Решение по дело №2670/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263745
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20211100502670
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 09.06.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН СТАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОТЕВА

НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 2 670 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:

 

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на „А.И.“ ООД, чрез управителя Л.П.срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 858 – У.Д.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 1453/2020, относно постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от 14.12.2020 г. В жалбата са изложени твърдения за недопустимост и незаконосъобразност на акта респ. искане за неговата отмяна.

 В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1453/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 858 – У.Д.е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2020 г. на СРС, 58 състав по гр.д. 27969/2015 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 327, 94 лв. – разноски за държавна такса, сумата от 289 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист.

Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата се съдържа искане за събиране и на юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 100 лв.

На 12.10.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника съобщение за образуване на изпълнително дело, ведно с препис от изпълнителния лист. Съобщението е връчено на 30.10.2020 г. на адресата, по реда на чл. 47 от ГПК, видно от приложеното по изпълнителното дело уведомление.

На същата дата са изпратени запорно съобщение и уведомление до НАП на основание чл. 191 ал.2 от ДОПК.

 В рамките на изпълнителното производство е получено удостоверение от НАП с изх. № 220372003473116/24.11.2020 г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. От текста на същото е видно, че „А.И.“ ООД има публични задължения в размер на 99 392, 23 лв.  Отбелязани в удостоверението са наложени запори върху МПС и банкови сметки на дружеството. Върху удостоверението е обективирано изявление на ЧСИ за присъединяване на това вземане по делото.

На 14.12.2020 г. до длъжника е изпратено ново съобщение за образуване на изпълнително дело, в което е посочено, че е дължима сума в размер на 106 594, 13 лв., от които 621, 94 лв. – присъдени разноски, 100 лв. – разноски по изпълнителното дело, 6 479, 96 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични вземания в размер на 99 392, 23 лв., дължими към 28.12.2020 г.

Съобщението е връчено на Л.П.П.на 05.01.2021 г., видно от стореното отбелязване върху същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.

Посочената сума за присъдени разноски от 621, 94 лв. в обжалваното постановление съставлява аритметичен сбор от сумите, посочени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Изложените съображения за нищожност, неразбираемост на изпълнителния лист, противоречия между осъдителния диспозитив на съдебното решение и издадения изпълнителен лист са релевантни в производство по реда на чл. 407 от ГПК, а не в рамките на настоящото такова. Няма и данни по делото изпълнителния лист да е бил впоследствие обезсилен.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, уважена от ЧСИ е в размер на 100 лв. т.е. под минимално определения, поради което не може да се обоснове извод за прекомерен размер.

По повод останалите възражения на длъжника, касаещи размера на публичните му задължения, с оглед нормата на чл. 456 от ГПК държавата се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Аналогична по съдържание се явява и нормата на чл. 191 ал. 3 от ДОПК, която вменява в задължение на съдебния изпълнител да изпрати съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение. От своя страна и по повод изпълнение на задълженията си по чл. 191 ал. 4 от ГПК, НАП е изпратила дължимото удостоверение относно размера на дължимите публични задължения на длъжника. В разпоредбата на чл. 195 ал. 5 от ДОПК е установена забрана съдебният изпълнител да продължи производството преди получаване на удостоверението от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение под страх от дисциплинарна отговорност по арг. на чл. 67 от ЗЧСИ. Удостоверението по чл. 191 ал.4 от ДОПК ex lege е пряко изпълнително основание и се ползва с изпълнителна сила. Видно от приложеното удостоверение на НАП, сумата, посочена в удостоверението е идентична като цифрово изражение с тази, посочена в обжалвания акт на ЧСИ.  Удостоверението по чл. 191 ал.4 от ДОПК ex lege е пряко изпълнително основание и се ползва с изпълнителна сила.

В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се дължи сума от 6 479, 96 лв.  – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Таксите, събирани в рамките на изпълнителното производство са обикновени и пропорционални. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата /т.1-19/, а пропорционалните се събират в процент според материалния интерес по арг. на чл. 82 и чл. 83 от ЗЧСИ и същите са посочени в т. 20-26 на Тарифата.

За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице по арг. на чл. 79 от ЗЧСИ. Видно от изпълнителното дело е изготвена сметка за такси от 08.09.2020 г. за сумата от 108 лв. с ДДС, имащи характер на авансови по смисъла на т. 28 от Тарифата. Съобразно т. 34 от Тарифата, таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Друга сметка за такси по изпълнителното дело не е изготвяна от ЧСИ.

В т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са посочени пропорционалните такси за парично вземане. Настоящият съдебен състав намира, че „паричното вземане“ по смисъла на цитираната разпоредба съставлява сумата, формирана като сбор на сумите, посочени в изпълнителните титули. Паричното вземане възлиза на 100 114, 17 лв. В размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, съобразно забележка 4 към т. 26 от Тарифата. Съобразно б. „е“ на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ при вземане над 100 000 лв. таксата възлиза на 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., което на посочената по-горе основа възлиза на сумата от 6 266, 74 лв. с ДДС.

Аритметичният сбор на таксите /обикновени и пропорционални/ с оглед данните по делото възлизат на сумата от 6 374, 74 лв. В обжалваното постановление е посочена сумата от 6 479, 96 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, поради което същата е неправилно изчислена и следва да се отмени за горницата над 6 374, 74 лв.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

 

 Така мотивиран, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на „А.И.“ ООД, ЕИК ******* постановление от 14.12.2020 г. на ЧСИ 858 – У.Д.по изп.дело 1453/2020 г. в частта за горницата над 6 374, 74 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ до присъдената сума от 6 479, 96 лв. като оставя без уважение жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                       2.