Р Е Ш Е Н И Е
№ 260126 15.02.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД V НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На двадесет и девети януари през
2021 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4786 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството пред съда е по
чл.59 и сл. от ЗАНН и е започнало с подадената жалба от Н.Т.П. с ЕГН **********
*** срещу наказателно постановление № НП-2406/01.09.2020 г. на заместник-кмета
на Община Бургас, упълномощен със
заповед № 416/26.02.2008 г. на кмета на Община Бургас, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.94 ал.3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
размер от 50 (петдесет) лева на основание чл.178е от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде
отменено НП като незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената в
закона форма, при съществено нарушение на административно производствените
правила, неизяснена фактическа обстановка и при противоречие с материалните
норми. Сочат се нови писмени и гласни доказателства. Алтернативно се моли съдът
да счете нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН и да отмени
обжалваното НП. Претендират се разноски, въпреки, че не се представя списък на
разноските по чл.80 ГПК и в договора за правна защита и съдействие не е вписана
сума.
Административнонаказващият орган -
Община Бургас редовно призован изпраща като
представител ЮК. Последният моли съда да не уважи жалбата и да потвърди
наказателното постановление. Представя нови писмени доказателства. Не
претендират разноски.
От преписката е видно, че с известие за
доставяне на наказателното постановление на 26.10.2020г (лист 6 от делото) жалбоподателят
е получил копие от наказателното постановление № НП-2406/01.09.2020г на Община
Бургас. В преклузивния седмодневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, на 27.10.2020г е
депозирана жалба чрез административнонаказващия орган Община Бургас до съда
(лист 3 от делото). Жалбата изхожда от легитимирано лице посочено в НП като нарушител,
подадена е срещу годен за обжалване акт и пред материално и териториално
компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и съдът счита, че
жалбата е процесуално допустима. Производството пред РС-Бургас е редовно
образувано.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, БРС намира за установено от фактическа страна следното:
Наказателно постановление № НП-2406/01.09.2020
г. е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 0099118 от 26.08.2020 г. (лист № 8 от делото). Видно от текста на акта,
на 26.08.2020г, в 14,20 часа, в гр.Б. при извършена проверка отразена в
протокол съставен от Ж. А., на длъжност инспектор в Община Бургас, свидетелят Е.П.
на длъжност главен специалист в УКОРС в Община Бургас, установила, че МПС –лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ цвят бял, с рег. № …, собственост на Н.Т.П.
бил паркиран от последния (лист 10 от делото) на ул.“Ш.“ пред № …, върху
тротоар, който е извън определените за паркиране от администрацията на Община
Бургас места. За констатираното нарушение свидетелят А. съставил констативен
протокол (лист 9 от делото) и направил 11 броя снимки (лист 12-14 от делото).
Протоколът и снимките били представени на свидетелката Е.П. на длъжност главен
специалист в Община Бургас и последната в същия ден, на територията на
наказателния паркинг в гр.Б. на ул.“О.“, в присъствието на свидетеля Ж.Х. и жалбоподателя
Н.Т.П. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу
последния, в което като нарушена записала нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Свидетелката П. попитала жалбоподателя дали той е паркирал лекия автомобил на
посоченото по–горе място на ул.“Ш.“ № … и предоставила на същия да попълни
декларация под страх от наказателна отговорност по реда на чл.313 НК (лист 10
от делото). Връчила акта за запознаване. Жалбоподателят го подписал с
възражението, че отразеното в акта е невярно и че е паркирал на място обособено
за паркиране и оградено с колчета за обозначаване как да се паркират на това
място автомобилите. Жалбоподателят получил екземпляр от акта. Предоставена му
била възможност да се запознае с констативния протокол и 11-те броя снимки.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
постъпили писмени възражения по акта (лист 11 от делото). В тях П. твърди, че е
бил спрял на място където не е пречел на пешеходците и на други автомобили.
Възразява, че освен автомобили ползвани от ОДМВР-Бургас на това място спирали
обичайно и други автомобили вероятно на лица работещи в Окръжен следствен отдел
– Бургас. Възразява относно описанието на мястото на нарушението като твърди,
че е било срещу дом на ул.“Ш.“ № ...
Като взел предвид акта и писмените
доказателства към него, както и фотоалбума приложени в административнонаказателната
преписка, направените писмени възражения, административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № НП-2406 на 01.09.2020 г. (лист 7 от
делото). В него е описал същата фактическа обстановка и е направил същата правна
квалификация като в акта. На основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателя П. наложил
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели А., П., Д. и К. и от писмените
доказателства се потвърждава описаната в акта и в наказателното
постановление фактическа
обстановка. Съдът кредитира
свидетелските показания като ги намира за безпристрастни и логически
последователни.
Приложена е и Заповед № 416/26.02.2008 г. на
кмета на Община Бургас, оправомощаващ заместник-кмета на община Бургас К. И. С.
да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП (лист № 16 от делото) и
Заповед № 1453 от 15.06.2015 г., с която се възлага на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред
и сигурност“ (УКОРС) да налагат принудителни административни мерки, каквато в
настоящия казус е репатрирането на лекия автомобил и поставянето му в зоната на
общинския наказателен паркинг (лист 15 от делото).
С оглед изложената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По същество съдът счита, че
от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин
извършеното нарушение на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба допуска
се паркирането и престой на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или от администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако от към страната на сградата остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване. Жалбоподателят П. не отрича да е паркирал автомобила си на мястото
описано в акта и в НП, но отрича това място да не е било определено за паркиране
от администрацията на Община Бургас. По делото се представи скица на
поставените пътни знаци от Община Бургас в участъка между ул.“Л. К.“ и ул.“Ш.“
(лист 32 от делото), от която е видно, че на кръстовището на посочените по-горе улици са
поставени два знака – единият В2, който забранява навлизането на автомобили в
улица „Ш.“ в двете посоки като изключението е за автомобил на МВР, а другият
знак Д19 (към него и Т17), на който е указано, че паркингът е само за
автомобили на МВР. Представени са протоколи,
както и писмо от Община Бургас. От посочените писмени доказателства явства, че
на посоченото място пред дом № …, находящ се на ул.“Ш.“ в гр.Б. (тротоара зад западната
фасада на сградата на ОДМВР –Бургас) е наличен паркинг, който е за автомобили
на МВР. Жалбоподателят е бил наясно, че там се паркират само автомобили на лица
работещи в ОДМВР-Бургас (включително и такива от ОСлО) и не е имал право да паркира
на това място. Свидетелката К. също не твърди жалбоподателят постоянно да е паркирал
на това място откъдето е видяла вдигането на колата му с репатриращото
техническо средство – паяк. Жалбоподателят е бил афектиран от това, че е
следвало да заплати репатрирането на автомобила си на наказателния паркинг.
С оглед изложеното съдът счита, че нормата на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП е
приложима.
Налице са елементите от състава
на нарушението и отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Извършеното
нарушение се доказва по несъмнен начин от събраните по реда на НПК писмени
доказателства–протокол за оглед и приложения към него фотоалбум, от
свидетелските показания, както и приети от съда нови писмени доказателства. По категоричен
начин се доказа, че жалбоподателят е паркирал, управлявания от него лек автомобил
върху тротоар, което място е извън определените от общинската администрация
места за паркиране.
Доказа се по несъмнен начин от
обективна страна административното нарушение.
От субективна страна
административното деяние е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо
от НК.
Правилно и законосъобразно е избрана и
административнонакателната разпоредба на чл.178е от ЗДвП. Съгласно
административнонаказателната разпоредба чл.178е от ЗДвП наказва се с глоба от
50 до 200 лева лице паркирало ППС върху тротоари в населените места извън
разрешените от администрацията места за паркиране. Наложената глоба по мнение
на съда се явява справедлива и е в минималния предвиден от закона размер и
счита, че това наказание би постигнало целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-2406/01.09.2020 г. на заместник-кмета
на Община Бургас, упълномощен със
заповед №416/26.02.2008 г. на кмета на Община Бургас, с което за извършено от Н.Т.П.
с ЕГН ********** *** нарушение на чл.94 ал.3 предложение второ от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба размер от 50 (петдесет) лева на основание
чл.178е от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.