О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./…….03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1573/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.Н.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу ЗК „Лев Инс“, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни Връх“ № 51Д, с която са предявени искове с правно
основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са
допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда
на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Обективираното в отговора на
исковата молба възражение за недопустимост на производството се явява
неоснователно, доколкото главното вземане произтича от
застрахователен договор, сключен при действието на КЗ (обн.
в ДВ бр.103 от 23.12.2005г., отм. ДВ.
бр.102 от 29.12.2015г.), поради което предвидената в действащия
материален закон предпоставка не намира приложение спрямо заверени
правоотношение, по аргумент от пар. 22 от ПЗР на КЗ.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ представлява материалноправна норма, предвиждаща рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с
цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя. Нормата предвижда абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на самото право на иск, но сама по
себе си няма процесуален характер, както се поддържа в отговора на исковата
молба. Процесуалноправните норми уреждат властнически
отношения с участието на правозащитни органи, които прилагат държавна принуда
като санкция. В разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ не са регламентирани отношения
на власт и подчинение, а напротив - предвижда се предварителен способ за
доброволно извънсъдебно уреждане на спора между
равнопоставени субекти.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни
книжа.
С оглед
изложеното съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът
намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на исковата
молба възражение за недопустимост на производството.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна,
а предявеният иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 12.04.2019г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи
копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е
образувано по предявени от К.Н.Н., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, срещу ЗК „Лев Инс“, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, в
условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015 г., в гр. Варна, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ с ул.“Мир“, причинено виновно от
водача на Л. А. „О. М.“ с per. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № 22114001732241/30.06.2014г.,
със срок на действие от 30.06.2014
г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 21.03.2015 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 174.20 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г., до окончателното
изплащане.
Ищцата поддържа, че на 21.03.2015., при пресичане на
пешеходната пътека, находяща се в гр.Варна, на кръстовището на бул.“Васил
Левски“ с ул.“Мир“, Галин Асенов Миланов,
управлявайки Л. А. „О. М.“ с per. №
******, виновно е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като в нарушение на
правилата за движение не я пропуснал да премине по пешеходната пътека. За
описаното ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено
наказание по нохд № 834/2018 г., по описа на ВРС, НО,
присъдата, по което е влязла в сила на 04.08.2018 г. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица 22114001732241/ 30.06.2014г. от застрахователна компания ЗК „Лев Инс“
със срок на действие
от 30.06.2014 г. до 30.06.2015 г. В
резултат от удара ищцата е изгубила съзнание и са й причинени следните телесни
повреди – дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна
травма, разкъсване на страничната връзка на дясно коляно и разкъсно-контузна рана на дясно коляно, които са обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и трайно затруднение
движенията на десен долен крайник за период повече от 30дни. Непосредствено
след инцидента ищцата е била хоспитализирана по спешност и й е поставена ортеза на дясно коляно. Оплакванията от силно главоболие,
гадене и повръщане, както и болките в колянната става
са продължили в значителен период от време, като при извършените прегледи в
периода 17.04.2015г. – 25.09.2017г. са й поставени диагнози „състояние след
мозъчно сътресение“ и „инкомплектна лезия на медиалния менискус,
костно-мозъчен едем на фемура“.
Лечебният и възстановителен период на ищцата продължава и понастоящем, същата
все още изпитва негативните последици от уврежданията, което ще продължи през
целия й живот. Наред с неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходите за лечение и медикаменти в претендирания
размер.
Ответникът, по
реда на чл. 367 ГПК, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че ищцата няма интерес от
предявения иск, тъй като не е изпълнила задължението си по чл.380 от КЗ да
отправи извънсъдебно до застрахователя
застрахователна претенция и да посочи банкова сметка. ***ание
и размер. Оспорват се всички направени твърдение за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди, както и претендирания размер като
прекомерен. Прави се възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, с твърдения, че същата е започнала пресичането
внезапно, без да се огледа и прецени разстоянието и скоростта на на преминаващите автомобили. Обективирано
е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
изтекла лихва за периода от 21.03.2015г. до 09.10.2015г.
В срока по чл.372,
ал.1 от ГПК е депозирана
допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като
неоснователни. Поддържа се, разпоредбата на чл.380 от КЗ е неприложима към
разглеждания случай, тъй като се касае за договор за застраховка, сключен преди
01.01.2016г., т.е. преди приемането на закона. Възражението за съпричиняване се оспорва като неоснователно. Твърди се, че
с влязла в сила присъда е установено, че вина за настъпилото ПТП има единствено
застрахованият, поради което на основание чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК този
въпрос не подлежи на преразглеждане в гражданския процес. Пострадалата в случая
не е допринесла с поведението си за настъпване на произшествието. Твърдяните вреди са реално претърпени и са в причинна
връзка с увреждането. Размерът на поисканото обезщетение е адекватен и напълно
съответства на претърпените вреди.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова
молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на
ищеца е да установи твърдените от него факти
– факта, че водачът на застрахования автомобил е
извършил противоправно деяние, при описаните в
исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя
и деликвента към датата на деликта,
претърпени неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, факта на
претърпени имуществени вреди по вид и размер, както и причинно-следствена
връзка между ПТП и вредоносния резултат.
В тежест на ответника от своя
страна е да установи онези свои
твърдения и правоизключващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици – в конкретния случай твърденията си
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание
представените от страните писмени доказателства, с изключение на представените
с исковата молба автотехнически и медицински
експертизи, приемането на които е недопустимо с оглед принципа за
непосредственост.
Последните да се разшият от делото и да се приложат към
корица, след което да се извърши преномериране на делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответника в едноседмичен
срок от уведомяването да представи заверено за вярност копие на застрахователна полица №
22114001732241/30.06.2014г.,
със срок на действие от 30.06.2014
г. до 30.06.2015 г., с препис за насрещната
страна, като при неизпълнение могат да бъдат приети за установени фактите,
относно които страната е създала пречки по събиране на допуснатите
доказателства, на основание чл.161 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото,
необходимите справки с медицинското досие на ищеца и личен преглед на ищеца, да
даде заключение по следните задачи:
1. Описаните в исковата молба травми получени ли
са в резултат на ПТП, до какво разстройство на здравето са довели и с какви медицински документи са били констатирани
същите?
2. В какви
субективни оплаквания и негативни усещания са
се проявили причинените увреждания на здравето на ищцата, какъв е бил
интензитетът и продължителността на изпитваните от нея болки и за какъв период
от време е влошен начинът й на живот? Каква
е обичайната продължителност на оздравителния период на същите?
3. Проведено ли е лечение и в какво се изразява,
провеждано ли е болнично лечение, предписани ли са й медикаменти и какви?
4. Претърпяла ли е ищцата усложнения на
здравословното състояние, в какво се изразяват и на какви фактори се дължат?
5. Какво е
здравословното състояние на ищцата към настоящия момент? Настъпило ли е
възстановяване и възможни ли са неблагоприятни последици за здравето на ищцата
в бъдеще?
6. Какви са
прогнозите за пълното й възстановяване?
7. Направените
разходи в причинно-следствена връзка ли са с получените увреждания и били ли са
необходими за лечението им?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв., вносим от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. Д.- специалист по съдебна медицина, компетентен
по всички въпроси на телесните повреди и болестни състояния, който да се
уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за заплатен
депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по делото в срока по
чл. 199 от ГПК – минимум една седмица
преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.
ДОПУСКА съдебно автотехническа
експертиза със задача вещото
лица след запознаване с материалите по делото, необходимите справки, проверки и
изчисления, да даде заключение по следните задачи:
1. Преди да настъпи ПТП, пешеходецът имал ли е видимост към автомобила и
визуална възможност да го възприеме и да прецени скоростта и разстоянието до
него? Каква е била скоростта на МПС преди настъпването на ПТП и в момента на
настъпването му?
2. Имал ли е пешеходецът обективна възможност да избегне удара и как?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в
размер на 250 лв., вносими от ответника, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. М., който да се уведоми
след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по делото в срока по
чл. 199 от ГПК – минимум една седмица
преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна в първото по делото заседание
да ангажира гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
водене за установяване на вида, интензитета и продължителността на претърпените
неимуществени вреди, като оставя без уважение искането за разпит на втори свидетел
за същите обстоятелства, на основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за
контакти - Н. В.
Да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: