Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 749/27.06.2012г., постановено по гр.д. № 4191/2011г., Великотърновският районен съд е приел за установено, че Й. Д. Й. дължи на А. Н. К. сумата от 6500 лв., представляваща част от общо дължимата сума в размер на 12 000 лв. по запис на заповед от 03.06.2008г., предявен за плащане на 10.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 02.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за заплащането на която е осъден със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 1270/10.05.2011г. по ч.гр. д. № 1815/2011г. по описа на ВТРС. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 430 лв. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Й. Й. подадена чрез пълномощника му адв. Ал. Ч. от ВТАК. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно като единственото оплакване в тази насока е свързано с неуваженото от съда възражение на въззивника за изтекла погасителна давност по чл. 531 ал. 1 ТЗ. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски в производството. Въззиваемата страна А. Н. К., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като се излагат аргументи срещу оплакванията за изтекла погасителна давност по чл. 531 ал. 1 ТЗ. Моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно, като претендира и разноски по делото. За да се произнесе, въззивният съд съобрази: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искова претенция на А. Н. К. против Й. Д. Й. с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ. С предявяване на претенцията си К. иска да се приема за установено съществуването на вземане спрямо Й. до размера на 6500 лв., на основание запис на заповед от 03.06.2008г. на стойност 12 000 лв., за което има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1815/2011г. по описа на ВТРС за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че процесния запис на заповед от 03.06.2008г. е подписан от Й. Й. за сумата от 12 000 лв., без да е разполагал с представителна власт за СД „Е. К.”, тъй като последното към този момент не е съществувало като юридическо лице. Тези обстоятелства били установени с влязло в сила решение на ВТРС. Това мотивирало ищецът, на основание чл. 462 вр. чл. 537 ТЗ, да инициира заповедно производство срещу самия Й. с подаване на заявление на 02.05.2011г. По образуваното ч.гр.д. във ВТРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от сумата в размер на 7000 лв. Сочи, че след издаване на изпълнителния лист Й. му заплатил сумата от 500 лв., което обосновавало интереса му да предяви установителен иск само за сумата от 6500 лв. В отговора на исковата си, подаден в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, доколкото записа на заповед е предявен на 10.06.2008г., а исковата молба е подадена на 30.09.2011г. Сочи, че воденото преди това гражданско дело не прекъсва тази давност, тъй като исковата претенция не е била уважена. От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че Й. не е имал представителна власт за СД „Е. К.” гр. В. Т., когато на 03.06.2008г. в гр. В. Т. в полза на А. К. е издал процесния запис на заповед от името на събирателното дружество за сумата от 12 000 лв. Не е спорно, че записа на заповед е с падеж на предявяване и е предявен лично на Й., на 10.06.2008г. Не се спори, че по записа на заповед не са платени 6500 лв., доколкото е налице и признание от ищцовата страна за направени плащания общо за 5500 лв. Последните 500 лв. са платени след като по ч.гр.д. № 1815/2011г. на ВТРС, въз основа на подадена от ищеца на 02.05.2011г. заявление, е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 7000 лв., ведно с лихва за забава върху нея от посочената дата до окончателното й изплащане. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В настоящото производство, доколкото не се твърди от страните съществуването на някакво каузално правоотношение, за обезпечаването на което да е издаден процесният запис на заповед, следва да се прецени само неговата действителност и редовност от външна страна и дали е настъпила изискуемост на сумите по него. В разпоредбата на чл. 535 ТЗ е посочено задължителното съдържание на записа на заповед. Процесният запис на заповед изпълва така установените реквизити от т. 1 до т. 7, поради което от формална страна е напълно валиден. От своя страна това го прави валиден източник на менителнично правоотношение. Обстоятелството, че при издаването на записа на заповед Й. не е разполагал с представителна власт по отношение на сочения за издател СД „ Е. К.” не влияе върху действителността на менителничното волеизявление. Последиците при тази хипотеза са уредени в чл. 462 ТЗ към който ни препраща нормата на чл. 537 ТЗ. Съгласно първата разпоредба, когато запис на заповед е подписан без представителна власт се приема, че лицето, което е подписало записа на заповед се е задължило лично. Ето защо следва да се приеме, че процесният записа на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за сумата от 12000 лв. в полза на К. спрямо платеца Й., задължил се лично за тази сума. Ответникът по делото не оспорва, че понастоящем задължението му по тази конститутивна ценна книга възлиза на 6500 лв., което кореспондира с признанието на ищеца, че от общата сума от 12 000 лв. са му изплатени 5500 лв. Доколкото падежът на задължението по записа на заповед е на предявяване, изискуемостта на същото е настъпила на 10.06.2008г., когато записа е предявен за плащане лично на Й.. С оглед на горното настоящият състав на въззивния съд намира, че претенцията на К. до размера на 6500 лв. се явява основателна и доказана. При това положение съдът следва да отговори на правопогасяващото възражение на ответника за изтекла в неговата полза погасителна давност по чл. 531 ТЗ, което се явява и единственият спорен по делото въпрос. Според посочената разпоредба исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В процесният случай, доколкото падежа на записа на заповед е на предявяване, три годишния давностен срок е започнал да тече от 10.06.2008г., когато записа на заповед е бил предявен за плащане и е изтекъл на 10.06.2011г. Съгласно законовата фикция на чл. 422 ал. 1 ГПК, обаче когато ищецът е предприел действия по упражняване на правата си по реда на заповедното производство, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, стига това да е станало в месечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК. В настоящият случай заявлението по чл. 417 ГПК е входирано в регистратурата на РС В. Търново на 02.05.2011г., а процесния иск е предявен на 30.09.2011г. т.е. в месечния срок по чл. 415 ал. 1 ГПК, доколкото за постъпилото възражение ищецът е бил уведомен на 30.08.2011г. С оглед на което искът за съществуване на вземането се смята за предявен от 02.05.2011г. към която дата не е налице прескрибиране на менителничния ефект, поради изтичане на специалната погасителна давност по чл. 531 ал. 1 ТЗ за предявяване на прекия иск срещу издателя, както правилно е отбелязал районният съд. Ето защо възражението на длъжника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно. При този изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за разноски пред въззивната инстанция се явява основателна за сумата от 200 лв., за която сума са налице доказателства за платен адвокатски хонорар. Освен за разноски в размер на 200 лв. въззивникът Й. следва да бъде осъден да доплати и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 55 лв., представляваща разликата между внесената по делото от 75 лв. и реално дължимата от 130 лв. Държавната такса за въззивното производство е половината от дължимата такса за първата инстанция, която 4 % от материален интерес или при интерес от 6500 лв. държавната такса възлиза на 260 лв. Обстоятелство, че преди исковото производство се е развило заповедно не дерогира тези общи правила, а само променя начина по който се плаща таксата за първата инстанция, на два пъти по 2 %. Ето защо таксата за въззивното обжалване е 130 лв., а не 75 лв., каквато сума е внесъл въззивникът. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 749/27.06.2012г., постановено по гр.д. № 4191/2011г. по описа на Великотърновския районен съд, като правилно. ОСЪЖДАЙ. Д. Й., ЕГН: * от гр. В. Т., бул. „Б.” №.. ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. К., ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „Ц.” № .. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат във въззивната инстанция. ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН: * от гр. В. Т., бул. „Б.” № ..ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС сумата от 55 /петдесет и пет/ лева, представляваща част от дължимата държавната такса за въззивното обжалване, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б., в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |