Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261165
26.10.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, LVIII – ми граждански състав
на четиринадесети
октомври
две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка
Добрева
Като разгледа
докладваното от съдията Иванова гражданско дело № 8528 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против В.К.Л. с ЕГН **********
***. В исковата молба е направено искане да се приеме за установено между
страните, че съществува вземане на ищеца в размер на сумата 1 657, 69 лева, дължима за заплащане на
цена по договори за телекомуникационни услуги и цени договори за лизинг и
неустойки, по следните договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*; Договор за лизинг с предпочетен номер +*за устройство марка SAMSUNG Galaxy
J5 Gold; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2020
година до окончателното й плащане. Заявена е претенция за разноски в
заповедното производство и исковото такова.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Депозира писмено становище,
с което моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени на страната сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл.
47,ал.6 ГПК особен представител на ответника не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание представителят оспорва иска.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2016г. между В.К.Л. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*.
На 05.08.2016г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*от
същата дата, мобилният оператор като лизингодател, сключва с В.К.Л. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy J5 Gold.
На 09.06.2018г. между В.К.Л. и „Теленор България“ ЕАД е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*.
На същата дата - 09.06.2018г., и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +*, мобилният оператор като лизингодател, сключва с В.К.Л. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S8 Silver.
На 09.06.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*. На същата дата - 09.06.2018г., и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +*, мобилният оператор предоставя на В.К.Л.
устройство марка KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue.
За задължения по цитираните договори ищецът е издал следните фактури:
1. фактура №
**********/25.07.2018г. за отчетен период 25.06.2018г. - 24.07.2018г за сумата
от 163.29 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва:17,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+*;87,63 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*;10,69
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*;38,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +*;7,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*.
Фактура № **********/25.08.2018г. за
отчетен период 25.07.2018г. - 24.08.2018г. за сумата от 163,81 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова
вноска, както следва:20,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*; 95,84 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +*; 38,99
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*; 7,99
лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*.
Фактура № **********/25.09.2018г. за
отчетен период 25.08.2018г. - 24.09.2018г. за сумата от 15.58 лв.,
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +*.
Фактура № **********/25.10.2018г. за
отчетен период 25.09.2018г. - 24.10.2018г., за сумата от 1315,01 лв.,
представляваща неплатени неустойки, суми за мобилни устройства и лизингови
вноски, както следва:92,46 лв. неустойка за предпочетен номер +*;343,16 лв.
сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*;779,80 лв. лизингови вноски,
начислени накуп за предпочетен номер +*;19,98 лв. неустойка за предпочетен
номер +*;79,61 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*.
По делото не са представени доказателства за извършено плащане на
посочените суми.
В договорите се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение
абонатът дължи и: част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай, че такива отстъпки са уговорени от страните; част от стойността на
отстъпките за предоставени потребителя устройства, съответстваща на оставащия
срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
На 08.09.2021г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч. гр. дело № 5388/2020г. по описа на РС Бургас, но издадената по цитираното дело заповед е
връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
При тези факти съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника за липса на представителна власт. По делото е представено пълномощно,
като от извършена справка в електронната страница на Търговския регистър по
партидата на ищцовото дружество се установява, че пълномощията са дадени от
лица, които представляват „Теленор България“ ЕАД. Отделно от изложеното- дори
да се приеме, че адв. Щущарков не е имал надлежно пълномощно при предявяването
на исковата молб, ищецът чрез конклудентни действия- заплащане на изискуеми
държавни такси и депозит за особен представител, е потвърдил действията му.
Предявеният иск е частично основателен за сумата от 1545.25лв., представляваща абонаментни такси и лизингови вноски
по договорите като съображенията по това са следните:
По силата на сключените договори за мобилни услуги и лизинг ищецът се е
задължил да предостави на ответника, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план, както и
конкретно определени мобилни устройства.
От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
месечна абонамента такса и лизингови вноски.
Следователно ищецът се явява изправна страна по договора като е предоставил
достъп на ответника до предлаганите от него услуги за процесния период. Следва
да се отбележи, че уговорения размер на месечните абонаметни такси се дължи от
абоната за срока на договора, независимо дали полза услугите по него, като
плащанията е следвало да се извършват в срока, посочен във фактурата- в този
смисъл и Решение № 260306 от 16.04.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
2626/2020г. Договорите за лизинг служат
като доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави
договорените мобилни устройства.
По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че
ответникът е заплатил претендираните суми.
Съдът не обсъжда направеното оспорване на автентичността на договорите, тъй
като същото е направено след изтичането на преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
По претенциите за присъждане на неустойка в общ размер на 112.44лв съдът
намира същото за неоснователно.
По
своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление
съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в
резултат на упражняването му, е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 60/2010 г., II т. о.
Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително
Общите условия, не съдържат ред за прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за
едностранното прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение на
едната от страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния
договор е сключен в писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален.
На основание чл.87, ал.1 ЗЗД това последващо прекратяване следва да стане с
ново волеизявление на ищеца до ответника- в този смисъл
Решение V-246 от 07.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по описа на
БОС.
Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението
по чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че
ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно
неизпълнение на ответника на задълженията му да заплати процесните фактури,
поради което не е възникнало правото му да получи уговорените неустойки по
двата договора.
Според Решение
№ 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о. при
наличие на останалите предпоставки по чл.
87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на
препис от исковата молба на ответника. Към момента
обаче, когато ответникът получава препис от исковата молба, срокът на договорите
е изтекъл и няма доказателства действието им да е продължено.
Ето защо няма как договорите
да бъдат развалени в последващ момент, а това е условие за дължимост на
неустойката. Следователно операторът няма вземане за неустойка, дължима поради
предсрочно прекратяване на договорите и в тази част искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за
заповедното производство разноски в размер на 366.48 лева (част от заплатените
държавна такса и адвокатско възнаграждение), а за исковото производство
разноски в размер на 757.75 лева (част от заплатените държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.Л. с ЕГН **********
***, че съществува вземане на „Теленор България” ЕАД, ЕИК – * за сумата от 1545.25лв., дължима
за заплащане на цена по договори за телекомуникационни услуги и цени договори
за лизинг, по следните договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*; Договор за лизинг с предпочетен номер +*за устройство марка SAMSUNG Galaxy
J5 Gold; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 1657.69лв.
ОСЪЖДА на В.К.Л. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК – *, сумата от 366.4815лв,
представляваща разноски по ч. гр. дело № 5388/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, и сумата от 757.75 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Иванова
Вярно с оригинала!
С. Добрева