О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 02.07.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 2528
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявеният
иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца и
на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза с въпроси,
подробно посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като имат
значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.
Следва да бъде уважено искането на ищеца
за допускане на съдебно-техническа експертиза с въпроси 1 и 2 , посочени в
исковата молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са
необходими специални знания. Оставя без уважение искането за поставяне на
вещото лице на въпроси от 3 до 5 – чия е собствеността на електропровода и
подстанцията и дължи ли ищеца такса за пренос, посочени в исковата молба,тъй
като това са правни въпроси.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 24.09.2019 год., от 14,00 часа, за
която дата да се призоват страните и вещите лица.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД, както
следва:
„Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди още, че през периода от
22.02.2015 г. до 22.03.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на
ответното дружество сумата 1513,51 лв. по фактура № **********/31.03.2015 г.,
представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
намираща се в Община Тополовград.
Сумата 1513,51 лв. по фактура №
**********/31.03.2015 г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа
енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство
било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко
Войвода”, като измерването по този начин конкретно на това място било
незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр.59/28.07.2009 г., отм. ДВ, бр.64/17.08.2010
г.) съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ,
бр.64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013 г.), клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай за помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград”
20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал
от подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20
kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко
Войвода”.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1784/23.10.2008
г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за
електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала
на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било
сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008
г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ №
2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК” с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко Войвода”/ с.
Кап. Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил
писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на
документи за собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било
необосновано, тъй като с писмо изх. № 1784/23.10.2008 г., ищецът изпратил по
отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на
електропровод „Венеция” 20 kV, на помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на
намиращите се в обекта ЗРУ, като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради неизпълнение от ответника
на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция
„Тополовград” 20 kV, заплатената такса за пренос по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ №
2939033, нямало да бъде дължима и съответно – заплатена, а дължима щяла да бъде
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.
Мястото на измерване на ел.енергия за процесния
период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена, като платена без
основание. При това положение за ищеца било налице правен интерес да претендира
тази разлика, която била в размер на 1060 лева, както и обезщетение в размер на
законната лихва върху тази сума в размер на 430 лева за периода от16.04.2015г.
до датата на подаване на исковата молба.
Искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
сумата 1060 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г., представляваща
разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение
и ниво средно напрежение по данъчна фактура № **********/31.03.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца, както и сумата 430 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на
недължимо платената сума в размер на 1060 лв. - 16.04.2015 г., до датата да
предявяване на молбата в съда – 14.05.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и
по размер.
Излага
подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД да начислява такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обекта.
Твърди,
че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действалите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия”
(чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ,
бр. 74 от 2006 г., отм., бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 104а.
(Нов - ДВ, бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия”, а според ал.4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”
По
силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл. № ********** и няколко
места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от
своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно
чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г.
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало месечната фактура,
представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлявала исковата сума.
Не се
оспорва факта, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т.49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи”.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране
(съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1
т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като
спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се
калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената
електрическата енергия в процесната фактура била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на ДКЕВР № Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от
30.12.2013 г.).
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен
бил фактът, че присъединяването на обект с ИТН 2939033 било извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн. ДВ, бр.95 от 12.12.1975 г. отм., бр.64 от 16.07.1999
г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62
от 1976 г., обн. ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г. отм., бр.31 от 14.04.2000 г. и
преди влизане в сила на чл.16, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединявана и мястото на
измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред, или в договора за присъединяване, ако присъединяването
било извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната
и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн. ДВ,
бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г. , аналогично на
действащата в момента Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ, бр.31 от 4.04.2014 г. От
представените към исковата молба писмени доказателства се установявало, че
процесиите обекти били присъединени през 1995 г. Видно било, че принципът,
залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове бил,
че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определят/договарят към момента на присъединяване на обекта.
Действително
след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва
твърдението на ищеца, че към искането си за промяна на мястото измерване на
електрическата енергия ищецът представил доказателства за собственост върху
присъединителните съоръжения - ел. проводи трафопостове. Всички доказателства
за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост
била на Община Тополовград, а не на ищеца. Още повече исканията били подадени
от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 били
представени в цялост едва с писмо изх. № ЦУ-14 от 21.01.2015 г. От описа на
приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения
от баланса били за други активи, но е и за трафопостове (вх. писмо изх. № 9946
от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел. провод 20 kV АС проводник 95 L
-7180 м. и ел. провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите
били приложени и към писмо изх. № 1748 от 23.10.2008 г.). Счита, че ищецьт не
бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за
ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ-М от 21.01.2015
г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което едва тогава стартирала
цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 14.01.2016 г.
(за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка № 249661 от 14.1.2016
г.).
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца били видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Счита,
че процесните суми били дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени
на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „Електроразпределение Юг” ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД.
Счита,
че след като бил сключил договор и приел
ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Оспорва
исковата претенция и по размер.
От
обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищецът оспорвал като
недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа,
тъй като същата била изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение.
Във връзка с тези твърдения на ищеца счита, че ако бъде установено, че мястото
на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да
бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо
платена и подлежаща на връщане щяла бъде единствено разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско
напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.
Оспорва
исковата претенция за заплащане на мораторни лихви. Твърди, че се касаело за
задължения без определен срок за изпълнение, поради което и на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД длъжникът изпадал в забава от датата на поканата.
Затова
моли да бъде отхвърлено исковете. Претендира разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът
разпределя доказателствената тежест, както следва:
По иска с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на сумата в размер на сумата 1060 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
ИТ № 2939033, за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г., представляваща
разликата между стойността на ел. енергията, пренесена на ниво ниско напрежение
и ниво средно напрежение по данъчна фактура № **********/31.03.2015 г.. По иска
за заплащане на мораторна лихва – че изискуемостта на главното задължение е
настъпила и датата, на която това е станало, размера и периода на лихвата.
В тежест на ответника е да установи, че
е налице основание за получаване, респ. за задържане на тази сума.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: решение № 4486/14.10.1991
г. по ф.дело № 4492/1991 г. по описа на ОС – Стара Загора, разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца, разпечатка
от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние
по партидата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, фактура №
**********/31.03.2015 г. обобщена информация и детайлна информация, извлечение
по сметка, платежно нареждане от 15.04.2015 г., писмо изх. № 6053-30/24.09.2008
г., писмо изх. № 1784/23.10.2008 г., писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., писмо изх.
№ 01/09.01.2009 г., заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, Акт
за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис на земя,
сгради и съоръжения на ПС „Капитан Петко Войвода, характеристика на ДМА –
Трафопост „Капитан Петко Войвода“, писмо вх. № 258/30.08.1995 г., протокол на
Държавната приемателна комисия обр.16, разрешение за ползване № 261 от
09.08.1995 г., договор за правна защита и процесуално представителство от
09.05.2019 г., пълномощно от 07.05.20019 г., фактура от 09.05.2019 г.,
пълномощно от 04.02.2015 г.
ДОПУСКА
изслушването на съдебно-икономическа експертиза със задачи, подробно
посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселина Емилова Недялкова, при депозит от 150 лева, от които 100
лева – вносими от ищеца и 50 лева - вносими от ответника, в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачи под номер 1 и 2,
посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Денев Димитров, при депозит от 100 лева, вносими от ищеца,
в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
Оставя
без уважение искането за поставяне на вещото лице на въпроси от 3 до 5 – чия е собствеността на електропровода и
подстанцията и дължи ли ищеца такса за пренос, посочени в исковата молба,тъй
като това са правни въпроси.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на
съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се
прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на
обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис
от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже,
че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в
първото по делото съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: