№ 247
гр. Поморие, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. В.ЕВ
при участието на секретаря В. Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. В.ЕВ Гражданско дело №
20232160100524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл. 10
ЗУТОССР.
В. Н. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Поморие, ул. „Цар
Петър“ 1а , срещу ТП на НОИ – Бургас, с адрес гр. Бургас, бул. „Стефан
Стамболов“ № 126, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР за
приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от
месец октомври 1988 г. до месец юни 1989г. ищецът е бил осигуряван при
работодателя „Филиална поликлиника“ гр. Сунгурларе.
По твърдения в исковата молба, в периода от месец октомври 1988 г. до
месец юни 1989 г. ищецът е работил като медицински фелдшер в бивш
Селски здравен участък в с. Черница към „Филиална поликлиника“ гр.
Сунгурларе, като бил назначен на работа за периода от месец октомври 1988
г. до месец юни 1989 г. - 8 /осем/ месеца и 15 /петнадесет/ дни. Твърди, че
„Филиална поликлиника“ гр. Сунгурларе е осигурител с прекратена дейност
без правоприемник.
С разпореждане № 2113-02-3725#5 от 23.06.2023 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, пенсионна преписка №
1
**********, му е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Признат му е действителен осигурителен стаж за период от 14
години и 4 месеца.
С писмо с изх. № 5531-02-524 от 07.07.2023 г. ТП на НОИ Бургас била
изискана проверка от „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Бургас, с който
са потвърдени 45 дни за месец април 1989 г., 20 дни за месец май 1989 г. и 10
дни за месец юни 1989 г. стаж във „Филиална поликлиника“ гр. Сунгурларе,
поради липса в предадените ведомости. На 22.07.2015 г. в
Архивохранилището на ТП на НОИ Бургас е възникнал пожар, довел до
унищожаване на документите на „Филиална поликлиника" гр. Сунгурларе.
Стажът, който липсвал в намерената документация са дните от месец
октомври 1988 г. до април включително 1989 г., от които са потвърдени 45
дни, а действително стаж ищецът имал за месец октомври 1988 г. - 21 дни, за
месец ноември 1988 г. - 22 дни, за месец декември 1988 г. - 21 дни, за месец
януари 1989 г. - 22 дни, за месец февруари 1989 г. - 20 дни, за месец март 1989
г. - 22 дни и за месец април 1989 г. - 20 дни, или общо 148 дни. В проведеното
по делото открито съдебно заседание ищецът е уточнил исковата си
претенция, като изрично е посочил, че предявеният иск касае периодът от
месец ноември на 1988г. до месец март на 1989г. - включително.
Ищецът сочи, че на работното си място е работил с няколко колеги, но
всички са починали и не могат да потвърдят, с изключение на сестрата, с
която е работил - Й.Ж.Ив.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на иска, доколкото
представените писмени доказателства не установявали по категоричен
съществените елементи на трудовото правоотношение, респ. претендирания
осигурителен стаж. Сочи, че на 22.07.2015 г. в Архивохранилището на ТП на
НОИ Бургас е възникнал пожар, довел до унищожаване на документите на
„Филиална поликлиника“ гр. Сунгурларе за периода от 01.01.1986г. до
28.02.1989г. Твърди, че за периода от и след месец март 1989г. ведомостите
са налични, като въз основа на тях е издадено Удостоверение № 5507-02-749
от 12.07.2023г. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
2
В отрито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адвокат Г., поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
Допустимостта на исковата претенция е обусловена, освен от общите
нормативно установени процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, още и от специалните такива,
регламентирани в приложимия специален закон.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че следва да бъде
представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при
„Филиална поликлиника“ гр. Сунгурларе, като няма спор между страните, че
посоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник.
Представено от ищеца е и удостоверение № 5510-02-1/13.09.2023 г., издадено
от НОИ, ТП - Поморие (л. 15), в което е посочено, че поради възникнал
пожар на 22.07.2015г. в Архивохранилището на ТП на НОИ (Отдел АД към
ТП на НОИ) гр. Бургас, довел до унищожаване на документите на „Филиална
поликлиника“ гр. Сунгурларе, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.
Следователно са налице специалните изисквания на чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР и за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен
иск, респективно същият е допустим.
3
За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в периода от месец октомври 1988
г. до месец юни 1989г. ищецът е полагал труд при работодателя „Филиална
поликлиника“ гр. Сунгурларе, който се признава за осигурителен стаж.
От представеното по делото Удостоверение, издадено от НОИ ТП
Бургас (л. 25) е видно, че ищецът В. Б. е работил във „Филиална поликлиника
Сунгурларе“ гр. Сунгурларе за периода от 03.1989г. до 06.1989г., като общият
стаж за този период е 75 дни.
От представената пенсионна преписка и Решение № 1012-02-
118#1/19.07.2023г. на Директора на ТП НОИ – Бургас е видно, че последният
се е произнесъл по жалба на ищеца, по която е приел, че преписката по
жалбата на ищеца следва да бъде върната на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП НОИ Бургас, за прилагане на чл. 99, ал. 3 от КСО по
отношение на осигурителния стаж във „Филиална поликлиника Сунгурларе“
гр. Сунгурларе и за извършване на нова преценка на общия и действителния
стаж на жалбоподателя.
Тъй като чл. 99, ал. 3 от КСО предполага представяне на нови
доказателства за удостоверяване на стаж, ищецът е депозирал възражение до
ТП НОИ Бургас, в което е уведомил последното, че ще ангажира
доказателства за установяване на твърдения от него стаж в съда.
От описаните писмени доказателствени средства се доказва наличието
на трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател „Филиална
поликлиника Сунгурларе“ гр. Сунгурларе за периода от 03.1989г. до
06.1989г., като общият стаж за този период е 75 дни.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
ангажираната от ищеца свидетелка – Й.Ж.Ив. Нейните показания съдът счита
за допустими, предвид приобщените документи, явяващи се начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, и представеното
Удостоверение от „Филиална поликлиника Сунгурларе“ гр. Сунгурларе (л.
147), от което се установява, че същата е работила като медицинска сестра
при този работодател в периода от 01.09.1988г. до 13.09.1989г., тоест при
същия работодател през процесния период, съобразно изискванията на чл. 6,
ал. 4 ЗУТОССР.
Свидетелката Йорданка Петрова излага, че е работила във Филиална
4
поликлиника Сунгурларе една година и 13 дни, като започнала през месец
септември на 1988г. и работила около месец съвсем сама. След това през
октомври 1988г. постъпил на работа ищецът, който работел като фелдшер.
Свидетелката не си спомня кога ищецът е прекъснал дейността си там, но
сочи, че е било преди тя да напусне, може би юни месец. Петрова твърди, че
през цялото време, от момента в който ищецът е започнал работа в
поликлиниката, до неговото напускане, същият е работил там като фелдшер,
без да прекъсва работа.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания, доколкото същите
са достоверни, последователни и съответни на останалия доказателствен
материал. От тях се потвърждава наличието на трудово правоотношение,
установено от приобщените документи, и се доказват отделните елементи на
правоотношението, посочени в исковата молба, вкл. заеманите от ищеца
длъжност и периода от време, през което е работел там.
Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че
положеният от ищеца труд във „Филиална поликлиника Сунгурларе“ гр.
Сунгурларе в периода от 10 месец 1988 г. до 03.1989 г. се признава за трудов
стаж и осигурителен стаж при пенсиониране. Видно от наличните при
ответника документи, ищецът е полагал труд при „Филиална поликлиника
Сунгурларе“ гр. Сунгурларе за периода от 01.03.1989г. до 30.06.1989г. В
представеното Удостоверение издадено от НОИ ТП Бургас (л. 25) обаче за
месец март на 1989г. не са отразени отработените от ищеца дни, макар
ответникът да не оспорва, че Б. се е осигурявал за този месец. Спорният за
страните период от месец 10.1988г. до месец 03.1989г. включително, се
установи в цялост и от свидетелските показания на свидетелката Петрова.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен за периода,
уточнен в съдебно заседание преди изготвяне на доклада по делото.
Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, държавна такса по делото не следва да
се събира. Тъй като настоящото производство е за установяване на
осигурителен стаж, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР,
разноските следва да останат за сметка на ищеца. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г.,
ОСГК, в което изрично е очертана разлика между исковете по чл. 1, ал. 1, т. 1
5
и т. 3 и иска по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. Н. Б. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Поморие, ул. „Цар Петър“ 1а, и
ответника Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
гр. Бургас, че ищецът е работил във „Филиална поликлиника Сунгурларе“ гр.
Сунгурларе за периода от м.10.1988г. до м.03.1989г. включително, на
длъжност „фелдшер/лекар“, като този стаж е осигурителен такъв, на
основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6