О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Попово, 20.10.2020 г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
като разгледа докладваното от с ъ д и я т а
нохд № 159 по описа за 2020 г. на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК–за допълнително произнасяне по направени разноски по
делото, образувано по искане на НБПП.
С
определение на съда в с.з. от **********г., на подс.С.С.М. ***, на осн.чл.25,ал.1,
във връзка с чл.21, т.3 от ЗПП е предоставена правна помощ изразяваща се в
процесуално представителство, като в съответствие с разпоредбата на чл.94
ал.1,т.2 от НПК е бил назначен за служебен защитник адв.И.А.Ц. ***, вписан в
НРПП под №*****, при хонорар определяем и платим по реда и условията на НЗПП.
Съдебното производство пред ПпРС е приключило с присъда, с която подс.М. е била
призната за виновна за извършено умишлено престъпление, за което й е наложено
съответно наказание.
След влизане в сила на
съдебният акт, с който подсъдимия е бил
признат за виновен в извършване на умишлено престъпление, на база изготвен
писмен отчет по реда на ЗПП и при отчитане на разпоредбите на Наредбата за
заплащането на правната помощ, с решение № *************, на осн.чл.16,т.2 от
НЗПП на служебния защитник е била изплатена
сумата 300 лв. за осъщественото
процесуално представителство в съдебната фаза. Тъй като нито към момента на
назначаване на служебният защитник, нито
към момента на постановяване на съдебния акт съдът е имал обективната
възможност да определи и присъди конкретен размер на адвокатското
възнаграждение, то подобни разноски не са възлагани в тежест на осъдения
въпреки изискването на чл.189, ал.3 от НПК.
Съобразявайки изложеното
по-горе и предвид това, че „подсъдимият,
който е признат за виновен, на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да заплати
адвокатското възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички
случаи на задължителна защита” (****************), както и с оглед
разпоредбата на чл.190,ал.2 НПК,че за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист именно от първоинстанционния съд, съдът приема, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за произнасяне и осъждане на подсъдимия
за заплащане на НБПП сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за което бъде
издаден изпълнителен лист в полза на
бюрото за правна помощ.
Водим от горното и на
осн.чл.306,ал.1,т.4,пр.2, във вр. с чл.189,ал.3 НПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА С.С. ***, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ със седалище гр. С.,
ул.”*********** сумата 300 лв. [триста лева] представляваща
заплатено от бюрото адвокатско възнаграждение по нохд № ***************г. на
НБПП.
Да се издаде изпълнителен
лист в полза на НБПП, на осн.чл.190,ал.2 от НПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му, пред Т. окръжен съд, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: