РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на
прокурора Стоил Томов, разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 5555/2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е
по протест и допълнение към протест на прокурор при СРП срещу присъда от
09.10.2018 г. постановена по нохд № 17629/2017 г. по описа на СРС, НО, 129
състав, с която подсъдимия Л.И.Х. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК за това, че на 25.04.2016 г., около 12,30 часа, в гр. София, ж.к. „Р.“, ул.
„*******, да се е заканил на Н.Д.Г. с убийство, като отправил изразите: „Ела да
те вкарам вътре да те убия!“ и това заканване да би могло да възбуди
основателен страх от осъществяване у Н.Д.Г..
Със същата
присъда е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански
иск от гражданския ищец Н.Д.Г. срещу подсъдимия Л.И.Х. на основание чл.52, вр.
чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите в размер на сумата от 10 000.00
/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен.
В протеста и
допълнението към него се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, т.к.
е постановена в нарушение на материалния закон. Държавният обвинител поддържа
становище, че районния съд е направил неправилна преценка на събраната по
делото доказателствена съвкупност, в резултат на което е достигнал и до
неправилно приложение на материалния закон. В допълнението към протеста са
анализирани подробно показанията на разпитаните по делото свидетели, при което
се твърди, че първия съд е изградил изводите си относно фактите при неправилна
интерпретация на същите. По изложените съображения се моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия Х.
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК като му бъде наложено наказание при условията на
чл.54 НК. Моли се подсъдимия Х. да бъде осъден да заплати и направените по
делото разноски.
С депозираният
протест и допълнение към него не се прави искане за събиране на нови
доказателства.
С определение
постановено по реда на чл.327 НПК,
въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
Представителят
на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и допълнение към него като
счита, че извършеното престъпление е доказано по безспорен начин. Твърди, че
първоинстанционния съд се е предоверил на показанията на свидетелите Е.Д., В.И.,
Н. А.и С.Т., посочени от защитата на подсъдимия едва в хода на съдебното
следствие. Счита, че показанията на посочените свидетели са дадени единствено в
подкрепа на защитната теза на подсъдимия Л.Х.. Посочва, че в показанията на
тези свидетели са налични съществени противоречия, които подробно са описани в
допълнението на протеста. Предвид изложеното моли въззивната инстанция на
основание чл. 336, ал.1, т.2 вр. чл. 334, т.2 НПК да отмени присъдата на районния
съд и да постанови нова такава, с която да признае подсъдими Х. за виновен в
извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство пред въззивната инстанция частния обвинител и граждански
ищец Н.Г. счита протеста и допълнението към него за основателни и поддържа
становището на прокуратурата.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия Л.Х. – адв. С.З. моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена като правилна, основателна и законосъобразна. Защитата не се
съгласява с изложеното в протеста и допълнението към него като счита, че в
мотивите към присъдата подробно са изложени съображенията на първия съд, въз
основа на които е оправдан подсъдимия Х.. Според защитата изложените твърдения
в показанията на свидетелката Г. са абсолютно недоказани, а от друга страна същите
не съответстват на показанията на нейната майка, която е пряк очевидец на
случая, като в съдебно заседание е заявила, че не е чула въобще нейната дъщеря
какво е казала, тъй като е била на около 50 метра разстояние. Защитата не се
съгласява с твърденията на прокуратурата, че подсъдимия е бил яростен,
нападателен и агресивен като заявява, че същите са абсолютно неверни, тъй като когато
полицейските служители са отишли на мястото на инцидента, те са съставили
констативен протокол за предупреждение на брата на подсъдимия, а не на него
самия. Според адвокат З., неговият подзащитен няма нищо общо с вмененото му
деяние, както и с обидите, които се твърдят, че е отправил от страна на
пострадалата. С оглед на изложеното моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият
Л.Х. се явява лично и поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че е невинен
и моли да бъде потвърдена постановената присъда на районния съд.
В
своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК, подсъдимият Х. моли за
потвърждаване на присъдата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка
на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция
е провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усилия за
изясняване на правно значимите обстоятелства относими към предмета на доказване
по делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че
възприетата фактическа обстановка е правилна и същата е формирана въз основа на
задълбочен и детайлен анализ на всички относими към главните факти по делото
доказателства, като не се налага внасянето на съществени корекции и/или
допълнения в нея. В генерален план оценъчната дейност на съда не е довела до
логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на
изведените фактически констатации.
Правилно районният съд е приел за установено въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, че от обективна страна подсъдимия Х. не е
извършител на престъплението за което му е повдигнато обвинение от Софийска
районна прокуратура, както от обективна, така и от субективна страна.
В тази насока въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка като не
намира основание за същественото й изменение или допълнение, а именно:
Свидетелката Н.Г. към дата на инкриминираното деяние 25.04.2016
г. била наемател на помещение, находящо се в гр. София, ж.к. „Р.“, ул. ********което
било използвано като пекарна за производство и продажба на тестени изделия.
Наемодател на процесното помещение бил свидетелятГ.Х.. В началото на месец
април през 2016 г. между свидетеля Х. и свидетелката Г. възникнало пререкание
по повод наемната цена, която същата плащала за обекта. С оглед на това, свидетелят
Х. предупредил свидетелката Г., че желае да прекратят сключения между тях
договор за наем на помещението считано от 30.04.2016 г., до която дата й
определил срок да се изнесе. За това свое решение свидетеля Х. уведомил своя
брат - подсъдимия Л.Х., с когото били съсобственици на отдаденото под наем
помещение.
На 25.04.2016 г. и предвид на обстоятелството, че наближавал
определения срок от свидетеляГ.Х. за прекратяване на договора за наем със
свидетелката Г. и освобождаване на помещението и доколкото към наемане на
същото е имало интерес от други лица, подсъдимия Л.Х. уведомил брат си -
свидетеляГ.Х., че ще отиде на обекта, заедно с електротехник, който да провери
електрическата инсталация. На същата дата, малко преди обяд, подсъдимия Л.Х.
и свидетеля С.Т. отишли на
обекта в гр. София, ж.к. „Р.“, ул. *******. Там били свидетелката Г. и нейната
майка - свидетелка Н.С.. Влизайки в помещението, подсъдимият Х. заявил, че той
е собственик на същото и че е довел майстор, който да огледа електрическата
инсталация, при което свидетелката Г. му казала, че тя няма сключен договор с
него, че собственикът е друг, поради което няма право да влиза в помещението и незабавно следва да го
напусне. По повод на това, възникнал словесен конфликт между свидетелката Г. и
подсъдимия Х., в хода на който и двамата били вербално агресивни един спрямо
друг, поради което се намесила и майката на свидетелката Г. - свидетелката С.,
която била също в обекта. Доколкото вербалната агресия от страна на всички, включително
и от страна на подсъдимия Х. ескалирала в скандал с крясъци и заплахи за саморазправа,
свидетелката Г. се обадила на тел. 112, за да сигнализира за възникналия
конфликт. Сигналът бил получен в 11,29 часа и предаден на 03 РУ-СДВР, от където
за около 10-тина минути пристигнали двама полицейски служители - свидетелите И.Г.и
Б.М.. Междувременно, преди пристигане на полицейският екип на място пристигнал
свидетеляГ.Х., който бил информиран от подсъдимия Л.Х. по телефона, че
наемателката не го допуска да влезе с електротехника в съсобствения им недвижим
имот. При пристигането на свидетеляГ.Х. започнал вербален конфликт между него и
свидетелката Г.. След пристигане на полицейските служители, били изслушали
становищата на свидетелката Г. и свидетеляГ.Х. от тях, след което съставили протоколи
за полицейско предупреждение и на двамата, в качеството им на наемодател и
наемател на обекта, като ги предупредили да не извършват самоуправствени
действия и да не се саморазправят помежду си.
Същия ден, свидетелката Г. подала заявление до началника на
03 РУ-СДВР, с молба да й бъде оказано съдействие за това, че на 25.04.2016 г.,
около 12,30 часа на адрес ж.к. „Р.“, ул. „*******, където има наето помещение
за производство и продажба на тестени изделия е дошъл брата на собственика,
започнал да крещи, псува, да се държи агресивно и да употребява обидни и нецензурни
думи спрямо нея и майка й. Посочила е, че се е обадила на тел.112 и докато пристигне
полиция е дошъл собственикът на помещението свидетеляГ.Х.. В молбата си описала,
че пристигналите полицаи им съставили протоколи за предупреждение, като след
тяхното тръгване, двамата братя заплашили, че ще сменят бравата на процесния
обект и ще задържат стоката и оборудването в помещението, а те са нейна
собственост.
На 01.05.2016 г. свидетелката Г. окончателно изнесла цялото
оборудване, намиращо се в наетото от нея помещение, като при изнасянето на
същото присъствал и подсъдимия Л.Х..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
и приета в съдебното следствие комплексна съдебно - психиатрична и психологична
експертиза от вещите лица д-р М.К./специалист по психиатрия/ и Л.Б./клиничен
психолог/ се установява, че свидетелката Н.Г. е психически здрава, без анамнезни
или клинични данни за същинско психично заболяване /психоза/, което да може да
бъде приравнено към „продължително“ или „краткотрайно“ разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Интелектуалните й възможности са в норма,
без данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Личностовата й структура
се характеризира с особености в границите на широката норма, недостигащи до
личностово разстройство. Според заключението свидетелката се очертава като
доминираща личност, отстояваща позициите си, с лидерски амбиции, своенравна,
свободолюбива и не търпяща авторитарно поведение. Въз основа на психологичното
и психиатрично изследване и споделеното от свидетелката Г., вещите лица са
достигнали до извода, че в резултат на агресивното поведение упражнено спрямо
нея по време на инкриминирания инцидент, същата е изпитала страх и се е
почувствала обидена, унизена и безсилна. Преживените негативни емоции са й причинили
психичен дискомфорт, но въпреки това през целия период, през който твърди, че е
била заплашвана е имала адекватно поведение, което и е позволявало да
организира бизнеса си по-най добрия начин. Освен това няма данни за дистрес и
дезорганизиране на психичните й ресурси, които да са наложили психиатрична
консултация и медикаментозна терапия. Въз основа на така установеното вещите
лица са достигнали до категоричното заключение, че негативните емоционални
преживявания при свидетелката Г. не са
довели до реален страх за здравето и живота й и не носят характеристиките на
специфичното емоционално състояние съотносимо с категорията „основателен
страх“. Напротив поведението и било такова като да търси възмездие, както за
причинените й материални щети, така и за понесените обиди и унижение. Според
вещите лица свидетелката има съхранен спомен за инцидента и успявала да го
възпроизведе във всичките му детайли, динамика и хронологическа
последователност. Негативните
преживявания, които е имала от него не са повлияли на психичните й годности правилно
да възприеме и осмисли събитията на инкриминираната дата. С оглед на това
заключението на експертизата е, че свидетелката Г. притежава необходимата
свидетелката годност, за да може да дава достоверни свидетелски показания в
настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство и приета в съдебното следствие комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза от вещите лица д-р Е.С./психиатър/ и Д.А./психолог/ се
установява, че свидетелката Н.Г. не страда и не е страдала от същинско психично
заболяване /психоза/, което да може да бъде приравнено към разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Интелектуалното й развитие е във високи
граници и няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит.
Възможностите й за социална адаптация били също много добри. Не се установявали
данни за злоупотреба или зависимост към алкохол или други психоактивни
вещества, както и повлияност с такива към момента на деянието. Според заключението
свидетелката Г. е могла както да разбира смисъла и значението на постъпките си
и да ги ръководи, така и правилно да възприема и възпроизвежда факти от
действителността. Вещите лица считат, че преценка дали едно лице е изпитало или
не реален страх трябва да се прави в зависимост от конкретния случай, тъй като
това се определя от много обстоятелства – характеристиките на личността на
заплашващия и на заплашвания, моментното им психично и физическо състояние и
ситуацията, в която са отправени заплахите.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство техническа експертиза от вещите лица Е.Л.и С.З., специалисти в
областта на криминалистиката се установява съдържанието на проведения на
25.04.2016 г. разговор между
свидетелката Г. и оператора приел обаждането й на тел. 112.
Въззивният съд изведе фактите по делото,
относими към предмета на доказване, анализирайки всички събрани в хода на
досъдебното и съдебно производство гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и средства за тяхната проверка, а именно: показанията на свидетелите
Н.Г. /включително прочетените от ДП показания на основание чл. 281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК /, Н.С. /включително
прочетените от ДП показания на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК/,Г.Х. /включително прочетените от ДП показания на основание
чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК/, И. Х., И. Г., Б.М., Е.Д., В.И., Н. А., С.Т., С.С.;
писмените доказателства – заявление от Н.Г. от 25.04.2016 г. до началника на 03
РУ - СДВР /л. 3 от ДП/, 2 бр. протоколи за полицейско предупреждение, съставени
на Н.Г. иГ.Х. /л.7 и л.8 от ДП/, 2 бр. протоколи за разпознаване на лица и
предмети, ведно с фотоалбуми към тях /л. 29-32 и л.35-38 от ДП/, справка за
съдимост на подсъдимия Л.Х. / л.39-41 от ДП/, писмо от Дирекция „Национална
система 112“ с изх. №УРИ 10581р-1930/10.07.2017 г. заедно с 1 бр. диск към
него, съдържащ звукозапис на обаждане на тел. 112 от 25.04.2016 г. /л. 100-101
от ДП/, заключенията по изготвените две КСППЕ /л.54-64 и л. 76-90 от ДП/; заключение
на техническа експертиза с 1 бр. оптичен носител прикрепен към Албум /л.109 -112
от ДП/, както и всички останали представени и приложени по делото писмени
доказателства приети от съда.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото, кореспондира с установената такава и от
първата съдебна инстанция, поради което не са налице основания за нейното
изменение. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на правилен анализ на събрания доказателствен материал, като изводите
му в тази насока се споделят и от въззивния съдебен състав. Съвкупната оценка
на доказателствата, възоснова на които са изведени фактическите обстоятелства
от първия съд и които от своя страна са включени в предмета на доказване по
делото, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. Районният съд е обосновал
съображенията си, като мотивирано е дал отговор в мотивите на атакувания
съдебен акт, при което ясно и точно се установява при въззивната проверка, на
кои доказателствените източници дава вяра и кои не кредитира, както и защо. Ето
защо и въззивния съд изцяло изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция. Независимо от това, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи следното, с оглед доводите и възраженията
наведени в протеста и допълнение към него:
Правилно първоинстанционният съд е
съобразил и кредитирал показанията на свидетелите Е.Д., В.И., Н. А.и С.Т. като достоверни,
касателно изложените в тях данни и ги е поставил в центъра на своите
доказателствени изводи. Въззивният съд не намира основание да сподели доводите
и искането на държавното обвинение да бъдат изключени показанията на тези
свидетели от доказателствената съвкупност, поради обстоятелството, че същите не
са били установени и разпитани в хода на досъдебното производство, а едва в
хода на съдебното следствие. Това е така, защото на първо място съдебното
производство заема централно място в наказателния процес съгласно чл.7, ал.1 НПК и съдът в изпълнение на задълженията си по чл.13, ал.1 НПК е длъжен да
предприеме всички мерки за разкрИ.ето на обективната истина като събира
доказателства, както в подкрепа на обвинителната теза, така и в подкрепа на
защитата на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила съгласно чл.14, ал.2 НПК. В случая от съществено
значение е обстоятелството, че посочените четирима свидетели Е.Д., В.И., Н. А.и
С.Т. пресъздават факти, които са възприели лично и непосредствено, което е
отчетено от първия съд в изпълнение на изискването на чл.117 НПК и които са относими
изцяло към предмета на доказване по делото съгласно чл.102 НПК. Показанията им са
логични и последователни, тъй като същите пряко и непосредствено са възприели, както
поведението на подсъдимия Х., така и на свидетелката Г. на инкриминираната
дата. Всеки един от тези свидетели възпроизвежда по свой си начин репликите,
които подсъдимия и свидетелката Г. са си разменяли. Грубият и агресивен тон
помежду им е бил възприет от четиримата свидетели поотделно, като свидетелите Д.,
А.иТ.са чули точно и ясно всички изречени помежду им реплики. За въззивния съд
няма съмнения, че тези лица са присъствали на инкриминираната дата и на мястото
на процесния инцидент, тъй като всеки един от тях е посочил повода по който се
е намирал на територията на търговския обект. В този смисъл стана ясно, че
свидетелите Д. и И. са приятели. Двамата си спомнят много добре инкриминираната
дата и процесна случка, тъй като я свързват с предстоящия рожден ден на
свидетеля И., който е бил на следващия ден. Никой от посочените по-горе
свидетели в показанията си не сочи да е чул подсъдимия Х. да отправя закана за
убийство към свидетелката Г.. Така, както първия съд и въззивния съд няма
основание да не им даде вяра, при положение, че същите освен, че са случайни
очевидци на развилия се процесен инцидент са и без доказана помежду си близост
или да се намират в роднинска или приятелска връзка с подсъдимия. Показанията им са дадени под страх от
наказателна отговорност и у съда не възникват съмнения за недостоверност на
възпроизведените от тях факти относими към предмета на настоящото производство.
Ето защо и въззивния съд им се довери като логични, последователни,
непротиворечиви, взаимодопълващи се и непротиворечащи си, като ги кредитира
изцяло. За правилното решаване на делото от съществено значение в случая са
показанията на свидетелката С., която макар и да е в пряка роднинска връзка със
свидетелката Г., същата като пряк очевидец на случилото се между подсъдимия и нейната
дъщеря – свидетелката Г. изнася добросъвестно фактите и обстоятелствата, които
е възприела непосредствено и лично, поради което нейните показания не могат да
се ценят като заинтересовани и целящи да утежнят процесуалното положение на
подсъдимия затова, защото свидетелката С. заявява, че не е възприела инкриминираните
думи от подсъдимия като насочени към свидетелката Г., тъй като не е била в
такава близост до него, за да може да ги възприеме. Нещо повече, буди
недоумение факта, че по време на обаждането си на тел.112 непосредствено след
процесния инцидент, свидетелката Г., не е заявила пред оператора на тел.112
обстоятелства свързани с отправена й закана с убийство от подсъдимия, т.к.
житейски логично е, ако бъде заплашена и ако тази закана е предизвикала у нея
страх за нейния живот и здраве, то би го съобщила. В подкрепа на казаното е и
заключението по изготвената по делото техническа експертиза, чрез която се
възпроизвежда съдържанието на проведения разговор с оглед подадения сигнал на
тел.112 от свидетелката Г.. Именно от процесния разговор на тел.112 не се
установява свидетелката Г. да е посочила, че е заплашвана от някое лице и това
заплашване да е било насочено към заплаха за нейния живот и то с убийство. Свидетелката Г. не е заявила подобни
обстоятелства и пред пристигналите на място полицейски служители - свидетелите И.Г.и
Б.М., които посочват в своите показания, че тази свидетелка не е заявила
оплакване, от което да се изведе извод, че е била заплашена с убийство.
Напротив двамата полицейски служители съвсем добросъвестно посочват в своите
показания, черпи пристигане на мястото на процесния инцидент са процедирали по
обичайния начин в подобни случаи, като са съставили протоколи за полицейско
предупреждение свидетелката Г. и свидетеляГ.Х., който е брат на подсъдимия Л.Х.,
но на подсъдимия протокол не са съставяли. На следващо място прави впечатление,
че липсва подобно оплакване за закана с убийство и не се съдържа данни в тази
насока и в заявлението, подадено от свидетелката Г. до началника на 03 РУ-СДВР,
което е послужило за законен повод за образуване на настоящето наказателно
производство. В случая не могат да бъдат приети за годни гласни доказателствени
средства данните в писмени обяснения на свидетелката Г. от 11.05.2016 г., в
които за първи път тази свидетелка изнася данни свързани с твърдяна от нея закана
с убийство, която да й е отправена от подсъдимия Х. и неговия брат, но тези
данни тя свързва с дата 01.05.2016 г., а не с инкриминираната по делото 25.04.2016
г. Макар и тези сведения да не представляват годно гласно доказателствено
средство по делото, тъй като са дадени преди образуване на досъдебното
производство не може да се пренебрегне и да не се отчете факта, че за първи път
в тях е налично оплакване за отправени закани с убийство и то за дата
01.05.2016 г., а не за инкриминираната дата посочена в обвинителния акт -
25.04.2016 г. Едва след образуване на досъдебното производство, твърденията на
свидетелката Г. претърпяват една нелогична трансформация, като тя започва да
твърди, че е имало отправени спрямо нея закани с убийство от страна на подсъдимия
Л.Х. и на 25.04.2016 г. По изложените съображения въззивния съд също не се
довери на показанията на свидетелката Г., т.к. същите се открояват със своята
заинтересованост от изхода на делото и преднамереност с оглед на информацията,
която желае да изнесе и представи пред органите на власт като достоверна. В
случая показанията на свидетелката Г. остават изолирани от останалите събрани
гласни доказателствени източници и не намират опора в тях, включително и в
показанията на нейната майка
свидетелката С.. Това е така, защото и тази свидетелката в своите показания заявява, че дори и да са
отправяни закани с убийство от страна на подсъдимия Х. към свидетелката Г., то тя
не ги е възприела към момента на изричането им, тъй като не се е намирала на
достатъчно близко разстояние. Първостепенният съд правилно е отчел и същественото
противоречие в показанията на свидетелките С. и Г. при изясняване на
обстоятелството дали свидетелката Г. е била в търговския обект при пристигането
на подсъдимия Х. или е пристигнала впоследствие, а от там и по отношение на
главния факт на доказване свързан с това, дали е отправена закана с убийство от
подсъдимия Х. към свидетелката Г., която закана да е възбудила основателен
страх за живота и здравето у същата, при което не се изяснява по категоричен и
несъмнен начин и това обстоятелство, което от своя страна се свързва с
авторството на деянието. От друга страна в показанията си свидетелите Г. и М. -
полицейските служители заявят, че не си спомнят за конкретния случай, но ако им
е било съобщено за отправена закана с убийство са щели да отразят това
обстоятелство в доклада си и да предприемат други действия, различни от тези да
съставят само протоколи за предупреждение на установените на място лица
участници в инцидента. В подкрепа на заявеното от двамата полицейски служители
е и съдържанието на изготвените от тях протоколи за предупреждение, от които се
установява, че протоколи за предупреждение са съставени на свидетелката Г. и на
свидетеляГ.Х., който е брат на подсъдимия Л.Х., но не и на самия подсъдим Л.Х..
Ако, свидетелката Г. обективно се е чувствала застрашена от думите на
подсъдимия Л.Х., които твърди, че той е отправил към нея, то най-логично е да
информира за това полицейския екип пристигнал на инкриминираното място, който в
изпълнение на служебните си задължения е щял да предприеме мерки различни от
тези, които в случая са предприети, а именно да бъдат съставени единствено
протоколи за предупреждение и то на двете страни в конфликта.
Очевидно е от събраните по делото гласни
доказателствени средства е, че между свидетелката Г. и подсъдимият Л.Х. се е
създала конфликтна ситуация, при която последния е бил вербално агресивно
настроен нея. Не се установи, обаче по категоричен начин подсъдимия да е отправил
закана с убийство към свидетелката Г., която тя да е възприела лично и същата
да е предизвикала основателен страх за нейното осъществяване. Дори да се направи
предположение, че такава е била изречена от него, то със сигурност не е възбудила
основателен страх от осъществяването й у свидетелката, тъй като последната не я
е чула. В противен случай нелогично би било, защо след като
свидетелката е имала основателен страх за своя живот, то не го е споделила при
проведения разговор на тел. 112, нито го е споделила с пристигналите на мястото
на конфликта полицейски служители. Нещо повече, от заключенията на изготвените
по делото и изслушани пред първия съд КСППЕ не се установява вещите лица да са
констатирали в хода на своето експертно изследване свидетелката Г. да е
изпитвала страх по време на процесния случай. Напротив, вещите лица посочват,
че състоянието й е било такова като на човек изпитващ гняв и търсещ възмездие
за причинените му обиди и унижения. В
настоящият съдебен състав няма съмнение, че създалата се конфликтна ситуация
между свидетелката Г. /в качеството й на наемател/ и братята Х. /в качеството
им на наемодатели/ е довела до негативни преживявания в емоционалната сфера на
свидетелката Н.Г., но все пак те не са били от такова естество, че да накарат
свидетелката да се стресира и дезоорганизира до степен, която да е извън
нормалното при така създалата се напрегната ситуация. В този смисъл по делото
не се установи отрицателните емоции от преживяното да са били от такава степен,
че да наложили свидетелката Г. да бъде консултирана от психолог, респективно от
психиатър или пък да е било необходимо провеждане на медикаментозна терапия спрямо
нея.
Отношение към предмета на доказване по
делото имат и приобщените от районния съд към доказателствената съвкупност писмени
доказателства, които имат съществено значение за правилното изясняване на
фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да
изключи от доказателствената съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени писмени доказателства по реда на чл.283 НПК, т.к. при
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването
им от доказателствения материал по делото. Това е така, защото достатъчно ясно чрез
тях се разкрива обективната истина във връзка с възникналия конфликт между
свидетелката Г., от една страна и свидетеля Х. и подсъдимия Л.Х., от друга
страна. От тях по един убедителен начин се затвърди достоверността на данните
съдържащи се в кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели,
поради което съдът им се довери изцяло.
Правилно районния съд е преценил заключенията по
изготвените от вещите лица съдебно психиатрични и психологични експертизи като
пълни, обективни и безпристрастно дадени, т.к. чрез тях се установяват
обстоятелства, свързани с действителното психическото състояние на свидетелката
Г. към момента на процесния инцидент, поради което правилно същите са
кредитирани от първия съд.
Правилно е кредитирана в цялост и изготвената за
нуждите на наказателното производство съдебно техническа експертиза, въз основа
на която е възпроизведено съдържанието на аудиозаписа на разговора, проведен от
свидетелката Г. с дежурния оператор на тел.112 на инкриминираната дата.
При така установените факти и въз основа на събрания и
проверен доказателствен материал, и в съответствие с материалния закон правилно
първоинстанционният съд е възприел, че подсъдимия Л.Х. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр.
с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен
акт.
За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК
от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана за
убийство спрямо определено лице или лица, която да е възприета от лицето по
начин, че би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. В
конкретният случай не може да се направи категоричен и несъмнен извод, какъвто
е направил и първостепенния съд, че са реализирани елементи от фактическия
състав на твърдяното престъпление, а именно: наличието на отправена закана,
която да е възприета от свидетелката Г. и която да е възбудила основателен
страх у нея за осъществяването й за да може да се приеме наличието на
обективните признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Въззивният състав намира за правилен извода на
първостепенния съд, че авторството на деянието не е установено по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, като постъпката на подсъдимия Л.Х. не може да бъде
подведена като престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 НК. От
събраните по делото доказателства, които двете съдебни инстанции задълбочено анализираха
не може да се изведе по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Х. е
реализирал състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 НК, т.к. не се
установяват действия реализирани или предприети от дееца, с които да създаде
впечатлението и убеждението у пострадалата Г. за действително предстоящо
осъществяване на заканата с убийство. От друга страна наличните гласни доказателства
относно действията на подсъдимия са противоречиви и недостоверни и не могат да
формират категорични изводи за обективното им осъществяване. Освен формулиране
на недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, субектът на
престъплението трябва да цели промяна на поведението и действията на заплашения
и то противно на волята му, в исканата от дееца насока. Не се установи чрез
показанията на свидетелките Н.С. и Н.Г., последната да е променила начина си на
живот и да е взела по специални мерки за предотвратяване на изпълнението на
намеренията от страна на подсъдимия Х., след заявените от нея твърдения, че
инкриминираните изрази са изречени от негова страна.
В заключение следва да се посочи, че крайния извод на
първостепенния съд за липса на извършено от обективна страна престъпление е
правилен и законосъобразен, т.к. същия се основава на всички събрани по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, чрез предвидените в
НПК способи за тяхното събиране и проверка като по този начин не се установява
по несъмнен и категоричен начин подсъдимия Л.Х. да е осъществил състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, при което свидетелката Н.Г.
да е пострадала. След като от обективна страна престъплението не е осъществено
от подсъдимия Х. правилно не е обсъждана от първостепенния съдебен състав и е
безпредметно обсъждането на субективната страна на престъплението.
Ето защо, след като по делото, при извършените всички
необходими за разкрИ.е на обективната истина процесуално следствени действия не
се установи, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия, то правилно и
законосъобразно на основание чл. 304 НПК подсъдимия Л.Х. е признат за невинен и
оправдан в извършване на престъплението по чл.144, ал.3, вр.а л.1 НК, за което
е обвинен.
Правилно и законосъобразно районния съд е отхвърлил
като недоказан и неоснователен предявения граждански иск за сумата от
10 000,00 лева от гражданския ищец Н.Г.
срещу подсъдимия Л.Х., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени
вреди от непозволено увреждане. Това е така, защото съгласно чл.45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. За да бъде уважен
иска с правно основание чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД следва да са налице следните две
предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени
виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното. В настоящият случай тези предпоставки не са налице.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост
служебна проверка на обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха
констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение или
отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 338 във вр. с
чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО ХІІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.10.2018 г., постановена по нохд № 17629/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.