№ 6752
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100109132 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадено искане от Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) да бъде отнето в полза на
държавата незаконно придобито имущество от И. Х. Д., К. Х. Д. и Б. И. Д..
Проверката била образувана по постъпило на 06.01.2017 г. от СпП
уведомление за образувани срещу И. Х. Д. и К. Х. Д. наказателни
производства за извършени от тях престъпления, попадащи в обхвата на чл.
22, ал. 1, т. 23 и 25 от ЗОПДНПИ (отм.)
За проверявания период от 19.01.2007 г. до 19.01.2017 г. За К. Х. Д. и от
26.01.2007 г. до 26.01.2017 г. се установило значително несъответствие по
смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Комисията установила, че през проверявания период И. Х. Д. е
придобил право на собственост по договор за покупко-продажба с брат си Д.
Д. върху апартамент № 120, находящ се в град София, Столична община,
район „Красно село“, в блок ***********“, състоящ се от стая, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 51.95 кв.м., при съседи:
стълбище, държавен апартамент № 119, двор, наследници на М.К.И., заедно с
таванско помещение № 38 с площ по удостоверение за данъчна оценка 3 кв.м.,
при граници: коридор, таван № 37 на държавен апартамент 119, коридор,
заедно с 1,407% идеални части от общите части на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху припадащата се част
от терена на комплекса, като продавачът е учредил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване на родителите си И. Д. Д. и Е. И.а Д.а. Продажната цена
1
според договора била 9 900 лева.
Придобитият през 2003 г. л.а. „Рено“, модел „Клио“ И. Д. продал през
2016 г. През 2015 г. закупил л.а. „Пежо“, модел „406“, като го продал през май
2017 г. – след проверявания период. През 2016 г. Д. закупил и л.а. „БМВ“,
модел „325“, като автомобилът бил дерегистриран през 2020 г. За придобИ.е
на автомобила К. Д. изтеглила от своя банкова сметка сумата от 4 000 лева.
За придобИ.е правото на собственост върху ап. № 120 и върху л.а.
„Пежо“, модел „406“ не се установявал законен източник на средствата,
поради което КОНПИ моли ап. № 120 и сумата от продадения след
проверявания период л.а. „Пежо“, модел „406“ – 2 375 лева да бъдат отнети в
полза на държавата.
Не се установявал и законен източник на доходи за придобИ.е през 2012
г. на л.а. „БМВ“, модел „ 330 xi“ от К. Д., нито за вноската по сметка на Б. И.
Д. от 1 960 лева през 2016 г., поради което моли и това имущество да бъде
отнето в полза на държавата.
Ответниците са подали отговор, в който считат искането за
неоснователно. Заявяват и че са разполагали и с други приходи. Комисията не
отчела началното салдо; не обосновавала началната дата на фактическото
съжителство на И. Д. и К. Д.; не съобразила периодите, през които И. Д. е
пребивавал в арестите и в затвора (от значение за разходите за издръжка).
Оспорват се стойностите на придобитото имущество – недвижими имоти и
МПС, а средствата от продажбата следвало да се отнесат към приходната част
на имуществото.
Според ответниците, неустановен законен източник на средства за
придобИ.е не означавало незаконно придобито имущество.
Част от приходите на Д. и Д. представлявали помощи от техни близки
роднини.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 142 вр. чл. 141 от
ЗПКОНПИ.
Проверката е започнала на 18.05.2022 г., поради което приложимият
материален закон е действащият закон за отнемане на незаконно придобито
имущество (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г.).
Основателността на искането на КОНПИ за отнемане на незаконно
придобито имущество изисква наличие на следните кумулативното дадени
предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за
престъпление измежду изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ; през
2
проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ –
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000
лева за целия проверяван период; да е формирано основателно
предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от
незаконен източник; имуществото да е придобито в период от 10 години назад
от започване на проверката (чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ) и то да не е
придобито със законен източник на средства.
На 06.01.2017 г. в КОНПИ, ТД София е постъпило уведомление от СП,
че И. Х. Д. е привлечен като обвиняем за образуване през 2010 г. на
организирана престъпна група и за нейното ръководене в периода от 2010 г. до
12.06.2014 г. с цел държане, разпространение на високорискови наркотични
вещества, както и за други три престъпления: на 12.06.2014 г. в съучастие с К.
Х. Д. държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в ап.
12 и ап. 13 на ул. ******* в гр. София, на обща стойност съответно 4 311.66
лева и 12 786.01 лева; на същата дата в л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК
№ *******, собственост на К. Х. Д.а, държал и разпространил високорискови
наркотични вещества на обща стойност 129.60 лева.
В КОНПИ постъпило уведомление и за привличане на К. Х. Д. в
извършени в съучастие с И. Д. престъпления – образуване и ръководене на
организирана престъпна група с цел получаване на доходи от престъпна
дейност – разпространение на високорискови наркотични вещества и държане
и разпространение на такива вещества на 12.06.2014 г.
С протокол рег. № ТД02Бл/УВ-913 от 26.01.2017 г. е образувана
проверка за установяване наличието на значително несъответствие в
имуществото на И. Х. Д., а с протокол от 19.01.2017 г. – на К. Х. Д..
Проверяваните лица – ответникът И. Х. Д. и К. Х. Д. са привлечени като
обвиняеми за престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и т. 25
от ЗОНПИ.
Ответникът Б. И. Д. е син на проверяваните лица.
Относно втората от предпоставките за уважаване на предявените от
КОНПИ съдът съобразява постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по
3
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на
несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период. Анализът на пар. 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ също показва, че имуществото
по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, не и задължения. Затова и
релевантното имущество е само такова, което е влязло в патримониума на
проверяваните лица (в случая - и на техния син Б.) през изследвания период и
е налично в края на този период.
В приложение на така даденото разрешение следва да се установи на
каква стойност възлиза придобитото през проверявания период имущество.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че от януари 2007 г. до януари 2017 г. и към края на проверявания
период И. Д. притежава право на собственост върху л.а. „Пежо“, модел „406“
(с който се е разпоредил на 09.05.2017 г.), л.а. „БМВ“, модел „325xi“
(дерегистриран поради разкомплектоване през 2020 г.) и ап. № 120, придобит
по договор за покупко-продажба през 2016 г.
К. Д. е придобила право на строеж за ап. № 13, с площ от 51.15 кв.м.,
състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня
и тераса, находящ се в бл. „А“ на 2 етаж на сградата, която ще се построи
съгласно одобрен инвестиционен проект от 22.11.2006 г. на СО, заедно с
3.40% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото
на строеж върху парцел VIII-84, 726 в кв. 22 по плана на гр. София, м.
„Карпузица“. Правото на строеж Д. е придобила в съсобственост с майка си
М.Н.К.. Д. е собственик и на л.а. „БМВ“, модел „330xi“.
По банкова сметка на Б. И. Д. са налични 1 960 лева по детски спестовен
влог, открит през 2016 г.
Преди съпоставяне на придобитото имущество с нетния доход за целите
на установяване на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
(разликата между имуществото и нетния доход, последният – като разлика
между доходи и разходи - § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ), следва да се определи
стойността на онова имущество, което е придобито със средства на
4
ответниците.
От показанията на свидетеля Х. Д., баща на ответника И. Д., се
установява, че ап. № 120 в ж.к. „******* е изграден през 1983 г. и получен
като обезщетение за отчуждено място, в което имало двуетажна къща.
Собствениците получили два апартамента, като свидетелят и съпругата му
взели ап. 161 във вх. В, а бабата на И. – Д. – процесния ап. № 120 във вх. Б.
Най-големият син на свидетеля и брат на И. – Д., живеел при баба си като
студент - в ап. № 120 и баба му му го прехвърлила срещу гледане и издръжка.
Намерението на Д. било да прехвърли апартамента на дъщеря си, но при
действието на ЗСГ (отм.) никой не можел да притежава собственост върху
повече от едно жилище. Затова правото на собственост върху апартамента
било прехвърлено на Д., а И. живеел при родителите си на съпружески начала
с К.. Когато се родил Б., Д. се съгласил да напусне апартамента и да заживее
при родителите си, а И. да отиде в ап. № 120. Решили да прехвърлят
апартамента с покупко-продажба, като Х. Д. дал 10 000 лева. Не искал никой
от синовете му да дава пари, след като единият доброволно се съгласил да
отстъпи собствеността на брат си.
Изнесеното от свидетеля съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК.
На първо място, показанията му са съответни на писмените доказателства по
делото – на 28.06.1985 г. Д. Х. К. е придобила право на собственост върху ап.
120 с площ от 51.95 кв.м. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ (отм.), а на 18.10.1990 г. е прехвърлила
собствеността върху апартамента на Д. Х. Д. срещу задължение за издръжка и
гледане. Към 1990 г. Д. Д. е бил на 21 години, в студентска възраст.
Действително, прехвърлянето на правото на собственост от Д. на брат му И. е
станало през 2016 г., след раждането на сина на И. Д. и К. Д. – Б., през 2014 г.
Въпреки че свидетелят е баща на един от ответниците и дядо - на друг от тях,
а също и че е титуляр на правото на ползване върху процесния апартамент №
120 в ж.к. „Хиподрума“, съдът кредитира показанията му като логични,
последователни и житейски обосновани. Касае се за сделка между близки
роднини: бабата на И. и Д. е прехвърлила ап. № 120 на единия от тях, а
впоследствие той го продава на брат си. Нормално е бащата на страните по
сделката да не позволи плащания между синовете си, особено при съгласие на
Д. да отстъпи собствеността на брат си, на когото през 2014 г. се е родило дете.
Освен това, от представените с отговора на исковата молба доказателства и
5
изнесените от свидетеля Х. Д. факти за неговата трудова заетост и финансова
възможност, безспорно се установява, че именно той е платил продажната
цена от 9 900 лева на сина си Д., а не И. Д.. По тази причина ап. № 120 не
представлява имущество, което е придобито от ответника И. Д. с негови
средства, за да се изследва разполагал ли е той с такива и какъв е източникът
на тези средства.
Не се твърди, нито са представени доказателства средствата за
закупуване през 2015 г. на л.а. „Пежо“, модел „406“ с ДК № ******* да са
дадени от трето лице, поради което съдът приема, че продажната цена е
заплатена от И. Х. Д.. Според договора, автомобилът е придобит срещу
заплащане на сумата от 1 500 лева, а според заключението на съдебно-
оценителната експертиза, средната пазарна цена е 3 125 лева. Изложеното се
отнася и до закупеният през юни 2016 г. л.а. „БМВ“, модел „325xi“ с ДК №
*******, на стойност 2 160 лева, а според експертизата – със средна пазарна
оценка 7 875 лева. Следователно, придобитото и притежаваното от И. Д.
имущество, по отношение на което би подлежало на изследване разполагал ли
е със законен източник на доход за придобИ.ето му, възлиза на сумата от
11 000 лева.
Според показанията на свидетеля М.К., майка на К. Д., през 1992 г.
свидетелят се разболяла от множествена склероза. Въпреки това, до 2006 г.
била в много добро финансово съС.ие. Заемала длъжността „търговски
директор“ на „Билкооп“, след което имала и аптека. През годините помагала
на дъщеря си К.. Докато живеели в ж.к. „Младост“, К. учила във ВУз. Тогава
купили кола на името на М., а в продължение на 4-5 години, докато била
студентка, К. й била личен асистент и живеела при нея. Понастоящем личен
асистент й бил синът й. Когато продала апартамента в ж.к. „Младост“, К.
купила „на зелено“ два малки апартамента на дъщеря си и сина си през 2007
г., с право на строеж и с изцяло свои средства. Апартаментите били от по 60
кв.м. Заявява, че скъпият автомобил на дъщеря й - „БМВ“, К. платила, като
автомобилът бил употребяван. По нейни спомени, изтеглила около 5 000 лева.
К. дала на дъщеря си 2 000 лева, като от тях К. й дължала още 300 лева.
Започнала да подпомага дъщеря си финансово срещу заем, защото свидетелят
била пенсионер. Купила си и къща и нямала големи финансови възможности.
През годините средствата, които давала на К., нараствали. В периода
6
2007 г. – 2017 г. й давала от 100 до 300 лева – за лични нужди на К. и за
внуците си. Помагала и на сина си, който от 10-15 години получавал добри
доходи. На него купила л.а. „Фиеста“. Двата апартамента стрували съответно
43 000 евро и 47 000 евро, а парите били от продажбата на жилището в ж.к.
„Младост“, като този, предназначен за К., бил на името на свидетеля, нейна
майка.
Така дадените от свидетеля показания съдът кредитира като логични и
съответни на приетия по делото нотариален акт № 42, том III, рег. № 8674,
дело № 385 от 05.07.2007 г., с който е сключен договор за покупко-продажба
между продавача М.Н.К. и купувачите на апартамент № 10 в гр. София, ж.к.
„*******, с площ от 88.43 кв.м. за сумата от 57 000 евро, от които продавачът е
получила 17 000 евро в брой. Седмица по-късно, на 13.07.2007 г. К. Д. и М.К.
са закупили право на строеж за ап. № 13. Към момента правото на строеж е
реализирано и представлява завършен строеж, като правота на собственост
върху него принадлежи на майката на К. Д. – М.К..
Съдът не дава вяра на показанията на К. в частта, в която заявява, че тя е
заплатила покупната цена за л.а. „БМВ“. Не е налице основание за съмнение,
че докато е била студентка, К. е живяла при майка си и е била неин личен
асистент (според ЕР № 1424/13.08.1998 г. К. страда от множествена склероза,
като пожизнено й е опредЕ. първа група инвалидност с чужда помощ). Л.а.
„БМВ“ е закупен през 2012 г., като според договора покупната стойност е
2 500 лева, а според заключението на съдебно-оценителната експертиза –
16 600 лева. Не се установява към 2012 г. К. да е била личен асистент на майка
си, нито да е разчитала на нейната помощ. Напротив, самата К. твърди, че
средствата дава на заем, тъй като не разполага с финансови възможности за
безвъзмездно подпомагане. По тези съображения съдът приема, че в обхвата
на придобитото от К. Д. имущество влиза и правото на собственост върху л.а.
„БМВ“, модел „330xi“ с ДК № ******* със средна пазарна стойност 16 600
лева.
Макар да е житейски логично средствата по спестовния влог на детето
Б. да са от дарени суми по празнични поводи, към имуществото в края на
проверявания период съдът отнася и сумата от 1 960 лева по детския
спестовен влог на Б. Д..
Така, придобитото от ответниците имущество, налично към края на
7
проверявания период, е на стойност 29 560 лева, образувано от стойността на
л.а. „Пежо“, модел „406“ с ДК № ******* – 3 125 лева, л.а. „БМВ“, модел
„325xi“ с ДК № ******* – 7 875 лева, л.а. „БМВ“, модел „330xi“ с ДК №
******* – 16 600 лева и сума в размер на 1 960 лева – налични по детски
спестовен влог на Б. И. Д..
Стойността на имуществото – 29 560 лева, следва да се съпостави с
нетния доход, който по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ обхваща доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му.
Доходи, приходи и източници на финансиране са възнаграждение,
получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от
извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни
професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви,
други доходи от движима и недвижима собственост, за придобИ.ето на които е
установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на
дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни
и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за
придобИ.ето на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица (§ 1, т. 2
от ДР на ЗПКОНПИ).
Приходите на И. Д. и К. Д. представляват сбора от установените техни
доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения след приспадане на
заплатени данъци и осигурителни вноски – 22 613.93 лева от трудови
правоотношения и 10 032.74 лева – от получени парични обезщетения,
съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Към доходите следва да се прибави изтегленият през 2008 г. кредит в
размер на 10 000 лева, както и средствата от продадени МПС – 3 650 лева за
„Фолксваген“, модел „Лупо“, продаден през 2013 г., 1 400 лева от продаден
през 2015 г. л.а. „Нисан“, модел „Микра“, 4 244 лева – от продаден през
същата година л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ и 1 222 лева – от продаден
през 2016 г. л.а. „Рено“, модел „Клио“, или общо 10 516 лева.
Общата стойност на приходите възлиза на сумата от 53 162.68 лева.
Внесените по банкови сметки суми не са част от имуществото на
8
ответниците. Те принадлежат на титуляря на банковата сметка и
представляват негови вземания. Произходът им (за да се отнесе към
приходите) е въпрос, който подлежи на изследване при преценка законността
на източника на тези приходи. А обстоятелството, че са изтеглени, без срещу
тях да е придобит имуществен актив, сочи на наличност, т.е. доход, с който
лицата разполагат. Споделянето на довода на ищеца, че те представляват
разход, не позволява да бъдат причислени към някой от видовете, посочени в
закона – за издръжка или извънредни такива. Допълнителен аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че чл. 127 от ЗОНПИ сочи паричните средства по
банкови сметки като възможен обект на обезпечителна мярка – запор. Целта
на обезпечението е имущество, принадлежащо на проверяваното лице, да се
запази в неговия патримониум до разрешаване на спора с влязъл в сила
съдебен акт.
Въпреки това, сумата от 79 047.21 лева, представляваща стойността на
направени по сметки на ответниците вноски, съдът не прибавя към
получените през процесния период доходи.
Към разходната част на анализа се отнасят посочените в § 1, т. 9 от ДР на
ЗОНПИ обичайни разходи - за издръжка на ответниците- 70 447 лева.
Налице са доказателства за заплатени местни данъци и такси в размер на
2 327.23 лева, както и направени от И. Д. разходи за погасяване на кредита –
14 700 лева.
В разходната част неправилно е пропуснато включването на разходите за
придобИ.е на превозните средства. За л.а. „Фолксваген“, модел „Лупо“ – 5 116
лева, за л.а. „БМВ“, модел „330xi“ – 16 600 лева, за л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ – 4 931 лева, за л.а. „Пежо“, модел „406“ – 3 125 лева и за л.а. „БМВ“,
модел „325xi“ – 7 875 лева, или общо 37 647 лева.
Не се установиха разходи за придобИ.е на права върху недвижими
имоти, съобразно гореизложеното. Сумата за придобИ.е от И. Д. на ап. № 120
е заплатена от баща му Х. Д. на брата на ответника Д. Д.. Правото на строеж за
ап. № 13 не съществува, тъй като е реализирано и по този начин –
трансформирано в право на собственост върху имота, като сумата е заплатена
от майката на К. Д. – М.К..
Така формирана, стойността на разходите е 125 121.23 лева
(70447+2 327.23+14 700+37 647).
9
Нетният доход е на стойност -75 526.80 лева.
Според решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ВКС,
IV г.о. и в определение за недопускане на касационно обжалване №
2102/29.04.2024 г. по гр.д. № 3926/2023 г. на ВКС, III г.о., постановени след
приемане на ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, нетният
доход по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, е
превишението на общия размер на приходите („брутен доход“) над общия
размер на разходите през проверявания период. Оставащите свободни,
разполагаеми средства могат да са нулева, но не и отрицателна величина и
затова не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи
на проверяваните лица, превишаващи брутните им приходи.
Дори и да се приеме, че отрицателният нетен приход се прибавя с
положителен знак към стойността на имуществото (29 650-(-71 958.55)), то
отново не се установява несъответствие в изискуемия от закона размер от
150 000 лева, за да се извърши проверка какви са доходите на проверяваното
лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали те
съответстват на придобитото имущество или не.
При така установените по делото факти, искането на КПКОНПИ за
отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците И. Д., К. Д. и Б.
Д. е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ищеца разноски не се дължат.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, ищецът дължи по сметка на СГС
сумата от 8 196.69 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, с адрес гр. София, пл. „******* искове, както следва:
- срещу И. Х. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 153, ал. 1
вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата
на апартамент № 120, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ж.к.
*******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 51.95 кв.м., заедно с таванско помещение № 38 с площ от 3 кв.м. и с 1,407%
10
ид.ч. от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото
на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса и иск с правно
основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ
за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 2 375 лева,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„406“, ДК № ******* към датата на отчудаването му – 09.05.2017 г.;
- срещу К. Х. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 153, ал. 1
вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330xi“ с ДК № *******;
- срещу Б. И. Д., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
законни представители И. Х. Д., ЕГН ********** и К. Х. Д., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 3 вр. чл.
141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 1 960
лева, налична по детски влог, открит на 15.09.2016 г.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с
адрес гр. София, пл. „******* да заплати по сметка на СГС сумата от 8 196.69
лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11