Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.Плевен,16.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, първи
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като
разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 696 по описа на Административен
съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по жалба
подадена от „Армс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.Митрополия, ул. „Средна гора“ № 3 против
Решение № ПИ – 277/20.07.2022г. на Директора
на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С-210022-022-0090498/01.12.2021г.,
с което по изп. Д. № 22150045813/2015г. е наложена възбрана върху самостоятелен
обект с идентификатор 68134.340.2.9,
собственост на „АРМС“ ЕООД. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, а наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна. Излага
доводи, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С -210022-022-0090498/01.12.2021г.
издадено от публичен изпълнител С.И. е
наложена възбрана върху недвижим имот собственост на „Армс“ ЕООД – апартамент,
имот с идентификатор68134.31.01.340.2.9 – апартамент – 5, находящ се в гр. София, район
„Възраждане“, в жил. сграда на ул. „Овчо
поле“ № 143 на трети етаж, със застроена площ 124,87 кв-м-, състоящ се от две
стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре,
коридор и две тераси- лоджии. Твърди се, че наложената обезпечителна мярка е
била обжалвана пред Директора на ТД на
НАП София, но с решение № ПИ-277/20.07.2022г. жалбата е била оставена без
уважение. Твърди се, че съгласно чл. 195 ал.2 от ДОПК обезпечението се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, вкл. когато е разсрочено или отсрочено, че съгл. чл.195
ал.6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а
когато няма такава в следната последонателност- по данъчната оценка, по
застрахователната стойност и по придобивната
стойност на вещи-собственост на ФЛ и съгл. чл. 195 ал.7 от ДОПК трябва да
съответстват на вземанията на държавата или общините установени или установяеми
по реда на ал. 5 .Твърди се, че публичните задължения на „Армс“ ЕООД са в
размер на 79905,68 лв, в това число главница 57118,25 лв и лихва в размер на
2 787,43 лв. Твърди се, че цената на придобиване на възбранения имот видно
от постановлението за налагане на обезпечителни мерки е 136 250 лв, която
надвишава 2 пъти размера на задължението. Твърди, че балансовата стойност на
процесния имот е 140 860,50 лв. Твърди, че обезпечението не съответства на
размера на подлежащите на изпълнение публични задължения, с оглед на което е
незаконосъобразно на осн. чл. 195 ал. 7 от ДОПК. Излага доводи, че неправилно
ТД на НАП София е приел, че наличието на учредени върху имота вещни тежести обуславя
извод за липса на несъразмерност между размера на публичното задължение и
нулевата балансова стойността на възбранения имот. Твърди се, че имотът е
закупен от Д. Ж., който е учредил договорна ипотека върху имота в полза на ОББ.
Твърди се, че „Армс“ ЕООД няма никакви задължения към ОББ, а такива има Д. Ж.
срещу когото е образувано изп. Д. №
20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н.Митев,въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№
57520/2010г. по описа на СРС. Твърди се, че изпълнението по изпълнителното дело
е спряно на осн. чл. 432 ал.1 т. 1 от ГПК, поради представена обезпечителна
заповед издадена на 30.07.2021 по гр. 41983/2021 г. на СРС. Сочи, че неправилно Териториалния директор
на НАП София е взел предвид задълженията на Д.Ж. към ОБ по посоченото
изпълнително дело, доколкото тяхното изпълнение е спряно с обезпечителна
заповед на СРС. Прави възражение при условията на евентуалност, че при
преценката за съразмерност следва да се вземе предвид стойността на имота към датата на налагане на
възбраната 01.12.2021г., а не такава каквато е била към 29.01.2013г. Сочи, че
дружеството има и друго имущество, което да обезпечи публичните задължения на „Армс“ ЕООД. Моли съда да отмени Решение №
ПИ 277/20.07.2022г. на Директора на ТД на НАП София, с което е оставена
без уважение жалба срещу Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С210022-022-0090498/01.12.2021г., с което по изпълнително дело №
**********/2015г. е наложена възбрана върху Самостоятелен обект с идентификатор
68134.301.340.2.9, собственост на „Армс“ ЕООД и да отмени Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С210022-022-0090498/01.12.2021г., с което по
изпълнително дело № **********/2015г. е наложена възбрана върху Самостоятелен
обект с идентификатор 68134.301.340.2.9, собственост на „Армс“ ЕООД
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. К.,
който изразява становище, че поддържа жалбата.
Ответникът ТД на НАП София редовно
призован се представлява от юрк. Г., който в съдебно заседание изразява становище,
че оспорва жалбата. Счита, че
постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и при
спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби. Излага
становище оспорваното решение- като правилно и
законосъобразно- да бъде оставено в сила. В съдебно заседание излага подробни
съображения относно неоснователността на жалбата Прави искане да се отхвърли
жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250
лв.
Съдът като извърши проверка на оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК,
подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител. По силата на
чл. 200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с
постановление за обезпечение. Видно от доказателствата в процесния казус е
налице изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП София,
с размер на публичните вземания, към момента на налагане на възбраната
79905,68лв. Публичният изпълнител при ТД на НАП София е съобразил, че събирането на вземането
е затруднено. Няма данни за извършено доброволно плащане за погасяване на
публичните задължения, включени в изпълнителното дело.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки / стр. 68/ № С-210022-022-*********/01.12.2021г. на осн. чл. 200 и чл. 205 от ДОПК вр. чл. 195
ал.1 -3 от ДОПК публичен изпълнител при ТД на НАП София е наложил възбрана
върху недвижим имот- Апартамент № 5, находящ се в гр. София, имот с идентификатор 68134.301.340.2.9 ,
находящ се в гр. София, район „Възраждане“, в жилищна сграда на ул. „Овчо поле“
№ 143 на 3 етаж, със ЗП 124,87 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова с
кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре, коридор и две тераси- лоджии,
придобит с Нотариален акт № 2753/29.01.2013г., акт № 30, том 6 с цена на
придобиване 136250 лв. Видно от удостоверението за извършено връчване е, че
постановлението за налагане на обезпечителни мерки е връчено на жалбоподателя на 04.07.2022г. Срещу
постановлението за налагане на обезпечителни мерки на 11.07.2022г.“Армс“ ЕООД е
подал жалба до ТД на ТД на НАП София, в която се правят възражения за
несъразмерност на наложеното обезпечение като се твърди, че размерът на
публичните задължения на „Армс“ ЕООД е 79905,68 лв вкл. главница и лихви, а
балансовата стойност на възбранения имот е 140860,50 лв, че размер на двете
глоби е 21576,75 лв съгласно писмо на КЗК, както и че е наложен запор на МПС
собственост на дружеството на стойност 47000 лв. Прави възражение за изтекла давност на осн.
чл. 171 ал.1 от ДОПК, поради което изпълнителното производство следва да бъде
прекратено и наложените обезпечителни мерки върху имуществото на „Армс“ ЕООД са
незаконосъобразни.Излага доводи, че за същите публични задължения има висящо
второ изпълнително дело 20168380406734 по описа на ЧСИ М.Бъзински образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист № 6280/2015г. на ВАС, както и
изпълнителен лист издаден по адм.д. 14037/2013г. на ВАС и съгл.чл. 163 ал.4 от ДОПК в случаите, когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител събирането им се извършва по реда на ГПК .
С Решение № ПИ – 277/20.07.2022г.
Директора на ТД на НАП София е оставил
без разглеждане жалбата в частта относно
възражението за погасяване по давност на задължения за имуществени санкции
съгласно Решение на № 1059/04.03.2013 на КЗК, както и относно наличието на
конкуриращо изпълнително производство за същите задължения като недопустимо. В
останалата част е оставил жалбата без уважение като неоснователна.За да
постанови решението горестоящия административен орган е приел, че срещу „Армс“ ЕООД е образувано изп.д.
22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП София, за събиране на установени и
изискуеми публични вземания. Съобщението за доброволно изпълнение с изх. №
045813/2015/000001/05.08.2015г. е връчено на жалбоподателя по електронен път на
04.07.2022г. Посочил е, че в хода на
изпълнителното производство са присъединени и други публични вземания спрямо
жалбоподателя. Директора на ТД на НАП е посочил, че с разпореждане от
22.08.2016г. частично е прекратено производството по принудително изпълнение
съгл. чл. 225 а.1 т.6 от ДОПК по отношение на имуществени санкции, наложени на
дружеството с Решение № 1059/04.09.2013г. на КЗК. На 10.08.2016г. е издадено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки- запор върху 4
бр. МПС собственост на длъжника, който е наложен. На 21.02.2019г. е издадено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки за налагане на запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в „ОББ“ АД и „Уни Кредит Булбанк“ АД, както и запор
върху безналични ценни книжа в „Централен депозитар“ АД. С постановление от
01.12.20221г./ предмет на оспорване в настоящото производство/ е наложена
възбрана върху недвижим имот собственост
на дружеството. По отношение възражението за давност и относно наличието на
конкуриращо изпълнително производство за същите задължения, административния
орган е приел, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. По
отношение жалбата, в частта за несъразмерност на наложената възбрана и размера
на задължението административния орган е посочил, че с налагането на
обезпечителни мерки се цели гарантиране събирането на изискуеми публични
задължения на длъжника в размер 79 905,68 лв , от която сума
57 118,25 лв главница и 22 787,43 лв лихви. Приел е, че върху
възбранения имот има учредени вещни
тежести за обезпечаване на дълга на прехвърлителя Д.Ж. към ОББ АД по сключени от него договори
за кредит. Също така има наложени възбрани от ЧСИ Н€ М. за задължения по две
изпълнителни дела. Този имот служи като обезпечение на задължения, предхождащи
установените задължения на дружеството по изпълнителното дело, така и за
обезпечаване на задълженията на дружеството по настоящото изпълнително
производство. Посочено е, че размерът на задълженията на прехвърлителя
обезпечени с ипотека е 122 502,55 лв.Поради това, че върху възбранения
имот са учредени вещни тежести , както и размерът на задълженията на
жалбоподателя към момент на налагане на Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, е направен извод, че не е нарушен принципа на съразмерност
и не може да се приеме, че с наложеното обезпечение се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта която преследва
закона. От друга страна са изложени мотиви, че по сметки на лицето в банка няма
авоари, а балансовата стойност на запорираните 4 чр. МПС е 0,00 лв.По тези
съображения административния орган е отхвърлил като неоснователна жалбата. Видно
от съобщението за връчване / стр. 22 от делото/ е, че решението е връчено на
жалбоподателя на 26.07.2022г. Жалбата е подадена на 02.08.2022г., поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото не се спори, е това се
установява от представения по делото копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот, че Д.Л. Ж. е продал на „ АРМС“ ЕООД собствения си недвижим имот-
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „Овчо поле“ № 143 със застроена
площ от 124,87 кв.м. за сумата 135 410,40 лв. Видно от представения нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека, че за обезпечаване на задължението на
продавача по договора Д. Ж. към ОДД по банков кредит в размер на 150 000
лв, продавачът Д. Ж. е учредил в полза на ОББ договорна ипотека върху имота,
придобит впоследствие по договор за покупко-продажба от „АРМС“ ЕООД. По делото е представено копие от
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 57520 по описа за 2010г. , от който е
видно че Д.Л.Ж. е осъден да заплати на кредитора ОББ АД сумата 132 863,67
лв главница, 3988,09лв договорна лихва за периода 05.05.2010г.- 24.11.2010г.,
136,69 лв наказателна лихва, сумата 2739,69 лв разноски по делото и сумата
2183,81лв възнаграждение за един адвокат.
По делото е представено/ стр.16/ покана за доброволно изпълнение във
връзка с образувано изпълнително дело № 20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ
Н.М.до Д. Ж., с която е уведомен, че
след извършени плащания към 05.03.2021г. задължението на Д. Ж. възлиза на
58905,11лв главница, 5 426,56 лв лихва за забава, 3618,64 лв просрочена
лихва, 1221,77 лв наказателна лихва, 1972,90лв такси , както и 4884,46 лв
разноски по изп.д. . Длъжникът е уведомен, че е наложена възбрана върху
недвижим имот собственост на ипотекарния длъжник „АРМС“ ЕООД. Видно от
представеното по делото разпореждане/ стр.18/ е, че изпълнителното дело е
спряно, на осн. чл. 432 ал.1 т.1 от ГПК- представена обезпечителна заповед
издадена по гр.д. 4198/2021г. на СРС, с която е спряно изпълнението по
изпълнителното дело. От представената обезпечителна заповед е видно, че тя е
издадена на осн. чл. 390 ал.1 от ГПК за обезпечение на бъдещ иск на Д.Ж. против
ОББ АД за установяване недължимостта на изпълнение на задължението по изп.д.№
20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н. М.
Видно от заключението на ВЛ по назначената
комплексна съдебно-оценителна експертиза е, че балансовата стойност на
възбранения имот към 31.12.2021г. е 113,157,72 лв, а към 22.12.2022г. е
107,992,89 лв. Пазарната стойност на запорираните МПС към 01.12.2021г. е Лек автомобил *****с рег. № *****е 8 292 лв, *****е 3 443,60 лв и ***** С ***** е 9111,30 лв . ВЛ са дали заключение , че лек
автомобил *****е 3 443,60 лв не е заведен в счетоводните регистри на
„Армс“ ЕООд, а другите два леки автомобила са с балансова стойност 0 лв. ВЛ Св.
П. е заявила в съдебно заседание, че автомобилите са заведени по отчетна
стойност на деня, когато са придобити, но балансовата стойност е към настоящия
момент. Съдът кредитира заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните,
като вярно, обективно и компетентно.
Видно от
молба за прекратяване на изп. дело № 45813/2015г. по описа на НАП
подадена от „Армс“ ЕООД/ стр. 379/ от делото е, че по отношение задължението за два броя
имуществени санкции по 18080 лв
определени с Решение на КЗК длъжникът/
жалбоподател в настоящото производство/
е направил възражение за давност и е поискал прекратяване на
изпълнителното дело. Видно от представен по делото Протокол № 13.07.2022г. е,
че публичен изпълнител в ТД на НАП София е, че изпълнението по изпълнителен
титул- Решение № 1059 /04.09.2013г. е прекратено по искане на взискател на осн.
чл. 225 ал.1 т.6 от ДОРК, с разпореждане № С-160022.035.0319746/22.08.2016г. ,
поради което възражението за изтекла давност е оставено без разглеждане поради
липса на правен интерес. Видно от
представеното по делото Разпореждане № 220022-137-0007283./04.07.2022гПубличен
изпълнител е е отказал да прекрати по ИД 22150045813/2015 поради давност
публични задължения на „Армс “ в общ размер 31846,62 лв./ подробно описани в
разпореждането/.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 197, ал. 2 от ДОПК и от надлежна страна – адресат на оспорения акт.
Условията, при които съдът отменя
наложената обезпечителна мярка са определени от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство, е както ПНОМ, така и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП София.
Съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са
спазени всички изисквания за законосъобразност - компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното в настоящото производство ПНОМ
е издадено от компетентен орган -публичен изпълнител в ТД на НАП –София ,
съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл.
196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В настоящия случай от представените писмени доказателства се
установява,че Решение № ПИ -277/20.07.2022
г. е издадено от териториалния директор
на ТД на НАП- София Решението на
директора на Директора на ТД на НАП - София е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника
на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 от ДОПК
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, което има правен интерес от
оспорването, до компетентния съд по постоянен адрес на жалбоподателя, посочен в
оспореното решение, при спазване на принципа за оспорване на ПНОМ
по административен ред и в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съдът намира за неоснователно възражението
на дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност на постановление № С210022-022-0090498/01.12.2021г.
поради несъразмерност на задължението е наложената обезпечителна мярка. Съгласно
чл. 196, ал. 1, т. 5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението
за налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и
лихвите. Видно от съдържанието на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки е, че е посочен общия размер
на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д.№22150045813/2015г. по
описа на ТД на НАП София в размер на 79905,68
лв- от които главница 57118,25 лв и лихва в размер на 22787,43 лв. От
представените по делото доказателства се установява, че са наложени и други
запори върху имущество на жалбоподателя, но с оглед обстоятелството, че имотът който е
възбранен с оспореното ПНОМ, служи като обезпечение на задължение на
трето лице, по договор за банков кредит с ОББ и размера на обезпеченото
задължение, за което са представени доказателства по делото, с оглед посочения
размер на публичното вземане, съдът
приема, че той не е достатъчен за да покрие размера на задължението. В този смисъл съдът приема, че е неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател, че е направено свръх обезпечение. Представени
са доказателства, че са запорирани и четири броя автомобили, които видно от
заключението на ВЛ са с балансова стойност 0.
Доколкото публичният изпълнител е преценил, че без обезпечението ще се
затрудни събираните на публичните вземания, той може да наложи всякакви
обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено въведеното с чл.
195, ал. 7 ДОПК задължение обезпеченията да съответстват на вземанията на
държавата. При налагане на обезпечението административния орган е съобразил разпоредбата
на чл. 195 ал. 6 от ДОПК, съгласно която обезпеченията се извършват по
балансовата стойност на активите. В случая балансовата стойност на активите,
които служат за обезпечение на вземането на държавата по образуваното
изпълнително дело към 31.12.2021 г. е
113 157,72 лв. В този случай не
следва да се съобразява тяхната данъчна оценка, застрахователна стойност или
стойност на придобиване, нито пък с тяхната пазарна стойност, която не е
предвидена в разпоредбата на чл. 195 ал. 6 от ДОПК.
Не са налице основания за отмяна на
възбраната. Единствената хипотеза, в която съдът може да отмени обезпечителната
мярка, е тази по чл. 197, ал. 3 ДОПК, ако длъжникът представи обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако
не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал.
5 ДОПК. В настоящия случай обаче тези предпоставки не са налице, защото
дружеството не е представило обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице първата от
посочените хипотези на закона, която да обуслови незаконосъобразността на
наложената обезпечителна мярка и съответно нейната отмяна. От друга страна,
условията на чл. 195, ал. 1 ДОПК са спазени - налице са установени и изискуеми
публични задължения, чието събиране е значително затруднено поради наличие на
задължения в големи размери, липсата на пари по банковите сметки на дружеството
и наличието на предходни обезпечения върху същия недвижим имот - ипотека за задължение на
трето лице, които безспорно не са задължения на жалбоподателя, но тези
задължения са обезпечени с ипотека върху
собствения на дружеството недвижим имот, върху който е насочено изпълнение от кредитора ОББ и в този случай, след образуване
на изпълнителното дело срещу длъжника Д. Ж.
жалбоподателят, като собственик на ипотекирания имот е ипотекарен
длъжник.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърдените с
него постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени
при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата срещу Решение № ПИ-277/ 20.07.2022г. на
Директора на ТД на НАП София срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал.1,
изр.2 и изр.3 вр. чл. 144, ал.2 ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
Териториална дирекция на НАП –София следва да се заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в поискания размер на 250 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 и 4 ДОПК Административен съд Плевен, I състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Армс“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Д.Митрополия,
ул. „Ср.Гора“ № 3 представлявано от А.П.
против Решение № ПИ-277/ 20.07.2022г. на Директора на ТД на НАП София срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С-210022-022-0090498/01.12.2021г. издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП- София като
правилно и законосъобразно
ОСЪЖДА „Армс“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
Д.Митрополия, ул. „Ср.Гора“ № 3
представлявано от А.П. да заплати на Териториална
дирекция на НАП- София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: