Решение по дело №195/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на „...... 2004“ ООД, гр. * против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“–София.

Оспореният акт се счита за незаконосъобразен като издаден при липса на компетентност и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с приложими материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Липсата на компетентност се обосновава с твърдението, че в акта липсва посочване на надлежно оправомощаване на неговия издател съобразно изискванията на нормативната уредба. Счита се, че разпоредбата на чл. 15, ал. З от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е неправилно приложена, като се сочи, че регламентираното и допуснато от нормата предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление не е равнозначно на издаване на АУПДВ и определяне на размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане - издаването на АУПДВ за възстановяване на помощта предполага и изисква влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, какъвто в случая липсва, още повече, че са изложени самостоятелни съображения, обосноваващи наличие на основание за незаконосъобразност на акта в частта му на волеизявлението за прекратяване на ангажимента, т.е. за липса на основание за прекратяване на поетия ангажимент, което според твърденията в жалбата самостоятелно съставлява основание за изключване отговорността на бенефициента по възстановяване на част от получената помощ. Сочената от органа разпоредба на чл.15, ал. 4 т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. като основание за определяне размера на подлежащата на възстановяване помощ изисква наличие на „прекратен ангажимент“, което означава влязъл в сила акт за прекратяване на поет ангажимент, какъвто в случая липсва. В този смисъла не се изисква частично възстановяване на получената от дружеството финансова помощ. Производството по издаване на АУПДВ може да бъде започнато с акта за прекратяване на ангажимента, т.е. да бъде открито производство по издаване на АУПДВ, но не може с един и същи акт едновременно да бъдат обективирани волеизявления за прекратяване на поет ангажимент и такова, съставляващо крайно решение за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в определен размер. В допълнение се сочи, че неоснователно органът се позовава на изпратеното до дружеството Уведомление изх. № 01-2600/2106 от 12.04.2023 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ поради отмяната на предходно постановения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020“ с № 01-2600/4741/19.08.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с влязлото в сила Решение № 8225/28.09.2022 г. по адм. д. № 11939/2021 г. на ВАС. Материалната незаконосъобразност на оспорения акт се обосновава с липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на поетия от дружеството ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от една страна поради отмяната на предходно издадения акт (с което процедурата по прекратяване на ангажимента е приключила), а от друга страна с твърдението, че по отношение на дружеството не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/2015 г., тъй като не отговаря на обективната действителност твърдението в акта, че дружеството не е подало заявление за подпомагане (плащане) и приложенията за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020. В заключение се сочи, че липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/2015 г., обосноваващи незаконосъобразността на акта в частта му на прекратяване на поетия от дружеството ангажимент по мярката обуславят и липсата на предпоставките по чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ от същата наредба за възстановяване на сума в размер на 10 % от общата получена финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, т.е. липсва основание за издаване на АУПДВ, поради което оспореният акт и във втората му част се явява материално незаконосъобразен. Несъответствието с целта на закона се обосновава с допуснато от органа нарушение на чл. 6 от АПК. По изложените съображения се иска отмяната на оспорения административен акт с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощения си процесуален представител адвокат П.С., поддържа жалбата на посочените в нея основания и направените искания. Претендира разноски по списък.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез редовно упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Д.Б. застъпва тезата за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето . Предявена е претенция за разноски съобразно изхода на спора, като е направено и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт, като към доказателствения материал е приобщено и адм. дело № 259/2021 г. по описа на Административен съд–Ямбол.

Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „...... 2004“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. *, „**“, представлявано от управителя С.К.П., вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, е регистриран като земеделски производител с УРН 181483. Във връзка с подадено от него Заявление за подпомагане с УИН 28/200515/73879 за кампания 2015 г., (с което са заявени за подпомагане общо 91 парцела с различни кодове на културите), с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02-280-2600/185 от 24.02.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“, като одобрените и неодобрените площи са посочени в Таблица № 1 на писмото. Парцелите, които частично или изцяло са неодобрени, както и причините за неодобрението им, са описани в Таблица № 2. В писмото изрично е записано, че с поемане на 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление дружеството се задължава да изпълнява следните изисквания: да подава „Заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент - дейностите по това направление се прилагат за период от пет последователни години; през първите две години на подпомагане да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага, като представи съответни документи съобразно разписаното в чл. 38, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението; одобрената площ за прилагане на дейностите по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по това направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. Установява се също от посоченото на стр. 8 от писмото, че общата декларирана площ по направлението е 1 103,87 ха, общата неодобрена площ – 67,13 ха (поради заявен грешен код съгласно чл. 26, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. за три от парцелите), а общата одобрена площ по направлението е в размер на 1 036,74 ха.

От „...... 2004“ ООД, гр. * е подадено и Заявление за подпомагане с УИН 28/270516/80199 за кампания 2016 г., по което с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ дружеството е уведомено, че е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“, като одобрените и неодобрените площи са посочени в Таблица № 1 на писмото. Парцелите, които частично или изцяло са неодобрени, както и причините за неодобрението им, са описани в Таблица № 2. В писмото изрично е записано, че с поемане на 5-годишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това направление дружеството се задължава да изпълнява следните изисквания: да подава „Заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент - дейностите по това направление се прилагат за период от пет последователни години; през първите две години на подпомагане да премине обучение или да докаже наличие на опит в дейностите, които прилага, като представи съответни документи съобразно разписаното в чл. 38, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението; одобрената площ за прилагане на дейностите по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по това направление следва да се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. Видно от записаното на страница 7 от уведомителното писмо, одобрени за подпомагане са всичките заявени 71 парцела с обща плащ 1 096,19 ха, като не са налице неодобрени площи от заявените за подпомагане парцели.

В Заявление вх. № 70-279/17.01.2020 г. до МЗХГ дружеството е посочило, че по реда на ЗПЗП и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. е заявило и обявило дейност по отглеждане на зърнено-житни, технически и фуражни култури по биологичен метод в землищата на гр. *, с. Б. и с. З., община „Тунджа“, първоначално за стопанската 2014 - 2015 г. с дата на обявяване на дейността към МЗХГ под № 4016/29.12.2019 г., и е направило запитване приключил ли е периодът на дейността на дружеството по обявеното направление с изтичане на стопанската 2018 - 2019 г., т.е. към 29.12.2019 г., респективно съществува ли ангажимент на дружеството по обявеното направление за периода на стопанската 2019 - 2020 година. С Писмо изх. № 70-279/13.02.2020 г. МЗХГ е отговорило, че продължителността на започнал ангажимент на 01.01.2015 г. приключва не по-рано от 31.12.2019 г.

С Писмо изх. № 01-2600/2106/02.04.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ е уведомил „...... 2004“ ООД, гр. *, че е било одобрено за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 с подновен ангажимент през 2016 и не е подало заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020, поради което открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с изх. № 01-2600/4741/19.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., ДФЗ - РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от „...... 2004“ ООД, ЕИК ******** ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Срещу този акт е подадена жалба от „...... 2004“ ООД, по която състав на ЯАС се е произнесъл с Решение № 189 от 29.10.2021 г. по адм. д. № 259/2021 г. по описа на съда. Съдебният акт на първата инстанция е отменен с Решение № 8225 от 28.09.2022 г. по адм. д. № 11939/2021 г. по описа на ВАС и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в решението, а именно: прието е, че оспореният административен акт не съдържа конкретни и разбираеми мотиви по отношение на обстоятелството дали одобрението за участие се явява в продължение на одобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. и доколко се отнася до поет биологичен ангажимент, подновен през кампания 2016. При издаването на административния акт е следвало да бъде обсъдено и значението на обстоятелствата, изложени в Писмо изх. № 70-279/13.02.2020 г. на МЗХГ доколкото в Заявление вх. № 70-279/17.01.2020 г. до МЗХГ дружеството е посочило наличието на ангажимент с начало стопанската 2014 - 2015 г., за който е подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/200515/73879 за кампания 2015 г. и издадено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. с изх. № 02-280-2600/185 от 24.02.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, без да е изяснено наличието на следващите цитирани по-горе предприети действия и издадени административни актове. Според касационната инстанция при това положение оспореният административен акт е издаден при липса на конкретни мотиви, водеща до невъзможност да бъде установено как е формирано волеизявлението на административния орган и препятстваща възможността на засегнатото лице да организира адекватно защитата си.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с изх. № 01-2600/4741/19.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с Писмо изх. № 01-2600/2106#2 от 12.04.2023 г. ДФЗ - РА уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Съдържа се и указание, че с изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/2015 г., обн. в ДВ бр. 32/2022 г., в сила от 19.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФЗ – РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане. Посочени са конкретно изплатените за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. суми на бенефициента по подадените от него заявления, общата сума по тях, както и следващият се размер на подлежащата на възстановяване сума. Дадена е възможност за предоставяне на възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените в писмото констатации. Посочено е още, че същото съставлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти за извършена нередност. С Писмо вх. № 01-2600/2106 #4 от 05.05.2023 г. „……. - 2004“ ООД възразило срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като се аргументирало с изпратеното с Писмо peг. № 70-279 от 17.01.2020 г. запитване до МЗХГ относно продължителността на поетия ангажимент, по което е налице отговор от M3XГ с Писмо изх. № 70-279 от 13.02.2020 г., съдържащо данни, че по отношение на изискванията и задълженията по изпълнявания ангажимент по мярката информация може да бъде изискана от ДФЗ - РА, където не е постъпвало запитване от кандидата.

Впоследствие, на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, и в резултат на извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 oт Наредба № 4/24.02.2015 г. за спазване на поет ангажимент, е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – София. Актът е надлежно връчен на 26.06.2023 г., а жалба вх. № 1598/11.07.2023 г. е депозирана директно в съда, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество обаче, същата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Процесният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност съобразно надлежното оправомощаване на неговия издател с наличната по делото Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на ИД на ДФЗ. В тази връзка следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и Изпълнителен директор на РА и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ с нарочна заповед е делегирал на В.И.К. в качеството на Заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма по мярка 11 „Биологично земеделие“ и на административни актове по същата мярка, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и изложените в жалбата доводи в обратната насока са неоснователни, съответно – не е налице твърдяното основание за нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма – актът е произнесен писмено с посочване на фактическите и правни основания за издаването му; той съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. От административния орган е описана приетата за установена фактическа обстановка, фактическите основания са отнесени правилно към съответното правно основание за издаването на акта. Мотивите на административния орган се съдържат както в самия акт, така и в документите, към които препраща и които се намират в административната преписка. Спазена е и установената в закона процедура – оспорващият е надлежно уведомен за стартиралото производство по прекратяване на поетия от него многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и предприемане на действия от страна на компетентния орган по възстановяване на получената финансова подкрепа с Писмо изх. № 01-2600/2106#2 от 12.04.2023 г. ДФЗ - РА, в което са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, като се съдържа и посочване, че с изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/2015 г., обн. в ДВ бр. 32/2022 г., в сила от 19.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФЗ - РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане. Посочени са в писмото конкретно изплатените за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. суми на бенефициента по подадените от него заявления, общата сума по тях, както и следващият се размер на подлежащата на възстановяване сума, изчислена въз основа на получените плащания по направлението. Дадена е възможност за предоставяне на възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените в писмото констатации, от която възможност оспорващият се е възползвал. Актът е произнесен след обсъждане и отхвърляне с подробна аргументация на доводите на кандидата, изложени във възражението. В този смисъл съдът намира, че бенефициентът е бил надлежно уведомен за констатираните нарушения, имал е възможност да се защити, като не е налице неспазване на разписаните в закона специални правила.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, противно на твърденията в жалбата. Този извод е верен, предвид следното:

По силата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4/2015 г., (обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.), биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години, като ал. 2 регламентира, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, като през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Според ал. 3 на посочената норма след изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период. Съобразно разписаното в чл. 17, ал. 1 от Наредбата в редакцията към ДВ, бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г., дейностите по направление „Биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, а ал. 2 регламентира, че одобрената площ за извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно Глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 5. Според посоченото в ал. 5 на чл. 17 от подзаконовия нормативен акт в относимата за казуса редакция (подаването на заявление за кампания 2016) при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 хектара се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на Глава четвърта от наредбата, в случай че са изпълнени условията на ал. 1 и 2. Според регламента на чл. 17, ал. 6 от Наредбата, когато подпомаганите лица са поели ново задължение по ал. 5, петгодишният период започва да тече от началото на годината на одобряване на новите площи. Съобразно чл. 17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/2015 г., действала към момента на издаване на процесния акт, Държавен фонд „Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1. В нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредбата е предвидено и че при прекратяване на поетият многогодишен ангажимент подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление, ведно със законните лихви, от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, като в б. „г“ на сочената норма е указано, че подлежащи на възстановяване са 10 %, ако прекратяването на ангажимента е след петата година.

В конкретния случай, за да мотивира акта си, административният орган посочва, че след извършените административни проверки е установено, че „……. - 2004“ ООД е регистриран с УРН 181483 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015. През кампания 2016 кандидатът се е възползвал от правото си съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. да поднови биологичния си ангажимент, като заявил площи в размер над 20 на сто от първоначалния размер, или с повече от 10 хектара. При това положение периодът на ангажимента според приетото в акта започва да тече от датата на годината на одобряване на новите площи, за което кандидатът е бил информиран с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение с изх. № 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г., получено на 01.02.2017 г. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, вр. чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от юли 2014 година са извършени всички задължителни административни проверки и проверки на място по заявлението на „……… - 2004“ ООД и са изплатени суми по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично растениевъдство“, както следва: през първата година от ангажимента за заявление с УИН 28/200515/73879 за кампания 2015 – 558 875,40 лева; през втората година от ангажимента (подновен) за заявление с УИН 28/270516/80199 за кампания 2016 – 632 784,38 лева; през третата година от ангажимента за заявление с УИН 28/050617/85004 за кампания 2017 – 401 086,44 лева; през четвъртата година от ангажимента за заявление с УИН 28/110518/89185 за кампания 2018 – 369 483,43 лева; през петата година от ангажимента за заявление е УИН: 28/270519/93457 за кампания 2019 – 286 511,89 лева. Разгледани и отхвърлени са възраженията на бенефициента, като органът отразил обстоятелството, че в изпратеното с Писмо peг. № 70-279 от 17.01.2020 г. до МЗХГ запитване относно продължителността на поетия ангажимент управителят на фирмата не е посочил, че през кампания 2016 дружеството е подновило ангажимента си по реда на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г., с което е поело ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи. В отговор на запитването МЗХГ изпратило до кандидата Писмо изх. № 70-279 от 13.02.2020 г., в което посочило, че по отношение на изискванията и задълженията по изпълнявания ангажимент по мярката информация може да бъде изискана от ДФЗ - РА, където не е постъпвало запитване от кандидата. Посочено е, че през кампания 2015 кандидатът е подал заявление за подпомагане, с което заявил участието си по мярка 11 „Биологично земеделие“, като по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ - РА го информирал с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. 02-280-2600/185 от 24.02.2016 г. за одобрените и неодобрените площи по направлението, за срока, за който поема многогодишен ангажимент и изискванията, които следва да изпълнява. През кампания 2016 кандидатът подал заявление за подпомагане, като увеличил общата одобрена площ по направлението с 59,45 ха и съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. поел ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на Глава четвърта от наредбата в случай, че са изпълнени условията на ал. 1 и ал. 2. След извършените административни проверки по Заявление за подпомагане с УИН 28/270516/80199 ДФЗ информирал кандидата с УП изх. № 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г. за одобрените площи по направлението, срока, за който поема многогодишен ангажимент и изискванията, които следва да изпълнява. При подаване на заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания през кампания 2020, в разпечатаното заявление за подпомагане в графа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ е отразено предупреждение, че от бенефициента не е заявено направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания – „Биологично растениевъдство“. Заявлението е приключено с тази грешка, като в приложението за кандидатстване по мярка 11 дружеството не е декларирало направление „Биологично растениевъдство“, за което е имало поет ангажимент. Въз основа на всичко посочено органът приел, че общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбор от платеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 2 241 741,54 лева и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., кандидатът следва да възстанови 10 % от 2 248 741,54 лева, което се равнява на 224 874,15 лева. На основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „г“ и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП по отношение на „……-2004“ ООД е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 28/200515/73879, с УИН 28/270516/80199, с УИН 28/050617/85004, с УИН 28/110518/89185 и с УИН 28/270519/93457 в размер на 224 874,15 лева; определен е 50-дневен срок за превеждане на дължимите суми по посочената в акта банкова сметка *** - РА, считано от деня, следващ уведомяването, а на основание чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент 809/2014 на Комисията е начислена лихва за периода, изминал от посочения срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициента, или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.

При така изложени мотиви, с оглед наличните по делото данни и съобразно относимата за казуса нормативна уредба, цитирана по-горе, съдът намира за правилен извода на административния орган, че в конкретния случай през кампания 2016 кандидатът се е възползвал от правото да поднови биологичния си ангажимент, заявявайки площи в размер над 20 на сто от първоначалния размер, или с повече от 10 хектара съгласно разписаното в чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че през кампания 2016 кандидатът е подал заявление за подпомагане, увеличавайки общата одобрена площ по направлението с 59,45 ха - същата за кампания 2015 е в размер на 1 036,74 ха, а за кампания 2016 одобрени за подпомагане са всичките заявени 71 парцела с обща одобрена площ от 1 096,19 ха според отразеното в надлежно връчените уведомителни писма за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. от 24.02.2016 г. и от 15.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Т.е., поето е ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи, които са надлежно одобрени по реда на Глава четвърта от наредбата. При това положение и съобразно регламентираното в чл. 17, ал. 6 от Наредба № 4/2014 г. правилно е прието в процесния акт, че периодът на ангажимента започва да тече от датата на годината на одобряване на новите площи, за което кандидатът е бил информиран с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение с изх. № 02-280-2600/3216 от 15.12.2016 г., получено на 01.02.2017 г. Следователно, петте години, в рамките на които „……. - 2004“ ООД, гр. * е било длъжно да изпълнява биологичните дейности от съответното направление, са годините от 2016 до 2020 включително, тъй като, както се посочи, на основание чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. през 2016 г. дружеството е увеличило общо одобрената площ с над 20 на сто от първоначалния размер, заявен и одобрен през 2015 г., съответно с повече от 10 хектара, при което дружеството е поело изцяло нов ангажимент за всички подпомагани площи, а когато подпомаганите лица са поели нов ангажимент по ал. 5, периодът на ангажимента започва да тече от началото, на годината на одобряване на новите площи съобразно разписаното в ал. 6, в случая 2016 г., и изтича през 2020 г.

Между страните не се спори, че „...... 2004“ ООД, гр. * не е подало заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020. Това обстоятелство се установява и от наличните в преписката доказателства. Също така се установява, и отразеното в спорния административен акт обстоятелство, че при подаване на заявлението за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 в разпечатаното заявление за подпомагане в графа „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ е отразено предупреждение, че от бенефициента не е заявено направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания – „Биологично растениевъдство“, както и че заявлението е приключено с тази грешка, като видно от съдържанието на заявлението и приложенията към него, в приложението за кандидатстване по мярка 11 дружеството не е декларирало направление „Биологично растениевъдство“, за което е имало поет ангажимент. При тези данни съдът счита, че в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. дружеството не е изпълнявало задължението си в изискуемия петгодишен период по биологичните дейности в направление „Биологично растениевъдство“, което в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата е дало основание на ДФЗ да прекрати поетия ангажимент и да предприеме съответни действия по възстановяване на получената финансова подкрепа от бенефициента в посочения в чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „г“ размер от 10 %, равняващ се в случая на 224 874, 15 лева предвид наличните по делото доказателства за изплатен на дружеството общ размер на финансова помощ по направлението от 2 248 741,54 лева за кампании 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019. При наличие на основание за прекратяване на поетия от дружеството-жалбоподател биологичен ангажимент правилно и в съответствие с разписаното в чл. 15, ал. 3 от Наредбата е пристъпено към прекратяване на ангажимента и е установено публично държавно вземане в посочения размер. В този смисъл наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел съдът намира за неоснователни.

В заключение, ЯАС в настоящия си състав счита, че атакувания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и в съответствие с посочената нормативна уредба. В този смисъл жалбата против него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, определен в нормата на чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „...... 2004“ ООД, гр. *, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/3216#2 от 14.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“–София.

ОСЪЖДА „...... 2004“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *, „**“, представлявано от управителя С.К.П., със съдебен адрес:***, офис 5, адвокат П.С. ***, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ, разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховният административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия:	/п/ не се чете