Решение по адм. дело №1435/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 211, вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. Ц. Н., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник – адв. С.. Л., срещу Заповед № 365з-4757/11.06.2025г. на Директора на ОД на МВР-Варна, в частта по т. 2 от същата, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, вр. чл. 207 ЗМВР е отстранен временно от длъжността старши полицай в група „Патрулнопостова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – при ОД на МВР-Варна; и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

В жалбата по подробно изложени съображение се твърди, че обжалваната заповед е нищожна, а в условията на евентуалност неправилна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалните закони, в противоречие с Европейската практика, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че липсват съществени елементи, които са изискуеми при налагане на такава принудителна мярка. Неправилно е приложена нормата на чл. 214 от ЗМВР, доколкото същата предвижда в условията на кумулативност две предпоставки за отстраняване от длъжност, като втората от тях не е мотивирана и не е налице. Не се сочат конкретни факти, обосноваващи опасност, че служителят би могъл да окаже някакво въздействие. Поддържа се, че наложената санкция „временно отстраняване“ е несъразмерна спрямо установените до момента факти и обстоятелства и на последно място, че е допуснато процесуално нарушение като не е упоменат срока, за който е разпоредено отстраняване от служба. Твърди се и нарушение на основните права, гарантирани от Конституцията на РБългария, а именно: ограничение правото на труд и възнаграждение без да има достатъчно основания за това. На изложените основания се моли отмяна на заповедта в оспорената част.

В съдебно заседание, чрез адв. С. Л., жалбата се поддържа. Допълнително се навеждат твърдения, че установената в заповедта фактическа обстановка не кореспондира с направения извод за временно отстраняване.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

От ответника – Директор на ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Й., жалбата се оспорва. Моли се отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа се, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди се, че срещу Н. има образувано дисциплинарно производство, поради което с цел да не бъде възпрепятствана възможността за събиране на всички доказателства, служителят е бил отстранен за срок от два месеца. Пояснява, че след изтичане на този срок и отпадане на необходимостта от отстраняването Н. е бил възстановен на длъжността, за което се представят доказателства.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа разпореждане на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Варна е извършена проверка на правомерността на действие на полицейски служители, повод за която е установена смърт на лицето Я. Ж. Г. [ЕГН], колабирал пред лекарски кабинет психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, след като е бил отведен до болницата от екип на Спешна медицинска помощ и АП 213 от Второ РУ на ОД на МВР – Варна. Резултатите от проверката са обективирани в Писмена справка рег.№ 436р-19350/07.06.2025 г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна. В същата е изложено, че около 02.55 ч. в ОДЧ на Второ РУ на ОД на МВР Варна, е бил получен сигнал от ОДЧ при 05 РУ на ОД на МВР Варна, подаден през конферентна връзка, от лицето Я. Г., който твърдял че неизвестни лица копаели в и около двора му, прекъснали кабелите и целия квартал нямал ток. Посочил, че живее в близост до „старото стрелбище“ в м-ст „Акчелар“, територия обслужвана от Второ РУ на ОД на МВР Варна. Мл. експерт П. Х. приел сигнала и провел разговор по телефона с Г., при което установил, че последния е в доста превъзбудено и неадекватно състояние, говорел несвързано, че някой копаел и нямало ток в [жк], някакви съмнителни лица, които го наблюдавали. На въпрос на мл. експерт Х., къде се намира, Г. отговорил, че е на бензиностанция „Петрол“ в [жк], до магазин „Кауфланд“. Х. му казал да чака на място и че на сигнала ще се отзове автопатрул. Около 03.00 ч. отишли на място пред бензиностанция „Петрол“ служителите мл. инспектор Н. и мл. инспектор Д., които за да го успокоят провели беседа с него. Г. бил бос, само по къси панталони. Обяснил, че го следят, вижда сенки, тока спрял, а самолетите прелитали над него, твърдял, че майка му била отвлечена и искали нещо да й направят, следели и него и искали да го отвлекат. Служителите докладвали за ситуацията на ОДЧ и поискали да бъде изпратена линейка на „Бърза помощ“ за отвеждане на лицето до психиатрична клиника. Дежурния ОДЧ обяснил на г-жа Г., че е извикал линейка на място, за да може синът й да бъде прегледан и откаран до психиатрия по преценка на лекаря. Около 03.15 ч. на бензиностанция „Петрол“ пристигнала линейка на „Бърза помощ“, като при пристигането Г. станал агресивен и започнал да буйства. Нападнал мл. инспектор Д. и го ударил. Г. бил предупреден, че ако се наложи ще бъде употребена и физическа сила и помощни средства. Същият продължил да се съпротивлява и тогава служителите пристъпили към употреба на физическа сила и помощни средства, използвайки водещи техники и помощни средства – белезници. След поставянето на белезниците, Г. продължил да буйства и затова го поставили да легне по гръб на земята. В последствие го поставили в седнало положение, дали му вода и го предупредили да остане така. Към мястото на инцидента около 03.45 ч. се присъединили и служителите М. Б. и мл. експерт Г. П.. През времето, в което полицаите се опитвали да успокоят лицето, лекарката от ЦСМП - Варна, била в линейката и искала от тях да установят какво е употребявал Г.. На многократно зададените въпроси какво е употребил, той е отговорил, че е пил вода странна на вкус. В последствие лицето било откарано в Психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, като мл. инспектор С. Д. споделил, че не се чувства добре и му се вие свят, тъй като Г. му е нанесъл удари в областта на ребрата. Г. бил свален от линейката и на собствен ход отведен до болницата, но на входа отново оказвал съпротива и продължил да говори несвързано. Поставили го на стол пред входа на кабинета. Свалили му белезниците, за да може да му бъде извършен преглед. В един момент започнал да се свлича от стола, като се появили и тикове. Лекарите на место извършили медицински манипулации, но след около 5 мин. обявили, че лицето е починало. В 04.00 ч. в УМБАЛ „Св. М.“ пристигнал втори екип на „Спешна помощ“, който констатирал смъртта на Я. Г..

В Справката е направен извод, че мл. инспектор И. Ц. Н. и мл. инспектор С. Е. Д. са действали в условията на чл.85, ал.1 от ЗМВР – използване на физическа сила в условия на необходимост, което е станало след предупреждение и е преустановена незабавно след постигане на законната й цел. В изпълнение на чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР е изготвен доклад. Прието е, че при извършената първоначалната проверка не са установени данни за използвана прекомерна, извън абсолютно необходимата сила. Спазени са разпоредбите на ЗМВР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. относно използването на физическа сила и помощни средства. Не са установени данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на мл. инспектор И. Н. и мл. инспектор С. Д..

Въз основа данните от Справката, със Заповед № 365з-4757/11.06.2025 г. Директорът на ОД на МВР Варна е разпоредил образуване на дисциплинарно производство срещу младши инспектор И. Ц. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Варна при ОД на МВР Варна, като в т. 3 от заповедта е определен състав на комисията.

Под т.2 от същата заповед, на основание чл. 207, ал. 1, т.2 и ал. 2, във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, Директорът е постановил временно отстраняване от длъжност на младши инспектор И. Ц. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Варна при ОД на МВР Варна, както и изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

В хода на съдебното производство от ответната страна е представена Заповед № 365з-6615/08.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която поради това, че не е постъпило предложение за продължаване срока за отстраняване от длъжност на И. Н., същият е възстановен на заеманата длъжност, считано от 12.08.2025 г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 214, ал.1, т.1, вр. чл. 207, ал.1, т.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и е постановен в изискуемата от закона писмена форма, поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

Оспореният акт формално съдържа и реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК – , издател, фактически и правни основания, адресат на акта, разпоредителна част, като е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на оспорване.

Независимо от горното, съдът намира, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, като е налице и противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Налице е регламентирана от законодателя правна възможност органът, образувал дисциплинарното производство, временно да отстрани от длъжност държавен служител при наличието на предпоставките за това, т. е. органът действа в условията на оперативна самостоятелност.

Регламентираните в цитираната разпоредба предпоставките за временно отстраняване от длъжност са дадени в условията на кумулативност, т.е. липсата на която и да е от тях обуславя извод за неприложимост на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Между страните няма спор и от събраните по делото доказателства се установява, че първата предпоставка е налице. Със Заповед №365з-4757/11.06.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина – чл.203, ал. 1, т.13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Не е налице обаче втората предпоставка. В заповедта не са изложени съображения кои фактически обстоятелства дават основание на органа да приеме, че служебното положение на Н. би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, т. е. не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. Не е посочено какви правомощия има Н., по какъв начин би могъл да окаже въздействие на граждани и служители на МВР, с което да възпрепятства събирането и доказването на дисциплинарното нарушение.

Следва да се посочи, че изводи за възможност да се затрудни извършването на пълно и обективно разследване не могат да се направят и фактите и изводите направени в описаната по-горе Писмена справка, послужила за издаване на оспорената заповед. Напротив, в същата е обосновано заключение, че не са установени данни за използвана прекомерна, извън абсолютно необходимата сила, спазени са разпоредбите на МВР и Наредба №8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. Прието е, че не са установени данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на мл. инспектор И. Н.. Действително, изпълнението на служебните задължения на Н. е предмет на доказване в образуваното дисциплинарно производство, но съдът намира, че това не изключва спазването на изискването за мотивиране на акта в оспорената част. Съгласно чл.44, ал.3 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР служителят се отстранява временно от длъжност със заповед, като се посочват мотивите за това. В идентичен смисъл е разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от цитираната инструкция. В настоящата заповед липсват изложени мотиви за възможността Н. да попречи на разкриване на обективната истина, като самото посочване, че има правомощия като полицейски орган, не обосновава подобен извод. Не става ясно в каква йерархична връзка е с останалите служители на МВР, за да се разбере дали наистина би могъл да им окаже съдействие, съответно да възпрепятства събирането на доказателства.

Изцяло се споделя възражението на жалбоподателя и за допуснато съществено процесуално нарушение, поради непосочване в заповедта на срока, за който е разпоредено временното му отстраняване от длъжност. Съгласно чл.214, ал.3 от ЗМВР срокът за временно отстраняване по ал.1, т.1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Обстоятелството, че срокът е посочен в правна норма, не води до извода, че не е необходимо фиксирането му в административния акт. Напротив. В цитираната разпоредба се определя единствено максималният срок, за който служителят може да бъде отстранен, като е предвидена възможност за продължаването му само по изключение и то с един месец. Във всеки един отделен случай, административният орган следва да прецени конкретните обстоятелства и въз основа на фактите по преписката да определи срок в рамките на тези два месеца. Т.е. размерът на същия освен, че трябва да е изрично посочен в заповедта, следва и да е мотивиран. В процесната заповед нито е посочен срок, нито има някакви мотиви в тази насока. С връчването й на жалбоподателя за него е невъзможно да разбере за какъв срок е отстранен от служба, като съвсем естествено може да предположи, че същото е безсрочно, или пък до разрешаване на спора по дисциплинарното производство.

Обстоятелството, че в последствие е възстановен на работа считано от 12.08.2025 г., т. е. при спазване на двумесечния срок за отстраняване от длъжност, считано от връчването на оспорената заповед – 11.06.2025 г., не санира порока на оспорения административен акт.

Волята на органа следва да е ясна, а не да бъде тълкувана. Не може да се предполага, че отстраняването на Н. е „до два месеца“, съгласно диспозицията на чл.214, ал.1 от ЗМВР, тъй като нито се твърди, нито се мотивира необходимостта за максимално във времето приложение на принудителната мярка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че с оспорената заповед незаконосъобразно е разпоредено временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя. Това обуславя незаконосъобразност и на разпореждането по чл.215 ал.1 от ЗМВР изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие на жалбоподателя, доколкото е следствие на отстраняването от длъжност.

Поради това в посочените оспорени части процесната заповед следва да се отмени.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите обаче са доказани само в размер на 10 лв., за платена държавна такса. Действително по делото е осъществено процесуално представителство, но в представения Договор за правна защита и съдействие /без дата/ само е уговорено възнаграждение в размер на 750 лв., без да е отразено действителното му заплащане в брой, като не са представени и доказателства за извършено такова по банков път. Поради това претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна.

По изложените мотиви и на осн. чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-4757/11.06.2025г. на Директора на ОД на МВР-Варна, в частта по т. 2 от същата, с която И. Ц. Н. на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, вр. чл. 207 ЗМВР е отстранен временно от длъжността старши полицай в група „Патрулнопостова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – при ОД на МВР-Варна; и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна, да заплати на И. Ц. Н., [ЕГН], деловодни разноски в размер на 10.00 /десет/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.