№ 11783
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110167563
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца ЗАД „фирма” АД срещу ответника ...
осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 848,16 лева, представляваща
регресно вземане по щета № ....., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 258,47 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 26.11.2021 г.
Ищецът ЗАД „фирма” АД твърди, че на 20.01.2017 г., в ........, по посока
от кв. Симеоново към Околовръстен път, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ...., е настъпило събитие- ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахованото МПС л.а. марка „Мерцедес“,
модел „S 320”, ДР № ..... Поддържа се, че автомобилът преминал през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което
му били нанесени щети на стойност 838,16 лева, като за определяне размера
им са били извършени ликвидационни разноски от 10 лева. Поддържа, че на
01.02.2017 г. и на 23.03.2017 г. изплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер, след което в негова полза е възникнало регресно вземане
срещу прекия причинител на вредата за заплатеното обезщетение. Твърди, че
причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, поради което сочи за виновен за
настъпването на щетите ответника, чието задължение било да стопанисва,
поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че ответникът бил
поканен да заплати дължимото обезщетение, което не било сторено и към
настоящия момент. Посочва, че ответникът получил поканата за заплащане на
регресната претенция на 26.04.2017 г., като в нея бил указан 7-дневен срок за
1
доброволно плащане, с оглед което твърди, че ответникът изпаднал в забава
на 04.05.2017 г. Моли съда да уважи предявения иск, претендира присъждане
на разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът ... оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва
причина за процесното ПТП да е станало наличието на дупка на пътя, като
навежда твърдения, че водачът на застрахования автомобил бил изцяло
виновен поради неспазване правилата за движение по ЗДвП. Не оспорва
факта на плащане на застрахователното обезщетение. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежат на доказване
обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер за ремонт на МПС л.а. марка „Мерцедес“,
модел „S 320”, ДР № .....
От Протокол за настъпване на ПТП № ....../20.01.2017 г. съставен от мл.
автоконтрольор към ОПП – СДВР се установява, че на 20.01.2017 г. в 22:00
часа Ерол Рафетов Онбашиев като водач на МПС „Мерцедес“, ДР № .... при
движение в гр. София, по ул. „Симеоновско шосе” с посока от кв.
„Симеоново” към Околовръстен път срещу № 111 попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно, при което била увредена предна дясна гума и
джанта, задна дясна гума и джанта, ходовата част и предна броня вдясно.
За така описаното събитие е заведена при ищеца застраховател по
валидна застраховка „Каско“ на МПС щета № ...... От представените Опис на
претенция, възлагателно писмо, фактури, приемо-предавателни протоколи,
експертизи по претенция, доклади по щета и платежни нареждания се
установява, че застрахователят е определил и заплатил обезщетение в размер
на сумата от 838,16 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по
процесната щета.
Представено е изпратено от ищеца уведомление за регресната
претенция по заведената щета, получено от ответника на 26.04.2017 г.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по
допусната САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че
всички увреждания по Мерцедес“, модел „S 320”, ДР № ...., отразени в описа
на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 1206,38 лева към
датата на ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
2
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с
настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
За събитието е съставен констативен протокол за ПТП, съставен след
посещение от служител на ОПП – СДВР и имащ материална доказателствена
сила за констатираните от длъжностното лице обстоятелства във връзка с
ПТП – дата, място, участници и увреждания по автомобила. След подробен
анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично становище, че от
техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с
преминаване на МПС през дупка на пътното платно. Според вещото лице
наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите,
установени от писмените доказателства и изготвената експертиза.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП
за безспорно установени по делото. Възражението, че не са събрани подробни
доказателства за параметрите и местоположението на дупката е
неоснователно – записаното мл. автоконтрольор изготвил констативния
протокол след посещение на място индивидуализира в достатъчна степен
местоположението.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по Мерцедес“, модел „S 320”, ДР № ....,
са вследствие реализираното ПТП на 20.01.2017 г. Експертът сочи, че
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП
съгласно описа на застрахователя е 1206,37 лева с включено ДДС. Както беше
отбелязано по-горе експертното заключение изцяло кореспондира с
съставения констативен протокол, които от своя страна потвърждават
изложените в заявлението и декларацията констатации, поради което няма
основание съдът да не даде вяра на експертното заключение. При определяне
стойността на вредите по средни пазарни цени е взета предвид възрастта на
автомобила към датата на ПТП. Към тази сума трябва да се прибави и
обичаните разходи за определянето на обезщетението в посочения от вещото
3
лице размер от 15,00 лева.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата,
на която е реализираното произшествието, представлява част от уличната
мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме,
че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на
улицата е именно ответникът .... Според пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП,
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В случая, установената дупка представлява
препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Според чл. 52 от ППЗДвП, пътен знак Г11
("Преминаване отдясно или отляво на знака") се поставя пред препятствие на
пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво,
за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а
в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на
пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
167 ал. 1 ЗДвП. Наличието на дупка /неравност/ на пътното платно, явяваща
се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които
Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение,
поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Релевираното от ответника възражение за изключителна вина на водача
на автомобила е неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе
заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем нито пък за неговата изключителна
вина. На следващо място по довода на ответника, че водачът на автомобила не
е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът
намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени
искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия
случай по делото няма данни за такова поведение на водача.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена и необозначена дупка, намираща се на улица от
уличната мрежа в населеното място гр. София, от което ПТП са настъпили
4
процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя ищец, то на
основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД застрахователят встъпва в
правата застрахования срещу ... за вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване. В
настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни
пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца
обезщетение, предявеният иск се явява доказан в пълния му размер съобразно
диспозитивното начало.
Предвид основателността на главната претенция, основателен се явява и
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за забава в пълния предявен
размер за периода от 26.11.2018 г. до 26.11.2021 г.
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски от 100,00
лева – държавна такса, 400,00 лева – депозит за експертиза и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ .... с адрес гр. София, ул. „.....” № 33 ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество „фирма” АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 848,16 лева, представляваща регресно вземане по
щета № ..... за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
вредите причинени на застрахования при ищеца по застраховка „Каско на
МПС” л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 320”, ДР № .... от ПТП, настъпило на
20.01.2017 г. в 22:00 часа в гр. София, по ул. „Симеоновско шосе” с посока от
кв. „Симеоново” към Околовръстен път срещу № 111 при попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради виновното
провтивоправно поведение на служители на ответника по поддържане на
пътя, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 258,47 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 26.11.2018 г. до 26.11.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 600,00 лева – разноски в исковото производство пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: IBAN: BG79 ... .... .... .... 00
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6