Решение по дело №16990/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

             

Номер              31.05.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                    ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16990 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 15.10.2018г., гр.д.31334/18г., СРС, 35 с-в осъжда П. на Р.Б.да заплати на Х.Д.Ш. на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 5 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 500 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от 08.08.2016г. до окончателното изплащане, отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и осъжда ответника да заплати на ищцата сумата 318.54 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва въззивна жалба от ищцата Х.Д.Ш.. Счита, че обезщетението е занижен. Няма достатъчно задълбочени мотиви относно начина на определянето му по справедливост. Не е отчетено, че в резултат от повдигнатото обвинение, ищцата е принудена да напусне работа и й се влошава здравословното състояние. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска П. на Р.Б.оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Предмет на спора са претърпените от ищцата Х.Д.Ш. неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.283 НПК за това, че на неустановена дата през 2009г. като длъжностно лице „държавен експерт“ в отдел „Договори и логистика“, дирекция „Инвестиции и отбрана“ към Министерство на отбраната, н кто е въз по испълнение на договор № УД-12160/19.122008г, сключе мжду мо и конорциум „Б.Т.“ ООД и В.“ООД, получила закупен от „Б.Т.“ ООД туристически ваучер за екскурзия в Бали, Сингапур, хотел Мелиа Беноа 4 * през периода 26.09.2009г. – 04.10.2009г. на стойност 3 382 лв.

 За това престъпление от общ характер за подкуп, при което длъжностно лице, използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, законодателят предвижда средно по тежест наказание лишаване от свобода за срок до 3 години.

Ищцата е обект на наказателно преследване, считано от постановление за привличане на обвиняем от 09.01.2012г. на ВОП - София. С постановление от 01.02.2013г. на ВОП се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 46-РП/2011г. на ВОП. С постановление от 28.01.2014г. на ВОП се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 46-Сл./2011г. на ВОП. Издадено е постановление от 21.11.2014г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание по досъдебно производство № 46-Сл/2011г. С постановление от 07.07.2016г. се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 46-сл./2011г.

Спрямо ищцата е прилагана най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Доказва се негативно психологическо състояние и поведение на ищцата, които са в рамките на характерното в сходни ситуации. Според непосредствените впечатления на свидетелите В. Ш.и Д. Д., съответно съпруг и колежка на ищцата, след повдигнатото обвинение, Министерство на отбраната й отнема допуска до класифицирана информация. П. изземва служебния й компютър. Колегите странят от нея и шушукат за гърба й. Ищцата е разстроена, притеснява се за семейството си, страда от главоболие и повишено кръвно налягане.

Освен доказаните предполагаеми като обичайни неимуществени вреди, не се установяват превишаващи ги нетипични, свързани с хронично влошаване на здравословно състояние поради трайно повишено кръвно налягане или напускане на работа вследствие именно на наказателното преследване. Повдигнатото и поддържано обвинение може да представлява само една от възможните причини за отключване и влошаване на заболяване или да предизвика напускане на работа. Свидетелите изразяват само лично мнение, че тези негативни резултати са последица от наказателното производство. Това тяхно становище не е подкрепено с други преки доказателствени средства, включително с медицинска и служебна документация. Свидетелите като непосредствени очевидци не сочат конкретни факти, обосноваващи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между наказателната репресия и посочените здравословен и служебен проблем.

При определяне на обезщетението съразмерно преживения емоционален дискомфорт от ищцата, въззивният съд съобразява търпяната от нея наказателна репресия по необосновано повдигнато и поддържано обвинение в подкуп, за което престъпление се предвижда сравнително тежко наказание до 3 години лишаване от свобода, за срок от 4 години и 6 месеца през периода 01.02.2013г. – 07.07.2016г.

През този период, обаче, най-интензивни са страданията само през първата година, почти наполовина са през втората година, като интензитетът им е минимален през останалия период.  Още в края на първата година е прекратено едното досъдебно производство, а след още 1 година и другото досъдебно производство. След още 1 година има предложение за прекратяване на цялото наказателно производство, което прекратяване е извършено на следващата година. Следва да се отчетат наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“; липсата на извършвани множество и продължителни процесуални действия с участие на ищцата; както и преживените само характерни за сходни случаи душевни болки и страдания. При съобразяване и на обществено-икономическия критерий за справедливост към момента на търпените неимуществени вреди, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение от общо 1 500 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. С оглед забраната на чл.271, ал.2 ГПК за влошаване положението на единствения обжалващ, първоинстанционното решение следва да се потвърди в отхвърлителната част.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2018г., гр.д.31334/18г., СРС, 35 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от Х.Д.Ш. срещу П. на Р.Б.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.