Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260100
гр.Бургас, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1403 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „О. – П.“ ЕООД, ЕИК ... с адрес гр. Н., ул. „И.
В.“ № ... чрез управителя Г. И. С. против наказателно постановление № 468389-F492199/08.10.2019г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН и в НП се
сочило, че проверката е извършена на 09.06.2018г., а АУАН е издаден на
13.06.2019г. Към датата на издаване на АУАН сочи, че е изтекъл срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи, че липсва в НП посочване на датата, на която да е извършено
нарушението се препятства правото на защита. Моли да се отмени наказателното
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се изпраща
представител.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт С., която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,
поради което моли да се потвърди.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.03.2020
г., а жалбата е депозирана на 23.03.2020 г. като съгласно чл. 3, т. 1 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за
срока от 13 март 2020 г. като до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства,
поради което жалбата е подадена в срок). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа задължителни реквизити като съгласно т. 3 и т. 4 трябва да посочва датата
и мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В случая в АУАН е посочено, че
актът е съставен на 13.06.2019г., а съгласно изискването на т. 3, че проверка е
извършена на 09.06.2018г. и се сочат съставени протоколи от 09.06.2019г. и от 13.06.2019г.
като в търговски обект – без стационарен обект, находящ се в гр. Б., „С.“, Л. Б.,
стопанисван от „О. П.“ ЕООД се установило, че при сравнение на данните в касовия апарат със
записите „служебно въведени“, „служебно издадени“ суми и наличните суми в
касата на обекта не била отбелязана всяка промяна в касовата наличност със
съответното записване в момента на извършването й. Установило се необосновано
различие в касовата книга, както следва: разчетена касова наличност от
монтирано в обекта ФУ с разчетен оборот 14,27 лева, служебно въведени пари – 0
лева, фактическа наличност в касата на обекта 166,54 лева, съгласно изготвени
описи, установена била разлика 152,27 лева, която не била отразена във фискалното
устройство към момента на извършването и с точност до минута. ФУ притежавало
функциите „служебно въведени“, „служебно изведени“ суми. Парите в касата били
изброени от Р. К. и били направени описи. Изготвените описи били приложени към протоколи
от 09.06.2019г. и от 13.06.2019г. Проверяваното лице не изпълнило задълженията
си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност
на ФУ чрез операциите „служебно въведени“, „служебно изведени суми“.
С
посочено в АУАН съдът намира, че не може да се установи конкретната дата, на
която е било установено нарушение. От една страна АУАН е издаден на
13.06.2019г. В обстоятелствената част се посочва, че проверка е извършена на
09.06.2018г., а се препраща към протоколи от 09.06.2019г. и 13.06.2019г. Не
може да се приеме, че са ясно посочени и обстоятелствата, при които се твърди,
че е извършено нарушение. Препраща се към двата протокола от проверка, към
които били приложени описи, но следва да се държи сметка, че двата протокола са
с различна дата като в първия протокол е посочено, че е събран един брой опис
на наличните средства. В последващия протокол, без посочена дата № 13006118, но
за който се твърди в АУАН и НП, че е съставен на 13.06.2019г., се констатира, че следвало да се добaвят и други валути. По делото е представен опис на паричните
средства в касата към момента на проверката и същите се установяват в размер на
71,10 лева. Записванията на л. 19 от делото съдът намира, че не може да се
приеме, че представлява опис на паричните средства в касата. Няма отбелязване
по какъв начин е съставен посочения документ, в присъствието на кои лица, на
коя дата и какво удостоверяват тези записвания. Актосъставителят, разпитан в
съдебно заседание, не може да възпроизведе с точност каква валута е била
установена в касата. Ето защо съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.
42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Наказателното
постановление възпроизвежда фактите, описани в АУАН без АНО да е извършил
проверка на доказателствата и да е преценил спорните обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но в
случая наказващия орган не е проверил на коя дата е извършена проверка и
обстоятелствата по случая. По принцип съдът счита, че погрешното изписване на
дата в АУАН, когато се дължи на техническа грешка, не води до съществено нарушение
на процесуалните правила, но счита, че това изписване е съществено в случай, че
води до ограничаване на възможността на защита на санкционираното лице и винаги
би се касаело за съществено нарушение, ако е от значение за определяне,
спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и на
преклузивните такива по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на наказателното
постановление АНО не е отбелязал да е направил такава проверка и да е
констатирано, че е налице техническа грешка в изписване на датата на
проверката, с което е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. В случая са
посочени три дати – 09.06.2018г. и протоколи от 09.06.2019г. и 13.06.2019г.
(последният реално е без дата). Липсата на конкретно посочена датата на твърдяното
нарушение препятства правото на защита на жалбоподателя. В наказателното
постановление не се съдържат мотиви от наказващият орган да е приел наличието
на техническа грешка при съставянето на акта и защо е приел така, както и дали
този пропуск е основание за приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Този състав
счита, че административнонаказателното производство е строго формално и не е в
правомощията на контролната съдебна инстанция да тълкува и по пътя на логиката
да установява действителната воля на наказващия орган, тъй като това е извън
обхвата на проверката за законосъобразност на наказателното постановление.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност
за наказания правен субект да разбере по недвусмислен начин на коя дата е извършено
деянието, което му се вменява за административно нарушение и каква е била
наличността в касата към момента на конкретната проверка.
Съдът
счита, че НП въпроизвежда порока на АУАН и е нарушена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН. Препращането към двата протокола не може да се счита за ясно
описание на обстоятелствата, тъй като в единия от 09.06.2019г. е посочено, че
се представя един брой опис, а впоследствие в следващия, без посочена дата,
следвало да се вземе предвид и друга валута съгласно опис. Липсва яснота към
момента на проверката, когато и да е осъществена, каква е била касовата
наличност и как тази наличност е установена. Съгласно опис на л. 18 е
установена наличност 71,10 лева, а не сочената в АУАН и НП 166,54 лева. В
съдебно заседание актосъставителят уточнява, че бил съставен втори опис с чужда
валута, но същият не може категорично да възпроизведе каква е била валутата,
нито такива обстоятелства са описани в АУАН и в НП, за да може дружеството да
се защити срещу въведените срещу него твърдения. Документът на л. 19 съдебния
състав счита, че не може да удостовери наличност в касата, тъй като липсва
посочване при какви обстоятелства е съставен този документ, няма посочена дата,
актосъставителят в съдебно заседание изрази несигурност каква точно валута е
отразена.
По
тези съображения съдът намира, че липсата на конкретна дата, на която се
твърди, че е извършено нарушението, както и конкретно описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават
съществено се нарушава правото на защита на жалбоподателя, като тези факти и
обстоятелства не следва да се въвеждат едва в съдебното производство и е
недопустимо на съдебната фаза да се изясняват обстоятелствата и да се тълкува
волята на административнонаказващия орган относно обстоятелствата, при които се
твърди да е извършено нарушението. По тези съображения съдът счита, че НП
следва да се отмени.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед изхода на спора, право
на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 468389-F492199/08.10.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл.
185, ал. 1 ЗДДС на „О. – П.“ ЕООД, ЕИК ... с адрес гр. Н., ул. „И. В.“ № ...
чрез управителя Г. И. С. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.