Решение по дело №1403/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260100
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202120201403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260100

 

гр.Бургас, 25.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1403 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „О. – П.“ ЕООД, ЕИК ... с адрес гр. Н., ул. „И. В.“ № ... чрез управителя Г. И. С. против наказателно постановление № 468389-F492199/08.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП се сочило, че проверката е извършена на 09.06.2018г., а АУАН е издаден на 13.06.2019г. Към датата на издаване на АУАН сочи, че е изтекъл срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи, че липсва в НП посочване на датата, на която да е извършено нарушението се препятства правото на защита. Моли да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се изпраща представител.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт С., която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.03.2020 г., а жалбата е депозирана на 23.03.2020 г. като съгласно чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 г. като до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, поради което жалбата е подадена в срок). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа задължителни реквизити  като съгласно т. 3 и т. 4 трябва да посочва датата и мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая в АУАН е посочено, че актът е съставен на 13.06.2019г., а съгласно изискването на т. 3, че проверка е извършена на 09.06.2018г. и се сочат съставени протоколи от 09.06.2019г. и от 13.06.2019г. като в търговски обект – без стационарен обект, находящ се в гр. Б., „С.“, Л. Б., стопанисван от „О. П.“ ЕООД се установило, че  при сравнение на данните в касовия апарат със записите „служебно въведени“, „служебно издадени“ суми и наличните суми в касата на обекта не била отбелязана всяка промяна в касовата наличност със съответното записване в момента на извършването й. Установило се необосновано различие в касовата книга, както следва: разчетена касова наличност от монтирано в обекта ФУ с разчетен оборот 14,27 лева, служебно въведени пари – 0 лева, фактическа наличност в касата на обекта 166,54 лева, съгласно изготвени описи, установена била разлика 152,27 лева, която не била отразена във фискалното устройство към момента на извършването и с точност до минута. ФУ притежавало функциите „служебно въведени“, „служебно изведени“ суми. Парите в касата били изброени от Р. К. и били направени описи.  Изготвените описи били приложени към протоколи от 09.06.2019г. и от 13.06.2019г. Проверяваното лице не изпълнило задълженията си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“, „служебно изведени суми“.

С посочено в АУАН съдът намира, че не може да се установи конкретната дата, на която е било установено нарушение. От една страна АУАН е издаден на 13.06.2019г. В обстоятелствената част се посочва, че проверка е извършена на 09.06.2018г., а се препраща към протоколи от 09.06.2019г. и 13.06.2019г. Не може да се приеме, че са ясно посочени и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушение. Препраща се към двата протокола от проверка, към които били приложени описи, но следва да се държи сметка, че двата протокола са с различна дата като в първия протокол е посочено, че е събран един брой опис на наличните средства. В последващия протокол, без посочена дата № 13006118, но за който се твърди в АУАН и НП, че е съставен на 13.06.2019г.,  се констатира, че следвало да се добaвят и други валути.  По делото е представен опис на паричните средства в касата към момента на проверката и същите се установяват в размер на 71,10 лева. Записванията на л. 19 от делото съдът намира, че не може да се приеме, че представлява опис на паричните средства в касата. Няма отбелязване по какъв начин е съставен посочения документ, в присъствието на кои лица, на коя дата и какво удостоверяват тези записвания. Актосъставителят, разпитан в съдебно заседание, не може да възпроизведе с точност каква валута е била установена в касата. Ето защо съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Наказателното постановление възпроизвежда фактите, описани в АУАН без АНО да е извършил проверка на доказателствата и да е преценил спорните обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но в случая наказващия орган не е проверил на коя дата е извършена проверка и обстоятелствата по случая. По принцип съдът счита, че погрешното изписване на дата в АУАН, когато се дължи на техническа грешка, не води до съществено нарушение на процесуалните правила, но счита, че това изписване е съществено в случай, че води до ограничаване на възможността на защита на санкционираното лице и винаги би се касаело за съществено нарушение, ако е от значение за определяне, спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и на преклузивните такива по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление АНО не е отбелязал да е направил такава проверка и да е констатирано, че е налице техническа грешка в изписване на датата на проверката, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. В случая са посочени три дати – 09.06.2018г. и протоколи от 09.06.2019г. и 13.06.2019г. (последният реално е без дата). Липсата на конкретно посочена датата на твърдяното нарушение препятства правото на защита на жалбоподателя. В наказателното постановление не се съдържат мотиви от наказващият орган да е приел наличието на техническа грешка при съставянето на акта и защо е приел така, както и дали този пропуск е основание за приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Този състав счита, че административнонаказателното производство е строго формално и не е в правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност за наказания правен субект да разбере по недвусмислен начин на коя дата е извършено деянието, което му се вменява за административно нарушение и каква е била наличността в касата към момента на конкретната проверка.

Съдът счита, че НП въпроизвежда порока на АУАН и е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Препращането към двата протокола не може да се счита за ясно описание на обстоятелствата, тъй като в единия от 09.06.2019г. е посочено, че се представя един брой опис, а впоследствие в следващия, без посочена дата, следвало да се вземе предвид и друга валута съгласно опис. Липсва яснота към момента на проверката, когато и да е осъществена, каква е била касовата наличност и как тази наличност е установена. Съгласно опис на л. 18 е установена наличност 71,10 лева, а не сочената в АУАН и НП 166,54 лева. В съдебно заседание актосъставителят уточнява, че бил съставен втори опис с чужда валута, но същият не може категорично да възпроизведе каква е била валутата, нито такива обстоятелства са описани в АУАН и в НП, за да може дружеството да се защити срещу въведените срещу него твърдения. Документът на л. 19 съдебния състав счита, че не може да удостовери наличност в касата, тъй като липсва посочване при какви обстоятелства е съставен този документ, няма посочена дата, актосъставителят в съдебно заседание изрази несигурност каква точно валута е отразена.

По тези съображения съдът намира, че липсата на конкретна дата, на която се твърди, че е извършено нарушението, както и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават съществено се нарушава правото на защита на жалбоподателя, като тези факти и обстоятелства не следва да се въвеждат едва в съдебното производство и е недопустимо на съдебната фаза да се изясняват обстоятелствата и да се тълкува волята на административнонаказващия орган относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението. По тези съображения съдът счита, че НП следва да се отмени.

На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 468389-F492199/08.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на „О. – П.“ ЕООД, ЕИК ... с адрес гр. Н., ул. „И. В.“ № ... чрез управителя Г. И. С. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.