№ 112
гр. Шумен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500188 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1032/30.12.2024 г., постановено по гр. д. №666/2024 г. Районен съд –
Шумен отхвърлил предявения от ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, ул. „....“ № 11, ет. 1, ап. 2, срещу Държавата, представлявана
от министъра на земеделието и храните, отрицателен установителен иск за собственост, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
недвижим имот с идентификатор 65187.502.15 по КККР на с. ...., общ. Шумен, обл. Шумен,
с площ 3857 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – за стопански двор, категория на земята – четвърта, при съседи имоти с
идентификатори - 65187.502.13, 65187.502.11, 65187.502.19, 65187.76. Присъдени са
разноски в полза на ответника.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който счита
решението за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че по делото фактическата
обстановка е принципно правилно установена, като районният съд е пропуснал да посочи
единствено някои факти, имащи значение за формиране на правните му изводи. Изразява
несъгласие с извода на съда, че не са доказали, че праводателят им е осъществявал владение
върху процесния имот до продажбата му на публична продан на ищеца, както и извода, че
по делото нямало данни и ищецът да е осъществявал владение спрямо държавата, по
подробно изложени съображения. Моли същото да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявения иск бъде изцяло уважен и присъдени разноските за
двете инстанции.
1
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено и
пресъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Не
е спорно между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че
процесният имот, представляващ към настоящия момент недвижим имот с идентификатор
65187.502.15 по КККР на с. ...., общ. Шумен, обл. Шумен, с площ 3857 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за стопански двор,
категория на земята – четвърта, при съседи имоти с идентификатори - 65187.502.13,
65187.502.11, 65187.502.19, 65187.76.2, е бил част от ТКЗС с. ...., създадено през 1948 г. Към
този момент той не е бил обособен като самостоятелен имот, а е бил част от стопанския
двор на ТКЗС с. .... и е бил държавна собственост. ТКЗС с. .... продължило дейността си до
1958 г., когато е включено в състава на Обединено трудово-кооперативно земеделско
стопанство с. ..... Същото през 1973 г. е включено в състава на АПК – Шумен. След
ликвидацията на АПК – Шумен през 1988 г. до 1989 г. комплексна бригада с. .... е част от
КЗС „Дружба“. Само няколко седмици по-късно е обособено ТКЗС в с. .... като
самостоятелен юридически субект, който в началото на 1990 г. е вписан в регистъра на
трудово-кооперативните земеделски стопанства под името ТКЗС „....“. В този период е
изградена и сградата – Плодохранилище/стратификалня. През 1991 г. ТКЗС „....“ е
преобразувано в ЗК „....“ с. ..... След ликвидацията на ЗК „....“, по силата на закона с
новоприетия с ДВ, бр. 28 от 1992 г. § 12 от ПЗР към ЗСПЗЗ, на 16.02.1994 г. е създадена ППК
„....“, с. ...., която поема собствеността върху сградата Плодохранилище/стратификалня. През
2000 г. наименованието на кооперацията е променено на ЗКПУ „....“.
С постановление на съдия-изпълнител от 03.06.2004 г. по изп. д. № 48/2003 г. на СИС
при ШРС взискателят ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“, гр. Шумен е придобил принадлежалата на
длъжника ЗКПУ „....“ с. .... сграда – стратификалня на два етажа, застроена площ 1008 кв.м.,
РЗП 2016 кв.м., застроен обем 7050 куб.м. и включвала трайно вграден ел. телфер с
товароподемност 2 т., монтиран на втори етаж в стратификалнята. Няма спор, че към
настоящия момент посочената сграда е нанесена в КККР на с. .... с идентификатор
65187.502.15.1 и е разположена в процесния имот с идентификатор 65187.502.15.
С Акт за държавна собственост ....2005 г., на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 от
ЗДС; чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, недвижим имот, представляващ имот №15 от II Стопански
двор с. ...., с площ 2,795 дка е бил признат за частна държавна собственост. От отбелязването
в АДС става ясно, че за имота няма съставени предходни АДС. Впоследствие е съставен и
Акт за държавна собственост ....2006 г., в който имотът е отразен като имот № 15015 по
2
КВС, с площ 3,858 дка. На 17.03.2017 г. е съставен Акт за държавна собственост № 3001 на
основание чл. 71, ал. 1 от ЗДС, в който имотът е отразен като имот с идентификатор
65187.502.15 по КККР на гр. Шумен с площ 3857 кв.м., начин на трайно ползване – за
стопански двор.
По делото е приложена преписка, образувана по заявление от 23.02.2017 г. на ЕТ
„Агросъвет – .....“ до Министъра на земеделието и храните, чрез директора на ОД
„Земеделие" гр. Шумен, с която ЕТ е направил искане да му бъде разрешено да закупи по
реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ прилежащите площи към придобитата от него сграда към
стопански двор, представляващ по КККР на с. .... поземлен имот с идентификатор
65187.502.15. Към заявлението са били приложени документ за собственост на сградата;
скица на имота и схема на сградата; удостоверение за липса на реституционни претенции за
имот от ДПФ; удостоверение за данъчна оценка на ПИ; декларация от заявителя съгласно §
17, ал. 3 от ЗСПЗЗ, че преди сключването на договора ще заплати дължимите суми за
ползването на земята до придобиването й в собственост; документ, удостоверяващ, че
сградата е имущество на организациите по § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ; експертна пазарна оценка
на поземления имот и решение на ЕТ да закупи прилежащата към собствената на търговеца
сграда - стратификалня на два етажа. Преписката е била върната за доокомплектоване.
От приетото в първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза,
дадено компетентно и неоспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в о. с.
з. се установява, че през м. юни 1994 г. е изготвен парцеларен план на долния стопански
двор на с. ...., в който е изградена и стратификалнята. В него парцелът, в който се намира
тази сграда, е нанесен като парцел №15 по плана на долен стопански двор, с площ 1996 кв.м.
(Приложение 1). Съобщението, че планът за земеразделяне на с. .... е одобрен, е обнародвано
в неофициален раздел на ДВ, бр. 30/17.03.1998 г. и в него процесният имот не е нанесен като
самостоятелен имот, а е част от имот с № 161 по картата на възстановената собственост
(КВС) на землището на с. .... с площ 52,615 дка, начин на трайно ползване – стопански двор
(Приложение 2). В действителност процесният имот, в който се намира стратификалнята, е
част от целия стопански двор. Към 22.02.2006 г. процесният имот е нанесен в КВС като имот
с № 150015 по КВС на с. .... с площ 3858 кв.м. с начин на трайно ползване – стопански двор,
в имота е нанесена и намиращата се в него сграда - стратификалня с площ 998 кв.м. на два
етажа (Приложение 3). Границите на така нанесения имот № 150015 по КВС на с. .... не
съвпадат с границите на имот № 15 по парцеларния план на долен стопански двор с. ..... От
изготвената от вещото лице комбинирана скица (Приложение 6) се установява, че разликите
са значителни. Границите в южната и западната част, частично съвпадат, като имотът по
парцеларен план обхваща само прилежащите около имота площи, докато имотът по КВС е
със значително по-голяма площ. В кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ....,
одобрени през 2015 г. имотът е нанесен като имот идентификатор 65187.502.15, с площ 3857
кв.м., начин на трайно ползване – за стопански двор. Разликата от 1 кв.м. между имот №
150015 по КВС на с. .... и имот с идентификатор 65187.502.15 се дължи на промяна на
официалната координатна система, в която се поддържа кадастралната карта. В имота
3
отново е нанесена сграда-стратификалня с площ 998 кв.м. на два етажа. От западната страна
имотът към настоящия момент е отделен от пътя с ограда, която представлявала бетонни
платна и преди години разделяла стопанския двор от пътя. Там, където на места бетонните
платна са разрушени, е опъната телена градинска мрежа. В тази част оградата минава почти
на границата на имота по кадастрална карта, но продължава на юг и покрай съседните
имот. В южната част имотът не е ограден като в близост до границата е гърба на една от
сградите, намиращи се в имот 65187.502.13. В северната част телената ограда преминава
покрай северната стена на сградата (стратификалнята), успоредно на границата, но на 6
метра от нея. От събраните по делото гласни доказателства и СТЕ се установява, че на тази
ограда има разположена порта, за която има ключ само ищецът. Самата северна граница на
имота по кадастрална карта преминава през асфалтовата площадка, която е била изградена
преди години на входа на стопанския двор. В източната част оградата преминава няколко
метра по източната граница на имота по кадастрална карта, но после се отклонява на изток
през съседните имоти. В основната си част от източната страна имотът не е ограден и
достъпен през съседните имоти.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Ж.Г., И.И., Д. Д.,
водени от ищеца и свид. Ж.К. и С.А., водени от ответника.
