РЕШЕНИЕ
№…
16.07. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №263 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ЕАД с ЕИК*** срещу Решение № 2432/ 06. 12. 2019 г. по гр. д. №1640/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК за разликата над 974, 58 лв. до пълния предявен размер от 1841, 14 лв. на главницата, и за сумата от 227, 25 лв. договорна лихва.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415, а.1 ГПК за главница в размер от 866, 56 лв. и договорна лихва за сумата от 227, 25 лв., като бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна Н.Г.К. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. А.Д., че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
Ø Признал е за установено чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, че Н.Г.К., ЕГН **********,***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №***, представлявано от А.Н.Д. и Н.Г. С., сума в размер на 974.58лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. - датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 8164/2017г. на ПлРС.
Ø Отхвърлил е предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №***, срещу Н.Г.К., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 974.58лв. до пълния предявен размер 1841.14лв.; 706.30лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 26.06.2017г.; 31.22лв. - лихва за забава за периода от 25.04.2017г. до 05.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ø Прекратил е на осн.чл. 129 ал. 3 от ГПК, производството по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на Н.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. сумите 1841.14лв. – главница; 706.30лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 26.06.2017г.; 31.22лв. - лихва за забава за периода от 25.04.2017г. до 05.10.2017г., поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок.
Ø Осъдил е „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №***, представлявано от А.Н.Д. и Н.Г. С., да заплати ПО КОМПЕНСАЦИЯ на Н.Г.К., ЕГН **********,***, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8164/2017г. на Плевенски районен съд и настоящето исково производство, в размер на 83.78лв.
За да постанови решението си в обжалваната част, в която частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните, застрахователното удостоверение, рамковия договор за платежни услуги и искането за откриване на банкова сметка, ***-малък от 12. Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е приел , че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради което е дължима чистата стойност на кредита без други суми по лихви или други разходи по кредита на основание чл. 23 ЗПК. Въз основа на изложеното районният съд е уважил частично предявения иск и е отхвърлил досежно разликата в главницата, договорна лихва и лихва за забава върху главницата.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на решението в обжалваната част, като счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че неправилно районният съд е възприел договора за потребителски кредит за нищожен. Твърди се, че застрахователното удостоверение не е елемент от договора, а удостоверение, което се издава на кредитополучателя при желание за сключване на застраховка и в КЗ не е налице изискване за определен шрифт на това удостоверение.
Съдът счита, че възраженията на въззивника досежно липсата на нищожност на основание чл. 22 ЗПК са неоснователни. Съгласно цитираната разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителския кредит е недействителен. Цитираната разпоредба изисква договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно от чл. 7.1 от договора за потребителски кредит общият размер на кредита се формира от размера на кредита от 1500 лв., застраховка живот и безработица от 178, 20 лв. и 181, 76 лв. и на тази база е определен общ размер на кредита от 2083, 16 лв.Освен договора за потребителски кредит по делото е приложено застрахователно удостоверение, в което е посочено, че въззиваемият е застрахован кредитополучател, а банката освен кредитор по договора за потребителски кредит е и застрахователен посредник. В удостоверението също е посочено, че срокът на застраховката е за срока на потребителския кредит. Тези обстоятелства сочат на това, че застрахователното удостоверение е елемент от договора, тъй като вземането по застраховката е акцесорно по отношение на главното вземане по договора за кредит и освен това застрахователните суми са включени в общия размер на кредита, отразено в договора за потребителския кредит между страните. Видно от самото удостоверение същото е на шрифт по- малък от 12 и освен това е с различен шрифт от останалите елементи на договора и от текста на самия договор. По същия начин останалите елементи от договора- искането – декларация за потребителски кредит и рамковия договор за платежни услуги за физически лица са на различен шрифт, което е нарушение на изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Районният съд е приложил цитираната разпоредба, като е присъдил частично претендираната от въззивника сума в размер на 974, 58 лв. , представляваща неизплатена дължима главница по договора, ведно със законната лихва считано от 19. 10. 2017 г. - датата на депозиране на заявление по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8164/ 2017 г. по описа на Плевенския районен съд. Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил , че от усвоената главница в размер на 1500 лева въззиваемият е върнал сумата от 525, 42 лв., поради което следва да дължи остатъка от главницата в размер на 974, 58 лв. предвид настъпването на крайния срок на договора на 25. 09. 2019 г.
Въззивникят е изразил доводи, че би следвало да бъде присъдена и договорната лихва за периода от 25. 04. 2017 г. до получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането в размер на 227, 25 лв. съгласно счетоводния погасителен план от заключението на вещото лице. Посочено е, че договорът между страните е договор за банков кредит и следва да бъде съобразено разпоредбата на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, като задължението на длъжника е да върне предоставения за ползване финансов ресурс с уговорената възнаградителна лихва предвид възмездния характер на договора.
Съдът счита, че доводите на въззивника са неоснователни относно приложението на материалния закон в спора между страните. Действително по общата си характеристика договорът между страните е договор за банков кредит, но с оглед специалния характер на ЗПК този договор е за потребителски кредит и за него са приложими специалните правила на ЗПК и само при липса на уредба са приложими общите правила на ТЗ за договора за банков кредит. В случая специалното правило на чл. 23 ЗПК предвижда да се върне само чистата стойност на кредита, без да се дължи лихва или други разходи. В §1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на понятието „общ разход на кредита за потребителя“, което означава, че всички пера от този разход са извън тази чиста стойност на кредита. Законодателят по реда на изключването е определил чистата стойност на кредита като размер на усвоената и неиздължена главница по договора за потребителски кредит, поради което не е налице законово основание за въззивника да претендира за договорна или каквато и да е друга по вид лихва.
Предвид изложеното следва решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. и чл. 272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Решение № 2432/ 06.
12. 2019 г. по гр. д. №1640/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в
ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №***, срещу Н.Г.К., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 974.58лв. до
пълния предявен размер 1841.14лв.; 706.30лв. – договорна лихва за периода от
25.04.2017г. до 26.06.2017г.; 31.22лв. - лихва за забава за периода от
25.04.2017г. до 05.10.2017г.
В останалата част Решение № 2432/
06. 12. 2019 г. по гр. д. № 1640/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. 78,
ал. 3 и чл. 80 ГПК „***” ЕАД, ЕИК *** да заплати на Н.Г.К., ЕГН **********
направените деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3,
т.1, пр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :