Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-223 03.06.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На първи декември 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2593 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260115 от 25.08.2019г., постановено по гр. дело № 6649/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на ответната страна - „Алексиев - 73“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представляван от Управителя Ваня Димитрова Вълчева, че в полза на ищеца „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представляван от Управителя Стефан Михайлов Михайлов, съществуването на вземането по частно гр. дело № 5372/2019г. по описа на БРС, за което е издадена Заповед № 2558 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно за сумата от 12 607, 85 лева - главница, представляваща дължимата продажна цена за доставката на пакетиран печен слънчоглед по договор за търговска продажба по издадена издадена фактура № **208/12.03.2019г., сумата от 318,70 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода 05.04.2019г. до 04.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2019г. до изплащане на вземането.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Алексиев - 73“ ЕООД със седалище гр. Бургас и се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че съдът при постановяване на решението в резултат на приети от него за установени обстоятелства по делото е постановил съдебен акт, който страда от пороци, неправилно е възприел фактическата и правна обстановка, което е довело до погрешен извод в мотивите на решението и е постановил акта си в противоречие на събраните по делото доказателства. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел въз основа на твърденията на ищеца в съдебното производство и на базата на заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, че в настоящия спор поради начина на осчетоводяване на стоката от дружеството „Алексиев 73“ ЕООД, а именно – че същата е заприходена като собствена в счетоводството на дружеството, че при такъв тип договорни отношения, стоката се осчетоводява задбалансово от дружеството и с оглед на тези хипотези се прави заключение, че не са налице правилата на договор за консигнация и че дружеството – ответник дължи сумата по така издадената фактура. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата правна обстановка, което е довело до погрешен извод в мотивите на решението и е постановил акта си в противоречие със събраните по делото доказателства, неправилно е възприета счетоводната политика и начина на работа на дружеството и с оглед на това неправилно е установено, че същите дължат сумата по издадената фактура.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски и пред двете инстанции.
В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба – „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който претендира да бъде оставена въззивната жалба без уважение като неоснователна, а първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен и обоснован. В отговора на въззивната жалба се посочва, че от основното и допълнителното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена от страна на ответното дружество, а с осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството си по описания от експерта начин, въззивникът недвусмислено е признал наличието на договорно облигационно правоотношение между страните, както и надлежното извършване от страна на ищеца на описаните в счетоводните документи насрещни престации по доставянето на стоките.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се претенция да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което посочва, че оспорва жалбата и поддържа писмения отговор, депозиран по делото. Претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас против „Алексиев 73“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответното дружество му дължи сума в размер на 12 607, 85 лева, представляваща стойността на доставен пакетиран печен слънчоглед., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 318, 70 лева за периода от 05.04.2019г. до 04.07.2019г. и законната лихва върху горепосочената сума.
В исковата молба се сочи, че за претендираните суми е депозирано Заявление за издаване на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2558/05.07.2019г., постановена по частно гр. дело № 5372/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и след депозиране на възражение от страна на соченото като длъжник дружество е предявен и настоящия иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас е доставило на „Алексиев 73“ ЕООД със седалище гр. Бургас пакетиран слънчоглед 16 800 броя по 80 гр. и 1 680 броя по 160 гр., за което е издало /12.03.2019г. на стойност 12 836, 68 лева с падеж – 04.04.2019г. Посочва се, че за предаването на стоката е подписан протокол, а след това са върнати 280 броя по 80гр. и 40 броя пакета по 160 гр., да което е издадено Кредитно известие към фактурата на стойност от 228, 83 лева и отново е подписан протокол. Посочва се, че цялата доставка на пакетирания печен слънчоглед след приспадане на върнатите количества възлиза на 12 607, 85 лева, като тази сума не е изплатена до този момент.
В отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК в първоинстанционното производство се посочва, че съществува уговорка между двете търговски дружества, по силата на която „Стиил Консулт“ ЕООД е предоставил съответното количество пакетиран слънчоглед за продажба и складиране, като ищцовото дружество се е задължило да заплаща месечен наем за предоставения склад от страна на представляваното дружество, но такъв наем до настоящия момент не е заплащан от тяхна страна и с това не са изпълнили задълженията си по договора. В отговора се посочва, че част от договорката през този период е ако клиенти имат интерес да купят стоката, дружеството да я продава като съответно след това се префактурира между двете дружества. В отговора се посочва, че са правени опити „Стиил Консулт“ ЕООД да изнесе цялото количество пакетиран слънчоглед от склада на представляваното дружество, но безуспешно, като същото количество е налично в склада на представляваното дружество, но дружеството не предприема никакви действия по изнасянето му и при желание от тяхна страна могат да си вземат стоката.
В отговор на депозирания писмен отговор на исковата молба, ищцовото дружество оспорва изложеното и сочи, че стоката е предмет на внос от Република Турция и още при преминаването на границата се представят всички сертификати на държавния орган, след което стоката се етикира с български етикет и едва тогава може да се продава в магазинната мрежа.
За да уважи предявената претенция, първоинстанционния съд е приел, че показанията на свидетелите не могат да разколебаят изводите на експертизата, че стоката в ответното дружество е заприходена като собствена, което удостоверява по категоричен начин, че страните са обвързани по валидно правоотношение договор за търговска продажба, като ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените стоки по вид и количество. Съдът приема, че с осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на дружеството, ответникът – търговец недвусмислено е признал наличието на договорно облигационно правоотношение между страните, както и надлежното извършване от страна на ищеца на описаните в счетоводните документи насрещни престации по доставянето на стоките. Съдът е достигнал до извода, че по делото е доказано както наличието на валидно възникналото договорно правоотношение, така и изпълнението на задължението на ищеца да достави стоките – предмет на продажбата.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан К. Р. Д., от показанията на когото се установява, че познава Д. М.от 2019г., тъй като го е наел, за да му свърши някаква работа, свързана с боядисване. Свидетелят посочва, че когато Д.е дошъл, за да види как върви работата го е забелязъл, че си е купил слънчоглед и му е казал, че той внася този слънчоглед от Турция и му е показал надписа на пакетчето, който е гласял „Стиил Комерс“ или „Стиил консулт“. Свидетелят посочва, че Д. М.му е казал, че той внася слънчогледа, а някаква фирма „Алексиев“ ги продава.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан И. Т. А., от показания на когото се установява, че е собственик на дружеството „Алексиев 76“, което е прекратило основната си дейност и в момента същата дейност се извършва от неговата жената, с която живеят на съпружески начала – В. В., а той не участва в това дружество. Свидетелят посочва, че около 2017г. – 2018г. собственика на базата, в която се помещават складовете го е запознал с хора, които да са отправили предложение за дистрибуция и са договорили начин на опаковка, лого, начин на плащане. Свидетелят посочва, че след направените предварителни договорки слънчогледа е дошъл при тях в насипно състояние – в кашони и веднъж от дружеството „Алексиев 73“ са отишли, за да пакетират слънчогледа. Свидетелят посочва, че уговорката с тези хора е била да се плаща това, което се реализира на пазара и ако всичко тръгне добре да се повтори заявката, но нещата са започнали да стават много бавно докато се наложат на пазара.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана А. Н. К.-Б., която работи на длъжност – продавач-консултант в дружеството „Алексиев 73“ от около 4 години. Свидетелката посочва, че слънчогледът от „Стиил Консулт“ е пристигнал около месец март – 2019г. и е трябвало да се пакетира, тъй като е дошъл в кашони в насипно състояние. Първоначално служители от „Алексиев 73“ са дошли, за да пакетират слънчогледа в малки торбички и след продажбата на тези кашончета са дошли и втори път и повече не са идвали. Свидетелката посочва, че понастоящем останалото количество слънчоглед стои пакетирано в кашончета – в склада. Свидетелката посочва, че устната договорка е била да се пакетира слънчогледа и да се продаде и те е трябвало да складират стоката в техния склад, тъй като „Стиил Консулт“ са нямали такова помещение и те са искали да им помогнат за продажбата и това, което продадат да им го заплатят. Свидетелката посочва, че тя е заприходила стоката. Свидетелката посочва, че не е присъствала на среща между представителите на двете дружества, а след това господин А. й е казал, че ще дойде нов артикул на „Стиил Консулт“, който ще бъде в насипно състояние – в кашончета и ще трябва да се пакетира на определени бройки, които „Алексиев 73“ ще продава след това.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза от 17.01.2020г., от неоспореното заключение на която е видно, че съгласно предоставената информация от счетоводството на ответника фактура № 208/12.03.2019г. е осчетоводена по сметка 401 (доставчици) по партидата на „Стиил Консулт“ ЕООД, като фактурата е включена в дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период – м. март – 2019г. Вещото лице в своето заключение посочва, че и в двете счетоводства по процесната фактура не са отразени плащания. Посочва, че в счетоводството на ищеца към 31.12.2019г. по партидата на „Алексиев 73“ се води на отчет вземане в размер на 12 607, 85 лева, формирано от неизплатената стойност по фактурата от 12.03.2019г. от 12 836, 68 лева, намалена със стойността по кредитно известие № ***210/05.04.2019г. – 228, 83 лева. В счетоводството на ответника по кредита на сметка доставчици по партидата на „Стиил Консулт“ ЕООД се води на отчет задължение в размер на 12 836, 68 лева, формирано от неизплатената стойност по Фактура № 208 от 12.03.2019г., като кредитното известие № 210 от 05.04.2019г. не е осчетоводено в счетоводството на ответника. Вещото лице посочва и обстоятелството, че лихвата за забава върху неизплатената сума от 12 607, 85 лева, изчислена за претендирания период от 05.04.2019г. до 04.07.2019г- възлиза на сума в размер от 318, 72 лева. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че в случая няма информация стоката да е дадена на консигнация и има издадена една данъчна фактура от ищеца на ответника. В съдебно заседание вещото лице посочва, че по принцип когато една стока се дава на консигнация, плащане не се извършва, но трябва да са ясни договорките между двете страни. Посочва също, че ако има издадена фактура, която е приета, е задължително осчетоводяването и в конкретния случай няма информация стоката да е дадена на консигнация.
По делото е представено Допълнително заключение от 08.07.2020г., от неоспореното заключение на която е посочено, че по Фактура № 208 от 12.03.2019г. в счетоводството на ответника е осчетоводена следната операция – дебит – сметка 3041 (стоки на консигнация) – 10 697, 23 лева, дебит сметка – 4531 (ДДС на покупките) – 2 139, 45 лева и кредит сметка 401 (Доставчици) – 12 836, 68 лева. Вещото лице е посочило и обстоятелството, че стоките на консигнация (чуждите стоки) се заприходяват задбалансово. В конкретния случай, фактурата, предмет на делото е осчетоводена със следната с посочените по-горе счетоводни операции и това счетоводно записване означава, че данъчното събитие е възникнало с прехвърлянето на собствеността на стоката – чл. 25 от ЗДДС, както и че стоката е заприходена като собствена, независимо от наименованието на сметката – стоки на консигнация, тъй като в сметките по сметкоплана се отчита движението на собствени активи на предприятието. Изрично в своето заключение, вещото лице посочва, че ДДС в целия му размер е начислен и ползван по Справка – декларация по ДДС за месец март – 2019г. – месеца, в който е издадена фактурата.
На
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „Стиил Консулт” ЕООД със седалище гр. Бургас е издал фактура на „Алексиев 73” ЕООД със седалище гр. Бургас за покупка на определени стоки – печен слънчоглед Ела – пакет 80 гр. и пакет – 160 гр. - подробно описани във фактурата на стойност от 12 836, 68 лева. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява и обстоятелството, че тази фактура е била осчетоводена от страна и на двете дружества, отразени са в дневника за продажба на ищцовото дружество и съответно в дневника за покупки на ответното дружество и то е ползвало и данъчен кредит за сключената сделка. От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че ответното дружество е ползвало ДДС в целия му размер за месец март – 2019г. – месеца, в който е издадена фактурата. Вещото лице посочва в своето заключение, че дори и да е осчетоводена фактурата в счетоводството на „Алексиев 73“ ЕООД по сметка, която е наименована „стоки на консигнация“ то счетоводното отразяване сочи, че стоката е заприходена като собствена независимо от наименованието на сметката, тъй като в сметките по сметкоплана се отчита движението на собствени активи на предприятието. От заключението на вещото лице се установява и обстоятелството, че стока, която е получена на консигнация (тоест – чужда стока) се заприходява задбалансово, което не е сторено в конкретния случай.
С
оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение №
211 от 30.01.2012г., постановено по т. дело № 1120/2010г. по описа на ВКС на
РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 109 от 07.09.2011г.,
постановено по т. дело № 465/2010г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК Решение № 92 от 07.09.2011г., постановено по т. дело №
478/2010г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 42 от 19.04.2010г., постановено по
т. дело № 593/2009г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК фактурата не е основание за заплащане на цената на дадена стока и не е
елемент от фактическия състав на търговската сделка, но служи като
доказателство за сключен договор. За нуждите на гражданския процес фактурата е
частен свидетелстващ документ и като такъв, в случай, че е двустранно
подписана, удостоверява получаването на описаната стока. Предаването на стоката
не е елемент от фактическия състав на договора за продажба, който е
консенсуален, а не реален – не се сключва с предаването й. ВКС в своята
практика, приема и обстоятелството, че само по себе си, отразяването на
фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата –
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
В
този смисъл, дори и представената данъчна фактура да носи единствено подпис на
представителя на доставчика на стоката – „Стиил Консулт“ ЕООД, осъществените
действия, последващи издаването на документа момент, имат правната
характеристика на извънсъдебно признание. Безспорно по делото се установява, че
фактурата е надлежно отразена в счетоводството на търговското дружество –
отразена е в дневника за покупки на ответното дружество за месец март – 2019г.
и е ползван данъчния кредит. При това положение, БОС намира, че в конкретния
случай осчетоводяването на фактурата, включването й в дневника на покупките и
ползването на данъчен кредит са действия на ответника, които недвусмислено
сочат на извънсъдебно признание на претенцията.
Следва
да се отбележи, че от събраните по делото гласни доказателства не може да се
установи твърдяната облигационна връзка между страните, а именно – че стоката е
предоставена на ответната страна с уговорка да я продава и едва след като я
продаде да се отчете на ищцовото дружество – по делото не стават ясни основните
параметри от едно евентуално постигнато съглашение. От друга страна - от
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не може
да се приеме, че се опровергават останалите писмени доказателства и
счетоводните записвания на ответното дружество, поради което и настоящата
инстанция намира, че направите възражения във въззивната жалба и в отговора на
исковата молба остават недоказани. Мотивиран от изложеното, БОС намира за
доказано по делото съществуването на задължение от страна на ответното
дружество да заплати цена по сключения договор за продажба. По делото няма
данни поетото от страна на ответника задължение за заплащане на цената на
стоката да е изпълнено, поради което и съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдено ответното дружество да
заплати на „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас сума в размер на 12 607,
85 лева, представляваща дължима цена по Фактура № **208/12.03.2019г.
С
оглед изхода на спора по главния иск и предвид настъпилия падеж на задължението
– 04.04.2019г., основателна е и акцесорната искова претенция по реда на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 318, 70 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 05.04.2019г. до
04.07.2019г., както и законна лихва върху главницата от 12 607, 85 лева за
периода от датата на подаване на заявлението – 04.07.2019г. до изплащането на
вземането.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на 900 лева – адвокатско възнаграждение, за което има представени доказателства, че е изплатено в брой – лист 20 от въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за търговски спор и цената на предявения иск е под 20 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260115 от 25.08.2019г., постановено по гр. дело № 6649/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Алексиев 73“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Лозово, ул. Трети март № 18А, представлявано от Ваня Димитрова Вълчева да заплати на „Стиил Консулт“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 130, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Д. М.Михайлов сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща направените по делото разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.