Р
Е Ш Е Н И Е
№
6 23.02.2017
год.
гр.Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански
районен съд, трети състав
На
26.01.2017 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
Д.В.
сложи
за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело № 68 по
описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени първоначален и насрещен
искове с правно основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на Т.С.Х. срещу А.Г.М.. Ищецът твърди,
че на 15.06.2014 г. около 17.50 часа в гр. Раднево, пътувал заедно със сестра
си Т.С.Х., с лекия си автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СТ 5383 С по ул.
„Митьо Станев” в посока от юг към север, с цел да откара сестра си до
автогарата. Приближавайки до кръстовището на автогарата в гр. Раднево включил
ляв пътепоказател за сигнализиране на маневра ляв завой, като в същото време
зад него се движел мотоциклет марка „Ямаха WR426”, 650 куб.см., без
регистрация, управляван от ответника. Твърди, че още преди управлявания от него лек автомобил
да навлезе в кръстовището, ответникът предприел изпреварване, като преминал
през единична непрекъсната линия, неразрешаваща изпреварване. Твърди, че
навлизайки в лявата лента за движение /насрещна и за двете МПС/ моторът се
ударил в предната лява врата на управлявания от него автомобил и вследствие на
удара ответникът паднал на пътното платно в близост до северозападния бордюр.
Твърди, че веднага указал първа помощ на ответника, който се задушавал от
ремъка на каската. Твърди, че причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие /ПТП/ било предприето неправилно изпреварване от ответника, на
място без налична хоризонтална маркировка, разрешаваща изпреварване и при
управление със скорост над допустимата в населено място, а именно със 78,4
км/ч. Твърди, че управляваният от ответника мотоциклет бил кросов тип, предназначен
единствено за управление извън населени места и републиканската пътна мрежа.
Твърди, че въпреки изложеното, ответникът не бил извършил престъпление, тъй
като причинените вреди по автомобила му били на незначителна стойност – 706.40
лв. Твърди, че от ситуацията преживял стрес, подсилен от вида на ранения, с
много контузии моторист. Поради изложеното предявява иск за неимуществени вреди
срещу ответника в размер на 5000 лв. за преживения стрес и иск за причинени му
имуществени вреди в размер на 706.40 лв., представляващи вреди на собствения му
лек автомобил, вследствие на виновното поведение на ответника, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Г.М., в който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва настъпилото ПТП на 15.06.2014 г. с
участието на лекия автомобил, управляван от ищеца, и мотоциклета, управляван от
него. Твърди, че вина за ПТП имал единствено ищеца, алтернативно – и двамата
водачи. Твърди, че управляваният от ищеца лек автомобил се движил над
разрешената скорост и преди да предприеме маневра изпреварване, ищецът се
изнесъл с автомобила вдясно до крайна дясна позиция, след което рязко се изнесъл
наляво и последвал удар между лекия автомобил и мотоциклета, след което
изхвърчал напред и по-късно се опомнил в болницата. Твърди, че според очевидци
ищецът Т.Х. предприел маневра завой наляво без да се огледа и без да възприеме
изпреварващия го мотоциклет. Твърди, че в констативния протокол за ПТП не били
отразени вярно обстоятелствата, относно механизма на удара и вината на
водачите. Твърди, че вследствие на ПТП е получил множество травматични
увреждания, които лекувал стационарно в периода от 15.06.2014 г. до 05.09.2014
г. в МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД, след което продължил лечението в домашни
условия. Твърди, че вследствие на получените травматични увреждания и
преживения стрес получил първична хипертония, която допълнително влошила здравословното
му състояние. От ПТП твърди да е получил счупване на черепна база и лицеви
кости от дясната страна, които трайно увредили зрението и обонянието му.
Твърди, че собственият му мотоциклет бил увреден, като щетите били на стойност
от 405,60 лв., а щетите на лекия автомобил на ищеца Т.Х. били на по-малка
стойност. Оспорва ищецът да му е оказал първа помощ.
В срока по чл.211, ал.1 от ГПК
ответникът А.Г.М. е предявил насрещен иск срещу Т.С.Х. за заплащане на сумата
от 20000 лв., заявен като частичен иск, представляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди - преживени болки и страдания и множество травматични
увреждания, вследствие на ПТП на 15.06.2014 г., и за заплащане на сумата от
4990,00 лв., заявен като частичен иск, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение на травматичните увреждания и повредите
на собствения му мотоциклет, вследствие на ПТП на 15.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 15.06.2015 г. до окончателното им
заплащане. Така предявеният насрещен иск е бил приет за съвместно разглеждане с
Определение от 18.09.2015 г. Ищецът по насрещния иск излага фактически
твърдения идентични с посочените в отговора на исковата молба. Твърди наличието
на настъпило ПТП на 15.06.2014 г. с участието на лек автомобил, управляван от
ответника Т.Х., и мотоциклет, управляван от него. Твърди, че вина за ПТП имал
единствено ответника Т.Х., алтернативно – и двамата водачи. Твърди, че
управляваният от ответника Т.Х. лек автомобил се движил над разрешената скорост
и преди да предприеме маневра изпреварване, ищецът се изнесъл с автомобила
вдясно до крайна дясна позиция, след което рязко се изнесъл наляво и последвал
удар между лекия автомобил и мотоциклета, след което изхвърчал напред и
по-късно се опомнил в болницата. Твърди, че според очевидци ответникът Т.Х.
предприел маневра завой наляво без да се огледа и без да възприеме
изпреварващия го мотоциклет. Твърди, че в констативния протокол за ПТП не са
отразени вярно обстоятелствата относно механизма на удара и вината на водачите.
Твърди, че вследствие на ПТП получил множество травматични увреждания, които
лекувал стационарно в периода от 15.06.2014 г. до 05.09.2014 г. в МБАЛ „Проф.
д-р Ст. Киркович” АД, след което продължил лечението в домашни условия. Твърди,
че вследствие на получените травматични увреждания и преживения стрес получил
първична хипертония, която допълнително влошила здравословното му състояние.
Твърди, че първите 15 дни от лечението бил в критично състояние, след което му
били извършено оперативно лечение и в продължение на три месеца не можел да се
обслужва. От ПТП твърди да е получил счупване на черепна база и лицеви кости от
дясната страна, които трайно увредили зрението и обонянието му, ограничено
движение на лявата лакътна става и палеца на десния крак, посттравматично
стресово разстройство, нарушен сън, липса на апетит, страх от превозни
средства. В съдебно
заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа
писмения си отговор, моли за отхвърляне на предявения от ищеца първоначален
иск, като същевременно претендира за уважаване на насрещния иск. Претендира
присъждане на разноските по делото.
В дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск Т.С.Х. е депозирал писмен отговор, в който
сочи съображения за
недопустимост и оспорва предявения насрещен иск, който моли да бъде отхвърлен. В
съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа исковата си претенция и моли съдът да я уважи и да отхвърли предявения
насрещен иск. Представя писмени бележки.
С Определение от 16.10.2015 г.
постановено по гр.дело № 535/2015 г. на РС Раднево, на основание чл.213 от ГПК
са съединени за съвместно разглеждане гр.д. № 535/2015 г. и гр.д. № 664/2015 г.
и двете по описа на РС Раднево, които да се движат като гр.д. № 535/2015 г.
Производството по гр.д. № 664/2015 г.
по описа на РС Раднево е образувано по искова молба на Т.С.Х. срещу А.Г.М..
Ищцата твърди, че на 15.06.2014 г. около 17,50 часа в гр. Раднево, пътувала
заедно с брат си Т.С.Х., с лекия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 5383 С
по ул. „Митьо Станев” в посока от юг към север, с цел да бъде откарана от брат
си до автогарата. Приближавайки до кръстовището на автогарата в гр. Раднево
брат й включил ляв пътепоказател за сигнализиране на маневра ляв завой и в
същото време зад тях се движил мотоциклет марка „Ямаха WR426”, 650 куб.см., без
регистрация, управляван от ответника А.Г.М.. Твърди, че преди да навлезе
управлявания от брат й лек автомобил в кръстовището, ответникът А.М. предприел
изпреварване чрез преминаване през единична непрекъсната линия, според която не
е разрешено изпреварването. Твърди, че навлизайки в насрещната лента за
движение ответникът се ударил в предната лява врата на управлявания от брат й
автомобил и в следствие на удара ответникът паднал на пътното платно. Твърди,
че брат й веднага указал първа помощ на ответника, който се задушавал от ремъка
на каската. Твърди, че причина за настъпване на ПТП било предприето неправилно
изпреварване от ответника, на място без налична хоризонтална маркировка,
разрешаваща изпреварване и при управление със скорост над допустимата в
населено място, а именно със 78,4 км/ч. Твърди, че управляваният от ответника
мотоциклет бил кросов тип, предназначен единствено за
управление извън населени места и републиканската пътна мрежа. Твърди, че
въпреки изложеното, ответникът не бил извършил престъпление, тъй като
причинените вреди по автомобила му били на незначителна стойност – 706,40 лв.
Твърди, че от ситуацията преживяла стрес, подсилен от вида на ранения с много
контузии моторист. Поради изложеното предявява иск за неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. за преживения стрес, които вреди били вследствие на
виновното поведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си
адвокатски представител поддържа исковата си претенция и моли съдът да я уважи
и да отхвърли предявения насрещен иск. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Г.М., в който оспорва
иска по основание и размер. Не оспорва настъпилото ПТП на 15.06.2014 г. с
участието на лекия автомобил, управляван от брата на ищцата, и мотоциклет,
управляван от него. Твърди, че вина за ПТП имал единствено брата на ищцата,
алтернативно – и двамата водачи. Твърди, че управляваният от брата на ищцата
лек автомобил се движил над разрешената скорост и преди да предприеме маневра
изпреварване, братът на ищцата се изнесъл с автомобила вдясно до крайна дясна
позиция, след което рязко се изнесъл наляво и последвал удар между лекия
автомобил и мотоциклета, след което изхвърчал напред и по-късно се опомнил в
болницата. Твърди, че според очевидци водачът Т.Х. предприел маневра завой
наляво без да се огледа и без да възприеме изпреварващия го мотоциклет. Твърди,
че в констативния протокол за ПТП-то не са отразени вярно обстоятелствата
относно механизма на удара и вината на водачите. Оспорва братът на ищцата да му
е оказал първа помощ. В
съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа писмения си отговор, моли за отхвърляне на предявения от ищеца
първоначален иск, като същевременно претендира за уважаване на насрещния иск.
Претендира присъждане на разноските по делото.
С
Определение № 137 от 12.02.2016 г. по ч.гр.дело № 1060/2016 г. на ОС Стара
Загора, поради отвод на всички съдии от Районен съд Раднево, исковата молба,
подадена от Т.С.Х. срещу А.Г.М., вх.№ 3734/06.07.2015 г. на РС Раднево е била изпратена за разглеждане от Районен
съд Чирпан, където с Разпореждане на Председателя на РС Чирпан е образувано
настоящото гр.дело № 68/2016 г. по описа на РС Чирпан.
Съдът
след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Фактът
на настъпване на процесното ПТП не е спорен между страните.
Същият е безспорно
установен, съобразно представените по делото официални удостоверителни
документи, съставени в хода на досъдебното производство – протокол за оглед на
местопроизшествие и постановление за прекратяване на наказателното
производство.
От
събраните писмени и гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав
приема за установен следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На
15.06.2014 г. в гр.Раднево, около 17.50 часа, в светлата част на денонощието,
управляваният от ищеца Т.С.Х. лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СТ 5833 С,
в който пътувала й сестра
му Т.С.Х. *** в посока от юг към север, със скорост на движение около 49
км/час. Малко преди достигане на кръстовището с улицата водеща до автогарата на
града, мотоциклет марка „Ямаха WR426” без регистрационен номер, управляван от
ответника А.Г.М., със скорост на движение около 82 км/час предприел маневра
изпреварване, като към този момент минималното разстояние между предната част
на мотоциклета и задната на лекия автомобил било около 12 м, лекият автомобил
се е намирал на около 19 м. преди мястото на удара, а мотоциклета на около 33 м.
преди него. Лекият автомобил предприел
маневра за завиване наляво, при което настъпил удар, между превозните средства,
ответникът изхвръкнал от мотоциклета, изпаднал
напред и наляво, като се установил в близост до северозападния ъгъл на
кръстовището, мотоциклета изпаднал на дясната си страна, преминал през северния
тротоар на улицата, водеща към автогарата и се установил върху него, а лекия
автомобил продължил движението си без промяна на количеството си на движение
със задействана спирачна уредба и се установил до западния тротоар на
насрещната лента за движение.
В
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа
експертиза, изготвена от инж. И.Р.И., вещо
лице в списъка на Окръжен съд Стара Загора се сочат следните технически причини
за настъпване на процесното ПТП: навлизането на лекия автомобил в лентата за
насрещно движение с цел завиване наляво в момент, в който по нея се е движел
мотоциклет извършващ маневра изпреварване и чийто водач е нямал техническата
възможност да спре преди да настъпи удара, и предприетата маневра изпреварване
от водача на мотоциклета в зоната на кръстовище и наличие на непрекъсната осева
линия.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска и психиатрична
експертиза, изготвена от д-р Т.Т.С. и д-р Т.Х.П.,
вещи лица в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора се установява, че А.Г.М. е
получил закрита черепномозъчна травма, осъществяваща
медикобиологичния квалифициращ признак – разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на дясна бедрена кост, причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник,
счупване на лявата раменна кост, изкълчването на лявата лакътна става и
непълната парализа на левия лъчев нерв, причинили поотделно и в съвкупност на
пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник,
посткомоционен синдром /травмена церебрастения/, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак – постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травматични увреждания от
характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При правилно протичане на оздравителния период до пълното възстановяване,
с възможност за физически натоварвания, на движенията на десния долен крайник е
бил необходим срок от около 9-12 месеца,
на движенията на левия горен крайник около 5-6 месеца. Такъв период от
време е бил необходим и за възстановяване от черепномозъчната травма. Пострадалият
е търпял значителни болки и страдания, вследствие на травматичните увреждания,
особено във възстановителния период. В приложената по делото медицинска
документация няма данни за настъпили усложнения от травматичните увреждания, с изключение на травмата на
лявото око съпроводена с липса на зенична реакция и периферно зрение, която
също не е диагностично уточнена. Пациентът не е провел назначеното му
изследване - периметър, с което се установява до каква степен е нарушено
периферното зрение. На А.Г.М. е поставена диагнозата - Посткомоционен синдром
/Посттравматичен органичен мозъчен синдром/ Код по МКБ - 10: F 07.2. Това състояние е пряко
свързано и вследствие от претърпяна тежка черепно - мозъчна травма със счупване
на черепната база, загуба на съзнание и кома, в резултат от изживяно ПТП на
15.06.2014 г. Лечението на постконтузионен синдром се състои в почивка и
евентуална психотерапия за справяне с емоционалните затруднения. Специфичните
симптоми могат да бъдат лекувани със симптоматични средства. Съществува риск,
ако не се лекуват симптомите да се задълбочат и да затруднят социалната
адаптация. Поставената диагноза „Първична хипертония" в конкретният случай
няма причинна връзка с пътно транспортно произшествие.
От
писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство № 218/2014 г. по
описа на РУ Раднево, прокурорска преписка № 648/2014 г. на РП Раднево се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП по лекия автомобил са били нанесени
щети, оценени на 706.40 лева, а по мотоциклета са били нанесени щети, оценени
на 405.60 лева.
По
делото е изслушана техническа експертиза от която се установява, че
предоставеният за изследване компактдиск /описан в заключението/ съдържа 1 брой
видеофайл /описан в
заключението/, отразяващ ПТП между лек автомобил, тъмен на цвят и
мотоциклет за интервала от 17:49:34 – 17:49:37 ч. като след настъпилото ПТП,
автомобилът и мотоциклетът продължават движението си и случващото се на
местопроизшествието след инцидента вече не е в обхвата на камерата.
По
искане на страните са събрани гласни доказателствени средства за възникналото
ПТП, чрез разпит на свидетелите Е.Х.Д., А.Н.Д., Т.К.Т., Б.Т.Д., Д.Й.Г..
По
искане на страните са събрани гласни доказателствени средства за състоянието на
ищците и ответника след катастрофата и впоследствие, чрез разпит на
свидетелката Б.Т. Х., майка на ищците и свидетелката Д.М. М., майка на
ответника.
С
оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът счита
предявените основен и насрещен иск за допустими, като подадени от лица с
нужната процесуална легитимация.
По
същество, съдът намира следното:
Ищците
са предявили искове за репариране на имуществени
и неимуществени вреди, причинени им от реализираното от ответника ПТП. Разпоредбата
на чл.45, ал.1 от ЗЗД сочи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на
следните елементи - деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вина.
По
предявените първоначални искове, съдът приема, че е изпълнен фактическия състав
на нормата на чл.45 от ЗЗД за възмездяване на вреди от непозволено увреждане.
Доказано е от събраните писмени и гласни доказателства, които преценени от съда
се възприемат като обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, че на 15.06.2014
г. в гр.Раднево е било реализирано ПТП с участието на ищеца Т.С.Х., в качеството му на водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СТ 5383 С, в който пътувала й ищцата
Т.С.Х., и ответника А.Г.М., като водач на мотоциклет марка „Ямаха WR426”, 650
куб.см., без регистрация, при което на лекия автомобил са били нанесени
имуществени щети, оценени на 706.40 лева, а на ищците са били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от психически
характер.
Съдът приема, че причина за настъпилите увреждания е поведението на ответника, тъй като на 15.06.2014 г. същият като водач на МПС е предприел маневра изпреварване в зоната на кръстовище при наличието на непрекъсната осева линия, станала една от причините за реализиране на процесното ПТП. Причините за настъпването на ПТП и за извършено нарушение от страна на ответника, т.е. за противоправността на действията му, се доказват от заключението на автотехническа експертиза на в.л. И.Р.И., която изцяло кореспондира със събраните доказателства, съдържащи се в разпитите на свидетелите Е.Х.Д., А.Н.Д., Т.К.Т., Б.Т.Д., Д.Й.Г.. В тази връзка, съдът кредитира й показанията на свидетеля Ж.И.Б., разпитан по искане на ищците, който като непосредствен очевидец на процесното ПТП сочи, че същото е станало за секунди, като мотоциклета е предприел изпреварване, автомобила е завил и са се ударили. Фактите, които съобщава свидетеля кореспондират с извода на вещото лице за двете технически причини за настъпване на процесното ПТП. В случая, при управление на мотоциклета А.Г.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.42, ал.1 и чл.43, т.2 от ЗДвП, следователно е доказано осъществяването на противоправното деяние /предизвикване на горното ПТП, вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата/. Ответникът не обори презумцията за вина по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Налице е и причинна връзка между настъпилите увреждания на ищците и противоправното поведение на ответника, тъй като именно в резултат на ПТП, за което вина има й А.Г.М., на ищеца Т.С.Х. са били причинени имуществени щети по лекия автомобил, оценени на 706.40 лева, която сума не се оспорва от ответника.
Ето
защо следва да бъде осъден ответникът
А.Г.М. да заплати на ищеца Т.С.Х. сумата от 706.40 лева
причинени имуществени вреди по
лекия автомобил.
С исковата молба ищците Т.С.Х. и Т.С.Х. претендират за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на непозволеното увреждане болки и страдания от физически и душевен характер в размер на по 5000 лева, за всеки един от тях.
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът определя същия по справедливост - чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи и доказани обстоятелства. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №4/1968 г. справедливостта, като критерий за определяне размера на справедливо обезщетение при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В
случая от показанията на св.Борислава Х., майка на ищците, преценени с оглед
вероятната нейна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК се установи, че
процесното ПТП се е
отразило негативно на децата й в психически план, тъй като същите са се
отказвали да излизат за един продължителен период от време, имали са нужда от
посещения на психолог, отказвали
са да излизат без придружител от жилището си. Не се установи от ангажираните по
делото доказателства ищците да са претърпели вреди в резултат на болки и страдания
от физически характер. В
тази връзка следва да се отбележи, че е нормално вследствие на ПТП да са
търпени неимуществени вреди, тъй като неизбежно от ПТП настъпват негативни
емоционални състояния у водача и пътник в МПС, участвало в ПТП.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства – че се касае за млади мъж
и жена, преживели и продължаващи да преживяват случилото се изключително тежко,
което преживяване е съпътствано с проблеми в общуването, затруднения в личен
план, както и последяващи неприятни емоции, съдът намери, че справедливото
обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на сума в
размер на 1500 лева за всеки един от тях. Претендираният от ищците размер над
тази сума до 5000 лв. се явява несъразмерен с критерия за справедливост по чл.52
от ЗЗД, поради което исковите претенции в
тази им част ще се отхвърлят като неоснователни. Следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното
погасяване на задължението съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
доколкото деецът е в забава и без покана.
Ответникът по първоначалният иск А.Г.М. е предявил насрещен иск за репариране на имуществени и неимуществени вреди, причинени му от реализираното ПТП. Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД сочи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи - деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
По
предявения насрещен иск, съдът приема, че е изпълнен фактическия състав на нормата
на чл.45 от ЗЗД за възмездяване на вреди от непозволено увреждане. Доказано е
от събраните писмени и гласни доказателства, които преценени от съда се
възприемат като обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, че на
15.06.2014 г. в гр.Раднево е било реализирано ПТП с участието на Т.С.Х., в
качеството му на водач лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СТ 5383 С, в
който пътувала й сестра му Т.С.Х. и А.Г.М., като водач на мотоциклет марка „Ямаха WR426”, 650 куб.см., без регистрация, при което на
А.Г.М. са били причинени травматични увреждания,
подробно описани в приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза, изготвена от д-р Т.Т.С. и
д-р Т.Х.П., вещи лица в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора, както и
имуществени вреди.
Съдът
приема, че причина за настъпилите увреждания е поведението на ответника по
насрещният иск Т.С.Х., тъй като на 15.06.2014 г. същият като водач на МПС е
навлязъл с лекия
автомобил в лентата за насрещно движение с цел завиване на ляво в момент, в
който по нея се е движел мотоциклет извършващ маневра изпреварване и чийто
водач А.Г.М. е нямал
техническата възможност да спре преди да настъпи удара, станало причина за
реализиране на процесното ПТП.
Както
беше посочено по-горе, безспорно се установи, че в случая й ответникът по
първоначалният иск А.Г.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като
е предприел маневра изпреварване в зоната на кръстовище при наличие на
непрекъсната осева линия. Независимо от това обаче, водачът на лекия автомобил
е следвало да го пропусне и след това да предприеме завой на ляво за да бъде
избегнато ПТП, каквито са й констатациите на автотехническата експертиза. Причината
за настъпването на ПТП и за извършено нарушение от страна на ответника по насрещният иск, т.е. за
противоправността на действията му, се доказват от заключението на
автотехническа експертиза на в.л. И.Р.И., която изцяло кореспондира със
събраните доказателства, съдържащи се в разпитите на свидетелите Е.Х.Д., А.Н.Д.,
Т.К.Т., Б.Т.Д., Д.Й.Г. и Ж.И.Б.. В тази връзка, съдът кредитира показанията й
на свидетеля Ж.И.Б., разпитан по искане на ищците, който като непосредствен
очевидец на процесното ПТП сочи, че
същото е станало за секунди, като мотоциклета е предприел изпреварване,
автомобила е завил и са се ударили. Фактите, които съобщава свидетеля се
припокриват с извода на вещото лице, относно техническите причини за настъпване
на процесното ПТП. При управление на лекия автомобил Т.С.Х. е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, следователно е доказано
осъществяването на противоправното деяние /предизвикване на горното ПТП,
вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата/. Ответникът по насрещният иск не
обори презумцията за вина по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Налице е и причинна
връзка между настъпилите увреждания на А.Г.М. и противоправното
поведение на Т.С.Х., тъй като именно в резултат на ПТП, за което вина има й ответника
по насрещният иск Т.С.Х.,
на ищеца по този иск А.Г.М.
са били причинени имуществени и неимуществени вреди.
От приложеното досъдебно производство се установява, че по мотоциклета са били нанесени щети, оценени на 405.60 лева, която сума не се оспорва от ответника по насрещният иск Т.С.Х..
Разходите
по повод лечението на телесните увреждания са удостоверени от ищеца по
насрещният иск А.Г.М., чрез
рецептурни бланки, касови бонове и фактури, издадени именно през периода след ПТП,
обхващащ лечението на М. и са на стойност 4990 лева, неоспорена от ответника по
насрещният иск Т.С.Х..
