Р Е Ш Е Н И Е
N
гр. Р., 03.02.2009 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.НСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД , гражданско
отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при секретаря
Н.Н.…………….................. и в присъствието на прокурора
........................................................, като разгледа
докладваното от съдията Д.….……………...................................................
гр.д. N 8 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове за
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД.
Ищцата М.Д.П. *** твърди, че на 28.04.2006 г. на
главен път Е-85 в посока гр.Р.-гр.Б. като пътник в л.а. „Опел Вектра” с рег. № Р 2801 РХ, управляван от ответника А.С.С.,
претърпяла причинено от последния ПТП. В резултат на произшествието изпаднала в
шоково състояние и й била причинена комбинирана травма, изразяваща се в счупване
и изкълчване на дясната тазобедрена става, счупване с изкълчване на дясната
бедрена кост в областта на таза, счупване на таза с нарушаване целостта на лонното съчленение, счупване на
дясното колянно капаче, счупване на дясната раменна
кост, счупване на костите на дясната предмишница,
контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсноконтузни
рани на лицето и гърдите, контузия на корема и тазовото дъно, травматично
разкъсване на уретрата, влагалищната стена и черния
дроб. Получените увреждания наложили спешна хирургична интервенция в МБАЛ-Р.,
при която бил зашит черния й дроб, оперативно обработени разкъсванията на уретрата и предната стена на влагалището, извършването на цистостомия и пластика на влагалището. След престой от 46
дни в интензивно хирургично отделение претърпяла нова оперативна интервенция – трахеостома, както и намествания на счупванията
на дясната раменна кост, таза и дясното бедро. Правени й били многократни
кръвопреливания и оперативни обработки на коремните рани поради рецидивиращи възпаления от цистостомията.
Била преместена в ортопедично отделение на МБАЛ-Р., където претърпяла нови
оперативни интервенции и намествания на счупванията
на крайниците, поставяне на метална синтеза на дясната бедрена кост, на таза
вдясно, на дясната раменна кост и на костите на дясната предмишница.
Десният й крак бил поставен на ДСЕ, а дясната ръка –имобилизирана
в гипсова превръзка. Поради продължаващо инфектиране на многобройните рани по
увредените части на тялото и десните й крайници същите били многократно
обработвани включително и хирургически, поради което била подложена на антибиотична, антикоагулантна и
постоянна обезболяваща терапия. Претърпяла ревизия и лаваж
на дясната тазобедрена става, както и множество реанимационни процедури и нови
оперативни интервенции. Поради множеството увреждания състоянието й се
стабилизирало бавно. Допълнително била обработена раната на дясното й бедро, а
двукратно от урологичен екип и раната й на корема,
която била с голям кожен дефект. От залежаването в обездвижено
положение получила голяма декубитална рана на
задколянната област на дясното бедро, подлежаща на пластична корекция.
Лечението й продължило в Отделение „Пластична хирургия и термична травма” при
МБАЛ-Р., където на 10.07.2006 г. претърпяла хирургична интервенция за затваряне
цистостомата на коремната стена, както и пластика за
отстраняване кожния дефект върху същата. Отново била преместена в
ортопедично-травматологичното отделение поради несрастналата
фрактура на десния долен крайник. Под рентгенов контрол и обща анестезия
претърпяла неколкократно репозиране
на дясната тазобедрена става и поставена на ДСЕ, след което десния й долен
крайник бил имобилизиран с гипсова превръзка. Същият
поради счупването бил скъсен и външно ротиран. Дясната й раменна кост също била
оперирана. Последвало лечение в СБАЛ по физикална и рехабилитационна медица
„Медика”ООД-Р. за ранна рехабилитация и лазерна
терапия, но и след това можела да се придвижва само с инвалидна количка, а
движението на дясната й ръка изобщо не било възстановено. На 13.10.2006 г. била
освидетелствана от ТЕЛК-Р. с призната
100% неработоспособност, с чужда помощ. Поради усложнения в дясната ръка
провела лечение в Клиниката „Хирургия на горен крайник” към УСБАЛО „Проф.Б.Б.”ЕАД-С.,
където чрез оперативна интервенция й била извършена адхезиолиза
на дясна лакътна става. Поради хипотрофия
на подбедрицата и бедрената мускулатура на долните
крайници последвало рехабилитационно лечение и
раздвижване в СБДПЛРОДА „Б.-П.”ЕАД-С., от където ищцата била изписана на 11.08.2007г.
По време на лечението й в различните лечебни заведения била подложена и на
медикаментозна терапия. В резултат на получените при ПТП увреждания и
последвалите оперативни интервенции претърпяла описаните в исковата молба
физически и психически болки и страдания, негативни изживявания и промяна в
психическото й състояние, неудобства от житейски и битов характер, които
продължава да търпи и понастоящем. Понесените морални вреди ищцата оценява общо
на сумата от 50000 лв. При проведеното й лечение се наложило и заплатила част
от използваните медикаменти и консумативи, както и престоя си в НЦСУ-гр.Г. б.,
които разходи към момента на завеждането на делото възлизат на 7003.80 лв и са в причинна връзка с непозволеното й увреждане. Към
момента на процесното ПТП работела на длъжност
„помощник управител на склад” в „П. БРП”АД-Р. с месечно възнаграждение в размер
на 440 лв. От 29.04.2006 г. до инвалидизирането й от
ТЕЛК с ЕР № 1988/13.10.2006г. се намирала в отпуск поради временна
неработоспособност и получавала обезщетение от 396 лв
месечно, а от 13.10.2006г. получава 202 лв месечна
пенсия за инвалидност. С влязла в сила присъда № 197/11.12.2006г. на РОС по НОХД № 523/2006 г. ответникът А.С.
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.”б”,
пр.1 вр. ал.1, б.”е” вр.
чл.342, ал.1 НК вр. чл.20, ал.1 .
Иска от съда да осъди ответника А.С. да й заплати сумата 50000 лв – обезщетение за претъпените неимуществени вреди, сумата
7003.80 лв – обезщетение за имуществени вреди, сумата
200 лв – представляваща разликата между трудовото й
възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за периода от
29.04.2006г. до 13.10.2006 г., сумата 3000 лв –
представляваща разликата между трудовото й възнаграждение и получаваната от нея
пенсия за времето от 13.10.2006г. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху първите две главници от датата на увреждането –
28.04.2006г., и законната лихва върху другите две главници, считано от
завеждането на исковете, до окончателното изплащане на всички главници.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът А.С.С. заявява становище за неонователност на предявените искове, като оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер.
ЗПК „Л. И.”АД-С. – трето лице помагач на
ответника, оспорва предявените искове по основание и размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
С влязла в сила присъда № 197/11.12.2006 г. по
НОХД № 523/2006г. на Р.нския окръжен съд ответникът А.С.С.
е признат за виновен и осъден на четири години и шест месеца лишаване от
свобода за извършено на 28.04.2006 г. по пътя Р.-Б. при управление на МПС – лек
автомобил „Опел Вектра” с ДК № Р 28 01 РХ,
престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.3,
б.”б”, пр.2 във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на четири лица и средни телесни повреди на
ищцата и още едно лице. При това положение съдът намира за доказани
предпоставките на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Съгласно чл.222 ГПК/отм./ присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Ответникът е причинил противоправно
и виновно телесни увреждания на ищцата, от което тя е понесла вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неправомерното му поведение, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността му за справедливото репариране
на понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Непосредствено след процесното
ПТП ищцата е постъпила по спешност в МБАЛ-Р. АД в тежко увредено общо
състояние. Съгласно епикризата от
Ортопедично-травматологично отделение и заключението на в.л. д-р Б. диагнозата
при постъпването е: Травматичан шок. Политравма.Фрактура и луксация на
дясната тазобедрена става.Фрактура на дясната бедрена кост.Фрактура на таза.
Фрактура на капачката на дясната колянна става.
Фрактура на дясната раменна кост. Фрактура на дясната предмишница.
Контузия на главата с комоцио церебри.
Контузно-разкъсна рана на
лицето и гръдния кош. Контузия на корема. Руптура хепатис. Кожен дефект на коремната стена.. Съгласно
заключението на експерта травматичното
счупване на тазовите кости е причинило разкъсване на вагината и пикочния мехур
на ищцата, в който смисъл са и данните в цитираната епикриза. От последната и заключенията на вещите лица
се установява, че поради тежкото състояние на ищцата при постъпването й в
МБАЛ-Р. тя е била оперирана спешно. Хирургичната интервенция включвала отваряне
на корема, спиране кръвоизлива от черния дроб и зашиването му, пластика на
вагината, зашиване на пикочния мехур и уретъра и
директно извеждане на катетър от пикочния мехур/цистостома
с катетър/. С оглед състоянието й е била настанена за 46 дни в Интензивно
хирургично отделение за активно наблюдение и реанимация, през който период е
била на изкуствено дишане 27 дни, трахеостомирана и деканюлирана на 36 ден. При постъпването всички фрактури са
били репозирани, десен горен крайник гипсово имобилизиран, а десен долен крайник поставен на ДСЕ. След
стабилизиране на състоянието й на 13.06.2006 год. ищцата е била приведена в
Ортопедично отделение, където е претърпяла оперативни интервенции за поставяне
на метални остеосинтези на дясна мишница и предмишница и дясна тазобедрена става. В горецитираната епикриза се
съдържат данни, че по време на лечението на ищцата в двете болнични отделения й
е провеждана терапия с множество антибиотици и други медикаменти, вливания на солеви и възглехидратни разтвори,
многократни кръвопреливания. Поради развитие на раневи
инфекции е претърпяла и многократни обработки в операционна, както и лаваж на дясна тазобедрена става. От дългото залежаване
ищцата е получила голяма и дълбока декубитална рана в
задколянната област на дясното бедро, поради което на 26.06.2006 г. е била
приведена в отделение „Пластична хирургия и термична травма”, където е
престояла до 03.08.2006г./епикриза на л.20 от
делото/. В това отделение е била подложена на оперативно лечение на декубиталната рана и операция за затваряне на цистостомата. От 03.08. до 08.09.2006 г. ищцата е лекувана
в Ортопедично-травматологично отделение на МБАЛ-Р. АД/епикриза
на л.17/, където поради състоянието на десния й долен крайник/скъсен и външно
ротиран, невъзможност за активни движения/ и несрастнала
фрактура на десен хумерус неколкократно
под рентгенов контрол и обща анестезия е била репозирана
луксацията на дясната тазобедрена става на ищцата и
поставена на ДСЕ, а десният хумерус/раменната кост/ е
опериран със заключващ пирон. През периода 08.09.-31.10.2006 г. ищцата е
провела първата рехабилитация в СБАЛФРМ
„Медика”ООД-Р., където е постъпила в състояние на невъзможни седеж и походка, зависима от грижите на околните за ДЕЖ, имобилизиран с гипсова шина горен десен крайник, десен крак
в мека превръзка, скъсен и външно ротиран с възможни активни движения само в глезенната става и в ограничен обем, и невъзможност за
контрол на ТР. Изписана е с единственото подобрение да сяда с помощ и
самостоятелен седеж със спуснати крака. Последвала е
хоспитализация на ищцата в МБАЛСМ”П.”-секция по ортопедична травматология/епикриза на л.19/ за периода 31.10.-04.12.2006 г., където
оперативно й е направена остеосинтеза на тазова диасхиза и ацетабулум на дясна
тазобедрена става. От 11.04. до 16.04.2007 г. ищцата е била на лечение в УСБАЛО
„Проф.Б.Б.”-клиника „Хирургия горен крайник”-С. за оперативно отстраняване на
металната остеосинтеза на дясната раменна кост и адхезиолиза на дясна лакътна
става/епикриза на л.21/. Съгласно епикризата
от СБДПЛРОДА „Б.-П.”ЕАД-С. през периода 01.08.-11.08.2007 г. ищцата е провела рехабилитация след ендопротезиране
на дясна ТБС. Приета е със статус затруднена походка и пипотрофия
на подбедрица и бедрената мускулатура и е изписана с
подобрение само по отношение на болевия синдром.
Според цитираните епикризи при лечението й в
съответните лечебни заведения ищцата е била подложена и на медикаментозна
терапия. Съгласно заключенията на експертите в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила тежка множествена травма, довела до трайно увреждане на
здравословното й състояние. Степента на нанесените й увреждания потвърждава и
фактът, че с ЕР от 13.10.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания-Р./приложено в
надлежно заверен препис/ ищцата е освидетелствана
със 100% инвалидност с ЧП. Гореприетите фактически
данни за вида и характера на получените от ищцата при процесното
ПТП телесни увреждания и понесените във връзка с тях хирургични интервенции,
терапии и други медицински манипулации, в рамките на предявените с исковата
молба за обезщетяване неимуществени вреди, са установени от представените
писмени доказателства и заключенията на вещите лица, приети от съда и неоспорени от страните. Според експерта д-р Б. в резултат
на пораженията от преживяната тежка множествена травма, а впоследствие от
извършените манипулации, хирургични намеси и възстановително-рехабилитационни мероприятия от момента на хоспитализацията
й и понастоящем ищцата е търпяла и търпи физически болки и страдания. В.л. д-р
А. установява, че независимо от изминалия дълъг период от катастрофата – повече
от две години, състоянието на ищцата не е стабилизирано и тя все още не може да
се обслужва самостоятелно. Според този експерт лечението на ищцата продължава и
няма ясна прогноза за пълното й възстановяване. Същият изяснява в устното си
заключение, че съществувалото към момента на ПТП страдание на ищцата –
заболяване на периферната нервна система в лумбалната
област/радикулит/, удостоверено в представения
болничен лист от 25.04.2006 г., на фона на получените от нея тежки увреждания
само по себе си не може да предизвика усложнения и да влоши състоянието й след
катастрофата. В устното си заключение експертът установява също, че счупването на таза откъм дясната тазобедрена
става е увредило същата и неколкократните опити за репозирането й са се наложили поради луксациите
й в резултат на многократните премествания на ищцата в различни отделения,
които са довели до увреждания и разрушаване на бедрената глава на ставата и
поради това и до подмяната й с изкуствена – незаявена
за обезщета вреда.
Получените от ищцата видими увреждания и
претърпените от нея болки и страдания потвърждават и разпитаните по делото
свидетели. Според свидетелките Л.Д. и
Д.П.-дъщеря на ищцата, чиито показания като кореспондиращи с писмените
доказателства, установеното от вещите лица и другите гласни доказателства съдът
кредитира, след катастрофата ищцата била неузнаваема на външен вид и в много
тежко състояние. В продължение на една година лежала неподвижно и не можела да
се самообслужва. И при най-малкото движение изпитвала изключително силни болки
от травмите и от оперативните интервенции. В резултат на упойките и
обезболяващите изпаднала в състояние организмът й да не понася храна
включително и вода. От показанията на свид.Ел.М.,
както и от представените епикризи и фактури за платен
престой в НЦСУ-Г. Б., се изяснява, че за времето от претърпяното ПТП до
11.08.2007 г. ищцата е била непрекъснато в различни лечебни заведения, където е
претърпяла горепосочените оперативни интервенции, медицински манипулации, медикаментозни
терапии и рехабилитации. Тази свидетелка заявява
личните си впечатления, че след връщането на ищцата през август
При така установеното от фактическа страна съдът
приема, че претърпените от ищцата и заявени за обезщетяване неимуществени вреди
ще бъдат адекватно репарирани с исковата сума 50000 лв,
която е в съответствие с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед на претендираните, доказани и реално понесени от ищцата в
резултат на процесното ПТП морални вреди. Размерът на обезщетението съдът определя,
като съобразява гореприетите релевантни за предмета
на иска факти и обстоятелства – вида и характера на получените от ищцата
увреждания, степента на засягане на здравословното й състояние, претърпените
многобройни хирургически интервенции, медицински манипулации, медикаментозни
терапии, рехабилитации, претърпяните
болки от уврежданията и различните видове лечения и манипулации и тяхната
продължителност, психическото й състояние след катастрофата, продължителността
на обездвижването й и лечението, което не е приключило, степента на
възстановяването й, негативната перспектива за пълно възстановяване и доказаните
негативни преживявания на ищцата от битов и житейски аспект след катастрофата.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД като основателно
следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху горното
обезщетение, считано от датата на увреждането – 28.04.2006 г.
Предявеният иск за имуществени вреди в размер на
7003.80 лв, изразяващи се в направени от ищцата
разходи за част от използваните медикаменти и консумативи при лечението й и за
престоя й в НЦСУ-гр.Г. Б. е основателен и доказан до размер на сумата 6342.99
лв. Приложените по делото 32 бр. фактури/фактура № ********** от 03.03.2007 г.
е дублирана-л.56 и л.58/ удостоверяват направени разходи за медикаменти и
медицински консумативи за времето от настъпването на ПТП до 11.08.2007 г.,
когато ищцата след непрекъснатото болнично лечение за първи път се е прибрала в
дома си. Фактурите на листи 45, 46, 48, 50, 54, 55, 56, 60, 61, 64 и 65 не
носят името на ищцата, но тъй като се отнасят за горепосочения непрекъснат
период на лечението й в различни лечебни заведения и касаят
медикаменти, консумативи и материали, относими
към нейното състояние и приложеното й лечение,
съдът приема, че сумите по тези фактури са направени от нея разходи за
лечението й. Останалите представени фактури са на името на ищцата, с удостоверени
с фискални бонове плащания по тях, и също касаят непрекъснатия период на
лечението й до 11.08.2007 г. Поради това и предвид установените по делото
фактически данни за лечението на ищцата, както и тези за какво са направени
разходите по тези фактури следва да се приеме, че те са извършени именно във
връзка с получените от нея в резултат на процесното
ПТП увреждания. При това положение претенцията за удостоверените с
представените 31 бр. фактури разходи за лечение се явява доказана в своето
основание. Като съобразява посочените в процесните
фактури суми за плащане, съдът изчислява удостоверените с тях разходи общо на
сумата 6342.99 лв, в който размер претенцията за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи по лечението на ищцата, следва да се
уважи като основателна и доказана. С оглед изхода на спора по този иск следва
да се уважи и акцесорното спрямо неговата
основателност искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на настъпването на ПТП.
Недоказани по делото са претенциите на ищцата за
сумите 200 лв и 3000 лв,
представляващи претърпяни от нея имуществени вреди,
изразяващи се съответно в разликата между получаваното от нея трудово
възнаграждение на заеманата длъжност „помощник управител на склад в „П.
БРП”АД-Р. към момента на процесното ПТП и изплатеното
й обезщетение за временна неработоспособност за периода 29.04.-13.10.2006 г. и
в разликата между това възнаграждение и получаваната от нея пенсия за
инвалидност за времето от 13.10.2006 г. до датата на предявяване на исковете за
горепосочените обезщетения. По делото е представено ЕР от 13.10.2006 г. на
ТЕЛК-Обща-Р., от което е видно, че от датата на издаването му ищцата е с
призната инвалидност 100% с чужда помощ. Други надлежни доказателства за
установяване обстоятелствата, на които са основани горните претенции за
имуществени вреди и техния размер по делото не са ангажирани. Поради това
същите се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, както и предявените акцесорни искания за присъждане на законната лихва върху претендираните главници от завеждането на делото до
окончателното им изплащане.
На основание чл.64 ГПК/отм./ на ищцата следва да
се присъдят 2253.72 лв разноски по компенсация.
В тежест на ответника следва да се възложи
държавната такса върху уважената част от исковете, възлизаща на 2253.72 лв, тъй като такава не е внесена от ищцата на основание
чл.63, ал.1, б.”д” ГПК/отм./.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** ***, понастоящем в
затвора-Ловеч, да заплати на М.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата 50000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 28.04.2006 год. по пътя
Р.-Б. ПТП с лек автомобил марка „Опел Вектра” с ДК №
Р 28 01 РХ, и сумата 6342.99 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение за периода от 28.04.2006 год. до 28.01.2008
год., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 28.04.2006 год. до
окончателното им изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата
му част, както и исковете за сумите 200 лв,
представляваща разлика между трудовото й възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 28.04.2006 год. до
13.10.2006 год., за 3000 лв - имуществени вреди,
представляващи разликата между трудовото й възнаграждение и получената от нея
пенсия за времето от 13.10.2006 год. до 28.01.2008 год., ведно със законна
лихва върху главниците от завеждането на
делото до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА А.С.С. да заплати на М.Д.П. сумата 2738.26 лева, направени по делото
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА А.С.С. да заплати по сметка на Р.нския окръжен съд 2253.72 лв
държавна такса върху уважената част от исковете.
Делото е разгледано с участието на ЗПК”Л. И.”АД-С.
като трето лице помагач на ответника А.С.С..
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Окръжен
съдия: