№ 1695
гр. Варна, 04.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100102264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД от В. Н. Н., ЕГН **********, от ****, 9151, общ. Аксаково,
обл.Варна, срещу М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
***************** А. К. Атанасова - Б., ЕГН ********** с адрес
гр********** и Е. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, *********** ***
да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30
000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания, в следствие от
неправомерни действия от страна на ответниците, извършени в качеството им
на вещи лица, участващи в състав на тройна съдебна експертиза, изразяващи
се в изготвянето и поддържането на неправилно заключение на тройната
съдебна авто-трехническа експертиза по АНД № 2537/2019г. на ВРС, станало
причина за избягване на наказателната отговорност на виновното лице, ведно
със законната лихва от датата на причиняването – 29.10.2020г. до датата на
окончателното плащане на обезщетението.
В срока за решаване съдът установи, че е налице трайна практика на
Апелативен съд Варна, потвърдена от ВКС, съгласно която въпросът дали е
налице неправомерно поведение на ответниците – вещи лица, при твърдение
за дадено невярно заключение, е въпрос по допустимост, а не по
основателност:
Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг
1
надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно или по
непредпазливост /чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК/, е въздигнато в престъпление от
общ характер против правосъдието. За установяване твърденията на ищеца би
следвало гражданският съд по същество да установи едно деяние, което
наказателният закон квалифицира като престъпно, т. е. в случая да установи
фактическия състав на престъпление от общ характер по чл. 291 от НК.
Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за
факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, който иск е допустим
единствено в изрично предвидените случаи, а именно наказателно
преследване против дееца, който се обвинява в извършване на деянието, не
може да бъде образувано или е прекратено или спряно на посочените в
нормата основания или тогава, когато извършителят му е останал неоткрит. В
случая не се твърди, нито установява наличието на влязла в сила присъда или
на някоя от предвидените в чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези, допускащи
установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. Не
може да се приеме, че с предявения иск не се цели установяване на престъпно
деяние на вещо лице, а само това, че заключението е било невярно, доколкото
претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на
депозиране на това заключение пред съд, изслушването му и приобщаването
му към доказателствения материал по делото. След като претенцията за
ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление
е предпоставена от установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по
надлежния ред, а в настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва,
че предявеният иск е недопустим - в този см. напр. Определение №
129/21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 933/19 г., ВКС, III гр. о., Определение №
181/08.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1089/19 г., ВКС, III гр. о., Определение №
193/28.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1103/20 г., ВКС, III гр. о., Определение № 106
от 7.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1634/2022 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията В.М., с което не е допуснато до касация Определение № 566 от
20.12.2021 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 583/2021 г., Определение № 126 от
30.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2168/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
В.М., с което не е допуснато до касация Определение № 63 от 14.02.2022 г.
постановено по ч. гр. д. № 48/2022 г. на Варненски апелативен съд,
Определение № 60293 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1068/2021 г., II т.
2
о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, с което не е допуснато до касация
Определение № 199 от 14.01.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 52/2021
г.,Определение № 163 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2024/2022 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, с което не е допуснато до касация
Определение № 84 от 22.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20223000500049 по описа
за 2022 г. на Апелативен съд-Варна, Определение № 362 от 5.10.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2507/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими
Фурнаджиева, с което не е допуснато до касация определение № 555 от 9 юли
2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 224/2020 г. по описа на окръжния съд в
гр. Габрово.
Макар да е налице и практика в обратния смисъл - Определение № 50 от
16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Ерик Василев, с което не е допуснато до касация въззивно решение №
1117/03.02.2016 г. по в. гр. д. № 2825/2015 г. на Софийски градски съд, т.е. че
повдигнатият въпрос е по същество на спора /което настоящият съдебен
състав споделя/, то тази практика е по-скоро изолирана, поради което съдът
следва да се съобрази с преобладаващата такава и с практиката на въззивната
си инстанция - Варненски апелативен съд.
Поради това следва да бъде отменено определението, с което е даден
ход по същество на делото и производството следва да бъде прекратено, на
основание чл.130 от ГПК.
По разноските:
Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът се произнася по разноските с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция.
Съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на
възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА, при осъществена
безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004г. е в размер на
по 3050лв. за всяко вещо лице, общо 9150лв. и се присъжда в полза на
адвоката, съгласно изричната разпоредба на чл. 38 ал. 2 изр. първо от ЗА.
Въз основа на горното съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от о.с.з., с което е даден ход по
същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2264 по описа за 2022г. на
ВОС, IX състав, на основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, от ****, 9151, общ. Аксаково,
обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ НА адв. М. Б. Р. , от АК- Варна, с адрес на
кантората: гр. *********** сумата от 9150лв. /девет хиляди сто и петдесет
лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4