Предвид
горното, съдът счита, че претенцията
се явява основателна, поради което следва да бъде осъден ответника по
насрещният иск Т.С.Х. да заплати на ищеца по насрещният иск А.Г.М. сумата от
4990 лева /частичен иск
от общия иск от 10405.60 лева/, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди – разходи за лечение на травматичните увреждания и повреди
върху собствения му мотоциклет, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По
отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди, които се
претендират от ищецът по насрещният иск, съдът определя същия по справедливост
- чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно
съществуващи и доказани обстоятелства.
С оглед характера на уврежданията причинени на А.Г.М., установени със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от д-р Т.Т.С. и д-р Т.Х.П., вещи лица в списъка на Окръжен съд гр. Стара Загора и разкриващи характеристиките на 4 средни телесни повреди по см. на чл.129, ал.2 от НК: черепномозъчна травма, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на дясна бедрена кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, счупване на лявата раменна кост, изкълчването на лявата лакътна става и непълната парализа на левия лъчев нерв, причинили поотделно и в съвкупност на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, посткомоционен синдром /травмена церебрастения/, осъществяваща медикобиологичния квалифициращ признак – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; периода, необходим за пълното възстановяване на пострадалия, с възможност за физически натоварвания на движенията на десния долен крайник срок от около 9-12 месеца, на движенията на левия горен крайник, срок от около 5-6 месеца, като такъв период от време е бил необходим и за възстановяване от черепномозъчната травма; обстоятелството, че пострадалият е търпял значителни болки и страдания, вследствие на травматичните увреждания, особено във възстановителния период; вътрешния дискомфорт на пострадалия, свързан с продължаващи оплаквания, с промяна на трудоспособността му и досегашния начин на живот, които обстоятелство се установяват от показанията на неговата майка свидетелката Д.М. М. преценени с оглед вероятната нейна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, съдът приема, че претърпените от на А.Г.М. неимуществени вреди могат да бъдат репарирани със сумата от 10000 лева, като за разликата до 20000 лева, съдът намира иска за неоснователен и ще го отхвърли. Относно лихвата, същата се присъжда от датата на увреждането – 15.06.2014 г. доколкото деецът е в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
Съобразно
размерът на уважените искови претенции А.Г.М. дължи на Т.С.Х. и Т.С.Х. разноски
в размер на 990.96 лв., а Т.С.Х. дължи на А.Г.М.
разноски в размер на 1566.19 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.Г.М., ЕГН:**********, с
адрес ***, представляван от адвокат М.П.М. ***, хотел Яница, офис 106 да
заплати на Т.С.Х., ЕГН:**********,
с адрес ***, представляван от
адвокат Ф.Н.Г.,***, обезщетение
за причинени вреди в общ размер от 2206.40 лева, от които 706.14 лева
имуществени вреди и 1500 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълният й предявен размер от 5000 лева за нанесени
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
представляван от адвокат М.П.М. ***, хотел Яница, офис 106 да заплати на Т.С.Х.,
ЕГН:**********, с адрес ***, представлявана от адвокат Ф.Н.Г.,***, обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълният й предявен размер от 5000
лева.
ОСЪЖДА
Т.С.Х., ЕГН:**********,
с адрес ***, представляван от
адвокат Ф.Н.Г.,*** да
заплати на А.Г.М., ЕГН:**********,
с адрес ***, представляван от адвокат М.П.М. ***, хотел Яница, офис 106 сумата от 4990 лева /частичен иск от
общия иск от 10405.60 лева/, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди – разходи за лечение на травматичните увреждания и повредите
върху собствения му мотоциклет, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както
и сумата от 10000 лева, /частичен иск от общият иск в размер на 30000 лева/,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - преживени
болки и страдания и множество травматични увреждания, ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 15.06.2014 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ тази претенция до
пълният й предявен размер от 20000 лева.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН:**********, с адрес ***,
представляван от адвокат М.П.М. ***, хотел Яница, офис 106 да заплати на Т.С.Х.,
ЕГН:********** и Т.С.Х.,
ЕГН:**********, с адрес ***, представлявана от адвокат Ф.Н.Г.,***, направените
съдебни и деловодни разноски в размер на 990.96 лв.
ОСЪЖДА
Т.С.Х., ЕГН:**********,
представляван от адвокат Ф.Н.Г.,*** да заплати на А.Г.М., ЕГН:**********, с
адрес ***, представляван от адвокат М.П.М. ***, хотел Яница, офис 106, направените съдебни и деловодни разноски в размер на
1566.19 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: