Решение по дело №1156/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1123

 

гр. Б., 27.08.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1156 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя Бонка Стаматова против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Е., който поддържа жалбата и ангажира доказателства - резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от 13.07.2020 г. и резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност с отправяне на предупреждение. Моли за постановяване на решение, с което заповедта да се отмени. Претендира разноски - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ - Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

По делото е постъпило писмено становище с вх.№ 5903/17.07.2020 г. от юк. Д.Ж.- процесуален представител на ответника, ведно с приложено пълномощно, с което се иска отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0347696/27.05.2020 год. се установява, че на 27.05.2020 година, е извършена оперативна проверка на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ***, стопанисван от „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: ***. В хода на проверката е извършена контролна покупка на 1 /един/ брой орхидея, на стойност 14.00 лева, заплатена в брой, като за плащането, извършено от Димитър Желев, на длъжност старши инспектор по приходите, не е издадена  фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо фискално устройство / ФУ/, нито ръчна касова бележка от кочан. Плащането е прието от Бонка Стамова – управител в обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, от който е установено, че извършената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон. Съставения ПИП е подписан без възражения.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 01.06.2020 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ – Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ***, стопанисван от „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г. е връчена на жалбоподателя на 03.06.2020 г., а жалбата е подадена на 10.06.2020 г.  

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 03.06.2020 г., а жалбата е подадена на 10.06.2020 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ***, стопанисван от „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: *** и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви, а именно: 1.Направена е контролна покупка на 1 /един/ брой орхидея, на стойност 14.00 лева, заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим; 2. Констатирано е наличие на касова разлика в размер на 15.00 лева между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ; 3.Средно-дневният оборот е на стойност 97.35 лева; 4. Декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години са както следва: данъчна печалба – за 2019 год. – 1813.70 лева, за 2018 год. – 00.00 лева, за 2017 год. – 00.00 лева. Съпоставяйки местоположението на обекта – оживена главна улица и средно-дневни обороти за този тип дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък.

При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, която е в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на НАП /л. 32/, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и  4 от ЗДДС  и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта – Бонка Стамова, в качеството й на продавач и управител, е бездействала правнорелевантно като не е издала касов бон за извършената покупка на 1 брой орхидея, на стойност 14.00 лева, заплатена в брой. В жалбата се твърди, че е била издадена касова бележка на стойност 4.00 лева, вместо 14.00 лева, но сами по себе си тези твърдения не опровергават факта, че касова бележка за извършената покупка на 1 бр. орхидея, на стойност 14.00 лева, не е била издадена, още повече, че такива възражения не са били отразени в съставения в хода на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0347696/27.05.2020 год.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК -63-0347696/01.06.2020 г.  е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви за неоснователни. В оспорената заповед административният орган, от една страна препраща към съставения Протокол (ПИП) серия АА № 0347696/27.05.2020 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ, стойност на средно-дневния оборот и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за последните три години.

Съдът намира, че представеното с жалбата копие на фискалния бон не може да бъде свързано по категоричен начин с извършената покупка на орхидея. Що се касае до представените в хода на проведеното съдебното заседание резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност с отправяне на предупреждение от 13.07.2020 год. и резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от същата дата - 13.07.2020 г., то първата от тях касае извършено на 27.05.2020 год. друго административно нарушение, а именно нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал .1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., а втората извършено нарушение на дата 22.05.2020 год., като производството е прекратено именно поради несъответствие на констатациите в съставения ПИП от 27.05.2020 год. и последващия АУАН. Т.е., в заключение следва да се посочи, че от жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, като представените от него копие на фискален бон за 4.00 лева, резолюция за прекратяване на административно-наказателно производство от 13.07.2020 г. и резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност с отправяне на предупреждение, съдът намира за ирелевантни.

Съдът констатира и пълно съответствие между установените от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи и отразени в заповедта правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1,, б. “а“ от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението не е издадено и връчено наказателно постановление, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че липсата на АУАН и/или НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната заповед с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, както и декларираните обороти и финансови резултати за предходните три години.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатирани минимални регистрирани обороти и годишни финансови резултати - нулева стойност или минимална печалба, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Без значение в случая се явява факта, че предвид обявеното извънредно положение в страната, търговския обект не е работил продължителен период от време.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват категорично неоснователни и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход да спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП – Б. да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б., осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя Бонка Стаматова против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 63-0347696/01.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в ***, стопанисван от „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „ХОРТЕНЗИЯ 88“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя Бонка Стаматова да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: