Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 26.02.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 2 февруари 2021
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2317 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.557 , ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ
във връзка с чл. 558, ал. 5 КЗ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Б.И.Т.,
действаща чрез своята майка и законен представител Б.Д.Х. и А.К.А., действащ
чрез своята майка и законен представител И.Д.А. твърдят в исковата си молба, че
от Препис-извлечение от акт за смърт от 20.12.2018г., издаден от Община Стара
Загора въз основа на акт за смърт № 1998 от 13.11.2018г., съставен в гр. Стара
Загора, било видно, че Димитър Христов Иванов починал на 13.11.2018г.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 6776 от 20.12.2018г., издадено от Община
Стара Загора, било видно, че Б.Д.Х. и И.Д.А. били дъщери на починалия Димитър
Христов Иванов. От Удостоверение за раждане № ********** от 26.09.2016г.,
издадено от Община Стара Загора въз основа на акт за раждане № 1975 от
26.09.2016г., съставен в гр. Стара Загора, се установявало, че малолетната ищца
Б.И.Т. била дъщеря на Б.Д.Х..
От
Удостоверение за раждане № ********** от 19.01.2015г., издадено от Община Стара
Загора въз основа на акт зараждане №0108 от 19.01.2015г., съставен в гр. Стара
Загора, се установявало, че малолетният ищец А.К.А. бил син на И.Д.А.. Така, от
представените документи било видно, че двамата малолетни ищци били внуци на
починалия Димитър Христов Иванов и били активно легитимирани да предявят иск за
получаване на застрахователно обезщетение.
На
13.11.2018г., около 07:50 часа, в светлата част на денонощието, по път 1-5, в
района на км.235+800, в западната лента, в посока север (към гр. Стара Загора),
на хоризонтален, прав пътен участък, при сухо асфалтово покритие и без
неравности по пътното платно, със скорост около 60 км/ч се движил л. а.
„Мерцедес 230 Е“, с peг. № СТ 5298 СР,
управляван от водача Димитър Христов Иванов.
В
автомобила пътувал и Руси Иванов Запрянов, с ЕГН: **********. На описания
участък от пътя л.а. „Мерцедес“ бил ударен в задната дясна част от попътно
движещия се в същата пътна лента в посока север л. а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, управляван от водача М.Г.Г.,
с ЕГН: **********. Л.а. „БМВ“ се движил със скорост около 113.8 км/ч. В
резултат на удара л.а. „Мерцедес“ се отклонил вдясно по посоката си на движение
и се ударил в крайпътно дърво, източно от пътното платно, като останал обърнат
извън платното.
Вследствие
на инцидента водачът на л.а. „Мерцедес“ и дядо на ищците загинал на място, а
пътникът получил комоцио и травми на корема, таза и лявата раменна става.
Според
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и
Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпяло от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай били справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
Ищците
и починалият им дядо били изключително близки. Между същите съществували чувства
на обич и привързаност, дядото се грижил за своите внуци като за свои деца и
помагал при отглеждането им. Починалият ежедневно обгрижвал своите внуци,
играел си с тях и ги дарявал с любовта си. Децата Б.Т. и А.А. обичали дядо си и
изключително много му се радвали, когато го видели и когато си играели с него.
Починалият обожавал внуците си и непрекъснато се търсели един друг. Прекарвал
всяка минута от свободното си време в грижа за внуците. Поради което децата
били изключително привързани към своя дядо. Една от първите думички, които
казало всяко от децата, била именно „дядо“, поради честите контакти на внуците
с техният дядо. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство.
Съществувала
особена и изключителна връзка на привързаност в семейството, всички се грижили
един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно
разбираемо било, че внезапният инцидент, при който починал Димитър Иванов, дал
своето отражение и децата чувствали липсата на своя дядо, а за в бъдеще щяло да
се отрази липсата и върху живота на неговите внуци Б.Т. и А.А.. Децата щели да
бъдат лишени от грижите, чистата любов и привързаност на един дядо към неговите
внуци, щели да бъдат лишени от финансовата подкрепа и ценни съвети и житейски
уроци, които би им предал техният дядо.
Предвид
изложеното и тъй като ищците не получили каквито и да било обезщетения във
връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за
малолетните ищци, действащи чрез своите родители и законни представители, бил
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
От
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС л. а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, управлявано от виновния
водач М.Г., нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Такава била сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД по застрахователна полица № BG/11/118000929746,
валидна от 11.04.2018г. до 10.04.2019г., но същата била прекратена на
26.10.2018г. Последната сключена за автомобила застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите била със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по застрахователна полица № BG/23/118003230392,
валидна от 16:40 часа на 13.11.2018г. (а ПТП настъпило около 07:50 часа на
13.11.2018г.) до 12.11.2019г., прекратена на 28.02.2019г.
За
станалото ПТП били образувани пр.пр. № 2623/2018г. по описа на ОП - Стара
Загора и ДП № 1228-зм-216/2018г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. За
извършеното деяние виновният водач М.Г.Г. бил предаден на съд, като било
образувано НОХД № 98/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда № 15 от
21.05.2020г., постановена по НОХД № 98/2020г. по описа на ОС - Стара Загора,
влязла в законна сила на 06.06.2020г., подсъдимият М.Г. бил признат за виновен
в това, че на 13.11.2018г., в гр. Стара Загора, на път 1-5, км.235+800, при
управление на МПС - л.а. „БМВ 530 ХД“, с peг. № СТ 2626 ВС, в нарушение на правилата
за движение: чл.20, ал. 1 от ЗДвП - водачите били длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.21, ал.1 от ЗДвП
- при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство
категория „В“ било забранено да превишава 50 км/ч в населено място, като
управлявал автомобила със скорост от 113.8 км/ч, в резултат на което причинил
по непредпазливост смъртта на Димитър Христов Иванов, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. С чл.58а, ал.1 от НК на
подсъдимия било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години
и осем месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така
определеното наказание било отложено за срок от пет години, считано от влизане
в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК подсъдимият М.Г. бил лишен и от
право да управлява МПС, за срок от пет години и осем месеца, считано от влизане
в сила на присъдата.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно
това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното
деяние било извършено виновно от делинквента.
От
Протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, от раздела Статичен
оглед на местопроизшествието, т.2. Разположение на ПТС, пострадалите, следите и
намерените веществени доказателства на местопроизшествието, б. „В“ Описание на
труповете, намерени на местопроизшествието, се установявала, че при извършения оглед
на процесното ПТП тялото на починалия водач на л.а. „Мерцедес“ - Димитър
Христов Иванов, било намерено висящо на поставен предпазен колан.
От
изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на
труп №226/2018г. се установявало, че в резултат на процесното ПТП дядото на
ищците получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна и лицева травма
-
многофрагментно счупване на черепния покрив и основа; контузия на мозъка с
разкъсване на твърдата и меката мозъчна обвивка; счупвания на лицеви и носни
кости; счупване на горната и долната челюст; разкъсно-контузни рани по лицето;
охлузвания по лицето. Гръдна
травма -
счупване на ребра в двете гръдни половини; счупване на гръдната кост; контузия
на белия дроб; хемоторакс (наличие на свободно изляла се кръв в гръдната
кухина) 800 мл; контузия на сърцето; охлузвания и кръвонасядания по предната
повърхност на гръдния кош. Коремна травма - разкъсване
на капсулата на черния дроб; свободно изляла се кръв в коремната кухина 300 мл;
охлузване и кръвонасядане по предната коремна стена. Охлузвания и
кръвонасядания по двете ръце. Вещото лице сочило, че смъртта на Димитър Христов
Иванов била в резултат на тежка черепно-мозъчна и лицева травма, несъвместима с
живота, като неминуема роля в генезата на смъртта оказали и тежката гръдна и
коремна травми. Според СМЕ установените и описани травматични увреждания добре
отговаряли да били от удари с или върху твърди предмети и можели да се получат
при станало ПТП от удари в изпъкналите части и детайли в купето на
катастрофирал автомобил с тежки деформации. Сочило се, че всички установени
травматични увреждания били прижизнени, както и че смъртта настъпила
сравнително бързо и била неизбежна.
Предвид
изискванията на чл.519, ал. 1, т. 1, вр. с чл.557, ал. 1, т.2, б. „а“, вр. с
чл.558 от КЗ, малолетните ищци Б.Т. и А.А. отправили до Гаранционен фонд
писмени застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди с писмо, изпратено на 09.01.2019г., получено на 10.01.2019г. (видно от
Известие за доставяне № ИД PS 6000 01BPV4 N). Образувани
били Щета № 19-210017 от 10.01.2019г. за неимуществени вреди във връзка с
претенция с вх. №24-01-26 от 10.01.2019г. на Б.Т. чрез нейната майка и законен
представител Б.Х., както и Щета № 19-210019 от 10.01.2019г. за неимуществени
вреди във връзка с претенция с вх. №24-01-28 от 10.01.2019г. на А.А. чрез
неговата майка и законен представител И.А.. След проведена между страните
кореспонденция, при която ответникът изисквал предоставяне на допълнителни
документи, такива му били изпратени, но въпреки това в предвидения от закона
3-месечен срок не постъпил отговор от страна на Гаранционен фонд, с който да
бъдели уважени претенциите на ищците или пък да им бъдело отказано изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди.
Предвид
липсата на отговор от Гаранционен фонд в законоустановения срок и предвид
факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищците не получили
каквото и да било обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при което загинал дядо
им Димитър Христов Иванов, за ищците бил налице правен интерес от завеждане на
настоящите искове за репариране на причинените им неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което
към датата и часа на произшествието не било със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
изискванията на закона било проведено първо необходимото рекламационно
производство пред Гаранционен фонд и тъй като не било налице произнасяне по
предявените претенции в предвидения в закона срок, за ищците възниквало правото
да предявят своите претенции пред съда, което обуславяло и пасивната
процесуалноправна легитимация на ответника, който бил отговорен да репарира
понесените от ищците вреди.
Вследствие
на противоправното си поведение, водачът М.Г.Г. причинил на ищците вреда -
изгубили много близък за тях човек - своя дядо. Инцидентът белязал завинаги
живота на ищците, лишавайки ги от обичта, подкрепата и грижите на дядо им
Димитър Иванов.
Безспорно,
претендираните от ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания, били
в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 13.11.2018г.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които били
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Размерът
на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай
се установявали като се вземели предвид характерът на деянието, степента на
увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства.
От
друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по
справедливост“ винаги намирало отражение обществената оценка за значението на
засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и
доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Предвид
изложеното по-горе, счита, че претендираните от ищците Б.И.Т. и А.К.А. -
малолетни, действащи чрез своите родители и законни представители, обезщетения
за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
13.11.2018г., при което починал дядо им - Димитър Христов Иванов, били
справедливи, като се имало предвид преживените от децата болки и страдания от
внезапната загуба на толкова близък за тях човек, с оглед младата им възраст и
дългото време, през което занапред щели да бъдат лишени от любовта и грижите на
своя дядо.
Претендираните
размери на обезщетенията били справедливи и с оглед на трайната съдебна
практика по подобни казуси, поради което предявените искове следвало да бъдат
уважени изцяло.
На
основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следвало да
заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от
датата на предявяване на писмени застрахователни претенции от увредените лица —
10.01.2019г., до окончателното изплащане на сумите.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от
изпълнителните директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан Стоилков да заплати
на Б.И.Т.,
ЕГН: **********, в
качеството й на внучка на загиналия при ПТП на 13.11.2018г. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ИВАНОВ, ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, действаща чрез своята майка
и законен представител Б.Д.Х.,
ЕГН: **********, двете
с постоянен адрес: ***, сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от малолетната ищца неимуществени
вреди — болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при
което починал дядо й - Димитър Христов Иванов, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.01.2019г. — датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, представляван от
изпълнителните директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан Стоилков да заплати
на А.К.А.,
ЕГН: **********, в
качеството му на внук на загиналия при ПТП на 13.11.2018г. ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ИВАНОВ, ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, действащ чрез своята майка и
законен представител И.Д.А.,
ЕГН: **********, двамата
с постоянен адрес: ***, сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от малолетния ищец неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при
което е починал дядо му - Димитър Христов Иванов, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.01.2019г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли
съда да им присъди и сторените от тях съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението
за един адвокат.
Моли
съда присъдените на ищците суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39
от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN:
***, с
титуляр адв. Ж.С.З., каквото право било дадено на пълномощника с представените
адвокатски пълномощни.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„Гаранционен фонд”, в който заявява, че оспорва претенцията от по 20 000 лева
за всеки от ищците по размер, като счита същата за прекомерно завишена, не
отговаряща на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот
и съдебна практика към датата на ПТП - 13.11.2018г. По отношение страданията от
загуба на дядо следвало да се има предвид, че липсвали представени към исковата
молба доказателства удостоверяващи, житейски
обстоятелства и ситуации, които станали причина между починалия и ищците да се
породила особена близост, както и че същите понесли морални болки и страдания
от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен
обосновавали основание за търсеното обезщетение.
Звучали
изключително нелепо твърденията на малолетните ищци - Б. на 2г. и А. на 3г. към
датата на смъртта на дядо им, че
„Децата ще бъдат лишени от
грижите, чистата любов и привързаност на един дядо към неговите внуци, ще бъдат
лишени от финансова подкрепа и ценни съвети и житейски уроци, които би им дал
техния дядо...!“ Тези деца даже нямало да си спомнят за дядо им, предвид
възрастта им. Видно от Исковата молба - „Това е нормалното да са имали чести
контакти, житейско оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.“,
т.е. противното би било изключение от нормалните житейски отношения.
Налице
е промяна в законодателната рамка на страната, конкретно в Кодекса за
застраховането § 96. (1) До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се
определяли в размер до 5 000 лева, в това число братя и сестри, баби, дядовци,
внуци и внучки.
Моли
съда да има предвид, че вече е налице проект на Методиката за обезщетенията на
интернет страницата на ГФ, която предстои да бъде приета след общественото
обсъждане.
Относно
поискания разпит на двама свидетели за установяване на претърпени болки и
страдания счита, че при липсата на дори едно писмено доказателство относно
продължителност и интензивност на претърпени болки и страдания, не може да бъде
проверена по никакъв начин достоверността на гласните доказателства, и
възразява против тяхното събиране. Още повече, че ищците били малолетни и били
на 2 и 3 годинки към датата на смъртта и не говорили.
Оспорва
изцяло претенцията за лихва от датата на предявяване на претенцията към ГФ, тъй
като Фондът въобще не изпадал в забава. УС на ГФ се произнесъл в нормативно
определения тримесечен срок по КЗ при липсата на установяващи основанието на
претенцията доказателства, поради което не дължали лихви за забава до датата на
завеждане на исковата молба в съда.Прави възражение за съпричиняване на
пострадалия. Претендира за направените по делото разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от третото
лице – помагач на ответника М.Г.Г..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във
връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приетото като доказателство по делото
препис на НОХД 98/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора, се установява, че с влязла в законна сила присъда № 15/21.05.2020г.,
М.Г.Г. е признат за виновен в това, че
на 13.11.2018 г. в гр. Стара Загора, на път I-5, км.
235+800, при управление на МПС - лек
автомобил, марка +БМВ“, модел 530ХД с
рег. № СТ2626 ВС, в нарушение на
правилата за движение: чл.20,
ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства които управляват и чл.21 ал.1 от ЗДвП-при избиране скоростта на
движение на водач на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да
превишава 50км/ч в населено място, като управлявал автомобила със скорост от
113,8 км/ч, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Димитър
Христов Иванов с ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“,
вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца, изпълнението на което е отложено
с изпитателен срок от пет години, като е лишен и от право да управлява МПС за
срок от пет години и осем месеца.
По делото е представен и констативен протокол за
ПТП с пострадали лица за настъпилото на дата 13.11.2018г., около 07.50 часа, в гр. Стара Загора, на път I-5 км. 235+800, пътно – транспортно произшествие, в който е отразено,
че по отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 530ХД, с рег. № СТ2626 ВС, няма сключена валидна
застраховка ГО, а като пострадали лица са посочени Димитър Христов Иванов –
починал на място и Руси Иванов Запрянов – с коремна травма, таз, лява раменна
става.
Липсата на валиден застрахователен
договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от М.Г. ***,
към момента на ПТП, лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“ с рег. №
СТ2626ВС, се установява и от представената по делото справка за проверка на
сключена такава застраховка.
Видно от удостоверенията за постоянен и настоящ
адрес с №,№ 1400-52352/08.12.2020г., 1400-52352-1/08.12.2020г. /л.132-135 от
делото/, ищците живеят на адреса на пострадалото лице Димитър Христов Иванов,
като А.А. живее на този адрес от 19.01.2015г., а Б.Т. – от 26.09.2016г. и от
12.04.2019г.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото и конкретно във връзка с
претърпените от ищците болки и страдания, вследствие загубата на дядо им, са
разпитани свидетелите Теодор Димитров Христов (вуйчо на ищците) и Георги
Стойчев Г. (съсед на пострадалото лице). От показанията се установява, че дядото е имал
силна връзка с внуците, като свидетелят Христов заявява, че той е бил като
техен втори баща. Взимал ги от детската градина и след това се грижил за тях,
като угаждал и ги гледал. За А. се грижел повече. Гледал го повече, взимал го
от градина и след това се грижел за него. Те живеели заедно в къщата. Около
година, година и половина живеели в едно домакинство. Пострадалият им помагал
финансово винаги. Той платил кръщенето на А.. За Б. също помагал финансово.
Дядо им им купувал играчки. Свидетелят Г. твърди, че често излизали заедно с
Димитър Иванов и внуците им и има преки впечатления относно привързаността на
внуците към дядо им. Дълго време криели от децата истината за смъртта на дядо
им. После им казали, че отишъл на небето. Те питали постоянно за него къде е.
После като разбрали, че починал и на годишнините, когато всички плачели и те
плачели. Свидетелят Г. твърди, че А. една, две седмици след смъртта на дядо му
го търсел и питал за него, като го успокоили трудно.
Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, тъй като пресъздават техни преки и непосредствени
впечатления и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Видно
от молбите от ищците до Гаранционен фонд, получени на 10.01.2019 г. от Фонда
(видно от известие за доставяне), същите са предявили претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на дядо им,
вследствие гореописаното ПТП. По делото не е представена цялата кореспонденция
между ищеца и Гаранционния фонд, но по делото не е спорно, че Гаранционният
фонд не е определил и не е изплатил обезщетение на ищеца.
От
заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като подробно и обосновано, се установява, че мястото, на което е станало ПТП е път с две платна за
еднопосочно движение и при тази обстановка, скоростта, с която се е движил
лекия автомобил с марка „БМВ“ безспорно представлява нарушение на максимално
разрешената скорост за движение на МПС категория „В“ в населени места. Според
вещото лице, ако лекия автомобил с марка „БМВ“ не се е движил в лявата лента, не
би настъпило ПТП. Процесното ПТП е настъпило, защото са допуснати две грешки:
едната е от водача на „БМВ“, че кара с превишена скорост, а другата е, че
другия водач е карал в лявата лента и е накрачил осевата линия. Трябва да се
изпълнят и двете условия, за да стане ПТП, тъй като всяко едно за себе си не
води до ПТП.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл. 557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ предвижда отговорност на Гаранционния фонд за изплащане
на обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът счита, че следва по аналогия да приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца / в този смисъл е ТР № 5 от
05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС/. Законът изключва
свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите,
чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда,
да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – факта на престъпното
деяние, виновността на дееца, причинно-следствената връзка, за безспорно
установени. Когато размерът на вредата е
елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на
причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В
състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което водачът на
процесния автомобил „БМВ“ е признат за
виновен с влязлата в сила присъда и което обуславя отговорността на ответника,
обаче не се включва размера на причинените болки и страдания за близките му вследствие
на настъпилата смърт, поради което размерът на тези вреди може да бъде
установен в отделно исково производство.
В случая
предпоставките на горепосочените норми са налице. Безспорно установено е, че М.Г.Г.
е управлявал автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“, с рег. № СТ2626ВС, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП.
Със задължителна за настоящия съдебен състав сила е установено виновното и
противоправно поведение на водача М.Г.Г.,
вследствие на което е причинил ПТП, в
резултат на което е настъпила смъртта на дядото на ищците.
Съгласно Тълкувателно
решение 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. 1/2016г. на ОС на НГТК
материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци.
В традиционните
за българското общество семейни отношения бабите, дядовците и внуците,
както и братя и сестри са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Именно в
случая, от свидетелските показания по делото се установяват точно такива
житейски обстоятелства– починалият Димитър Иванов е имал особено близка връзка
с внуците си, като са живели заедно в едно домакинство, предвид което загубата на починалия е била
понесена много болезнено от ищците – те тъгували за дядо си. Оттук следва
неоснователността на заявените в отговора възражения за липса на близка връзка
между тях.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по безспорен начин се доказаха предпоставките
на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд в случая.
При определянето на размера на обезщетението и
прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
следва да се отчетат следните обстоятелства: характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт за
обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица
други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. Съгласно решение № 1/ 26.03.2012г. по т.д. № 299/ 2011г. на
ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в
пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Като отчете
обстоятелствата, при които е причинена смъртта на Димитър Христов (ПТП),
възрастта му (60г.), родствената му връзка с ищците-негови внуци със силна
връзка помежду им, установените по делото страдания от загубата, причинени на
ищците (и двете деца търсят дядо си, продължават да плачат за него), датата на
настъпване на ПТП (2018г.).
С оглед на тези обстоятелства, съдът
счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца Б.Т. неимуществени
вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 9 000 лв., предвид
по-ниската възраст на детето, а за ищеца А.А. – 10 000 лева, предвид
по-високата възраст на детето и силната му привързаност към дядо му. Определяне
на по – нисък размер на обезщетението няма да бъде съобразено с конкретно
установените обстоятелства за връзката между двамата внуци и дядо им и за
тежестта на негативните преживявания от загубата му.Определяне на по – висок
размер на обезщетението би довело до неоснователно обогатяване, предвид ниската
възраст на внуците към момента на смъртта на дядо им.
Неоснователни са възраженията на ответника, че е налице лимит на
обезщетението от 5 000 лева по чл. 493а КЗ във връзка с § 96КЗ. Разпоредбата на
§ 96КЗ противоречи на чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства (МПС). С решение от 24.10.2013
г. по дело С-277/12 на Съда на Европейския съюз е прието, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най- дясната свободна лента. Според ал. 2 на същия член, разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно
средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в
следните случаи: т. 2 - в населените места, на пътно платно с две и повече
пътни ленти за движение в една посока, обозначени е пътна маркировка или пътен
знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не
по-голяма от 80 km/h. Следователно, законът допуска изключение от
правилото, че пътните превозни средства са задължени да се движат в най-дясната
пътна лента, при наличието на следните предпоставки: 1) МПС да се движи в
населено място; 2) движението да се извършва на пътно платно е две и повече
пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен
знак, по които е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не
по-голяма от 80 km/h. В настоящия случай от събраните по делото обстоятелства,
в т.ч. и от САТЕ се установи, че ПТП е настъпило в рамките на населено място -
гр. Стара Загора, „на път с две платна за еднопосочно движение е по две ленти“
(обяснението на вещото лице в о.с.з.), което по недвусмислен начин установява,
че предпоставките за приложение на чл.15, ал. 2, т. 2 от ЗДвП са налице и
водачът Димитър Иванов не е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в Закона за движението по пътищата. Пострадалият правомерно се е
движил в лявата пътна лента, когато е бил застигнат и ударен от автомобила на
делинквента, движещ се със скорост от 113.8 км/ч, при ограничение на скоростта
до 50 км/ч (обстоятелство, установено с влязлата в сила присъда по НОХД №
98/2020г. по описа на ОС Стара Загора).
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, (решение № 76/22.06.2020г. по т.д. 771/2019г. на II ТО, решение № 45/
15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.201 Ог. по
т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 201 Ог. на
II ТО и други), се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено
от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, е което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
277/11.01.2019г. по т.д. № 1982/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО е застъпено
становището, че приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва
да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на обема на вредоносните последици. Необходимо е приносът да е
конкретен и доказан, а не предполагаем. За определяне на реалния принос следва
да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от
пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. Предвид
събраните по делото доказателства е безспорно, че Димитър Христов Иванов със
свои лични действия не е съпричинил вредоностният резултат. Превишението на
скоростта от страна на водача Димитър Христов Иванов, ако изобщо е имало
такова, от 50км/ч. на 60 км/ч. не е в причинна връзка с настъпилото ПТП, не е в
причинна връзка и движението на управляваният от този водач автомобил в лявата
пътна лента. Единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на
виновният водач на „БМВ“, тъй като е управлявал автомобила си с превишена
скорост, два пъти по висока от разрешената, поради което застигайки отзад
автомобила на пострадалият Димитър Иванов не е могъл своевременно да намали
скоростта си или да спре за да предотврати ПТП, поради което е настъпил заден
удар между предната лява част на л.а. „БМВ“ и задна дясна част на л.а. „Мерцедес“.
Предвид гореизложеното, предявеният иск на Б.Т. за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер в размер на 9 000 лв., а иска на А.А. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер на 10 000 лева и същите да бъдат отхвърлени
над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
От горното следва и основателността на претенцията за присъждане на
законна лихва върху обезщетението. Относно началния момент на присъждане на
същата е приложима разпоредбата на чл. 497 КЗ,
към която препраща чл. 558, ал. 1,
изр. 2 КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 и 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Ето защо, съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи лихви. По
делото е установено, че ищецът е сезирал ответника на 10.01.2019г.,
следователно тримесечният срок е изтекъл на 10.04.2019г. и от 11.04.2019г. ответникът
е изпаднал в забава. Следователно лихвата следва да бъде присъдена, считано от 11.04.2019г.
до окончателното изплащане на главницата, като бъде отхвърлено искането на
ищеца лихвата да бъде присъдена от 10.01.2019г., като неоснователно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците разноските за процесуално представителство в
размер на 508,50 лева за Б.Д.Х. и в размер на 565,00 лева за И.Д.А., съразмерно
с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
Гаранционен фонд следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 760 лева – дължима държавна такса по делото, съразмерно с
уважената част от исковете. Ответникът е направил разноски в настоящото
производство в размер на 362 лева. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 181 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4 да заплати на Б.И.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Б.Д.Х., с постоянен адрес:*** размер на 9 000 лева - обезщетение по чл.557 , ал. 1, т.2,
б. „а“ от КЗ за неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на дядо й Димитър Христов Иванов,
настъпила на 13.11.2018г., в резултат на ПТП, причинено от М.Г.Г., при управление на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“, с рег. № СТ2626ВС, за което няма
сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на претендираните размер от 20 000 лева и искането за присъждане на
законна лихва от 10.01.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4 да заплати на А.К.А., ЕГН **********, чрез своята майка
и законен представител И.Д.А., с постоянен адрес:***, сумата в размер на 10 000 лева - обезщетение по чл.557 , ал. 1, т.2,
б. „а“ от КЗ за неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на дядо му Димитър Христов
Иванов, настъпила на 13.11.2018г., в резултат на ПТП, причинено от М.Г.Г., при управление на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530ХД“, с рег. № СТ2626ВС, за което няма
сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение над присъдения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от
20 000 лева и искането за присъждане на
законна лихва от 10.01.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, да
заплати на Б.Д.Х., с ЕГН **********,***
сумата в размер на 508,50 лева лева – разноски за процесуално представителство в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, да
заплати на И.Д.А., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********,
сумата в размер на 565,00 лева – разноски за процесуално представителство в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на Съдебната власт, сумата в
размер на 760 лева – дължима държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Б.И.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Б.Д.Х., с постоянен адрес:*** и А.К.А., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител И.Д.А.,
с постоянен адрес:***, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, сумата в размер на 181 лева – направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Присъдените суми в полза на
ищците могат да бъдат заплатени по следната посочена в исковата молба служебна
банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., съгласно адвокатското пълномощно.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач
на страната на ответника - М.Г.Г., с ЕГН
**********, с адрес: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: