Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. К.,
25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на двадесет и
трети август две хиляди и двадесета
година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря М.Ш. и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова АНД №
112 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания.
П.С.В., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н. - САК е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 63
/ 10.03.2020 г. / Заповед за прилагане на принудителна административна мярка / издадено от Началника на РУ – гр. К., в която
се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли
съдът да постанови
решение, с което
да отмени същото
изцяло.
На съдебно заседание пред
настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него
се явява упълномощеният му защитник – адв. Н. – САК, която поддържа жалбата и
моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като излага подробно доводите си.
Въззиваемата страна редовно
призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител и не е взела становище по така подадената жалба.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна
:
Видно е от
приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 63 / 06.03.2020
г., че на 02.03.2020 г. в 18.30 часа в гр. К., на ул. „М.в.“, пред дом № 25А,
жалбоподателят не изпълнява издаденото му устно полицейско разпореждане от
служител на РУ – К., съгласно което същият е следвало да предостави документи
за проверка и да изчака автопатрул на РУ – К., след което е напуснал мястото на
проверката, като по този начин е нарушил чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
Въз основа
на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ –
гр. К. издава наказателно постановление № 63 / 10.03.2020 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 257 ал. 1 от ЗМВР
е наложил на П.С.В., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в
размер на 500.00 / петстотин / лева.
Изложената
фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските
показания на свидетелите К.Г.К. и В.Б.Б.
- актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна
:
От приложените по делото доказателства е
видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.04.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 1304 / 24.04.2020 г. / 22.04.2020
г. по ел. поща /. Съдът
приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена
в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото
наказателно постановление.
Съдът констатира, че е допуснато процесуално нарушение, което е съществено и
не е от категорията на тези нарушения, които могат да бъдат преодолени по реда
на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, поради което същото е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е единен в цялата процесуална теория и практика - нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Нарушаването на правото на дееца да узнае за
какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята теза срещу това
твърдение създава винаги основателно предположение, че издаденото наказателно
постановление въз основа на такъв акт е неправилно. В АУАН и НП липсва посочване кои точно писмени и
устни разпореждания не е изпълнил жалбоподателя, във връзка с кои точно негови
действия, от кого са издадени, по какъв
повод е издадено полицейското
разпореждане, което е нарушение на чл.42
т.3 от ЗАНН.
Разпоредбата
на чл.64 ал.1 от ЗМВР гласи, че Полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено или
устно. Това е една възможност за полицейските органи, без да е със
задължителен характер, какъвто има разпоредбата на чл.64 ал. 4 от ЗМВР. В
случая не е ясно кое точно е
разпореждането, кое от всички е което
жалбоподателят не е изпълнил, в какво се изразява, от кого е издадено.
Следователно,
с оглед осигуряване правото на защита на жалбоподателя в
административно-наказателното производство, в санкционната част на така
издаденото НП е необходимо да се посочи конкретното разпореждане, което същият
виновно е нарушил и не е изпълнил. По аргумент от противното,
непосочването му представлява грубо нарушение на процесуалните правила и води
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство.
Описание на конкретно
издаденото полицейско разпореждане, както и условията на издаването, респ.
нарушаването му, липсва и в описателната част на така издаденото НП, което
представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото
нарушение е довело до невъзможност да се
индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на
жалбоподателя, което съществено ограничава и правото му на защита. Предвид
характера на нарушението, същото е абсолютна процесуална предпоставка за отмяна
на атакуваното НП. Освен това, е наложено наказание на основание чл. 257 ал. 1
от ЗМВР, без да е конкретизирано нарушението. Наложеното наказание е в
максимален определен в закона размер, без АНО да се мотивира за причините да го
определи в този размер, без да е отчетено имущественото състояние на
жалбоподателя. Няма посочено точно конкретното разпореждане, което
жалбоподателят не е изпълнил.
Предвид горепосочените
процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 63 / 10.03.2020
г. издадено от Началника на РУ – гр. К. въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 63 / 06.03.2020 г. е незаконосъобразно, поради
което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно
наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания,
посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 63 / 10.03.2020 г. издадено от Началника на РУ – гр. К., с което
на П.С.В., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР
административно наказание : „Глоба“ в
размер на 500.00 / петстотин / лева, за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. област в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :