Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 25.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и трети август две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                М.Ш.                    и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        АНД № 112  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

П.С.В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. - САК е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 63 / 10.03.2020 г. / Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /  издадено от Началника на РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. Н. – САК, която поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 63 / 06.03.2020 г., че на 02.03.2020 г. в 18.30 часа в гр. К., на ул. „М.в.“, пред дом № 25А, жалбоподателят не изпълнява издаденото му устно полицейско разпореждане от служител на РУ – К., съгласно което същият е следвало да предостави документи за проверка и да изчака автопатрул на РУ – К., след което е напуснал мястото на проверката, като по този начин е нарушил чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.  

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 63 / 10.03.2020 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложил на П.С.В., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 500.00 / петстотин / лева.  

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите К.Г.К.  и В.Б.Б. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.04.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 1304 / 24.04.2020 г. / 22.04.2020 г. по ел. поща /. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Съдът  констатира, че е допуснато  процесуално нарушение, което е съществено и не е от категорията на тези нарушения, които могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, поради което същото е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Нарушаването на правото на дееца да узнае за какво нарушение му е съставен акт и да отстоява своята теза срещу това твърдение създава винаги основателно предположение, че издаденото наказателно постановление въз основа на такъв акт е неправилно. В АУАН  и НП липсва посочване кои точно писмени и устни разпореждания не е изпълнил жалбоподателя, във връзка с кои точно негови действия, от кого са издадени, по  какъв повод е издадено  полицейското разпореждане,  което е нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМВР гласи, че Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. Това е една възможност за полицейските органи, без да е със задължителен характер, какъвто има разпоредбата на чл.64 ал. 4 от ЗМВР. В случая не е ясно кое  точно е разпореждането, кое от всички е което  жалбоподателят не е изпълнил, в какво се изразява, от кого е издадено.

Следователно, с оглед осигуряване правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното производство, в санкционната част на така издаденото НП е необходимо да се посочи конкретното разпореждане, което същият виновно  е нарушил и не е изпълнил. По аргумент от противното, непосочването му представлява грубо нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство. Описание на конкретно издаденото полицейско разпореждане, както и условията на издаването, респ. нарушаването му, липсва и в описателната част на така издаденото НП, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото нарушение  е довело до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя, което съществено ограничава и правото му на защита. Предвид характера на нарушението, същото е абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП. Освен това, е наложено наказание на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, без да е конкретизирано нарушението. Наложеното наказание е в максимален определен в закона размер, без АНО да се мотивира за причините да го определи в този размер, без да е отчетено имущественото състояние на жалбоподателя. Няма посочено точно конкретното разпореждане, което жалбоподателят не е изпълнил.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 63 / 10.03.2020 г. издадено от Началника на РУ – гр. К. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 63 / 06.03.2020 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

         Р     Е     Ш   И :

 

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 63 / 10.03.2020 г. издадено от Началника на РУ – гр. К., с което на П.С.В., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР административно наказание :  „Глоба“ в размер на 500.00 / петстотин / лева, за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                      

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :