ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 430
гр. К., 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М.Ч., в качеството й на процесуален
представител на Т. Р. М. и Е. Р. М., двамата от с. О., общ. Д., срещу определение №
337/14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 279/2022 г. по описа на Районен съд – М., с което
е оставен без разглеждане предявеният в производството иск с правно основание чл.124 от
ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС и е прекратено производството по делото, поради неговата
недопустимост.
В жалбата се излагат доводи за несъгласие с изводите на първоинстанционния М.
районен съд, който за да постанови обжалваното определение приел, че в производството по
силата на чл. 298, ал. 1 от ГПК било налице влязло в сила съдебно решение между същите
страни, на същото основание и за същото искане. Обжалваното определение се счита за
неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и като
необосновано. Твърди се, че изводът на съда за оставяне без разглеждане на исковата
претенция поради недопустимостта й, е неправилен и същият е в противоречие със
задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в изрично цитирани в жалбата
съдебни актове.
Твърди се също, че за да се приложи нормата на чл. 299 от ГПК, трябва да е налице
пълна, абсолютна идентичност между страните, петитума и основанието. Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване
на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество на предявения иск. Възразява
се за неправилно присъдени разноски.
В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба.
Същата e намерена за недопустима, без за това да са изложени съображения. Изложените
съображения са относно нейната неоснователност. С нея се иска да бъде потвърдено
обжалваното първоинстанционно определение.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и
основателна по следните съображения:
Компетентният М. районен съд е сезиран с разглеждане на предявена от ищците-
1
съпрузи Т. Р. М. и Е. Р. М. против ответниците –съпрузи Ф. Р. М. и А. М. М., и четиримата
от с. О., общ. Д., искова претенция с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от
ЗС, с която ищците искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
те-ищците са собственици на източна половина на един етаж със застроена площ 72.84
кв.м./след допуснатото изменение на иска/, обособена като самостоятелно жилище със
самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, която източна половина
представлява част от едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 146.75
кв.м., преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, построена в
УПИ * в кв.* по плана на с. О., общ. Д., с площ 600 кв.м., при граници и съседи на УПИ:
изток-улица, запад-УПИ **, север-улица и юг- урбанизирана територия, на основание
извършено строителство, наследство и давност.
В исковата молба първият ищец Т. М. твърди, че е брат на първия ответник Ф. М., а
двамата били наследници на баща си Р.М.М., който в 1975 г. - 1978 г. построил процесната
едноетажна масивна жилищна сграда, като в изграждането й помагали всичките му деца,
вкл. и той, вкл. и първият ответник.
В исковата молба се твърди, че преди да почине, баща им оставил на двамата си синове
и снахи - ищците и ответниците по делото, построената от него къща, за да живеят в нея
заедно двете семейства. През 1985 г. първият ищец Т. Р. М. и първия ответник брат му Ф. Р.
М. се разбрали да преградят с вътрешна тухлена стена коридора и така да обособят
жилищната сграда на две самостоятелни жилище с отделни входове, като ищците заживели
в това, намиращо се в източната половина, а ответниците заживели в това, намиращо се в
западната половина от построената къща. Изградили и външни входове в дворното място и
преградили двора с бетонова масивна ограда, по начин по който да ползват дворното място,
съобразно разположението на двете половини от къщата, като ги владеели така от 1985 г. до
предявяването на исковата претенция. За целта на самостоятелно обособените жилища,
двамата открили самостоятелни партиди за електроенергия и вода. През 2022 г. ищците
решили да се снабдят с нотариален акт за собственост за тяхното самостоятелно обособено
жилище, като посетили Общинска администрация – гр. Д., където установили, че през 2020
г. ответникът Ф. Р. М. се снабдил с Нотариален акт № *, том *, дело № 209/20г. на нотариус
Г., по силата на който той и съпругата му били признати за собственици на цялата
едноетажна масивна жилищна сграда.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
исковата претенция е намерена за недопустима и неоснователна. Претендират, че са
собственици на процесния жилищен имот от 140 кв.м., на основание учредено им право на
строеж върху държавен недвижими имот, представляващ УПИ *-ТКЗС, кв.* по частичен
ПУП на с. О., общ. Д., обл. К., одобрен със заповед № 369 от 07.03.1974 г. на Председателя
на ИК на ОНС К., с площ от 600 кв.м. при граници на УПИ : изток- улица, запад-УПИ-**,
кв. *, север улица, юг-улица, въз основа на подадена от тях молба вх. № 262/ от 27.02.1975г.
до УС на ТКЗС „9-ти с.“. Поради факта, че били много деца, женитбата на брат му и липсата
на жилище, ответниците предоставили временно на ищеца (докато се устрои) да ползва две
стаи и коридор или 1/2 идеална част от процесния имот, представляващ източната част от
едноетажната масивна жилищна сграда, описана по-горе, за което същият плащал наем. За
да защитят правото си на собственост завели искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС
в Районен съд – М., по която било образувано гр. д. № 401/2021г., което пък завършило с
влязло в сила Решение № 105/ 09.11.2021 г., с което било признато за установено по
отношение на настоящия ищец Т. Р. М., че Ф. Р. М. и А. М. М. са собственици на 1/2 ид.
част от процесния недвижим имот, представляващ източната част от едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., построена на основание учредено право на
строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ *- ТКЗС, кв.* по частичен
ПУП на с. О., общ. Д., одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на
ОНС- К., с площ от 600 кв.м, и Т. Р. М. бил осъден да им предаде неоснователно владяната
от него източна част от едноетажната масивна жилищна сграда.
С обжалваното в производството определение първоинстанционният съд е оставил без
2
разглеждане, като недопустима първоначално предявената, но не и надлежно изменената от
Т. Р. М. и Е. Р. М. искова претенция с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 от
ЗС, да бъде признато за установено по отношение на ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., че те-
ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с. О., общ. Д., и представляващ
източна половина на един етаж със застроена площ 70 кв.м., обособена като самостоятелно
жилище със самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, която източна половина
представлява част от едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 140 кв.м.,
преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, построена в УПИ * в
кв.* по плана на с. О., общ. Д. с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: изток-улица,
запад-УПИ **, север-улица и юг- урбанизирана територия, на основание извършено
строителство, наследство и давност, и е прекратил производството по делото. С
определението М. районен съд е осъдил ищците да заплатят солидарно на ответниците
сумата от 1 600 лева, представляваща сторени от тях разноски по делото /по 800 лева на
всеки ответник/.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в
производството, развиващо се пред него са налице предпоставките по чл.298, ал.1 от ГПК, а
именно че е налице влязло в сила съдебно Решение № 105/ 09.11.2021г., постановено по гр.
д. № 401/2021г. по описа на съда, между същите страни, на същото основание и за същото
искане, като е приел и че наличието на това предходно съдебно решение, съставлява
отрицателна процесуална предпоставка за завеждането на процесната искова претенция и
това обстоятелство е обусловило нейната недопустимост.
В това въззивно частно производство на преценка от настоящия съд подлежи наличието
на условията на чл. 298, ал. 1 от ГПК, и по-точно казано наличие на пълно тъждество от
обективна и субективна страна на двете дела – те да са водени между същите страни, за
същото искане и на същото основание.
Въззивният съд, установявайки обхвата на необходимото тъждество, определено не
споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод. И това е така, защото както
беше посочено, за да е основателен отвод за присъдено нещо, следва да е налице пълен
идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела - юридическите факти на
които се основава търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между
което и да е от тези три отличителни характеристики на предявения иск е основание да се
приеме, че по-късно предявеният иск е допустим. /В този смисъл Решение № 142/30.05.2011
г. по гр. д. № 1471/2010 г. на II г.о., ГК на ВКС/.
Както беше посочено, пределите на силата на присъдено нещо са обективни и
субективни –първите са свързани с предмета на делото, който е бил разгледан с влязлото в
сила решение. В свое ТР № 1/04.01.2001 г., в частност в т.18, ОСГК на ВКС е дал
задължителните разяснения, че източник на силата на присъдено нещо е
правораздавателната воля на съда, изразена само в диспозитива на съдебното решение,
която се формира по спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
исковата молба. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички
негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/.
Субективните предели пък на силата на присъдено нещо се определят от кръга от лица,
които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение – страните по делото и
техните правоприемници, а в изрично предвидените случаи и трети лица, но само относно
решенията, постановени по искове за гражданско състояние и брачните искове, какъвто
настоящият не е. Поради това в настоящото производство не е налице идентитет на страните
по спора по осъдителния иск по чл.108 от ЗС и по сега предявения установителен иск по
чл.124 от ГПК. Ищцата в това производство Е. М. не е ответник в производството по чл.108
от ЗС, при все, че тя е съпруга на ответника в ревандикационното производство, и като
такава е необходим другар, съгласно Тълкувателно решение № 3/29.07.2017 г. по тълк.д. №
3/2016 г. на ОСГК на ВКС, определено обаче тя не е задължителен такъв, за да може да се
разпростре по отношение на нея СПН на постановеното решение.
3
Нещо повече, както беше казано, със сила на присъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска
като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги
обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват именно с тази сила. Според
наложилата се съдебна практика няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата
иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот. /напр. Решение № 878/16.10.2008
г. по гр. д. № 850/2008 г. на ВКС/. В настоящото производство обаче не е налице идентитет
и по отношение на имотите- ищците претендират установяване на права върху
самостоятелен жилищен имот със застроена площ 72.84 кв.м. и със самостоятелен вход, а
ответниците –ищци по спора по чл.108 от ЗС претендират собственост върху източната част
от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м. В казуса
предявените искове са и основани на различни правопораждащи факти – ищците
претендират настъпил факт на строителство, на наследство и на давност, а ответниците –
ищци по спора по чл.108 от ЗС претендират собственост въз основа на отстъпено и
осъществено право на строеж.
Изложеното до тук обосновава неправилност на обжалваното първоинстанционно
прекратително определение и неговата закономерна отмяна. Прочие, следва делото да бъде
върнато на същия състав на компетентния М. районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото и произнасянето му по същество. Относно
разноските, претендирани и в настоящото производство, компетентен да се произнесе е
първоинстанционният съд, на когото делото се връща, като последният следва и да прецени
на какво основание разноските се следват солидарно, доколкото солидарната отговорност,
съгласно правната теория произтича или от закон, или от договор.
Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, К. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 337/14.10.2022г., постановено по гр.д.№ 279/2022г. по описа
на М. районен съд.
ВРЪЩА гр.д. № 279/2022г. на същия състав на М. районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото и произнасянето му по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4