Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV състав, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.д.
№ 1812/ 2019г.
Производството е по реда на чл.437, ал. 3 във вр.чл. 435, ал.1 ГПК.
С жалба вх.№ 11856/ 20.08.2019г. от К.П.М. ,чрез адвокат П.П.,
е оспорено постановление за прекратяване на изпълнително дело № 198/ 2015г. по
описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, район на действие- ВОС. Изложени са
възражения за незаконосъобразност и необоснованост на прекратяването по
отношение на длъжника М.К.К., на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК, и искане за отмяна на постановлението.
Жалбата е процесуално допустима и редовна.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК е администрирана с
мотиви на съдебния изпълнител и копие на изпълнителното дело.
Съставът
на Варненски окръжен съд, съобразно
представените доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното производството е образувано на
06.11.2007г. по искане на К.П.М., съобразно представен изпълнителен лист по в.гр.д.№
1845/ 2001г.ВОС за присъдените в полза на взискателя
суми, дължими от СД“ Калива-05-М.К. ***, със съдружници
М.К.К. и П.Н.П.. Първоначално под № 20077150400402 по
описа на ЧСИ Меглена Пашона, преобразуван в №
20158070400198, по описа на ЧСИ Надежда Денчева.
На 22.11.2007г. са връчени покани за доброволно
изпълнение на М.К. и П.П., които са уведомени за наложените запори върху банкови
сметки, възнаграждения и леки автомобили. По искане на съдебния изпълнител в ТР
е вписан запор върху дяловете на М.К.К. от капитала на „ Калива МК“ ЕООД. Предприети са действия за проучване
имущественото състояние на задължените лица.
По искане на взискателя
на 22.03.2014г. е наложен запор
върху пенсията на М.К.К. / запорно
съобщение, с. 138/. Считано от 01.05.2014г. се удържат месечно по 133.21лв.,
съответно от 01.08.2014г.- по 136.81лв., от 01.08.2015г. по 139.41лв. , от
01.10.2015г. по 120.09лв. , от 01.08.2015г. по 38.22лв., от 22.12.2016г.- по
53.09лв. , от 01.08.2017г. по 65.19лв., от 01.09.2017г. по 272.34лв. , от
01.11.2017г. по 244.11лв., от 01.01.2018г. по
222.34лв.
С молба вх.№ 3513/ 16.03.2018г. М.К. е поискала
справка за размера на задължението, с оглед неговото погасяване.
Възражение за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е направено от длъжниците
с молба вх.№ 10270/ 17.07.2019г., чрез
адвокат Ивелин Димитров. Посочено е, че
в периода от 21-22.11.2007г.,когато са наложени запорите на банкови
сметки, дружествени дялове и МПС,последно по време от 22.11.2007г., до
22.03.2014г., когато е последния запор
върху пенсията на М.К., не са извършени действия прекъсващи давността.
От взискателя
е депозирано становище за неоснователност на възраженията, които не
кореспондират с искането на М.К. от 22.08.2014г. за споразумение между страните и погасяване на задължението
с допълнителни суми – по 100лв., освен удържаните от пенсията.
С постановлението на 09.08.2019г. производството по изп.дело № 198/ 20915г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, е
прекратено на основание чл.433, ал. 1,
т.8 от ГПК, поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две
години. В мотивите на издадения акт е посочен единствено длъжника П.Н.П., дата
на връчване на ПДИ -22.11.2007г.,и дата на последното изпълнително действие-
опис МПС, 29.10.2008г.
1/ Жалбата е процесуално
допустима. Депозирана в законния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебен изпълнител- чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК. Същият е
оспорен само в частта, в която производството е прекратено и по отношение на
длъжника М.К., с възражението, че нейната част от задължението не е погасена. В
останалата част е влязъл в законна сила.
2/ Постановлението за
прекратяване на производството изцяло, и по отношение на длъжника М.К. е
законосъобразно по следните съображения:
В хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона, т.н.“перемция“,
поради непоискани от взискателя изпълнителни действия
в продължение на две години. По отношение на длъжника М.К. това условие е
настъпило. От последното действие по запориране
имуществото на длъжниците, през 2007г. до постъпилата
на 21.03.2014г. молба от взискателят, с която насочва изпълнението върху пенсията на длъжника К.,
са изминали повече от две години, през които не е поискан и прилаган
изпълнителен способ прекъсващ давността, от ЧСИ не са предприети същински
изпълнителни действия за удовлетворяване на кредитора.
В посочения период е образувано в.гр.д№ 21/ 2008г. по жалба на длъжниците
срещу действия на ЧСИ М.Пашова с неуточнен предмет.На това основание е
прекратено като недопустимо. Определението е отменено с определение № 156/
21.04.2008г. по ч.гр.д.№ 124/ 2008г.Апелативен съд-Варна, и жалбата е
отхвърлена като неоснователна по възражението за незаконосъобразност на
осъществените действия от съдебния изпълнител, съобразно становището за
материално правната легитимация на длъжниците- съдружници в СД“ Калива-05- М.К. и с-е“ в ликвидация, и
солидарни длъжници , които отговарят неограничено за
задълженията на дружеството. Образуваното съдебно производство не спира
давността- чл.438 ГПК.
С постановлението съдебният изпълнител само
констатира прекратяването и след влизането му в сила служебно вдига наложените възбрани и запори,
на основание чл. 433, ал.3 ГПК. С ТР №
47 / 1965г. по т.д.№ 23/ 65г., ОСГК, са дадения разяснения, че постановлението
не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, щом с настъпването
на фактите по чл. 330, ал.1 ГПК / актуален чл. 433 ,ал.1 ГПК/ , се прекратява
по силата на закона. Това становище е застъпено и в ТР №2 / 26.06.2015г. на ВКС
по т.д.№ 2/ 2013г. ОСГТК, т.10, според което прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, и
когато прекратяването е по право, издаденото от съдебния изпълнител
постановление има декларативен характер.
В контекста на всички обсъдени факти и
обстоятелства волеизявлението на длъжника - страна в материално правоотношение
с кредитора, е ирелевантно за прекратяването на
изпълнителното производство по право, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
С изложените мотиви
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 11856/
20.08.2019г. от К.П.М. ,чрез адвокат П.П., срещу постановлението от 09.08.2019г. за прекратяване
на изпълнително дело № 198/ 2015г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807,
район на действие- ВОС, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1.
`
2.