№…………../….........01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №24 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от А.В.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** и И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, с банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, действащи чрез АД “Д.И. и съдружници“, с ЕИК *********, със седалище:
гр.Варна и адрес на управление: бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2, представлявано
от адв.Д.М.И.,
против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“
№51Д, представлявано заедно от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев
Димитров, действащи чрез адв.С.Р., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки
от ищците, сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и
негативни психически изживявания от загубата на майка им Т Р А, починала при
ПТП на 10.08.2017г., причинено от С Н Д, водач на т.а.“DAF“, модел “****“, с
рег.№****, застрахован договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица №BG/22/117000758401
при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от
същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с
който поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се оспорват релевираните с отговора възражения
за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в
о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното
поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на
Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищците, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат поисканите от страните експертизи, като се назначи
комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, която да отговори
на въпросите формулирани в исковата молба и в отговора на същата.
Искането на ищците за събирането на гласни доказателства посредством
разпита на двама свидетели за доказване на
претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с оглед факта, че
показанията на свидетелите ще установяват относими за
спора обстоятелства.
Предвид липсата спор по делото относно наличието на застрахователно
правоотношение с ответника по отношение на т.а.“DAF“, с рег.№**** и за
предявяване на извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение, искането на ищците за задължаване на ответника да представи Преписка
по щета №000-1709-17-614410 и Застрахователна полица №BG/22/117000758401, се
явява неотносимо, поради което следва да се остави
без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към
медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по
доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство,
окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали
размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски
спорове“.
СЪОБЩАВА на
страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от А.В.П. и И.В.П., против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците, сумата от 200000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на
майка им Т Р А, починала при ПТП на 10.08.2017г., причинено от С Н Д, водач на
т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, застрахован договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, обективиран в
Застрахователна полица №BG/22/117000758401 при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017г., в 04.35 часа, в Германия, 25551 Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, на 2-ри федерален път №77, км.001, 087, отсечка 110 е реализирано ПТП с т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, управляван от С Н Д, в следствие на което е настъпила смъртта на Т Р А, която е майка на ищците. Във връзка с инцидента, срещу С Н Д, е образувано наказателно производство Vg/493293/2017г. по описа на Полицейско управление Шенефелд /Щайнбург/-Република Германия, за извършено престъпление срещу личността по § 222 от Наказателния кодекс /Убийство по невнимание/ и нарушение на § 1 от Правилника за движение по пътищата. Сочи се, че според назначената в наказателно производство Vg/493293/2017г. Експертиза №**********, причина за настъпване на ПТП, е движение на т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№**** с превишена скорост от поне 82 км/час, при разрешена за участъка максимално допустима скорост 60 км/час и продължителна липса на реакция от страна на водача при отклоняването на автомобила. С Разпореждане №304 Js 20241/17 на Прокуратура при Окръжен съд Итцехое, е подадено искане за одобряване на временен отказ за подаване на публичен иск срещу виновния водач, в съответствие с § 153, ал.1 от НПК. С Разпореждане на съда от 26.09.2017г., е одобрено предварителното прекратяване на процеса, срещу С Н Д, като последният е осъден да заплати глоба в размер на 500 евро. Поради плащане на наложената глоба от страна на Димитров, воденото досъдебно производство, е прекратено на основание § 153а от НПК. Сочи се, че според Съобщение за смърт от 10.08.2017г. съставено от д-р Аксел Граубаум, непосредствената причина за смъртта на Т.А., е черепно-мозъчна травма в следствие на ПТП. Според данните в Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на възникване на деликта-10.08.2017г., т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№****, е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по Застрахователна полица №BG/22/117000758401, сключена в 12.18 часа на 08.03.2017г. и прекратена в 00.00 часа на 28.09.2017г. Поддържа се, че ищците понесли изключително трудно и тежко смъртта на своята майка, за която узнали от своята леля. Твърди се, че първоначалният шок бил неописуем и двамата останали безмълвни, като трудно възприели, това което им се казва и започнали да плачат. Твърди се, че въпреки навършеното пълнолетие и наличието на собствен живот, ищците имали изключително близка връзка с майка си. Сочи се, че въпросната връзка била особено сила, предвид обстоятелството, че 11 години по-рано ищците са загубили своят баща и майка им като единствен родител, е била опора и двигател на семейството. Твърди се, че двамата братя разчитали единствено на себе си и на своята майка, като между тях съществували чувства на разбирателство, взаимна обич и доверие, които били внезапно прекъснати. Сочи се, че след първоначалния шок, болката и страданието на ищците от загубата на тяхната майка, не преминавали. Твърди се, че ищеца И.П., се затворил в себе си, станал агресивен към околните и трудно общувал с тях, дори с най-близките си-неговите брат и леля. Случилото изключително много го потискало, като с течение на времето нещата не се подобрявали. Въпросната дистанцираност отблъснала приятелите му, което допълнително обременило неговата психика. Твърди се, че подобно било състоянието и на ищеца А.П., който изпаднал в емоционален срив, с повишена невротичност и емоционална лабилност. Скръбта от загубата на неговата майка, се отразила не само на психиката му, но и на неговото физическо състояние, изразяващо се в загуба на 5-6 килограма от собственото му тегло, в следствие на изживения стрес. Поддържа се, че връзката на ищците с тяхната майка, била изключително силна, предвид обстоятелството, че тя е родителят, който е полагал първите и непосредствени грижи за тях, още от рождението им, като тази грижа продължила и в последствие, след навършване на пълнолетие. Сочи се, че загубата на майката, нанесла тежка травма на двамата ищци и неописуеми негативни чувства, болки, страдания. Състояние на ищците било особено тежко и предвид факта, че загубата им била внезапна, неочаквана и причинена по неестествен начин. В един момент животът им бил в хармония, а в следващия всичко рухнало. Поддържа се, че и към настоящия момент ищците, не са превъзмогнали загубата на своята майка. Твърди се, че често, провокирани от разговор за нея или от други събития засягащи техният съвместен живот, те започват да плачат, след което трудно успяват да се успокоят и да продължат да живеят нормално, както е било това преди процесния трагичен инцидент. Поддържа се, че в случая са налице всички нормативно предвидени предпоставки за репариране на претърпените неимуществени вреди, а именно наличие на застрахователно правоотношение, противоправно деяние на водача на товарния автомобил, причинени вреди и причинна връзка между тях и пътното произшествие. Сочи се, че с цел извънсъдебно уреждане на въпроса за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищците регистрирали претенция пред ответния застраховател, който с писма изх.№8067 и №8068, двете от 25.07.2018г., ги уведомил, че е образувана Преписка с №000-1709-17-614410 и застрахователно-експертната комисия на дружеството, е определила обезщетение при условията на съпричиняване, в размер на 56000лв. за всеки един от тях. Твърди се, че страните не са постигнали съгласие и към настоящия момент на ищците не е изплащано обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че тъй като представените документи, с уведомлението към застрахователя, са били достатъчни, за да може същия да се произнесе по предявената претенция, и защото и към настоящият момент не е изплатено обезщетение, то в случая е приложима хипотезата на т.1 на чл.497, ал.1 от КЗ, респективно застрахователната компания дължи законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г.-датата следваща датата на писма изх.№8067 и №8068.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Прави се
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата
има принос за настъпване на вредоносния резултат, изразил се в неизползване към момента на процесното
ПТП на инерционен обезопасителен колан. Сочи се, че
тялото на пострадалата, след инцидента е лежало на пътното платно, наред с това
по сведение на водача, непосредствено преди инцидента, същата му е направила
кафе и при това е откопчала колана си, като той не
може да си спомни, дали починалата отново си е закопчала колана. Сочи се, че
заключението на съдът и прокуратурата на Итцехое,
Германия, на база установените доказателства, е че починалата не е била с
поставен колан. Проведената експертиза е заключила, че по колана на страната на
пътника до водача и по-специално в направляващите му точки, не могат да се
открият следи от прегъване в следствие на натоварване. Това налага извода, че
пътничката не е била с поставен предпазен колан по време на катастрофата.
Поддържа се, че пострадалата е нарушила разпоредбите на Закона за движение по
пътищата и Правилника за прилагането му, като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е нарушила
разпоредбата на чл.137а от и е допринесла в
значителна степен за повечето от получените травми. Поддържа се, че получените
от пострадалата травми, са следствие на нейното виновно поведение и
неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник в МПС, с което същата
е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат.
Оспорват се твърденията на ищците за отношения на общност, привързаност, обич и
доверие, които да обосновават предявеният размер на претенциите за обезщетение.
Поддържа се, че размера на претенциите е прекомерно завишен и не кореспондира с
обективните фактори определящи понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г., и с трайно установената съдебна практика при определяне
на обезщетения за аналогични случаи.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че не
е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй
като същата по никакъв начин със свои действия не е допринесла за настъпване на
вредоносният резултат. На следващо място
се поддържа, че размера на предявените искове, е изцяло съобразен с критерия за
справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г. Твърди се, че ищците са
преживели изключително тежко загубата на своята майка, като последиците от тази
загуба са неизмерими и не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин. Сочи
се, че дори времето трудно би заличило всички последици и празнината, която са останали
у ищците, в качеството им на децата претърпели загуба на родител, независимо от
възрастта, на която са те. Сочи се още, че в случая връзката между ищците и
починалата, е по-силна от обичайното, предвид по-ранната смърт на бащата на
ищците.
С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат доводите и
възраженията изложени в първоначалният отговор на ответника.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът
намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
следните факти:
- на 10.08.2017г. в Германия, Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, по
вина на водачът С Н Д, е настъпило ПТП с т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****,
в следствие, на което е настъпила смъртта на Т Р А;
- към 10.08.2017г., т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№****, е бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество по Застрахователна полица №BG/22/117000758401, валидна
от 08.03.2017г. до 28.09.2017г.;
- ищците са предявили претенция за
обезщетение, пред ответния застраховател, по която е
образувана Преписка с №000-1709-17-614410, като с писма изх.№8067 и №8068,
двете от 25.07.2018г. застрахователя ги е уведомил за
определено обезщетение при условията на съпричиняване,
в размер на 56000лв. за всеки един от тях, което обаче и понастоящем не е
изплатено, предвид непостигане на съгласие между страните.
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния
случай ищците, следва да установят, че са претърпели вреди, в
резултат от ПТП с участието на застрахован при ответното дружество автомобил по
валидна и действащ към момента на инцидента застраховка “Гражданска
отговорност“, съответно че виновни действия/бездействия на неговия
собственик/водач са станали причина за процесното ПТП.
Следва да установят още и размера на претърпените вреди. Ответника, следва да
установи обстоятелствата изключващи отговорността му, т.е. че водача на застрахованият
при него автомобил няма вина за настъпването на процесното
ПТП. Следва да установи още твърдения си за наличието на обстоятелства
редуциращи размера на отговорността му, т.е. наличие на съпричиняване
от пострадалата на вредоносния резултат.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищците писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно
медицинска и авто-техническа експертиза, вещите лица, по която да отговорят на
въпросите формулирани от страните в исковата молба и в отговорите на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи
лица д-р Деян Ангелов Демиров и инж.Йордан Любомиров Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещите лица в размер
на 700лв., от които 350лв. от бюджета на съда и 350лв. вносими
от ответника в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да
депозират заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност
на ищците да се ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене,
за установяване на търпените неимуществени вреди.
ОСТАВЯ без уважение искането
на ищците за задължаване на ответника на основание чл.190 от ГПК да представи
Преписка по щета №000-1709-17-614410 и Застрахователна полица №BG/22/117000758401.
НАСРОЧВА
производството по т.д.№24/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.09.2019г. от 14.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на
Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“
№12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и
приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им
разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността
на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като
същевременно ще намали размера на разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: