РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 03.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Т.а, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №55 по описа за 2022 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по
жалба с вх.№ 523/04.02.2022 г. подадена от А.С.К. с ЕГН********** чрез адв. М.Б.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000004/07.01.2022
г. издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ – Троян, с която на
основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане“.
Административният орган е
представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.
Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната
заповед са допуснати съществени нарушения на закона. В съдебното заседание се
явява лично и с адв. Б., поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Полицейски
инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ – Троян, не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, представено е заверено копие от административната
преписка по издаване на обжалваната заповед.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
Срокът на ПАМ е до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца.
Съгласно
чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл.
171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
На 07.01.2022 г. в гр. Априлци е извършена
проверка от служители на РУ Троян на А.С.К., водач на МПС Фиат Мареа с рег.№ ********.
Качеството му на водач се доказва и от изложеното от разпитаните по делото
свидетели Т. и Б..
При извършен тест с Дрегер
Дръгтест 5000 №ARLK0075 е
установен положителен резултат за бензодиазепини. На жалбоподателя е съставен
АУАН № 421390 за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП – управлява МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В жалбата се твърди, че
жалбоподателят е обяснил при проверката, че приема лекарства. Към жалбата е
представено копие от рецепта от 26.03.2019 г.
Със съставянето на АУАН за
административния орган е възникнало задължението за издаване на оспорената
заповед.
Пред административния орган до
издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават
събраните в административното производство доказателства за наличие на
предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ
значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на
материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН на водач за
нарушение, визирано в чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, наличие на необходимите
реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и
съответствие с целта на закона.
На първо място е налице безспорна материална
компетентност на издателя на заповедта, видно от представените по делото
Заповед №8121з-1632/002.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи и Заповед №
295з-31/07.01.2022 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Ловеч.
За наличието на материална
компетентност е достатъчно наличието в административната преписка на издадената
заповед от директор на ОДМВР – Ловеч, като посочването на номера, датата и
издателя на заповедта, с която е овластен административният орган, не е
задължителен реквизит на издадената заповед за налагане на ПАМ, липсата на
който да е самостоятелно основание за незаконосъобразност.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена в писмена форма.
Актът е мотивиран, включително и
чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата
обстановка, възприета от органа, и сторените правни изводи.
Няма спор по делото, че жалбоподателят
е бил водач на процесния авомобил. Нарушението, описано в АУАН, съвпада с
хипотезата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – с тест е установено, че водачът на моторно
превозно средство е употребил наркотични вещества или техни аналози.
В момента на съставяне на АУАН на
водача за нарушение, посочено в хипотезата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, по
силата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП спрямо собственика на лекия автомобил незабавно
е приложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“ в срока, определен в нормата „до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Органите на РУ - Троян са
действали в условията на обвързана компетентност и след съставянето на АУАН са
били задължени незабавно да приложат мярката, като изземат СУМПС.
За прилагането на ПАМ законът не
изисква употребата на наркотични вещества или техните аналози да е доказано с
лабораторно изследване, достатъчно е това да е установено с тест, и за такова
нарушение да е съставен АУАН. Законът не прави диференциране на предпоставките
за налагане на ПАМ според начина, по който наркотичните вещества са попаднали в
организма на водача. Това може да е станало дори при приема им като част от
съдържанието на предписани лекарства, което не освобождава водача от задължение
да съобразява поведението си със закона, т.е. да не управлява МПС под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Затова и подобни
лекарства имат информационни листовки, в които изрично се предупреждава за
въздействието им по време на шофиране. Освен това представената по делото рецепта
за лекарства е от 2019 г., доста преди момента на нарушението, описано в АУАН.
По делото е безспорно доказано,
че на 07.01.2022 г. при изследване с тест жалбоподателят е дал положителен
резултат за бензодиазепини, за което му е съставен АУАН.
В нормата на чл. 171, ал. 1, т.
б. „б“ от ЗДвП, като материално правно основание за налагане на принудителна
административна мярка е посочено нарушаването на забраната да се управлява МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Легално определение за
„наркотично вещество“ е дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП. Такова е: всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците
по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост
и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната
дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни
въздействия върху човешкия организъм. Бензодиазепини, каквито са установени в
кръвта на жалбодателя, са включени в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП – „Рискови вещества“ в различните им
непатентни наименования. Следователно те са наркотични вещества по смисъла на §
1, т. 11 от ЗКНВП. „Рисковите вещества“ по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗКНВП са
разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Както останалите
наркотични вещества, обаче, те притежават някои от свойствата по чл. 7 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
които са обуславящи за включването им в съответния списък - психоактивно
действие, предизвикат състояние на
зависимост или вредни въздействия, сходни с тези на упойващите и психотропните
вещества, могат да бъдат преобразувани в упойващи или психотропни вещества.
Затова по силата на чл. 60 от ЗКНВП за предписването, отпускането и отчетността
на лекарствените препарати, в които се съдържат, е предвиден специален ред.
Спазването на този ред ограничава възможността за вредното им въздействие върху
човека, но не го изключва. Неблагоприятните им ефекти върху централната нервна
система, като седация, амнезия, нарушена концентрация и увредена мускулна
функция се проявяват, дори когато са употребени в терапевтични дози, като тези
симптоми повлияват негативно възможността за шофиране и работа с машини. Затова
забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества и техни аналози е абсолютна, независимо от
количеството/концентрацията на приетото вещество и правомерността на употребата
му. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по
лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие
върху човешкия организъм. Затова независимо, че може да е прието правомерно
такова вещество за лечение, управлението на МПС под негово въздействие е
забранено.
Съдът намира подадената жалба за
неоснователна.
В условията на обвързана
компетентност контролните органи изпълняват незабавно принудителните мерки при съставяне
на АУАН за нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.1 от ЗДвП. Законът не
предвижда като основание за прилагане на ПАМ доказването на употребата на
наркотично вещество или негови аналози с лабораторно изследване, поради което достатъчно
е само съставянето на АУАН на водача за някое от нарушенията, посочени в
хипотезата на нормата.
Срокът на действие на ПАМ е
определен от закона „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца“. Така е определен той и в издадената ЗППАМ. Административният орган
няма как да определи точно периода до решаване на въпроса за отговорността по
съставения АУАН, за да го посочи в ЗППАМ, поради което е приет такъв
законодателен подход при определяне на срока на ПАМ. Издадената заповед не
противоречи и на целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресатът да
извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право
да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това.
Издадената заповед е правилна и
законосъобразна, следва да бъде оставена без уважение подадената жалба.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба
с вх.№ 523/04.02.2022 г.
подадена от А.С.К. с ЕГН**********, подадена чрез адв. М.Б.,***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000004/07.01.2022
г. издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР Ловеч, РУ – Троян, с която на
основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за
не повече от 18 месеца, считано от датата на отнемане“.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Административен
съдия :