Свид. Ж.Г. заявява, че е израснал в с. .... и познава бившия стопански двор. Сочи, че
сградата, закупена от ищеца някъде 2004 г., преди това била на ЗК „....“. Сградата била в
правоъгълна форма и оградена в правоъгълник от всички страни с оградна мрежа с бетонни
стълбчета. Ограденото пространство било около 100 м дължина и 50 м широчина.
Свидетелят бил убеден, че имотът е ограден от ЗПК „....“ след като й бил разпределен и
нямало промени в огражденията. Имотът бил в състоянието, в което бил оставен от
кооперацията. Имало пространство около 10-15 м от всички страни между самата сграда и
оградната мрежа, като от едната страна това пространство било асфалт от край време, а от
другата страна - тревни площи, които виждал, че се косят и поддържат. Известно му било, че
сградата с парцела е на ЕТ Агросвет.
Свид. И.И., излага, че познава стопанския двор на с. .... от малък. Притежавал и
лични имоти в стопанския двор. Тогава е бил дете, но си спомня, че стопанският двор е бил
едно цяло и имало само външна ограда на стопанството. След приключване на ликвидацията
на това, което преди се е казвало ТКЗС, вече придобилите имоти от стопанския двор си ги
ограждали. Около стратификалнята, закупена някъде 2004 г. от Т.Ж., ЕТ Агросъвет, имало
ограден парцел, който откъм главния път, свързващ селото с Шумен, бил ограден с бетонна
ограда прозрачна, а от другите три места – с телена ограда и бил около 2 дка. На юг
граничел с имот на Д., но не му знаел второто му име, а в останалата част - вероятно с
пътища на стопанския двор. Знаел, че парцелът е на Агросвет. Границите му съвпадали с
тези по КК, тъй като 2003 г., когато бил въведен във владение на негов обект от стопанския
двор, сравнявали картите и тогава установили, че оградата съвпадала. Виждал, че Агросъвет
го стопанисват, защото там бил спирачният кран за водата и когато имало някакъв проблем
звънял предимно на Ж., а в последствие и на сина й Я.Ж., като в северната част на парела
4
имало врата с катинар, от която може да се влезе.
Свид. Д. Д. (служител на ищеца) излага, че общата шахта с водомерите за всички
имоти в бившия стопански двор на с. .... се намира в процесния имот. Всеки път, когато от
ВиК трябва да отчитат водомерите, те се обаждат на Т.Ж., която осигурява достъп до имота
и така до шахтата. През 2017 г. ищцата решила да отдели собствения си водомер и
изпратила свой служител във „ВиК – Шумен“ ЕООД. От там служителката била уведомена,
че им е необходим документ за собственост. Когато тя обяснила, че сградата е закупена чрез
публичен търг от съдия-изпълнител и че става дума за имот, намиращ се в бившия
стопански двор на с. ...., я посъветвали да потърси такъв в Областната дирекция
„Земеделие“. Когато свид. Д. Д. посетила ОДЗ, оттам получила заявление, което тя предала
на Т.Ж., без да прочете за какво става дума.
Свид. Ж.К. (гл. инсп. В ОД „Земеделие“ гр. Шумен) заявява, че през 2017 г.
постъпило от ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ искане за закупуване на прилежащата площ към сграда
в стопанския двор, притежавана от ЕТ. Преди да подаде заявлението Т.Ж. провела разговори
със свидетелката по повод желание й да закупи земята. Ж. попълнила и подписала
заявлението и окомплектовала преписката, която подала в ОДЗ. От ОДЗ преписката била
изпратена в Министерството на земеделието и храните, които я върнали с указания да се
доокомплектова. За указанията на министерството била уведомена Т.Ж.. Тъй като
указанията не били изпълнени, до продажба на имота така и не се стигнало.
Свид. С.А. /началник ОСЗ Шумен/ излага, че многократно е ходила в бившия
стопанския двор на с. ...., като член на различни типове комисии, както и че й е известно, че
ЕТ има сграда в стопанския двор. След предявяване на скицата на сградата, свидетелката е
посочила, оградите съществуват от времето на ТКЗС и няма нещо, което да е изградено от
тези, които са придобивали сградите от ликвидационните съвети. За процесния имот и за
другите отзад са били издавали удостоверения за липса на реституционни претенции, тъй
като е имало преписки за придобиване от държавата на прилежаща площ. Съществуващите
огради нито са били изграждани от тях, нито са били правили някакви подобрения, като и
при последното си ходене на комисия за процесния имот (не конкретизира кога) нещата били
такива, каквито били и преди.
Анализът на така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:
Първоинстанционното производство е образувано по заявен от ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ срещу
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с пр. осн. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, с който иска съдът да признае, че ответникът не е собственик на недвижим
имот с идентификатор 65187.502.15.
Според дадените с т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК
разяснения в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост
ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, като при недоказване на
фактическите твърдения, които пораждат този интерес, производството по иска се
5
прекратява. Съгласно практиката на ВКС /решение №9 от 10.02.2017 г. по гр. д №6320/2015
г., ІІ г.о.; решение № 55 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 2767/2021 г., ІІ г. о. и др./ тази постановка
важи само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът твърди,
че е собственик на спорния имот, както е в настоящия случай, по силата на диспозитивното
начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на
търсената защита, вкл. като се ограничи със сила на пресъдено нещо на правото на
ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че
спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото
на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на
ответника по отношение на същия имот. Производството по делото ще подлежи на
прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния
му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр
на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние
или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
Ето защо ищецът следва да докаже фактическите си твърдения, с които обосновава
правния си интерес, а ответникът – сочите факти, от които произтича правото му. В случая
ищецът ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ обосновава правния си интерес от иска с възможността да
придобие имота на оригинерно основание – давностно владение, ако отрече правата на
държавата. Твърди, че на 26.06.2004 г. в качеството си на ЕТ е станал собственик чрез
продажба на публична продан от ДСИ на сграда-стратификалня на два етажа,
представляваща имот с идентификатор 65187.502.15.1, намираща се в имот с идентификатор
65187.502.15. От придобиване на собствеността на сградата и до настоящия момент
стопанисвал, управлявал, облагородявал и поддържал имота, в който се намира сградата,
като свой, а преди това, от 1996 г. неговият праводател. През 2023 г., когато започнал да
подготвя документи, за да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, установил, че през 2017 г. има издаден акт за държавна собственост за имота, в
който стратификалнята е разположена. Ответната страна – Държавата, твърди, че е
придобила собствеността по силата на закона, тъй като земята представлявала стопански
двор и не подлежала на възстановяване. Твърдят, че са станали собственици на основание
чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗСПЗЗ.
В случая се установява, че ответникът е собственик на соченото основание.
Неоснователно е възражението на въззивника за неприложимост на разпоредбата на
чл. 45, ал. 10 от ЗСПЗЗ, въз основа на която е извършено актуване на процесния имот.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, земеделските земи от държавния и общински фонд се
установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения
по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения също имат конститутивен
характер и касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди
образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански
6
организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер обаче
такава процедура не се провежда. Съгласно чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на
урбанизираните територии /населени места/, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС
или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени
и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва
само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което
следва от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Когато в следствие на изграждането на стопанския двор
земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице
извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява
възстановяването на собствеността и собственика има право на обезщетение по този текст
на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал. 5
/предишна ал. 4 / от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за тези земи се издават
актове за държавна собственост /актуват се от областния управител/ като актът за държавна
собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата
върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12
ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти
на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и
съоръжения на тези организации са негодни за земеделски ползване, произтича по силата на
закона, тоест "ex lege". В горния смисъл и константната съдебна практика - Решение № 104
от 4.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г., III г. о., Решение № 155 от 13.09.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о., Решение № 84 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
610/2019 г., I г. о., Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г. І г. о. и др..
Осъществяването на посочените в закона предпоставки е достатъчно, за да се приеме, че
държавата е станала собственик. Безспорно се установява по делото, че процесният имот с
площ от 3857 кв.м. представлява част от бившия стопански двор на с. .... с обща площ 52,615
дка, върху който са били разположени обекти по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и
сградата, разположена в процесния имот. Ето защо следва да се приеме, че Държавата е
придобила правото на собственост по отношение на процесния поземлен имот по силата на
закона, тъй като са били налице предпоставките на чл. 10б, ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗСПЗЗ
и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Същият е останал държавна собственост и към момента на
прекратяване на съществуването на ЗК „....“ като субект по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът поддържа, че е придобил собствеността върху процесния имот по давност на
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗС. Твърди, че го владее от момента на
придобиване на собствеността на сградата – стратификалня на 03.06.2004 г. до настоящия
момент, като продължение на владението осъществявано в периода 01.06.1996 г. до
03.06.2004 г. от неговия праводател ЗК „....“. В практиката на ВКС /решение №
50033/31.07.2023 г. по гр. д. № 2211/2022 г. и цитираните в същото решение 48/11.09.2018г.
по гр. д. № 1669/2019 г. на ВКС, IІ г. о., решение № 33/19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017г.
на ВКС, І г. о./, се приема, че присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС е
допустимо, ако е налице правоприемство между двамата владелци /предишният и
7
настоящият владелец/, което правоприемство може да бъде общо /универсално/ или частно.
В първата хипотеза /при универсално правоприемство/ владението на универсалния
праводател се прибавя към владението на универсалния правоприемник. Ако то е основано
на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на
откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Частното
правоприемство настъпва, когато владелецът получава владението от предходния владелец
на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота /продажба,
дарение на имота или други деривативни способи за придобиване на собствеността/. В този
случай, за да може към владението на частния приобретател да се присъедини владението на
праводателя му, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно
основание, но и извършване на действия по предаване на владението.
Следователно, присъединяване на владение при частно правоприемство се
осъществява при прехвърляне на владения имот от досегашния владелец върху новия с
актове, сключени между тях и насочени към частно правоприемство – продажба, замяна,
дарение, завет, придобиване от публична продан, апорт и др. Наред със сключването на тези
актове, трябва да се извърши още и предаване на владението от досегашния владелец на
новия владелец. Едностранното завземане на имота от страна на приобретателя, без или
против волята на прехвърлителя, изключва възможността той да присъедини предходно
владение към тъй установеното свое владение. Доброволното предаване на владението от
досегашния владелец на новия може да бъде заместено само с волеви акт на надлежен
държавен орган /напр. ако съдебен изпълнител въз основа на публична продан въведе
купувача във владение на имота, то последният ще може да присъедини към тъй
установеното си владение и владението на длъжника по изпълнението, ако се окаже, че
последният не е бил собственик/. В случая едноличният търговец е придобил правото на
собственост чрез продажба на публична продан от ДСИ само върху сградния фонд – сграда-
стратификалня на два етажа, представляваща имот с идентификатор 65187.502.15.1,
построен върху процесния имот, без правото на собственост върху земята, която не е била
притежание на праводателя му - ЗК „....“, а на Държавата. Следователно ищецът е частен
правоприемник на праводателя си ЗК „....“ само по отношение на сграда с идентификатор
65187.502.15.1. След като не е установено правоприемство по отношение процесния имот,
то разпоредбата на чл. 82 от ЗС е неприложима. Дори да се приеме, че праводателят на
ищците е владял земята и владението да е било предадено на ищеца, то това също не може
да обоснове извод за настъпило действително частно правоприемство по отношение на
земята. Отчитайки изискването на чл. 82 от ЗС и посочената практика на ВКС, се налага
изводът, че ищецът не може да присъедини по смисъла на чл. 82 от ЗС към своето владение
и това на праводателя си по акта за придобиване от публична продан, доколкото не е техен
частен правоприемник и по отношение на процесния поземлен имот.
Дори и да не се вземе предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 82 от ЗС,
настоящият състав споделя извода районния съд, че до момента на придобиване на
стратификалнята на 03.06.2004 г. от ищеца, неговият праводател не е упражнявал давностно
8
владение върху процесния имот. Няма категорични данни, че оградата е поставена от ЗКПУ
„....“. Свидетелските показания в тази връзка са противоречиви – ищцовите свидетели Г. и И.
сочат, че са поставени от ЗПК „....“, докато свид. Аврамова сочи, че оградите съществуват от
времето на ТКЗС. Свид. И. заявява още, че оградата съответства на границата на парцела по
КК, докато от СТЕ се установява, че оградната мрежа не следва границите на процесния
имот. Ето защо няма как да се приеме, че оградата е поставена от ЗПКУ „....“ или от ищеца,
за да ограничи достъпа до парцела. Споделя се и довода на районния съд, че дори да се
приеме, че е поставена от ЗКПУ „....“ или от ищеца, тя има по-скоро за цел да ограничи
достъпа до сградата и прилежащата около нея площ, която ищецът като собственик на
сградата ползва с оглед експлоатацията й.
Както вече се посочи, ищецът въвежда твърдения за упражнявана от него фактическа
власт, датираща от 03.06.2004 г. до предяваване на иска. След като по делото се установява,
че процесният имот е бил държавна собственост, то същият попада под действието на
разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС /в
редакцията ДВ, бр.31 от 1990 г.), не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи
държавна и общинска собственост е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС, ДВ бр. 33/1996 г. в
сила от 01.06.1996 г., според която само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС
с ДВ бр. 33/1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. На тази дата обаче
течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до
31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.
18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). В практиката на ВКС след постановяване на
решението на Конституционния съд, се приема, че предвид задължителния за съдилищата
характер на решенията на Конституционния съд следва, че за периода 31.05.2006 г. –
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна
или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум.
Същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на
08.03.2022 г.. Предвид изложеното и като съобрази периода, през който ищецът твърди, че е
владял имота като свой от 03.06.2004 г. – 14.03.2024 г. (предявяване на иска), то е очевидно,
че от 03.06.2004 г. до 01.06.2006 г., от 31.12.2018 г. до 19.01.2019 г. и от 08.03.2022 г. до
14.03.2024 г. не е изтекъл в полза на ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ срока по чл. 79 от ЗС, годен да
го направи собственик на процесния имот.
Налице и още едно основание, което изключва правата на ищеца. Липсват
доказателства, че ищецът е установил с едностранни действия завладяване на имота и е
9
осъществявал владение спрямо държавата в посочения период. Съгласно разпоредбата на чл.
64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е надлежно учредено право на строеж,
може да се ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е
необходимо за използването и по предназначение, но без да стане собственик на терена,
който ползва. Правото на ползване и действията по ползването на терена са в рамките на
правомощията на самия собственик да ползва вещта си. Правото на ползване на държавен/
общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно
право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките
на целия парцел, поради което в тези хипотези границите на урегулирания поземлен имот
определят териториалните предели на ограниченото вещно право, в съответствие с
разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл. 105, ал. 1 НДИ (отм.) респ. чл. 130, ал. 4 ЗТСУ
(отм.). В тежест на ищцовата страна е да установи твърдяното от нея оригинерно
придобивно основание, изключващо правата на Държавата. От една страна следва да се
отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност
трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не
е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се
упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване
на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да
стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и
действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т. е. дали последните имат
постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху
една вещ не може да се определи като владение. От друга страна следва да се отбележи, че
фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като
търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не
представляват държане по смисъла на чл. 68 от ЗС /в който смисъл е и Р № 483/11.12.2012 г.
по гр. д. № 493/2012 г. І Г. О. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК/. Както е посочено и в
Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о. - ако е налице правно
основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на
установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита
оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение,
упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението
спрямо собственика на имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването
му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за
другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи
имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по
давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде
упражнявана явно. В решение № 291/9.08.2010 г., по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС,
10
Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о., Решение № 291/09.08.2010 г. по
гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ІІ г. о. и
др. е прието, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си, а с решение № 270/20.05.2010 г., постановено
по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност, и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В
такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи,
че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. С решение №
145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. По аналогична хипотеза с настоящата се е произнесъл и ВКС
с Определение № 60270 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2021 г., I г. о., като е приел,
че презумпцията по чл. 69 ЗС, следва да се счита за оборена и в хипотеза, при която
суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от
терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е
изрично предвидено в чл. 64 ЗС.
Ищцовата страна е ползвала поземления имот с оглед на притежаваното от нея
суперфициарно право на собственост върху сградата в поземления имот, и за да може да
започне да владее валидно имота, следва да докаже началния момент на узнаване от
ответника на промяната на намерението на ищеца при упражняване на фактическата власт,
в такова за придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при
които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при
които не се изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на
което е придобила фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не
владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е
необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин
да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва
да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС
11
следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС. За да превърне владението в
самостоятелно, т. е. само за себе си е необходимо да "отнеме", да "отблъсне" владението на
другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът има правно
основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1
ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението
да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по
ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да
породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване
на фактическата власт. Владението следва да бъде установено при условията на главно,
пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ищецът, позоваващ се на придобивната давност,
е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното
фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а
именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1
от ЗС. В случая, ищцовата страна не само че не е успяла да създаде абсолютна достоверност
в истинността на сочените от нея правопораждащи фактически твърдения, но и
ангажираните от нея доказателствени средства са оставили с изключително разколебана
сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го
задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици за ненастъпили. Не е надлежно установено както владение, така и демонстрирана
по отношение на действителния собственик промяна в намерението, което да отрича правата
на собственика по отношение на процесния имот. Ползването на процесния имот, за да
обслужва собствената на ищеца сграда с оглед нейната експлоатация и поддържане на
тревни площи, не представляват отричане правата на собственика. Показанията на ищцовите
свидетели Г. и И. са негодни да установят дали и кога Ж. е демонстрирала владение по
отношение правата на Държавата и по какъв начин. Същите са твърде общи, повърхностни и
от които е невъзможно да изясни обективната истина. Както се посочи вече, невъзможно е
да се установи от кого е поставена оградата от ЗПКУ „....“ или от ищеца. Освен това, налице
са и категорични писмени доказателства, че през 2017 г. Т.Ж., като представител на ЕТ, е
подала заявление до МЗХ чрез ОДЗ гр. Шумен да закупи процесния имот, с което действие
тя е признала към онзи момент, че имотът е собственост на държавата. Настоящият състав
не споделя тезата на ищеца, че в случая става дума за формални действия, свързани с
отделянето на водомер, по изложените от районния съд съображения, към които на
основание чл. 272 от ГПК препраща и възприема като свои. Обстоятелството, че
изявлението за закупуване на имота е направено в периода на наложения мораториум не
рефлектира върху извода на съда, че се касае за действие, с което са били признати правата
на държавата към този момент. Няма данни и след 2017 г. ищецът да е променил
12
отношението си спрямо имота, но дори и това да е така, то до предявяване на иска не е
изтекъл 10-годишния придобивен давностен срок. Ето защо, съдът намира, че така
установеното държане на поземления имот не е годно да породи последиците на
придобивната давност и към настоящият момент Държавата все още е собственик на
процесният недвижим имот по силата на закона.
Предвид изложените аргументи, ШОС намира, че решението на първоинстанционния
съд по същество се явява правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от НЗПП на въззиваемата страна се определи възнаграждение за
представителство от юрисконсулт в размер на 200 лв. за въззивната инстанция, като взе
предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и проведеното едно
о.с.з. във въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1032/30.12.2024 г., постановено по гр. д.
№666/2024 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ЕТ „Агросъвет – Т.Ж.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „....“ № 11, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13