О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____251________
гр.
Варна, 16.04.2019г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
като
разгледа докладваното от съдията Мария Х. в.т.д.№208 по описа за 2019г. на ВОС, съобрази:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
по жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София,
чрез адв. И., срещу постановеното решение №920/29.11.2018г. по т.д.№1736/2017г.
на ВОС в частта, с която са отхвърлени
предявените от въззивника срещу В.Я.А. искове за приемане за установено, че
дължи на ищеца сумите, както следва: 2925,88лв., представляваща просрочени
месечни вноски за главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски
№82/07.07.2005г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от
15.06.2009г., 21.07.2010г., 19.05.2011г., 30.05.2011г., 29.12.2011г.,
31.07.2012г., и 07.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в съда – 16.02.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от
24 638,29лв., представляваща просрочени месечни вноски за договорна лихва
за редовен и просрочен кредит; 453,67лв. – такси администриране на просрочен
кредит и управление; 142,19лв. – имуществени застраховки; 259,64лв. –
нотариални такси.
В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като
несъобразено със събраните по делото доказателства. От същите се установява
отпускането на договорените суми, усвояването им от ответника, както и
неизпълнение на задължението за връщането им, като забавата датира от
10.06.2013г. Считано от тази дата до
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
24.01.2017г. дължимите суми по договора, поради настъпил падеж, са в размерите
посочени в жалбата. Същите са установени и от заключението по допуснатата ССЕ.
Дори при наличие на неравноправни клаузи в договора, вещото лице установява
наличие на просрочено и непогасено задължение в общ размер на
26 406,88лв., стр.31 от заключението.
Обстоятелството
за наличие на просрочени и изискуеми задължения по договора за кредит са
посочени в заявлението за издаване заповед за изпълнение и в исковата молба. В
хода на цялото производство ищецът е твърдял, че вземането му се формира от
вземане с настъпил падеж и такова, чиято изискуемост е настъпила поради
отнемане на срока.
Посочените
обстоятелства не са съобразени от съда при постановяване на решението, като
съгласно съдебната практика недоказаното настъпване на предсрочната изискуемост
не препятства уважаването на иска за падежиралите вноски по кредита и другите
акцесорни вземания към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, след като са включени в представените извлечения от сметка. Никъде
в хода на производството ищецът не е основал претенцията си само на
предсрочната изискуемост, за да се изключи уважаване на иска за вземанията по
договора с настъпил падеж.
Признаване
съществуването на просрочено и падежирало задължение не е изменение на иска,
тъй като няма изменение на основанието на същия.
Предвид
изложеното се твърди, че вземанията за лихви, такси, нотариални разноски, които
са начислени за период, срокът за плащане по който вече е настъпил, са винаги
изискуеми и не е необходимо удостоверяване на този факт.
По
същество се претендира отмяна на решението в посочената му част за вземанията
по договора с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение и уважаване на исковете за същите. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
В.Я.А., с писмен отговор чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства.
Твърди,
че в хода на производството не са навеждани твърдения за падежиралите вземания
по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение, техния размер и включването им в цената на предявените
установителни искове. Тези възражения са заявени в нарушение на разпоредбата на
чл.266, ал.1 от ГПК и съдът не следва да ги разглежда. В заявлението липсва
индивидуализация на падежиралите вземания към датата на подаването му и техния
размер.
В
условие на евентуалност, ако съдът реши да ги разгледа, оспорва същите като
недоказани. Оспорва усвояването на кредита от кредитополучателя. За същото не са
събрани надлежни доказателства и редовно съставени платежни документи. Липсват
други доказателства, освен записванията в счетоводството на ищеца, които в
процесния случай са водени нередовно. Съобразно Закона за платежните услуги в
тежест на доставчика е да установи, че съответната платежна услуга е била
надлежно разрешена, като плащанията са извършени въз основа на платежни
нареждания издадени от кредитополучателя.
Излага
още, че по делото не са събрани доказателства за погасяванията по договора за
кредит за периода от 07.07.2005г. до 13.05.2007г., поради което не може да се
обоснове извод, че към датата на подписване на допълнителното споразумение от
2009г. е имало просрочие в погасяването на задълженията по договора.
Прави
възражение за нищожност и неравноправност на част от клаузите по процесния
договор, както следва: 1/ на споразуменията за предоговаряне като към размера
на дължимата по договора главница се прибавят непогасените задължения за лихви,
поради което е налице нарушение на императивната забрана за анатоцизъм. 2/
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от
договора, с която е уговорено, че когато падежът настъпва в неприсъствен ден,
кредитополучателят следва да заплати задължението в последния работен ден преди
падежа. Същата е нищожна като противоречаща на закона и неравноправна, като
уговорка във вреда на потребителя. Недействителната клауза се е отразила на
изчислението на задълженията по всички компоненти от договора – главница,
лихви, такси и други, като е била прилагана по време на действие на целия
договор. В хода на производството не са събрани доказателства за какъв би бил
размера на задълженията по договора без приложение на тази клауза. 3/
допълнителните споразумения по отношение размера на уговорените лихви, като
противоречащи на добрите нрави, тъй като същите значително надхвърлят нормалния
и справедлив размер на възнаграждението за кредитора. Посочените клаузи са и
неравноправни, тъй като не е посочен конкретния размер на БЛП и е предвидено,
че същият подлежи на едностранна промяна, като промените в него стават
незабавно задължителни за страните. В договора не е посочена формулата за
изчисляването му, отделните компоненти и тяхната относителна тежест при
определянето му не е ясна. 4/ допълнителните споразумения са типови и не са
подписани при условията на индивидуално договаряне.
Оспорва
претенциите и по размер. Твърди, че
размера на дължимите суми, установен от вещото лице, е по-малък от този,
предмет на пртенциите за главница и лихва. Прави възражение за погасяването им
по давност, както следва: за главница в размер на 5 474,04лв. за периода
от 13.03.2010г. до 13.02.2012г.; за лихва в размер на 174,90лв. за периода от
13.11.2013г. до 13.02.2014г.; 463,67лв. – сбор от такса за администриране на
просрочен кредит и комисионна за управление, които са погасени с тригодишна
давност; сумата от 79,31лв. начислена на 13.07.2014г. като погасена по давност.
Оспорва
още: 1/ дължимостта на главница в размер на 3 316,17лв. за периода
13.03.2012г. до 13.05.2013г., тъй като е преди процесния период; 2/ 1 182,78лв.
договорна лихва за периода 13.08.2016г. до 13.02.2017г., тъй като е начислена
след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, след която дата правото
на възнаградителна лихва на банката се погасява. 3/ сумата от 463,67лв. – сбор
от такса за администриране на просрочен кредит и комисионна за управление, тъй
като същите са в по-малък размер, установен от вещото лице; 4/ 142,19лв. –
застраховки за периода от 16.08.2013г. – 24.01.2017г., като същите са в
по-малък размер посочен от вещото лице; 5/ 259,64лв. – нотариални такси – не е
доказано извършването им.
По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
решението на ВОС. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
2/
частна жалба вх.№5468/20.02.2018г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез
адв.И., срещу определение №317/25.01.2019г. по т.д.№1736/2017г. на ВОС.
В
жалбата се твърди, че разноските в порза на ответника са присъдени по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата, но страната не е представила списък за
разноски, в което да е посочила размера на възнаграждението, а е поискала
присъждане на такова в минимален размер. Присъденото възнаграждение в размер на
3 900лв. е прекомерно по симсъла на Наредба №1/2004г., като същото следва
да бъде определено в размер на ½ от дължимото по чл.7 от наредбата.
По
същество се претендира отмяна на определението и намаляване на присъденото
възнаграждение до 2600лв. В условие на евентуалност, ако възнаграждението не
бъда намалено до 2600лв., то моли възнаграждението за заповедното производство
да бъде намалено до размер на 300лв.
Ответникът
по жалбата В.Я.А. с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. В
пирложения пред първата инстанция списък на разноските адвокатските
възнаграждения са определени в размер на 1300лв. за заповедното производство и
2500лв. –за исковото производство и 100лв. за ССЕ. До приключване на устните
състезания пред първата инстанция жалбоподателят не е направил възражение за
прекомерност на възнагражденията. Обстоятелството, че същият не е бил лишен от
възможността да го направи се установява от изготвения протокол от открито
съдебно заседание.
В
условие на евентуалност, ако съдът приеме, че възражението е допустимо, то
същото е неоснователно. Възнаграждението за осъщественото процесуално
представителство за исковото производство следва да се определи по реда на чл.7
от наредбата, като същата не прави разграничение за правното основание на иска.
По отношение на размера на възнаграждението за заповедното производство, същият
следва да бъде определен като ½ от размера по чл.7 от наредбата, а не от
300лв. Още повече, че самият ищец е претендирал присъждане на възнаграждение за
заповедното производство от 1 675,82лв.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС.
Претендира присъждане на разноски по частната жалба.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото
производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът,
като съобрази ТР №8/2017г.на ОСГТК на ВКС, постановено след обжалваното решение,
повдигнатия пред настоящата инстанция спор относно размера на дължимите по
договора суми, въведените възражения за неравноправност на клаузите по
договора, както и обстоятелството, че въпреки поставените на вещото лице
задачи, няма изготвено заключение, в което дължимите суми да са изчислени
съобразно първоначално уговорените между страните лихви, при съобразяване на
извършените от страните предоговаряния с подписаните анекси, счита, че по
делото следва да бъде допусната допълнителна задача на ССЕ. Още повече, че служебното назначаване на
експертиза е допустимо, съобразно разрешението дадено в т.3 на тълкувателно
решение № 1/13 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Разноските
за изготвяне на заключението следва да се възложат на страната, чиято е
доказателствената тежест за установяване размера на претенцията, а именно ищеца
по делото.
Водим
от горното и
на основание чл.253 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ДОПУСКА
допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза, която да изготви
варианти на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания към 24.01.2017г.
– просрочена главница, просрочена договорна текуща лихва, наказателна лихва, уговорена
в чл.3.2 от договора и във всеки последващ анекс, такси администриране,
управление, застраховки и нотариални такси, както следва:
1/
като съобрази всички плащания /без тези в изпълнителното производство/ за
погасяване на задълженията:
по
първоначални уговорки в договора за кредит и първи погасителен план за периода
от сключване на договора до сключване на допълнително споразумение от 15.06.2009г.
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 15.06.2009г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от 21.07.2010г.,
отчитайки уговорения в т.5 от споразумението период на облекчено погасяване и
фиксирана лихва. Има ли извършени плащания на сумите по т.3 от споразумението,
предвидени като условие за влизането му
в сила;
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 21.07.2010г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от
19.05.2011г., отчитайки периода на
облекчено погасяване и фиксирана лихва. Има ли извършени плащания на сумите,
предвидени като условие за влизане в
сила на споразумението;
по
уговорен в т.3 лихвен процент в допълнителното споразумение от 19.05.2011г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от 30.05.2011г.,
отчитайки размера на дълга, съгласно уговореното в т.2 от споразумението.
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 30.05.2011г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от 29.12.2011г.
предвиден в чл.5, ал.2 и чл.7, отчитайки уговорения в чл.5 от споразумението
период на облекчено погасяване и фиксирана лихва, както и размера на дълга,
съгласно уговореното в чл.6 от споразумението. Има ли извършени плащания на
сумите по чл.3 от споразумението, предвидени като условие за влизането му в сила;
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 29.12.2011г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от 31.07.2012г.
предвиден в чл.4, ал.2 и чл.6, отчитайки уговорения в чл.4 от споразумението
период на облекчено погасяване и фиксирана лихва, както и размера на дълга,
съгласно уговореното в чл.5 от споразумението.
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 31.07.2012г. за
периода от сключването му до сключване на допълнително споразумение от 07.03.2013г.
предвиден в чл.4, ал.3 и чл.5, отчитайки уговорения в чл.4 от споразумението
период на облекчено погасяване и фиксирана лихва, както и размера на дълга,
съгласно уговореното в чл.3 и чл.4 от споразумението.
по
уговорен лихвен процент в допълнителното споразумение от 07.03.2013г. за
периода от сключването му до 24.01.2017г., предвиден в чл.4, ал.3 и чл.5,
отчитайки уговорения в чл.4 от споразумението период на облекчено погасяване и
фиксирана лихва, както и размера на дълга, съгласно уговореното в чл.3 и чл.4
от споразумението. Има ли извършени плащания на сумите, предвидени в чл.3 като
условие за влизане в сила на
споразумението;
2/
като съобрази всички плащания /без тези в изпълнителното производство/ за
погасяване на задълженията:
по
първоначалните уговорки в договора за кредит и първи погасителен план с лихвен
процент уговорен в чл.3.1 от договора /без увеличение на лихвения процент
поради промени в СБР или надбавки/, но отчитайки уговорените във всяко едно от
допълнителните споразумения периоди на облекчено погасяване и фиксирана годишна
лихва.
Вещото
лице да посочи има ли извършени плащания на сумите, предвидени във всяко от
допълнителните споразумения като условие за влизането му в сила.
След
изтичане на периодите за облекчено погасяване, уговорени във всяко от
допълнителните споразумения, задълженията да се изчислят по първоначално
уговорения лихвен процент в чл.3 от договора.
При
определяне на размера на вземанията на банката, представляващи просрочена
главница, просрочени договорни лихви, лихви за просрочени задължения, такси,
комисионни, застраховки и нотариални такси, към датата на сключване на всяко от
споразуменията от експерта да се приеме този, който е определен във варианта и
именно към него /а не посочения във всяко едно от споразуменията/ да се приложат
съответните разпоредби на анексите за облекчено плащане и определяне размера на
дълга.
3/
Вещото лице да посочи как е изчислен периода на забавата по договора за кредит
– от деня предхождащ падежа, настъпил в неприсъствен ден или от деня следващ
падежа, настъпил в неприсъствен ден.
В
случай, че забавата е определена считано от деня предхождащ падежа, настъпил в
неприсъствен ден, вещото лице да даде заключение за размера на задълженията по
договора за кредит, във всеки един от вариантите по т.1 и т.2 от задачата.
ОПРЕДЕЛЯ
ДЕПОЗИТ 600 лева вносим от въззивника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, в тридневен срок от съобщението и представяне на
доказателства за това в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Боян Банков, когото задължава да представи заключение в срока по
чл. 199 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2019г. от _14:00__часа,
за
която дата и час да се призоват страните,
а вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: