Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 10.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 140 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2758650 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Т.К. ***, в качеството му на законен
представител на „********” ЕООД, административно наказание на основание чл.182,
ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят Т.К., който чрез процесуалния си представител адвокат Р.И. от АК
Бургас (пълномощно на л.6) го е обжалвал. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. Изтъква доводи касаещи пропуски в
реквизитите на фиша, като сочи за такива непосочването на дата на съставянето му,
издател, липсата на посочване в какъв срок и пред кого може да се обжалва.
Развити са и съображения относно обстоятелството, че от фиша не става ясно
каква е скоростта, която е била възприета като превишена и оттам дали е била
приложена съответната санкционна разпоредба. Според жалбоподателя, ако от
посоченият размер на скоростта, която е била превишена се приспаднат 3 %
допустима техническа грешка, то приложимата за случая санкционна разпоредба е
тази по чл.182, ал.2, т.3, а не по т.4 от ЗДвП.
По-нататък в жалбата са изложени
доводи относно годността на системата за измерване на скоростта и дали същата е
преминала технически преглед. Изтъква, че прегледа следва да е извършен от
независима страна, като твърди, че разрешението за използването й е дадено от
МВР, а последващите технически проверки се извършват
в лаборатория също на МВР.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят К. не се явява. Не се явява и процесуалният му
представител адвокат Р.И..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана
стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип.
Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се
движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се
налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който
е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 01.04.2019 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 95 км/ч лек автомобил с рег.№ **********. В този участък от пътя имало въведено
с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената
по делото схема за организация на движението /л.11/.
Видеозаписа от системата бил
прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип №
00010 /л.10/ установили, че засечената в 13:12:09 часа на 01.04.2019 г. скорост
от 95 км/час била от лек автомобил „*************” с рег.№ **********. От тази
скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа
грешка при измерването), като така наказуемата скорост била изчислена на 92
км/час. Тази именно скорост впоследствие била посочена в издадения ЕФ, като
„установена стойност на скоростта”.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.14/ било установено, че собственик на автомобила е дружеството „********”
ЕООД – гр.П. с управител Т.К. /л.15/.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 21.05.2019 г. /справка л.13/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 2758650 /л.12/. В него наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Т.К., в качеството му на законен представител - управител на „********”
ЕООД – гр.П. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер
на 300 лева.
Според представената от
въззиваемата страна справка на л.13 от делото електронният фиш е бил връчен на Т.К.
на 28.01.2020 година. Други данни за връчването му няма.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят К. да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Тъй като по делото няма
категорични данни кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя К., както
и липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и
от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят К. е визиран
като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, в качеството му на
управител на юридическото лице собственик на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.5, изр.1-во от ЗДвП, ЕФ се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол. Както се установи от
ангажираните по делото доказателства липсват данни кога и дали е бил връчван
фиша на жалбоподателя К.. В този смисъл, както в съпроводителното писмо на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч /л.2/, така и в писмо рег.№
906000-4091/27.05.2020 г. /л.28/ е посочено, че нямат документ доказващ
връчването на ЕФ № 2758650. Безспорно обаче жалбоподателят е научил за
издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на
обжалване на фиша пред съда. Така развилия се процес по връчването на фиша на
жалбоподателя К. обаче, съдът не счита за съществено процесуално нарушение на
процедурата по налагане на административно наказание с електронен фиш и което
да води до отмяна на същия на формално основание. За да е съществено едно
нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна
законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита
на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да
се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият, научавайки
за издадения срещу него ЕФ, макар и да няма данни кога това е станало,
жалбоподателят К. е имал възможност да упражни всички способи за защита, които
законът, в частност чл.189, ал.5 – 9 от ЗДвП му предоставя. За него са били в
сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в намален размер или
представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за
представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за
обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната
предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал фиша в срока
по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три,
което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на
защита. В тази връзка следва да се отбележи и че съпоставяйки датата на
връчване в справката на л.13 – 28.01.2020 г. с тази, когато е била подадена
жалбата срещу него – 11.02.2020 г., то явно първата е достоверно отразена,
което навежда на извода, че е била спазена процедурата по чл.189, ал.5,
изр.1-во от ЗДвП, макар и това обстоятелства да не може да бъде удостоверено
със съответния документ. Затова и съдът счита, че правото на защита на
наказаното лице не е било нарушено, тъй като наказващият орган не е ограничил
упражняването на някой от предвидените в закона способи за защита. Следва да се
отбележи и че закона не вменява задължение на наказващия орган да кани
собственика или ползвателя на автомобила да упражни правата си по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези възможности в текст
изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.12/.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат споделени
възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на
МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на
закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е наведеното в
жалбата възражение касаещо липсата на дата на съставяне на електронния фиш. На
първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като
задължителен такъв реквизит на ЕФ, но това обстоятелство винаги може да бъде
установено със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил
издаден на 21.05.2019 г. /л.13/. От друга страна - легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя
относно липсата на дата на издаване на електронния фиш са неоснователни.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат
споделени и доводите относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите
са давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при
санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и
сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за
административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при
издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по
последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и
начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. Що
се отнася до сроковете по чл.80-82 от НК то същите се броят от датата на
довършване на престъплението, респективно нарушението, а същата ясно и
конкретно е посочена в електронния фиш.
Не е нарушение и
обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого може да се обжалва. Ясно в
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните
фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална
структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в
ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са
длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
Поради тези съображения съдът
приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят
е ясно индивидуализиран с имената му, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във
фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият
орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден
от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението
за неприспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача и неправилно приложената в
тази връзка санкционна норма от ЗДвП. Както се посочи по-горе в установената по
случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила
от 95 км/час – разпечатка от видеоклип № 00010 /л.10/. Пак от вещественото
доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил
приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата
скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със
знак В26 ограничение е била изчислена на 92 км/час. Тази именно скорост е
посочена като „установена стойност на скоростта” във фиша и от нея е била
изчислена и отразена превишената стойност на скоростта от 32 км/час, което
превишение попада в границите визирани в нормата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В този смисъл приложената от наказващия орган санкционна норма е правилната и
съответстваща на установените по случая съставомерни факти.
Ясно в обжалвания ЕФ е посочено,
че АТС, с което е бил заснет автомобила и измерена скоростта, с която се е
движел в конкретния пътен участък е стационарно, като е посочен и модела на
системата - SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Представени са
и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства,
че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология
/л.9/ и от протокол от проверка № 11–С-ИСИ от 26.04.2018 г. /л.8/, отново на
същия институт, отдел „Изпитване на средства за измерване”, системата за
контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка
на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. В тази
връзка категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя,
че разрешението за ползване на системата е дадено и последващите
й технически проверки са извършени от лаборатория на МВР. Системата е одобрена
и последващите проверки се извършват от Български
институт по метрология, която е институция отделна и по никакъв начин не е
свързана с МВР.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00010, заснет от стационарната автоматизирана система за видеоконтрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобилът и регистрационния
му номер, като фиксираната скорост е 95 км/час. След като бил приспаднат
толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния
пътен участък скорост с 32 км/час. Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – стационарната система за видеоконтрол
на скоростния режим SITRAFFIC Lynx е конструирана така, че едновременно със засичането
на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобилът собственост
на представляваното от Т.К. дружество не се е движел с превишена скорост за
конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече,
че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват
представените по делото.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Т.К., тъй
като, както се посочи по-горе, в качеството му на управител на юридическото
лице собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно
нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като
законен представител на дружеството му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващият орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят Т.К. е лицето,
което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада
извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация
на движението в пътния участък /л.11/, че скоростта на движение е ограничена с
пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава
(в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час),
това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с
пътния знак ограничение е нарушено и в този смисъл дадената цифрова
квалификация е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателят. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2758650 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Т.К. ***, ЕГН : **********, в качеството му на управител на „********” ЕООД
– гр.П., му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева
на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :