РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Радомир, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А. Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно
дело № 20241730200012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./15.06.2021 г. на началник сектор „П. п.“ към
ОДМВР- П., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, на
жалбоподателя К. В. К., ЕГН**********, с адрес за съобщения и призоваване: с.С. с., общ.Р.,
обл.П., е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП- „глоба“ в
размер на 50 лв., като на основание Наредба № . на МВР са отнети 6 контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган- началник сектор „П. п.“ към ОДМВР- П., редовно призован, не
е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил
становище, че жалбата е неоснователна, като наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна.
1
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №./29.05.2021
г. на Б. Г. - „мл.автоконтрольор“ към сектор „П.п.“ ОДМВР- П.. Според констатациите в
същия, на 29.05.2021 г., в 21.45 ч., на път PER., на около един км. от село С. с., с посока към
с. Д. , жалбоподателят К. К. е управлявал лек автомобил "А. .", с регистрационен номер СА .
СК, собственост на В. Й. П. от гр.С., ЕГН **********. При извършената проверка се
установило, че водачът по време на движение не използва обезопасителен колан с който е
оборудван автомобила. водачът е сам в автомобила.
Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят Б. Г. и свидетелят по акта
А. З. не си спомнят нищо конкретно, но потвърждават констатациите по акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
началник сектор „П. п.“ към ОДМВР- П. издал обжалваното наказателно постановление №
./15.06.2021 г., с което на жалбоподателя К. В. К., ЕГН**********, с адрес за съобщения и
призоваване: с.С. с., общ.Р., обл.П., е наложено административно наказание по чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № . на МВР са отнети
6 контролни точки.
От правна страна.
За да се произнесе по въпроса за извършване на нарушение по този текст съдът
следва първо служебно да извърши проверка за законосъобразност на актовете,
обективирали производството по налагане на административно наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, в АУАН, респ.- в НП, следва да бъдат
посочени законните разпоредби, които са нарушени.
Отговорността е ангажирана по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, който текст гласи:
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска“. В АУАН на основание чл.42, т.5 ЗАНН като нарушена
разпоредба е посочен чл.137а, ал.1 ЗДвП, който вменява в задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, като нарушена
разпоредба е посочен чл.137а, ал.1 ЗДвП. Упоменато е, че водач на МПС от категории М1,
М2, N, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. Не се посочва категорията на управляваното МПС по категоризацията в същата
разпоредба. Съдът намира пропускът за несъществен. Дори и без надлежна конкретизация,
жалбоподателят е бил наясно, че управляваният от него автомобил е от категорията, която
изисква ползването на обезопасителен колан, тъй като нормата на чл.149, ал.1, т.2, б.„а”
ЗДвП, указваща описателно отделните категории ППС. Самото упоменаване в АУАН и
наказателното постановление, че се отнася за лек автомобил, съдът намира за достатъчно, за
да бъде направено категорично заключение, че се отнася за моторно превозно средство от
категорията М1.
Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че в настоящия
2
случай е налице изтекла погасителна давност. Същата ограничава във времето възможността
на държавата, чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца, като давността за
преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението
(чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № .от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
./2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира
приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са
приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване. Давността е предвидена като
правопогасяващ факт в чл.79, ал.1, т.2 от НК, а съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в редакцията
към датата на нарушението, ако предвиденото наказание е по-леко от "Лишаване от
свобода", включително ако е "Глоба", обикновеният давностен срок е 2 години, а независимо
от неговото спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва с изтичане на
абсолютна давност от 3 години, съгласно чл.81, ал.3 от НК. Конкретно по делото става ясно,
че нарушението е извършено на 29.05.2021 г., и абсолютната давност за
административнонаказателно преследване на жалбоподателя като негов автор е изтекла на
29.05.2024 г., независимо от нейното прекъсване чрез съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление.
Наред с изтеклата абсолютна давност за административнонказателно преследване на
посоченото нарушение, то към настоящия момент е изтекла и абсолютната давност по
смисъла на чл.82, ал.3 вр. ал.1 б."а" и б. "б"от ЗАНН за изпълнение на наложените
наказания. С процесното постановление, на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в
размер на 50 лева. По силата на чл.82, ал.1 б."а" ЗАНН, обикновената давност за изпълнение
на наказанието "Глоба" е две години, смятано от влизане в сила на наказателното
постановление или решението на съда. Съгласно ал.3 от същия текст, независимо от
спирането и прекъсването на давностните срокове по ал. 1, наказанията не се изпълняват,
ако са изтекли срокове, надвишаващи с 1/2 сроковете по ал. 1. В случая срокът по чл.82, ал.3,
вр. ал.1, б."а" от ЗАНН, е тригодишен и той е изтекъл 29.05.2024 г.
При тези обстоятелства за съда не остава друго, освен да отмени наказателното
постановление поради изтичане на абсолютна погасителна давност за преследване и
изпълнение на наложеното с НП административно наказание.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./15.06.2021 г. на началник сектор „П. п.“
3
към ОДМВР- П., упълномощен с ./14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което
на жалбоподателя К. В. К., ЕГН**********, с адрес за съобщения и призоваване: с.С. с.,
общ.Р., обл.П., е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП-
„глоба“ в размер на 50 лв., като на основание Наредба № . на МВР са отнети 6 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4