Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.02.2020г.
гр.
Плевен,24.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в. гр.с.в публичното заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ
СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря П.П.
и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията РЕНИ
СПАРТАНСКА
въззивно гр. дело
№ 532 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производство по чл.258 ГПК.
С решение на Никополски
Районен съд №51 от 10.05.2019г., постановено по гр.д.№738/2018г.по описа на същия съд е признато за установено на осн.чл.108 от ЗС по
отношение на Г.Л.И. ***,ЕГН
**********, че В.С.Н. и А.С.В. *** са собственици върху 38 кв.м.от ПИ №103,
находящ се в с.Б.М, с площ от 2600 кв.м., ведно със сградите които са построени
в имота: жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, при граници и съседи:
улица, ПИ N 104, ПИ N 105, ПИ N 106, ПИ N 102 и ПИ N101.С решението на НРС
предявеният иск е отхвърлен за разликата от 40 кв.м. до 38 кв.м., като
неоснователен и недоказан.Със същото решение на НРС на основание чл.108 от ЗС Г.Л.И. ***, ЕГН ********** е осъдена да отстъпи собствеността
и предаде владението на В.С.Н. и А.С.В. ***.от ПИ N 103, находящ се в с.Б.М. , с площ от 2600
кв.м., ведно със сградите които са построени в имота: жилищна сграда, лятна
кухня и стопански сгради, при граници и съседи: улица, ПИ N 104, ПИ N 105, ПИ N
106, ПИ N 102 и ПИ N101.На осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.Л.И. ***, , ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.С.Н. и А.С.В. *** сумата от 1200 лв.направени по
делото разноски и за адвокатски хонорар.
Срещу така
постановеното решение на НРС е постъпила
въззивна жалба от Г.Л.И.-ответник пред НРС.Изложени са доводи,че
обжалваното решение на НРС е неправилно и необосновано.Твърди се,че съдът
неправилно е приел,че само въззивницата е легитимирана да отговаря по
предявения иск ,че ищецът не е доказал и индивидуализирал нейната собственост.Посочено
е,че по време на придобиването на имота въззивницата е била в граждански брак
,което обстоятелство не е изяснено от съда,че съдът не е задължил ищеца да
представи доказателства относно пасивната легитимация. Изложени са доводи,че по представената от ищеца скица е отбелязано
кои са собственици на имот №104,съгласно нот.акт от 1993г.,че по делото е
представен протокол относно строителна линия и ниво,съставен от инж.Н.Н. на
17.08.2018г.,съгласно който имотната граница не е изместена,че този протокол е
обсъден от ВЛ,но не е възприет от съда.В заключение въззивницата моли съда да
отмени като неправилно и необосновано обжалваното решение на НРС. Претендират
се и направените по делото разноски. В съд.заседание на 29.01.2020г.въззивницата
и нейния пълномощник –адвокат М.Б. не се явиха.Депозирано е писмено становище,в
което се поддържат доводите в представената писмена защита в с.з.на
18.09.2019г.и това във въззивната жалба . Претендират се и направените разноски
за въззивната инстанция.
Въззиваемите
В.С.Н. и А.С.В. не са депозирали писмен
отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 29.01.2020г.същите
чрез своя пълномощник адвокат Б.К. от ПАК поддържат становището си,изложено в
предходното съдебно заседание ,както и доводите в представената писмена
защита.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция.
Окръжният съд като прецени изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен от ищците В.Н. и А.В./въззиваеми/ срещу Г.И.
/въззивник/ иск с правно основание чл.108 ЗС ,като претенцията е ответницата да
бъде осъдена да предаде реална част от ПИ №103 по плана на с.Б.М. ,от около 40
кв.м.,за която се твърди ,че е на границата между ПИ №103 и имота, собственост
на ответницата ПИ 104,която реална част последната владее без правно основание
.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
не е депозирала писмен отговор на ИМ.
От представените по делото
доказателства,безспорно е установено,че
страните са собственици на два съседни имота
ПИ 103 и ПИ 104 по плана на с.Б.М. ,Община Никопол.
Ищците В.Н. и А.В. са собственици
при равни права на ПИ №103 с площ от 2 600 кв.,ведно с изградените в него
сгради.С договор за продажба от 01.03.1993г.,обективиран в нотариален акт №41, том 1, д.№ 77/1993г. по описа на РС Никопол същите са закупили дворно място с площ от 2 600кв.м.,ведно с
построените в него къща,кухня и стопански сгради, съставляващо парцел VІ,пл.№30
в стр.кв.14 по плана на с.Б.М. при
описани съседи,срещу задължението на купувачите за гледане и издръжка на
продавачите до края на живота им.Съгласно представената скица,към настоящия
момент закупеният от ищците недвижим имот по нот.акт №41/1993г. представлява ПИ
103 с площ от 2 600 кв.м.,като имотът по нот.акт №41/1993г. - УПИ VІ-30 ,кв.14 е
идентичен с ПИ 103 по действащия кадастрален план на с.Б.М. ,одобрен със
заповед №553/28.10.1992г.Видно от скицата собственици на съседния ПИ 104 са
наследниците на Л.К.М. и въззивницата Г.Л.
Н. .
От представения договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №133,том 4,рег.33212 N ,дело
№555/2018г.на нотариус Д.Д. , рег.№*** е видно,че въззивницата Г.Л.И. е
закупила 208/1330 ид.ч.от съседния ПИ 104 по плана на с.Б.М. с площ от 1330кв.м. Съгласно скицата,ПИ 104 е
с площ от 1330 кв.м.и е собственост на Г.И. и наследници на Л.К.М. ,съгласно
гореописания нот.акт №53/18.07.2018г.и нот.акт №168/27.12.1969г.От ответницата
е представен протокол за строеж на имотна граница относно строителна линия и
ниво от 17.08.2018г.,изготвен от инж.Н.Н. .
Спорни в настоящото производство
,а и пред НРС са били въпросите владее ли ответницата без правно основание
реална част от ПИ 103,с площ около 40 кв.м.
За изясняване на спорните въпроси
е назначена техническа експертиза.От заключението на ВЛ М.Ч.,прието от НРС,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло,се установява,че към настоящия момент ,с оглед действащия план от 1992г.
процесните имоти съставляват ПИ 103 на ищците с площ от 2 600 кв.м.и ПИ
104 на ответницата с площ 1330 кв.м.При извършения оглед на място ВЛ е
установило ,че границата между ПИ 103 и ПИ 104 ,съставляваща прозирна телена
мрежа в южния си край/до улицата/,отразена на Приложение №3 е изместена в
източна посока в имота на ищците и това изместване не отговаря на влезлия в сила кадастрален
план на с.Б.М. .Съгласно заключението спорната граница следва да започва от
уличната регулация,да върви/да тангира/ по сградата със сигнатура „МЖ“ в имота
на ответницата и в права линия да се включва в общата точка на трите поземлени
имота 103,104 и 105 от кв.14 по плана на с.Б.М. .ВЛ е установило ,че към момента на огледа границата в южния си край е изместена на
изток, което изместване нарушава собствеността на ищците.Според експертизата
дворищната регулационна линия,респ.границата между двата имота следва да бъде
изградена така,както е установил и инж.Н..Видно от заключението навлизането от
страна на ответницата в имота на ищците е с площ 38 кв.м., която площ е
заключена между източната стена на масивна жилищна сграда, съществуваща към
момента на огледа прозирна телена ограда и общата пресечна точка между имотите
ПИ 103, ПИ 104 и ПИ 105, от кв.14 по плана на с.Б.М. .
Както в ИМ,така и в диспозитива на обжалваното
решение на НРС реалната част от имот –ПИ 103,предмет на иска по чл.108 ЗС не е
ясно и точно индивидуализирана. Категорична
и непротиворечива е практиката на ВКС,че предмет на защита с ревандикационен
иск може да бъде и само реална част от
имот ,че такъв иск за собственост само за реална част от имота е допустим ,но тази реална част следва да е ясно и точно
индивидуализирана ,така,че да е ясно къде именно се намира спорната реална част
от имота.В този смисъл е постановеното решение на ВКС №92 от 03.07.2014г. по
гр.д.№1001 от 2014г.на ВКС,ІІ г.о. ,където е прието,че ако спорът е за реална
част от урегулиран поземлен имот тази реална част следва да бъде описана в
исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на
съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира
местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план,че само тогава
е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по
предявения иск.Становището на ВКС в цитираното решение е,че ако местонахождението на спорния имот не е
определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я
остави без движение със съответните указания.В посоченото решение на ВКС има
препращане към т.2,т.3 и т.4 от ТР№8/23.02.2016г.на ОСГК на ВКС по
тълк.д.№8/2014г.,както и към други решения на ВКС в подобен смисъл:решение №92
от 03.07.2014г.по гр.д.№1001 от 2014г.,ГК,ІІг.о.;решение №100 от 03.10.2018г.по
гр.д.№4334/2017г.,ГК,ІІ г.о.
На това основание с определение на ПОС №1475 от 18.10.2019г. на осн.чл.253 ГПК бе отменено определението,постановено в съдебно заседание на 18.09.2019г.по
въззивно гр.д.№532/2019г.по описа на ПОС, с което е приключено съдебното дирене
и е даден ход по същество,делото бе върнато в
открито съдебно заседание и ИМ бе оставена без движение с указания
до ищците В.Н. и А.В. да уточнят местонахождението на спорните 40кв.м.,предмет
на иска по чл.108 ЗС.Първоначално такава молба уточнение е постъпила от Г.И.-ответник
пред НРС/л.35/,която не следва да се обсъжда,тъй като задължението за
уточняване на ИМ е на ищците,а не на ответника.Ищците,сега въззиваеми чрез своя
пълномощник адвокат Б.К. от ПАК са депозирали молба/л.38/,с която е уточнено
местонахождението на спорните 38 кв.м.,реална част от ПИ 103. С
определение на ПОС №1569 от 11.11.2019г.бе допуснато уточнение на ИМ като се
счита,че спорните 38 кв.м.,реална част от ПИ №103 ,предмет на иска по чл.108 ЗС
са заключени между т.1,т.2,т.3 и т.4 ,съгласно извадка от кадастралния план на
с.Б.М. .
От допълнителното заключение на
ВЛ М.Ч.,прието от ПОС в съд.заседание на 29.01.2020г.,което не е оспорено от
страните и като обективно съдът възприема изцяло се установява,че за с.Б.М. няма изготвена и влязла в сила кадастрална
карта и кад.регистри към нея.Посочено е,че за селото е действаща регулация от
1929г.,а кадастралният план на с.Б.М. е
одобрен със заповед №553/28.10.1992г.,като регулацията от 1929г.е съвместена с
кадастралния план от 1992г.,който се прилага в момента.Съгласно заключението
границата между двата процесни имота по дворищната регулация е по точки 1,2 и 3
на Приложение 4,а прозирната ограда построена на терена е по точки 3 и 4.
Посочено е,че разстоянието между сградата в имота на въззивника и прозирната
ограда/точки 1 и 4/по уличната регулация е 2,30 м.,а дължината на прозирната
ограда е 33 м.,като завзетата площ е 38 кв.м.
При така изяснената фактическа
обстановка,Окръжният съд приема,че са налице предпоставките на чл.108 ЗС и искът
на посоченото основание следва да бъде уважен за 38 кв.м.,реална част от ПИ
103,собственост на ищците. Категорично от приетите първоначално и допълнително
заключение на ВЛ Ч. се установи, че с процесните 38 кв.м.е нарушена
собствеността на ищците доколкото, границата между двата съседни имота ПИ 103 и
ПИ 104 е изместена на изток и не отговаря на влезлия в сила кадастрален план от
1992г. Тези 38 кв.м.са заключени между т.1,2,3 и т.4 от скицата в Приложение №4 ,като дворищната
регулация или границата между двата имота следва да минава по т.1,2 и т.3 ,а
всъщност с оглед съществуваща на място прозирна телена ограда в момента е между
т.3 и т.4 .Тази реална част от имота се владее от ответницата и доколкото не е
част от собствения й,респ.съсобствения й
имот ПИ 104,това владение е без правно основание.Изводите на НРС в
частта,в която искът по чл.108 ЗС е уважен за 38 кв.м.реална част от ПИ 103 съвпадат
с тези на въззивната инстанция,поради което в тази част на осн.чл.271 ГПК
решението на НРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Неоснователни
са изложените в жалбата доводи,че НРС неправилно е приел,че въззивницата единствено е легитимирана да
отговаря по предявения иск по чл.108 ЗС,тъй като не е единствен собственик на
ПИ 104 ,а от др.страна към момента на придобиването му -ид.части от ПИ 104
същата е била в граждански брак.Това възражение с оглед разпоредбата на чл.266
ал.1 ГПК е преклудирано,тъй като се прави едва с въззивната жалба,доколкото ответницата не е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,а само е изразила
становище в съдебно заседание пред
НРС,че тези 38 кв.м.са в техния имот,а не в съседния на ищците.На второ място в
тази насока въобще не са ангажирани доказателства и няма данни кога именно
въззивницата е сключила граждански брак.Дори да се приеме,че към 18.07.2018г.,когато
въззивницата е придобила ид.части от ПИ 104,същата е била в брак,по предявен
от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим
на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари.
В този
смисъл са дадените разяснения в ТР №3/29.06.2017г.по т.д.№3/2016г.на ОСГК на
ВКС.Неучастието на останалите съсобственици на ПИ 104 като ответници по
предявения иск по чл.108 ЗС , не обуславя извода за неправилност на обжалваното
решение на НРС,след като по делото е установено ,че именно ответницата владее
процесната реална част от 38 кв.м.
С оглед изложеното,решението на НРС
следва да се отмени единствено в частта относно описанието и индивидуализацията
на реалната част от имота в размер на 38 кв.м.,за която искът по чл.108 ЗС е
уважен,тъй като не е достатъчно ясно и точно индивидуализирано
местонахождението на спорния имот ,а такова уточнение на ИМ бе направено от
ищците едва пред въззивната инстанция.В
отменената част Окръжният съд следва да се произнесе по същество като се индивидуализира
реалната част от имота и на осн.чл.108
ЗС се признае за установено,че ищците са собственици на 38 кв.м.реална част от
ПИ 103 по плана с.Б.М. ,целият с площ от 2 600 кв.,която реална част е
заключена между т.1,2,3 и т.4 по
скицата-приложение №4 на ВЛ Ч., неразделна част от решението.Ответницата на
осн.чл .108 ЗС следва да бъде осъдена да предаде владението на ищците върху
горепосочената реална част от 38 кв.м., заключена между т.1,2,3 и т.4 по скицата като се измести съществуващата в
момента прозирна ограда между т.3 и т.4 ,по права линия по т.1,2 и т.3,съобразно
дворищната регулация и действащия кад.план от 1992г.,където минава реалната
граница между ПИ 103 и ПИ 104. В частта,в която искът е отхвърлен за разликата
над 38 кв.м.до 40 кв.м.решението на НРС не е обжалвано и е влязло в сила.
Доколкото изводите на НРС относно
уважаване на иска за 38 кв.м.реална част съвпадат с тези на въззивната
инстанция,решението на НРС следва да се потвърди и в частта за разноските,в
която ответницата е осъдена да заплати на ищците разноските за първата
инстанция в размер на 1 200лв.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.1 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемите направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв./500лв.за адв.възнаграждение
и 100лв.депозит за ВЛ/.
В съд.заседание на
29.01.2019г.въззиваемите-ищци пред НРС бяха задължени да внесат допълнителен
депозит в размер на 150лв.в едноседмичен срок от датата на заседанието,с оглед
приетото допълнително заключение на ВЛ Ч. и представената от последния
декларация.До настоящия момент този допълнителен депозит не е внесен,поради
което и на осн.чл.77 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата по сметка ПОС.
Водим
от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Никополски Районен съд №51 от 10.05.2019г.,постановено по гр.д.№738/2018г.
по описа на същия съд В ЧАСТТА относно описанието
и индивидуализацията на реалната част от ПИ 103 с площ от 38 кв.м.,за която искът
по чл.108 ЗС е уважен КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.108 ЗС по отношение на Г.Л.И., ЕГН ********** *** В.С.Н.,
ЕГН ********** и А.С.В.,ЕГН **********,***
собственици на реална част с площ 38 кв.м.,част от ПИ 103,целият с площ от 2 600 кв.м.по плана на с.Б.М. ,която
реална част е заключена между точки т.1,2,3 и т.4 по скицата-приложение №4 на ВЛ Ч.,която е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на осн.чл.108 ЗС Г.Л.И., ЕГН ********** *** ПРЕДАДЕ
владението на В.С.Н., ЕГН ********** и А.С.В.,ЕГН
**********,*** реална част с площ 38 кв.м.,част от ПИ 103,по плана на с.Б.М.
, представляваща частта ,заключена между точки 1,2,3 и т.4 ,като се измести съществуващата в
момента прозирна ограда между т.3 и т.4 ,по права линия по т.1,2
и т.3 ,съгласно скицата-приложение №4 на
ВЛ Ч. ,която е
неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271 ГПК решението на Никополски РС В ЧАСТТА,в която искът по
чл.108 ЗС е уважен за 38 кв.м.реална част от ПИ 103 и В ЧАСТТА за присъдените
разноски.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Г.Л.И., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на В.С.Н., ЕГН ********** и А.С.В.,ЕГН **********,*** разноски за въззивната
инстанция в размер на 600лв.
ОСЪЖДА
на осн.чл.77 ГПК В.С.Н., ЕГН ********** и А.С.В.,ЕГН
**********,*** ЗАПЛАТЯТ по сметка ПОС
деловодни разноски в размер на 150лв.,допълнителен депозит за ВЛ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :