Разпореждане по дело №10/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 229
Дата: 31 януари 2019 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова
Дело: 20194400900010
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

              

                               Гр.Плевен,...31…януари....2019г.

                 

            В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговско отделение,   в закрито заседание на……ТРИДЕСЕТ…и…ПЪРВИ………ЯНУАРИ.….…..

през  ДВЕ ХИЛЯДИ  и  ДЕВЕТНАДЕСЕТА   година    в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЦВЕТЕЛИНА   ЯНКУЛОВА

 

като  разгледа  докладвано  от СЪДИЯ…..ЯНКУЛОВА….. търг.дело..№…10…по описа….за…2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

 Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищцата – Д.Т.Г.  с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Н.Н.Д. с адрес ***, полуетаж 4, офис 4,  против ответника     ЗК “*********“ –АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление  в гр.С.я, бул.“***“№*** чрез която е предявен иск за  обезщетение за неимуществени вреди с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 100000 ( сто хиляди лв.), причинени от ПТП, настъпило на 06.06.2017г. в гр.Плевен, кръстовище на бул.“*******“ и ул.“*********“.

Пред вид цената на иска за неимуществени вреди и местонастъпването на застрахователното събитие (гр.Плевен), спорът, образуван по пряк иск на увреденото лице, срещу застрахователя по ГО на виновния водач, е родово и местно подсъден на Окръжен съд-Плевен съгласно чл.104,т.4  и чл.115,ал.2 от ГПК.

   С оглед заявения от ищеца предмет на иска, съдът намира, че  прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя, с който се претендира заплащане на обезщетение, произтичащо от застрахователен договор, се отнася до  едностранна търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ, поради което спорът е търговски и  следва да бъде разгледан по реда на особеното исково производство на „Глава ХХХІІ“ от  ГПК – Търговски спорове.

Съгласно чл. 129 във вр. чл.377 от ТЗ, съдът извърши проверка за редовност   на исковата молба   съобразно изискванията на  чл.127, и чл.128от ГПК, при което установи, че същата  е редовна , тъй като отговаря на изискванията на посочените разпоредби.Следва да се отбележи, че  на основание чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от заплащане на държавна такса  и разноски с Определение №111/31.01.2019г., постановено по настоящето дело.

Съгласно чл.130 във вр. чл.377 от ГПК, извърши и проверка за допустимост на предявеният иск, и намира, че същият е НЕДОПУСТИМ,поради следното:Тъй като с прекия иск на увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 06.06. 2017г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КЗ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя   по ГО на виновния водач на МПС -  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл.498,ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411.съгласно ал.2,увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.Съгласно ал.3,увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Какви са данните в случая? – В исковата молба се твърди, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че   на ****. ищцата  е депозирала пред ответника, като застраховател на водача, причинил ПТП,  извънсъдебна претенция за обезщетение.(л.58 и сл. от делото) С Писмо изх.№*****/***., застрахователят е указал на ищцата да приложи конкретни документи, като предпоставка за решаване на спора.  Ищцата не е представила такива, а на л.5 от исковата молба заявява, че счита това писмо за отказ на застрахователя да изплати по смисъла на чл.496,ал.2,т.2,б.“а“ от КЗ.

При тези данни, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.498,ал.3 от КЗ, увреденото лице да предяви  претенцията си за обезщетение пред съда, тъй като не е приключила процедурата за извънсъдебно   уреждане на отношенията между него и застрахователя, а именно:  Застрахователят не е отказал да плати и не е предложил  размер на обезщетение, с което увреденото лице не е  съгласно. Застрахователят с оглед правомощията си по чл.496,         ал.4 от КЗ е събирал доказателства, които според него да необходими за формиране на волята му относно  претенцията на ищцата, с която е сезиран по реда на чл.380 от КЗ. От съдържанието на Писмо №***/***., се установява, че застрахователят не отказва по същество изплащане на обезщетение, а  указва на увреденото лице да представи допълнителни доказателства, които са необходими за  решаване на преписката. Отказът на застрахователят по чл.496,ал.2,т.2 от КЗ е обективен факт, а не субективно усещане на увреденото лице.поради това, настоящият съдебен състав приема, че  инициираната от ищцата процедура по чл.380 от КЗ не е приключила пред застрахователя,  не е налице нито една от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.498,ал.3 от КЗ, поради което предявеният от увреденото лице  пред съда пряк иск по чл.432 от КЗ, се явява недопустим, като преждевременно заведен.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че  исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на предявения с нея иск.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение

 

 

              Р А З П О Р Е Д И:

   

  ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК, исковата молба,подадена от ищцата – Д.Т.Г.  с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Н.Н.Д. с адрес ***, полуетаж 4, офис 4,  против ответника     ЗК “******“ –АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление  в гр.С., бул.“****“№*** поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения с нея иск за  обезщетение за неимуществени вреди с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 100000 ( сто хиляди лв.), причинени от ПТП, настъпило на 06.06.2017г. в гр.Плевен, кръстовище на бул.“******“ и ул.“********“,поради липса на предпоставките на чл.498,ал.3 от КЗ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд-В. Търново в 1-седмичен срок от връчване на ищцата.

ПРЕПИС от настоящето разпореждане да се връчи на ищеца.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: