Решение по дело №479/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г. Т. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, подадена чрез адв. С. АК - Пазарджик против Решение № 746/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 900/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С подадената от Г. Т. С. жалба се обжалва изцяло решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че искът е следвало да бъде уважен изцяло, тъй като ищецът е държан в пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна жилищна площ, без постоянен достъп на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Посочено е, че не е съобразена актуалната практика на ЕСПЧ и присъждането на обезщетение за нарушения на чл. 3 – ти от ЕКЗПЧ. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в пълен размер.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно призована се представлява от юриск. Русчев, който по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено без да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на Г. Т. С., понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез адв. С. против ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик за периодите:

26.06.2019г. – 09.09.2019г. при пребиваването му в Затвора – гр. Стара Загора;

09.04.2019г. – 09.04.2020г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

04.03.2021г. – 01.06.2021г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

01.06.2021г. – 08.07.2022г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

03.02.2023г. – 28.02.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

28.02.2023г. – 15.09.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик, в размер на по 10 000 лева за всеки един от посочените периоди, вследствие на неблагоприятни условия при задържането му под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

С определение по чл. 124 от ГПК съдът е приел изменение на иска, така както е посочено в молбата на лист 136 от делото от страна ищеца, чрез адв. С., с което е прецизирал окончателния период и претенцията по исковата молба. В последната е посочено, че за процесните периоди в килиите, в които е бил настанен ищеца по време на задържането си били пренаселени, с разполагаема под 2 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и течаща топла вода, хигиената била лоша, имало хлебарки и дървеници, през лятото било много топло и задушно, а през зимата студено, имало много мухъл и влага, дрехите се сушели в килиите, от което се получавал задух и влага, нямало достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, вследствие на което му били причинени значителни неимуществени вреди, болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и т.н.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата молба, предявена от Г. Т. С., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение на основание чл. 284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периодите:

26.06.2019г. – 09.09.2019г. при пребиваването му в Затвора – гр. Стара Загора;

09.04.2019г. – 09.04.2020г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

04.03.2021г. – 01.06.2021г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

01.06.2021г. – 08.07.2022г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик;

03.02.2023г. – 28.02.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пловдив;

28.02.2023г. – 15.09.2023г. при пребиваването му в Затвора – гр. Пазарджик, в размер на по 10 000 лева за всеки един от посочените периоди, вследствие на неблагоприятни условия при задържането му под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване, като неоснователна и недоказана.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се е установило ищецът по време на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ в гореизброените за целта места да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, а именно липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая твърденията за липса на достатъчно жилищна площ са неоснователни, видно от депозираните по делото доказателства, както и посочените по-горе размери на спалните помещения, в които е бил настаняван ищеца, независимо от броя на лицата, които са ги обитавали едновременно. Съдът е приел, че действително по делото няма данни за помещението, в което е бил настанен ищеца в Затвора – Стара Загора, но предвид данните по делото, че същият до 2016г. е бил изцяло ремонтиран по Норвежки финансов механизъм, при който са спазени изискванията за наличието на минимална площ за всеки лишен от свобода, то това изискване е спазено. Освен това съдът е приел, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).

Правилно съдът е намерил за недоказани твърденията за лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите. Видно от представените протоколи за дезинсекция и дератизация, съдът е намерил, че ГДИН е предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на всяко едно от пенитециарните заведения, поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и превенция наличието на инсекти и др. на територията на затворите, посочени в исковата молба. След като затворническата администрация е организирала своевременно и регулярно химическото третиране на всички помещения в корпусите на затворите срещу инсекти, се обуславя извод за изпълнение на задълженията на ГДИН за осигуряване на добри хигиенно-санитарни условия за лишените от свобода, което сочи на изпълнение на това им задължение, по отношение на достатъчно и качествено обезпаразитяване.

Мотивирано и законосъобразно е обжалваното решение и по отношение на наведените доводи за липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел. Първоинстанционният съд е намерил тези доводи за опровергани от представените по делото доказателства. Видно от последните към спалните помещения, в които е настаняван ищеца в Затвора – Стара Загора, Пловдив и Пазарджик е имало обособени самостоятелни санитарни възли, с постоянно течаща вода и прозорци. В съответствие с представените графици лишените от свобода са имали възможност да ползват баня с течаща топла вода, съгласно режима на съответната група към мястото за лишаване от свобода. Пак по установен ред са имали достъп до библиотека, лафка, лекар.

Недоказана е била и претенцията, че дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух. Съдът правилно е приел, че във всяко едно място за лишаване от свобода е налично перално помещение, оборудвано и със сушилня, в което лишените от свобода по график имат възможност да изпират и сушат дрехите си, като е само въпрос на тяхно лично, субективно решение това да става в спалните помещения, което не може да се приеме за незаконосъобразно и неправомерно без/действие на затворническата администрация, поради което претенцията, основаваща се на тези твърдения следва да се счете за недоказана.

Решението е правилно и по отношение на твърдението за липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване. Видно от представените справки на лишените от свобода се осигурява ежедневен престой на открито, същите могат да проветряват по всяко време килийните помещения, тъй като във всяко едно, в което е пребивавал ищецът са налични отваряеми прозорци. В затворите в гр. Ст. Загора и гр. Пловдив са налице и обособени спортни зали и специализирани игрища, които лишените от свобода могат да ползват, т.е съдът е приел за недоказано и твърдението, че ищецът е бил лишен от достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

В мотивите на оспореното решене е казано, че от м. март 2016 г. след осъществен цялостен ремонт на Затвора – Стара Загора по Норвежкия финансов механизъм, спалните помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода, с денонощен достъп, прозорци с възможност за отваряне по всяко време за осигуряването на естествена светлина, вентилация и проветрение. Физическото раздвижване се осъществява при полагаемия престой на открито, оборудвано със съвременни фитнес зала, игрища за футбол, баскетбол и волейбол, успоредки, лостове и тенис маса. В исковия период били извършвани химични дезинсекция и дератизация с биоциди на целия корпус на Затвора – Стара Загора. Лишените от свобода за времето от 06 до 20 часа са имали свободен достъп до помещението за сушене на дрехи, баня и умивални.

Обсъдени са и условията в Затвора – Пловдив. От събраните по делото доказателства съдът е направил правилен извод, че на всички лишени от свобода е бил осигурен достъп до течаща топла вода в затворническата баня, лекар, библиотека, лафка, пералня/сушилня, съгласно приложените графици и работно време. Отоплението в Затвора – Пловдив се осъществявало чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон. Във всяка група имало обособена спортна зала, която се ползвала по определен ред. В исковия период били извършвани химични дезинсекция и дератизация с биоциди на целия корпус на Затвора – Пловдив.

Не на последно място са изложени и мотиви за условията в Затвора – Пазарджик, където ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация след осъществен основен ремонт, приключил м. март 2020 г. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Налице е обособено перално отделение, оборудвано с перални машини и сушилни, които се обслужват от щатно назначени перачи - лишени от свобода, обезпечено с наличието на перални препарати, което не налага лишените от свобода да перат и сушат дрехите си в спалните помещения. Видно от представената по делото медицинска справка ищецът не е имал съществени оплаквания, не е съобщил за минали заболявания, не са констатирани съществени отклонения в обективното състояние, не се е налагала сериозна медицинска намеса, не са регистрирани хронични заболявания, без съществени отклонения в психичния и соматичен статус.

В обобщение от събраните по делото доказателства, съдът е направил еднозначен извод, че не се установява ищецът по време на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ в гореизброените за целта места да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, а именно липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване. Отделно от това по делото не са ангажираха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че на ищецът са били причинени негативни психо-емоционални преживявания като стрес, възмущение, болки, страдания, огорчение, внушаване чувство за малоценност.

С оглед на гореизложеното, съдът правилно е приел, че не са налице задължителните предпоставки на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, поради което и правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 746/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 900/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.