О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…260467…../14.04.2021г., гр.Пазарджик
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Красимир Ненчев
членове: Албена
Палова
Мариана
Димитрова
като
разгледа въззивно ч.гр.д.№182/2021г. по описа на съда, докладвано от съдията Димитрова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във
вр. с чл.420, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кредитна
агенция България“ООД, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр.Пловдив, бул.“Мария Луиза“6Б, ет.4, офис 11, представлявано от А.Ф.-управител
против определение №2453 постановено на 30.12.2020г. по ч.гр.дело № 3185/2020г.
по описа на ПРС ,с което състав на съда е спрял изпълнението на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по посоченото ч.гр.дело.Излагат се оплаквания,
че неправилно съдът приел, че искането за спиране е подкрепено с убедителни
писмени доказателства. Жалбоподателят твърди ,че изводът на съда ,че длъжникът
е погасил задължението преди кредитора да предяви заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е неправилен. Посочва,че безспорно
представените от длъжника писмени доказателства, удостоверяват извършени от
него плащания,но те не погасяват главницата по кредита,която е предмет на
заповедта за изпълнение ,а лихви и разноски по кредита. В този смисъл изводът
на съда, че вземането по кредита е погасено чрез плащане е необоснован. На
следващо място жалбоподателят твърди,че определеното е незаконосъобразно, тъй като
не съдържа мотиви. Изречението на съда, че са налице писмени доказателства, обосноваващи
искането за спиране на изпълнението, е декларативно и не изразява обоснования и
мотивирания правен извод на съда за основателност на искането. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран
отговор на частната жалба от С.С.Б. ***, със съдебен адрес ***,офис 10-адв. П.
,в който се излагат подробни съображения за несъстоятелност на твърдяните в
частната жалба пороци на обжалваното определение. Твърди се,че внесените от
длъжника 8 350 лева покриват главницата и предвидената възнаградителна
лихва по кредита, поради което изводите на първоинстанционния съд за
основателност на искането за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за
изпълнение са правилни и законосъобразни. Искането е обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд, след като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Производството
пред районен съд Пазарджик е образувано по заявление на частния жалбоподател
„Кредитна агенция България“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК срещу С.С.Б..
С разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение №1536/17.11.2020г. заявлението
е уважено за претендираната сума, като е разпоредено С.Б. да заплати на
„Кредитна агенция България“ООД сумата в размер на 6 000,00
лева-представляваща главница по договор за кредит от 26.01.2017г., обезпечен с
договорна ипотека ,обективирана в нот. акт № 26,т.1, нот.дело №18/26.01.20017г.
на нотариус рег. №422, ведно със законната лихва ,считано т о 13.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата , както и сумите в размер на 120
лева-държавна такса и 400,00 лева- адвокатско възнаграждение.
С молба вх.№
20024/29.12.2020г. длъжникът в заповедното производство С.Б. е поискал спиране
на допуснато незабавно изпълнение. Аргументира искането си с неправилно
изчисление на вземането по договора ,за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение и представя писмени доказателства.
Съдът е приел
искането за основателно и с обжалваното определение е спрял изпълнението на
заповедта за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело №
3185/2020г. по описа на ПРС.
Определението е неправилно.
Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.3 от ГПК и е постановено разпореждане от 17.11.2020г.
за незабавно изпълнение на тази заповед. Съобразно разпоредбата на чл.419,във
вр. с чл.425 от ГПК и чл.420 от ГПК, този длъжник, срещу когото е издадена
заповедта за незабавно изпълнение,може да подаде възражение срещу
заповедта,което не спира нейното принудително изпълнение.Не е представено надлежно обезпечение реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД
и не е налице хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Длъжникът
изрично се позовава на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК за искането си за
спиране. За да се постанови спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат представени
писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че посоченото в
заповедта за изпълнение задължение не се
дължи.В този случай – наличие на писмени доказателства за недължимост на
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, съдът може да го спре
и без да е необходимо обезпечението по ал.1. Следователно при втората хипотеза,
регламентирана в разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК, е предвидена възможност
за спиране, като преценката е изцяло на съда, с оглед представените
доказателства.
Законовата
формулировка „вземането не се дължи“ е лаконична и не съдържа ограничаващи я
критерии, тоест длъжникът може да обоснове с всякакви правоизключващи,
правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за недължимост на
сумата, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писмени доказателства. Касае
се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила на документа,
въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят
спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава на
представените в заповедното производство документи – тези, представени със
заявлението по чл.417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за
спиране от страна на длъжника.
В случая,
искането за спиране изрично е конкретизирано от длъжника и то е на основание
чл. 420,ал.2,т.3 от ГПК- неправилно е изчислен размера на вземането по договор,
сключен с потребител. Относимите към това възражение обстоятелства са следните:
С договора за кредит ,сключен на 26.01.2017г. страните са уговорили следните
условия: размера на заема е 6 000,00 лева; месечна лихва в размер на 4 %
върху главницата; срок на погасяване : 12 месеца ,т.е 26.01.2018г.
Представените
към молбата вносни бележки за релевантния период 2017г. са 6 бр., на обща
стойност 2230,00 лева.Във всички тях като основание за плащане е посочено:
плащане на такси и лихви по кредит ,предоставен
от „Кредитна агенция България“ООД.Последната представена вносна бележка
е от 28.08.2020г. –с посочено идентично
основание за плащане.
От така
ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема,че не би могло да
се направи извод ,че размера на вземането е неправилно изчислен.И това е така,
защото:
Първо:от
ангажираните писмени доказателства ,по никакъв начин не се установява,че
извършените с тях плащания са относими към Договор за кредит
от 26.01.2017г. Във вносните бележки ,както се посочи не е индивидуализирано
договорното правоотношение, в частност –това от 26.01.2017г. ,обезпечено с
договорна ипотека.
Второ: От
договора за заем се установи,че същия е с предмет: главница -6000,00 лева и
срок на договора -12 месеца. Дори и хипотетично да се приеме,че с приложените
към молбата писмени доказателства, са извършвани плащания по процесния договор,
то с тях при редовно погасяване на задължението е погасена само част от
главницата – 2230,00 лева, при условие обаче,че се игнорира правилото на
чл.76,ал.2 от ЗЗД.
Видно от
представените писмени доказателства ,са извършвани плащания извън уговорения
срок за изпълнение на договора – последното такова е от 28.08.2020г.,а
действието на срока на договора е било до 26.01.2018г.,т.е
не би могло на това основание да се приеме,че представените вносни бележки
установяват редовно изпълнение на задължения по договора за кредит,/ при условие,че
са относими към процесния договор/ ,и на следващо място- предвид липсата на
отбелязване ,че е погасена част от главницата, следва да се приеме,че с представените писмени
доказателства са погасявани такси и лихви –както междувпрочем е записано като
основание за плащане във вносните бележки,в съответствие с разпоредбата на чл.
76,ал.2 от ЗЗД.
Така
изложеното ,дава възможност на съда да приеме,че представените писмени
доказателства не установяват неправилно изчисление на размера на претенцията по
договора- главница в размер на 6000,00 лева, по смисъла на чл. 420,ал.2 от ГПК.
Молбата на това правно основание като неоснователна следва да се отхвърли,тъй като не са налице
законовите предпоставки за спиране на принудителното изпълнение, така както са
очертаните в хипотезата на чл. 420 от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2453 постановено на 30.12.2020г. по
ч.гр.дело № 3185/2020г. по описа на ПРС,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.С.Б. ***, със съдебен адрес ***, офис
10-адв. П. за спиране на изпълнението на Заповед №1536/17.11.2020г. за незабавно изпълнение
,издадена по ч.гр.дело № 3185/2020г. по описа на ПРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: членове: