорски”, където били свидетелите Т. и А..
В проверения разговор първоначално подсъдимият К. отричал някакво отношение за
вещите, които били в бараката, но в последствие заявил, че ги е откраднал от
дома на свидетеля Т.. За останалите липсващи вещи подсъдимият К. заявил, че ги
е продал на ***. На 26.10.2016г. около 15,40 ч. в Първо РУ на ОД на МВР Пловдив
се явили свидетелите А.Т., С. А. и В. С., както и М.К.. Пред полицейски
служител К. К. свидетелите дали обяснения за извършена от М.К. кражба от дома
на свидетел Т.. Било дадено описание на отнетите вещи. При проведената беседа на място М.К. признал пред свидетеля К. К. К., полицейски
служител от Първо РУ към ОДМВР Пловдив за извършена от него кражба от дома на
свидетеля Т., която извършил с цел да продаде вещите, както и желание да
възстанови щетата, ако не бъде задържан.
Впоследствие Т.
установил липсата и на други свои вещи, а именно комплект нож и вилица за
барбекю от инокс, виброшлайф и бутилка вино с шест чаши с дървена поставка, за
което уведомил полицейските служители. Била установена липсата и на други вещи,
но поради ниската им стойност свидетелят Т. не заявил тяхната липса пред полицейските
служители. Т. не заявил и наличие на употребени лични вещи, което установил при
огледа на дома си.
В хода на
образуваното и провеждащо се досъдебно производство с Протокол за доброволно предаване от 27.10.2016г.
свидетелят М. К. М., касиер-заемодател към заложна къща „К." ЕООД
гр.Пловдив предал по досъдебното
производство керамичен котлон „Дипломат”, заложен от М.К. на 18.10.2016г. В
хода на досъдебното производство керамичния котлон е върнат на свидетел Т., за
което е изготвена разписка от 23.12.2016г. С Протокол за доброволно предаване
от 08.12.2016г. свидетел М. К. М. е предал по досъдебното производство един
брой договор за залог № ***. сключен между заложна къща „К.” ЕООД и М.К. в качеството му на заемател, с лични
данни за подсъдимия и за лична карта, компютърно въведени, подписан от
подсъдимия като след подписа е саморъчно изписал и трите си имена. В хода на
досъдебното производство са върнати на техния собственик А.Т. вещи установени
във владение на подсъдимия, както и предадения от заложна къща керамичен котлон
а именно: уред за залепване на ПВЦ-тръби
на стойност 18,80 лв., прахосмукачка марка “VAX” на стойност
23,30 лв., печка- комбинирана на ток и газ на стойност 260 лв., котлон електрически-керамичен „Дипломат” на
стойност 44,20 лв., огледало с размери 25x35 см. на стойност 4,60 лв., тенджера
тип „алпака” на стойност 46,60 лв., парфюм „Маскюлин” - 2 бр.х12 лв./бр. на
стойност 24 лв., дезодорант „Адидас" на стойност 5,60 лв., пътна чанта с
рекламен надпис „Адидас" на стойност 6,70 лв. които вещи са на обща
стойност 433,80 лв.
Във връзка с
данни за здравословното състояние на привлечения като обвиняем М.К. в хода на
разследването по делото на същия е била назначена и извършена съдебно-психиатрична
експертиза, съгласно която подсъдимият М.Н.К. е с лека умствена изостаналост,
което не е пречка да разбира свойството и значението на извършеното през
инкриминирания период и да ръководи постъпките си.
Според стоково-оценъчната
експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на: усилвател „Грундик” на
стойност 80 лв., усилвател ”Онкио” на стойност 113 лв., ДВД на стойност 20 лв.,
комплект тонколони ,”Тонсил” -2 бр. по 100 лв./бр. на стойност 200 лв.., месингов разпределител с четири гнезда на
стойност 20 лв., кранчета и части за система за парно - 10 бр. на стойност
20,83 лв., уред за залепване на ПВЦ-тръби на стойност 18,80 лв..; удължител за
ел.ток с четири гнезда и кабел дълъг 30 м. на стойност 22,67 лв., прахосмукачка
марка ”VAX” на стойност 23,30 лв., въдичарски макари - 2 бр. х 26,60 лв/бр, на
стойност 53,20 лв., въдичарска макара на стойност 23.50 лв., въдица „телескоп”
на стойност 20 лв., помпа за изтегляне на вода марка „Райдър” на стойност 54,17
лв., печка комбинирана на ток и газ на
стойност 260 лв., котлон електрически - керамичен „Дипломат” на стойност 44.20
лв., огледало с размери 25x35 см. на стойност 4,60 лв., тенджера тип „алпака”
на стойност 46,60 лв., тенджера под налягане на стойност 18,70 лв., алуминиеви
тигани - среден размер - 4 бр.х8лв./бр. на стойност 32 лв., парфюм „Маскюлин” -
2 бр.х 12 лв./бр. на стойност 24 лв., дезодорант „Адидас” на стойност 5,60 лв.,
касетофон с неустановена марка на стойност 30 лв., пътна чанта с рекламен
надпис „Адидас” на стойност 6,70 лв.,
помпа потопяема па стойност 33.30 лв., комплект нож и вилица за барбекю
- инокс на стойност 17,95 лв., виброшлайф на стойност 26 лв., бутилка вино с шест чаши с дървена поставка на стойност
30 лв., на обща стойност от 1249.12 лв.
ПРС е приел за установена
тази фактическа обстановка въз основа: на
обясненията
на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, от свидетелските показания
на А.И.Т., С. А. А., М. К. М., К. К. К., В. М. С. и на К. А. К. и от писмените доказателства, от приетите по делото заключение по СОЕ и по
СПЕ. Кредитирал е изцяло приетите по делото писмени доказателства, с
изключение на двата трудови договори, които е приел за недействителни и е
изложил подробни мотиви за това. Обясненията на подсъдимия К. съдът е
възприел единствено относно факта, че е живял в бараката, настанен от С., че е
имало прокарване на електрически ток в бараката от свидетелите К. К. и В. С.,
както и че е ползвал колело бегач. В останалат част ПРС е приел, че обясненията
на подсъдимия представляват само защитна теза,
чиято фактология се отрича изцяло
от останалите доказателства по делото. Показанията на останалите свидетели
съдът е възприел изцяло, с изключение показанията на свидетеля К. К. относно
собствеността върху електрически котлон „Дипломат“ като е изложил мотиви
съдържащи съпоставка с останалите доказателства защо не ги възприема в тази
част.
ПРС е кредитирал изцяло заключенията на
вещите лица като пълни, обективни и компетентно изготвени, съобразени с
поставените задачи и специалните знания на вещите лица. Доказателствения материал е обсъден поотделно и в съвкупност.
При така възприетата фактическа
обстановка и доказателствен анализ, първоинстанционният съд е приел за
установено, че подсъдимият е извършил
престъплението, за които е обвинен – от обективна страна, като доказана от
събраните доказателства, като се изследвани всички квалифициращи обстоятелства,
а от субективна
страна съдът е приел, че престъплението
е извършено
при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Въз основа на горното ПРС е
признал подсъдимия за виновен по обвинението във вида и обема, в който е било
повдигнато от РП Пловдив.
По отношение индивидуализацията
на наказанието, първоинстанционният съд е приложил чл.54 от НК, като е счел,
че липсват смекчаващи отговорността
обстоятелства, а като съответно на целите на наказанието съгласно чл.36 от НК е
приел, че е наказание
„лишаване от свобода” за срок от девет години. Режимът е определил на първоначален строг
предвид съдебното минало на подсъдимия К..
С оглед приетата
доказаност на обвинението, ПРС е уважил предявения граждански иск за
имуществени вреди претърпени от престъплението, частично, доколкото част от
отнетите вещи са били върнати на пострадалия.
Пред въззивния съд делото е
по инициатива на подсъдимия. В пледоарията си служебният защитник на подсъдимия поддържа
жалбата и доводите в нея.
Прави се
възражение, че първоинстанционният съд не е извършил пълен и цялостен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поради което
достигнал до грешни правни изводи, основани на предположения. Въззивният съд
намира възражението за неоснователно.
Констатира се при
прочита на събраните по делото материали и от анализа им в мотивите на
присъдата, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си въз основа на
изчерпателно събран и обсъден доказателствен материал.
Възражението, че
не е допуснал провеждане на следствен експеримент е неоснователно, като
поискания от защитата следствен експеримент и според въззивният съд не е в
състояние да обслужи целите предвидени от закона.
Не отговаря на
действителността, че първоинстанционният съд се е ограничил в събирането на
доказателства подкрепящи обвинителната теза – напротив, районният съд е не само
е събирал всички относими и допустими доказателства, поискани от страните, но и
е положил особено голямо внимание на проверката им, в това число излагайки
пространни мотиви, по всяко едно от тях поотделно и в съпоставка с останалия
доказателствен материал.
Твърденията за
нарушено право на защита в досъдебната фаза също са неоснователни. Направените
от защитата при предявяване на разследването искания, касаят събиране на
доказателства, поради което, момента на произнасяне на разследващия орган по
тези искания и неуважаването им не нарушават правото на защита на подсъдимия,
тъй като събирането им може да бъде поискано и преценявано и уважавано в
централната за наказателното производство съдебна фаза.
Не отговаря на
действителността и твърдението на защитата, че присъдата е постановена при
недоказаност на обвинителната теза, напротив всички събрани по делото
доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия в по-голямата им част
и малка част от показанията на свидетеля К. еднопосочно и еднозначно доказват
обвинителната теза.
Неоснователно е и
възражението на защитата, че обвинителния акт е неконкретизиран по отношение
време, място и начин на осъществяване на деянието, което препятствало
упражняване правото на защита. Въззивният съд намира, че обвинителният акт пълно,
точно и изчерпателно е изложил обстоятелствата, обуславящи съставомерните
елементи на престъплението, за което подсъдимият е обвинен, каквито са и
указаниятапо ТР №2/2002г. на ОСНК. Напротив именно оплакванията в жалбата са с
характеристиките, вменявани на обвинението. Не отговаря на действителността и
възражението, че не били установени и доказани факти и обстоятелства за
осъществяване на квалифициращия признак по чл.195ал.1 т.3 от НК.
При
самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с мотивите
на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по делото при точно, коректно и съответно
спазване на процесуалните правила и принципи, при всестранен, задълбочен и
обективен анализ на събраните по делото доказателства, които са възприети от съда
по единствено възможния начин, без интерпретации, коректно и правилно, а
изводите относно доказаността на обвинението и съставомерността на деянието са законосъобразни
и правилни. Присъдата е стъпила на изчерпателен гласен доказателствен материал
и писмени доказателства и доказателствени средства приобщени по делото, които в
своята съвкупност и според въззивния съд установяват именно възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Предвид горното,
искането на защитата присъдата да се отмени и делото да се върне на прокуратура
е неоснователно. Неоснователно е и атернативното искане, присъдата да се отмени
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
като не намери за основателни възраженията за налични нарушения водещи до
процедура по чл.335 ал.2 от НПК. Няма основание и за постановяване на
оправдателна присъда – според въззивния съд обвинението е доказано. Четвъртата
алтернатива поискана с въззивната жалба – да се намали наложеното наказание,
ПОС намира, че също няма правно основание. Подсъдимият е осъждан многократно
преимуществено за престъпления срещу собствеността, каквото е и разглежданото
понастоящем и пред въззивният съд не се промени установеното от
първоинстанционния съд съотношение на критерии по чл.54 от НК, като не се
установиха нови или необсъдени от първоинстанционния съд данни за смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да променят това съотношение.
Въз
основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не
установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават
отмяната й, Пловдивският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 153
от 12. 05. 2017 г. по н.о.х.д. № 777/ 2017г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.