РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр. Варна, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110115259 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. Г. И., ЕГН **********, действаща
чрез адв. Й. А., срещу ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. П. Н., пряк
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 20.00 лева, частичен иск от общо 561.84 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на заден ляв калник; задна броня и лява лайсна в задна броня на собствения му лек
автомобил марка „П.“, модел „*“, рег. № *, причинено в резултат на реализирано на
08.08.2022 г. в гр. В. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с рег.
№ *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество с полица № *, ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2022 г. около 08:30 часа, в * ищецът бил
оставил автомобила си пред сервиз за ремонт. Около 13:00 часа му се обадил майсторът да
отиде, тъй като И. Т. – гражданин на Република У., при маневра с лекия й автомобил марка
„Н. А.“, рег. № *, е блъснала паркирания на паркинга автомобил на ищеца. За възникналото
ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП, предвид липсата на спор
между участниците в ПТП, за това че виновен е водачът на л. а. „Н. А.“. Лекият автомобил
на виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“
при ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП. Вследствие на
ПТП са били налице процесните увреждания по лекия автомобил на ищеца.
На 11.08.2022 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била
образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис
на щета, ведно със снимков материал.
В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е
1
заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 173.66 лева. Ищецът счита, че заплатеното
обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек
автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 735.50 лева, от която
следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 173.66 лева.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения
остатък в размер на 561.84 лева.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск,
но го оспорва по основание и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица
„ГО на автомобилистите“ № BG/30/122000765438 със срок на действие от 14.03.2022 г. до
14.03.2023 г. за лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с рег. № *; че по време на действие на
полицата на 08.08.2022 г. в гр. В. е настъпило застрахователно събитие с участието на
застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което
са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „П.“, модел „*“, рег. № *; че
на 11.08.2022 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
по което е образувана преписка под № *; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от
173.66 лева.
Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.
По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза
на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че
гражданските притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.
Изразява становище по доказателствените искания на ищеца и обективира такива и
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С
молба от 11.05.2023 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че за лек автомобил марка „Н.“,
модел „А.“, с рег. № * е сключен с ответното дружество договор за застровка „ГО на
автомобилистите“ по полица № * със срок на действие от 14.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; че
по време на действие на полицата на 08.08.2022 г. в гр. В. е настъпило застрахователно
събитие с участието на застрахованото МПС при описания в исковата молба механизъм на
ПТП, в резултат на което са нанесени описаните в исковата молба щети на собствения на
ищеца лек автомобил марка „П.“, модел „*“, рег. № *; че на 11.08.2022 г. ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка
под № *; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 173.66 лева преди завеждане на
делото.
Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че
увреденият л. а. „П. *“, рег. № * е собственост на М. Г. И..
От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че
2
уврежданията по процесния лек автомобил са заден ляв – калник – ремонт на степен 1 и
боядисване; задна броня – ремонт на степен 1 и боядисване; лайсна лява в задна броня -
матиране. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 912.22 лева и включва цената на труда и материалите в поне три
сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които
не притежават европейски сертификат закачество. Средната пазарна стойност на увредения
автомобил възлиза на 2 400.00 лева. Т.е. възстановителната стойност е 38.01% от
действителната стойност на увреденото МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието
на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или
бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора,
включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от
173.66 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС – „П. *“, рег. № *; че за лек
автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с рег. № * е сключен с ответното дружество договор за
застровка „ГО на автомобилистите“ по полица № *, която е била действаща към датата на
ПТП; че сумата от 173.66 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на
ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на
автомобилистите“. Няма спор по делото и че в резултат на събитието са настъпили именно
описаните в исковата молба щети по лекия автомобил.
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „П. *", а оттам и на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от представения опис по щета, така и от експерното заключение на вещото лице по
изслушаната САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно,
обективно и неоспорено от страните.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 173.66 лева, с което счита, че кредиторовият
интерес е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
3
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
Както се посочи и по-горе по отношение размера на претенцията, съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, притежаващ съответните
специални знания. Видно от експертното заключение стойността на разходите за
необходимия ремонт на процесния лек автомобил възлиза на 912.22 лева, а средната пазарна
стойност на автомобила е 2 400.00 лева. Т.е. в конкретния случай не е налице т. нар.
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като възтановителната стойност не
надхвърля със 70% действителната стойност на увреденото МПС.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 20.00 лева от общо 561.84 лева,
съгласно принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК,
доколкото разликата над изплатеното до момента обещетение от застрахователя в размер от
173.66 лева до действително претърпените вреди в размер от 912.22 лева възлиза на 738.56
лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба –
17.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на
завеждане на делото срокът по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед
представяне на всички доказателства на застрахователя.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик,
което обуславя уважаването на иска в предявения частичен размер.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 730.00 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 50.00 лева – държавна такса;
200.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ и 480.00 лева с ДДС – хонорар за един
адвокат.
Обективираното искане от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
4
оказаното професионално съдействие от страна на адв. Й. А., доколкото претендираният
хонорар не надхвърля нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. не е налице разлика, която да е
прекомерна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, ЕИК * ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. Г. И., ЕГН ********** сумата от 20.00 лева /двадесет лева/,
частичен иск от общо 561.84 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден ляв калник; задна броня и лява
лайсна в задна броня на собствения му лек автомобил марка „П.“, модел „*“, рег. № *,
причинено в резултат на реализирано на 08.08.2022 г. в гр. В. ПТП по вина на водача на лек
автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с полица № *,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „Д.: Ж. и З.“ АД, ЕИК * ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М. Г. И., ЕГН ********** сумата в общ размер от 730.00 лева
/седемстотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5