Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 4887 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19390 от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 15982/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 151-ви състав, е отхвърлен предявеният от Й.И.И. отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД /ЕИК********/ сумата от 783,70 лева, начислена за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. по фактура № **********/07.10.2015 г. относно обект в гр. София, ул. „********, с клиентски № 300010303374 по констативен протокол № 1013068/01.10.2015 г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Й.И.И., в която са изложени оплаквания са неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че противно на възприетото от районния съдебен състав, по делото не е установено наличието на валидно облигационното правоотношение между страните. Счита се, че към датата на първото проведено пред СРС съдебно заседание – 14.11.2018 г., правото на принудително изпълнение върху вземането на ответника по фактура № **********/07.10.2015 г. е погасено по давност на основание чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Излага се, че в процесния случай представител на ищеца не е присъствал при съставянето на КП при проверката и с оглед изричната отмяна на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ с решение на ВАС, липсва законова основание да бъде съставен протоколът. Твърди се, че ответникът притежава лиценз само за снабдяване с ел. енергия, поради което същият няма основание и правомощие да претендира процесната сума. Намира се, че в процесния случай не са били налице нито едно от двете основания на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и че „Ч.Е.Б.“ АД не е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Ч.Е.Б.“ АД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на същата и се намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което се отправя искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа енергия.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районната съдебна инстанция, че в процесния случай се установява първата предпоставка за дължимост на начислената сума, а именно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ, страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква „а“ на § 1 от ДР на същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., приложима за процесния период), „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. По смисъла на т. 2а на § 1 от ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 056/07.11.2007 Г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че с молба от 07.10.2016 г., подадена лично от Й.И.И. до ответното дружество, последният е поискал да му бъде възстановено електрозахранването до процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „********. В тази връзка правилна се явява направената от районната съдебна инстанция констатация, че така подадената от ответника молба представлява признание на съществуването на облигационна връзка между страните за доставка на ел. енергия, още повече, че по делото е установено, че към момента на проверката процесният имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Поради което СГС намира, че ищецът е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007г., изменени с решение ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, за които е служебно известно на съда публикуването им във вестник „Телеграф“ на 26.11.2007 г., в бр. 927. По делото няма твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата 783,70 лева, представляваща начислена служебно по констативен протокол по партида с клиентски номер  300010303374 за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. коригирана цена за електрическа енергия за обект, находящ се в гр. София, ул. „********.

По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. В този смисъл Определение № 556 от 21.06.2016 по дело № 2378/2015 г, I т. о., ВКС. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 от АПК). Решение № 12897 от 01.12.2015 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9462/2014 г., е обжалвано като по жалбата е образувано адм. дело № 2385/2016 г., на петчленен състав на ВАС, по което е постановено решение № 1500 от 06.02.2017 г., в което съдът е приел, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 от ЗНА. Тъй като в приключилото производство, обект на спора е въпросът доколко органът, който е издал ПИКЕЕ, е имал законово делегирани правомощия за това, въпросът е разрешен по реда на АПК в посочения смисъл, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и е направен извод за наличие на материална компетентност на органа, който ги е приел. С решението си съдът е обезсилил решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9462/2014 г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ и делото е прекратено в посочената част. Обезсилил е обжалваният съдебен акт и в частта, с която се отхвърля оспорването чл. 47 и на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисления (корекция) на количеството електрическа енергия“ от ПИКЕЕ и е прекратил делото в посочената част. С решението е отменил Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, като е приел, че не е спазена административно производствената процедура по приемане на ПИКЕЕ. С последващо решение № 2315/21.02.2018 год. по адм. дело № 3879/2017 год., обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 год. са отменени разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, както в частта относно процедурата по чл. 47, така и относно изчисляване на корекцията чл. 48-51, са действали.

С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО, постановено по т. д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС, II ТО, постановено по т. д. № 3262 от 2014 г., и двете по реда на чл. 290 от ГПК), какъвто ред е предвиден в чл. 17 и сл. от приложимите ОУ, представени по делото. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество е установено задължение за последното за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 поради което по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (така и Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II ТО на ВКС). Противно на поддържаното във въззивната жалба от неуведомяването на ищеца за съставения констативен протокол не следва, че не е възникнало правото на корекция за ответника, още повече, че както правилно е посочено от районния съдебен състав, до адреса на ищеца по пощата е изпратено с обратна разписка уведомително писмо,  ведно с констативния протокол, което се е върнало като непотърсено, поради което жалбоподателят  не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение поддържайки, че не е бил уведомен за корекцията.

Настоящият състав счита, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативен протокол № 1013068/01.10.2015 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, поради което и последните са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на основание същото.

В действащите към момента текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл. 47, ал. 1, ал. 3 от ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган (така Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/15 г. I ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Съгласно действащите към датата на проверката разпоредби на чл. 43 и чл. 47 от ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол, по описания ред и с нормативно установените реквизити. Документът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на дружеството.  

Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че на 01.10.2015 г. е извършена проверка на имот в гр. София, ул. „********, която е извършена с участие на двама представители на Федерацията на потребителите, както и че органите на СДВР са уведомени за същата, а потребителят е бил потърсен на адреса, но не е бил открит. Приетият по делото констативен протокол № 1013068 носи подписите на двама служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, на двамата представителите на Федерацията на потребителите и на служител на СДВР. Разпитаните от СРС свидетели С.А./служител при Федерацията/ и Р.Я./техник ел. системи при ответното дружество/ са потвърдили обстоятелствата по записванията в протокола, като тези свидетелски показания съдът кредитира като логични, последователни, категорични и резултат от личните възприятия на свидетелите, неопровергани от другите доказателства по делото. По тези съображения съдът приема за установено по делото, че при извършената на 01.10.2015 г. проверка на процесния обект е установена промяна в схемата на свързване. Липсвала е вратата на ел. таблото, липсвала е  капачката на клемния блок на електромера и е направено нерегламентирано присъединяване без участието на СТИ. Присъединяването е изпълнено с алуминиев допълнителен проводник, който  в единия край е закачен към фаза първа, а другият му край захранва ел. инсталацията на къщата. По този начин консумираната енергия не преминава през СТИ и не се е отчитала. Според заключението на СТЕ, поставянето на този допълнителен проводник не е производствен дефект на СТИ, а умишлена манипулация, която води до неотчитане на енергията от СТИ. При разпита си пред съда вещото лице е  разяснило, че е напълно възможно /макар и с риск за здравето и живота на човека/ да се извърши манипулацията без да се изключи захранването с използване на ръкавици и изолационно килимче или друг изолиращ материал. Обстоятелството, че таблото е на високо, не променя този извод. Експертът е посочил, че нула може да се „вземе“ отвсякъде, а и в случая присъединяването е изключително професионално извършено.

Съставът на СГС намира, че по делото е установено, че начислената от ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния период е изготвена съобразно цените, определение от Комисията, че същата съответства на математически правила, разписани в чл. 48 от Правилата за измерване на количество електроенергия (Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г., както и че изчисленията са математически верни. Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като вярна и неопровергана от други доказателства по делото. 

Съгласно чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката. Според чл. 47, ал. 6 от ПИКЕЕ, в случаите по ал. 5, операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване.

Доколкото по делото е установено, че е била налице промяна на схемата на свързване, а не някоя от хипотезите на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ, правилно и законосъобразно проверката и констатацията на намесата в схемата на свързване е извършена в присъствието на органите на полицията. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, тяхното присъствие е задължително, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ, може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или функционалността на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за веригата елемент. В конкретния случай не е установено несъответствие на СТИ с нормативно установените изисквания или нарушение в целостта или функционалността на измервателната система, което да обосновава нуждата от изпращането му в безшевен чувал в БИМ за проверка, в изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 5, а е установена промяна на схемата на свързване, която води до заобикаляне на СТИ.

Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че към датата на първото проведено пред СРС съдебно заседание – 14.11.2018 г., правото на принудително изпълнение върху вземането на ответника по фактура № **********/07.10.2015 г. е погасено по давност на основание чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания /чл. 111 от ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия цели да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012 год. по т. дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС. Съответно, претендираната от ответника сума не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същата се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която не е изтекла към датата на последното по делото заседание пред въззивния съд.

Така, съобразявайки заключението на СТЕ, че изчислените на основание чл. 48 от ПИКЕЕ количества топлинна енергия по предложение за корекция са точни и съответни на нормативната уредба, то начислената цена за ел. енергия по фактура № **********/07.10.2015 г., представляваща цена на доставена ел. енергия по констативен протокол за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. е в размер на 783,70 лева.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата страна.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Ч.Е.Б.“ АД сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19390 от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 15982/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 151-ви състав.

ОСЪЖДА Й.И.И., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева - разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.