№ 36621
гр. София, 12.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110138130 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД срещу
„***“ ЕООД.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за стопански
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул.
„***, аб. № ***/инсталация **********.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 026, 30 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.04.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 366, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2021 г. – 01.04.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22353/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника „***“ ЕООД, с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да има
качеството клиент на топлинна енергия за стопански нужди по съображения,
че за исковия период процесният имот е ползван от трето за спора лице по
силата на договор за наем, сключен с ответното дружество.
Прави възражение за прихващане с вземането си към ищеца в размер на
сумата 10 046, 67 лв., представляваща обезщетение за ползване на абонатна
станция и съоръжения към нея с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116
за периода м.01.2021 г. – м.12.2021 г.
По отношение на това вземане твърди, че топлопреносното съоръжение
е изградено от „***“ ЕООД и е негова собственост. Въпреки, че „***“ ЕООД
точно е изпълнило дадените му от топлопреносното предприятие предписания
относно топлозахранването на жилищната сграда на посочения адрес, вкл. и
точно е изпълнило строежа на съоръжението за присъединяване на този
жилищен блок, изпълнението е съобразено с одобрените проекти за негова (на
ищеца) сметка до настоящия момент „***“ ЕАД не е изкупила същото, но
същевременно го ползва без прекъсване от издаването на разрешението за
ползване – 14.04.2011 г., за целите на търговската си дейност -
топлоснабдяване. Съгласно изменението на ЗЕ - чл.137, ал.2, (редакция ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) при горните фактически обстоятелства „***“ ЕАД дължи
цена за ползването на съоръжението за присъединяване, изградени и
собствени на „***“ ЕООД. Твърди, че „***“ ЕАД не е изкупила съоръжението,
нито е заплатила обезщетение за ползването му. Твърди, че между страните е
налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 4058/2022 г. на СГС относно
това съоръжение, но за предходен период на обезщетение, а именно –
25.10.2015 г. – 25.10.2020 г.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните
през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за стопански
нужди; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за стопански
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже:
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и че
дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже плащане на задълженията.
2
По възражението за прихващане с правно основание чл.137, ал.2 ЗЕ, вр.
чл.59 ЗЗД:
В тежест на ответника е да докаже, че е изградил твърдените
съоръжения след съгласуване с топлопреносното предприятие; че последното
е ползвало съоръженията в исковия период; че дължимото обезщетение за
ползване е в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че:
процесният имот е топлоснабден;
до същия е доставяна топлинна енергия за исковия период на стойност
исковата сума;
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД е сключен договор №
**********/17.06.2021 г. при Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул.
„***, ап. 17, инсталация **********.
По доказателствата:
Към настоящото дело следва да се приложи ч.гр.д. № 22353/2024 г. на
СРС, ГО, 62 състав.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
На ответника следва да бъдат дадени указания да представи
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, описани
в т.1-3 от отговора, в четлив вид.
Исканията на ищеца по чл.190 ГПК, както и за допускане на СТЕ и ССЕ,
следва да се оставят без уважение, доколкото касаят безспорни между
страните обстоятелства.
Следва да се допусне поисканата от ответника СТЕ, която да отговори
на поставените с отговора на исковата молба въпроси.
По искането по чл.219, ал.1 ГПК:
В исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане
на трето-лице помагач на страната на ищеца на фирмата извършвала услугата
дялово разпределение на потребената в сградата - етажна собственост ТЕ за
процесния период – „Т***“ ЕООД. Обосновава правния интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение,
което е извършвано от посочената фирма.
Съдът намира, че искането е основателно. За да стигне до този извод
съобрази, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от привличането
на търговеца, който е извършвал за процесния период отчитане на потребената
топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове
би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на
ищеца към него.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
07.11.2024 г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т***“ ЕООД.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да
представи приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства, описани в т.1-3 от отговора, в четлив вид.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл.190 ГПК, както
и за допускане на СТЕ и ССЕ.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по задачите, поставени с
отговора на исковата молба от ответника, при депозит 400 лв., вносим от
ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Т., тел. ***, която да бъде уведомена да
работи по допуснатата експертиза.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
4
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ да се призове, като му се връчат преписи
от исковата молба, настоящото определение, отговора на исковата молба, като
в призовката се посочи, че може да вземе становище по предявения иск, по
направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да
посочи и представи доказателства по делото в срок до датата на насроченото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5