Решение по дело №556/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.П.В. ЕГН ********** срещу Решение № 78/17.01.2023 г. по АНД №20223110204499/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5448332, с който на С.П.В., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира, че е нарушен чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., защото за АТСС е съставен протокол, но в него не са попълнени задължителните полета за техническата изправност на АТСС, това опорочава доказателствената сила на протокола. Намира, че съдът е изложил противоречиви мотиви, защото от една страна е прието, че мястото на нарушението е детайлно установено в ЕФ, а именно гр. Варна на северен пътен възел „Аспарухов мост“ до спирка „Корабостроител“, а от друга страна при преценка предпоставките по чл.28 от ЗАНН е прието, че е превишена скоростта извън населено място. Неправилно е прието, че единствено с декларация по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП може да се обори констатацията относно управлението на МПС. Съответно неподаване на такава в срок преклудира тази възможност. Намира, че съгласно чл.188, ал.1, пр.2 от ЗДвП е предвидено как следва да процедира АНО при неподаване на декларация. В този случай изпълнителното деяние е чрез бездействие, а не по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Би могло собственика да не знае точните данни на лицето управлявало МПС, а за неверни данни в декларацията се носи отговорност по чл.313 от НК. Неправилен е извода, че АНО няма задължение да установи кой е действителния водач на МПС. Не са налице доказателства, че нарушението е извършено виновно, като не е съобразено, че наказаното лице не е било в РБългария на 21.11.2021 г. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, претендира за присъждане на сторените разноски за две инстанции. В писмено становище от 20.04.2023 г. жалбата се поддържа.

Ответникът – ОД – МВР - Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт в писмени бележки от 18.04.2023 г. оспорва жалбата, изложени са съображения за неоснователност на доводите в жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че Електронен фиш серия К № 5448332 е съставен от ОД на МВР-Варна, против С.П.В., за това че на 21.11.2021 г. в 01,29 часа, в гр. Варна, на северен пътен възел „Аспарухов мост“ до спирка „Корабостроител“ е извършено нарушение за скорост с автомобил ”Пежо” с *** установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC /CORDON – M2/, като при разрешена скорост 50 км/ч. е установена скорост 64 км/ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че електронния фиш /ЕФ/ е със съдържание съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Посочен е контролния орган ОД – МВР – Варна, който е издал ЕФ съобразно чл. 39, ал.4 от ЗАНН. Нарушението е заснето с АТСС CORDON - M-2 от ДР В-46, което е одобрен тип, съобразно чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч. /видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Очертан е толеранс от +/- 3 км и скоростта е определена на 64 км. Съобразно това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 14 км в населено място. От снимка към ЕФ се установява точното място на нарушението. Не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, защото обществената опасност на деянието е голяма. Относно оспорване авторството на нарушението е прието от съда, че при липса на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно е ангажирана отговорността на собственика на автомобила. Отделно от това не е посочено и при съдебното обжалване кое е лицето което е управлявало МПС.

Решението е правилно и законосъобразно.

Съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като същите са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В съответствие с чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е попълнен Протокол рег. № 819р-32429/21.11.2021 г. с всички изискуеми реквизити, в който е посочено, че АТСС е преминало метрологична проверка – Протокол № 07-С-ИСИС/17.02.2021 г. и е годно за експлоатация до 16.02.2022 г. От Протокол № 07-С-ИСИС/17.02.2021 г. се установява, че е извършена метрологична проверка на видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 № от ДР В-46. От писмо рег. № АУ-000023 № 33913/09.07.2018 г. издадено от директор на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ се установява, че процесната АТСС е вписана в регистъра на одобрените и използвани типове средства за измерване под № В-46. Следва, че използваната система е в съответствие с чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., защото е от одобрен тип и е изправна.

Нарушението е извършено в гр. Варна, както правилно е установил и районния съд. При преценяване нарушението маловажен случай ли е съдът е посочил, че нарушението е извършено извън населеното място и е направен извод, че нарушението с висока степен на опасност е правилен. Непрецизното посочване, че нарушението е извън населено място не е довело до неправилен извод на съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН, поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че е основание за отмяна на решението.

Електронния фиш е съставен на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, защото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП - Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Жалбоподателят не е представил писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, поради което на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП негова е отговорността за извършеното нарушение. В случая е без значение, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, защото нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, че при липса на писмена декларация от собственика на автомобила административнонаказателната отговорност е за собственика.

Събраните доказателства не оборват установения факт, че жалбоподателя не е подал писмена декларация, поради което не е налице основание за отмяна на оспореното решение.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е представляван от юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за правната помощ, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР – Варна сумата от 80 лева.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/17.01.2023 г. постановено по АНД № 20223110204499/2022 година на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА С.П.В. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