Р Е Ш Е Н И Е № 70
гр.Оряхово, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 17.05.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№688/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От В.П.С., ЕГН:**********,***, чрез
пълномощника си адв.М.С. ***, е предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД против Н.Ц.Д., ЕГН:********** *** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 4448.00 лева / четири хиляди четиристотин
четиридесет и осем лева /, дължима по силата на договор за заем от
19.01.2018г., ведно със законната лихва за забава в размер на 256.27 лева /
двеста петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки /, считано от
изпадането му в забава на 30.03.2018г. до датата на завеждане на исковата молба
– 22.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са
представени заверени копия от следните писмени доказателства – Запис на заповед
от дата 19.01.2018г. и извадка от онлайн калкулатор.
В исковата молба се сочи, че страните
се познават от дълги години, тъй като са съседи и често си помагали, като в
резултат това между тях се е изградило чувства на доверие и взаимно
уважение.Сочи се, че през тези години ответникът и жената, с която живее на
семейни начала, често оставали без работа и не са могли да платят разходите си
за храна и консумативи на жилището и поради тази причина Н.Д. почти ежемесечно
е искал В.С. да му предостави в заем различни по размер парични средства, които
последствие е възстановявал в срока съгласно постигната договорка.
Твърди се, че през есента на 2017г.
ответникът е започнал работа в строителна фирма в гр.София, което го
натоварвало с допълнителни разходи за път и квартира и поради тази причина през
месец януари 2018г. отново потърсил ищцата с молба да му услужи с паричен заем
в размер на 4 500.00 лева, тъй като трябвало да замине командировка извън
страната.
Въпреки несъгласието на сина си,
ответницата решила да помогне на ответника и се съгласила да му предостави
исканата в заем сума.За това свое решение, тя уведомила ответника и двамата се
договорили да се срещнат след няколко дни в дома на ищцата, където да оформят
документ за дадения заем и да му бъде предадена сумата.
Отразено е, че в изпълнение на
уговорката, ответникът на 19.01.2018г. отишъл в дома на ищцата в гр.Мизия,
обл.Враца, на ул.„ Странджа “ №23, като по това време там бил сина на ищцата –
Дилян Калпазански, заедно с двама негови приятели – Мирослав Вълчанов и Н.
Петров.Сочи се, че в проведения и пред тримата свидетели разговор, ищцата била
уведомила ответника, че от първоначално договорената сума се е наложило да
вземе сума в размер на 52.00 лева и в момента разполага с 4 448.00 лева,
която веднага можела да му предаде в заем.Твърди се, че ответникът се съгласил
да получи тази сума, след което ищцата извадила парите и му ги
предала.Последният бил преброил парите, след което и пред свидетелите потвърдил
размера на предоставената му сума и заявил, че взема същата в заем, който заем
се задължава да върне до края на месец март 2018г., щял когато ще получи
заплата и командировъчни.Сочи се, че след като прибрал сумата, ответникът още
веднъж потвърдил, че ще я върне до края на месец март, като дори заявил, че ако
закъснее или не успее да я възстанови в пълен размер ще заплати лихвата.
Отразено е, че за обезпечение на
вземането ответникът – заемополучател доброволно издал и подписал запис на заповед
от 19.01.2018г., с която се задължил да
върне получената в заем сума до 30.03.2018г.., както и, че въпреки
гореизложеното и факта, че ответникът работи и получава значително по размер
трудово възнаграждение, същият все още не е върнал взетата в заем сума.
Счита се, че ответникът е поел задължението да върне взетата в заем от ищеца сума
от 4 448.00 лева до 30.03.2018г., което означавало, че между страните е
бил договорен падеж, поради което заемодателят не е длъжен да отправя
последваща покана за изпълнение до заемополучателя.
Поради
това с оглед липсата на плащане от ответника се счита, че същият е изпаднал в
забава от датата на която е следвало да изпълни обещанието си – 30.03.2018г..
Сочи
се, че съгласно
действащото законодателство ищцата има право и е начислила законната лихва за
периода до момента, когато е следвало да бъде върната сумата от 4 448.00
лева – 30.03.2018г. до момента на подаване на исковата ни молба – 22.10.2018г.,
която възлиза в размер на 256.27 лева.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и
в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
С Определение от дата
16.04.2019г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована,
явява се лично и с процесуалния си представител – адв.М.С. ***.Последният моли
да бъде уважен предявения иск и на основание чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК да
се постанови неприсъствено решение, както и да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева и държавна
такса в размер на 227.92 лева.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.За основателността на
иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки - съществуването на договор за заем между
страните; предаването на заемната сума на ответника и изискуемостта на
задължението за връщане на заемната сума.Установяването на тези обстоятелства е
в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл.154, ал.1 от ГПК.При
пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.Обратното,
при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще следва да
се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да докаже, по силата
на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или
правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
От даденото в
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД определение е видно, че договора за заем е
реален договор.Реален е договора, чийто фактически състав включва освен
съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.Следователно
елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В случая, представения по делото запис
на заповед от 19.01.2019г., съдът намира за нищожен на основание чл.486 от ТЗ.Цитираният
текст, в ал.1, посочва изчерпателно начините, по които може да бъде определен
падежът на менителницата, респективно записа на заповед, в предвид препращащата
норма на чл.537 от ТЗ – на предявяване, на определен срок след предявяването,
на определен срок след издаването и на определен ден.В ал.2 изрично е
регламентирана нищожност на ценната книга, когато падежът е определен по друг
начин или с последователни падежи.Съдебната практика е константна по въпроса за
нищожност съгласно чл.486, ал.2 от ТЗ, ако е налице запис на заповед, в който
падежът е посочен едновременно „ на предявяване " и на определена дата.Падежът
на менителничния ефект следва да бъде посочен ясно и
по начин, който не буди съмнение и основание за различно тълкуване.В
разглеждания казус представеният запис на заповед е с фиксиран падеж на 30.03., без да е посочена конкретна година.
Съдът
счита, че в случая, в записа на заповед,
издаден на 19.01.2018г., поради неточното посочване на падежа, същият е останал неопределен.Отделно
изрично е посочено, че записът на заповед е без предявяване.Поради това и на
основание чл.486, ал.2 ТЗ, същият е нищожен.
Дори и да е налице
редовност на процесния Запис на заповед, при въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и самото каузално
правоотношение, като съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, а именно, че всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.за
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Поначало записът на
заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може
да е възникнало от различни юридически факти, като именно съществуващата друга
каузална сделка обикновено е непосредствената причина – основанието за
менителничното задължаване, като чрез него се цели да се гарантира изпълнение
на поетите с каузалната сделка задължения.Правно значимо е обаче не всяка
връзка между двете правоотношения – менителничното и каузалното, а само онази
връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за
последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение.Такава връзка
е налице единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат –
страните по ефекта са страни и по каузалната сделка, т.е. издателят на записа
на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото между тях
каузално правоотношение.Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно – обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение.
Също така в случая,
показанията на разпитаните по делото свидетелите са ясни, конкретни, взаимно потвърждаващи
се и допълващи се.Освен това и са дадени от лица лично възприели фактите и
присъствали на събитието, за които разказват.Те се подкрепят и от представената
по делото Запис на заповед.От показанията на свидетелите се установява, че
между страните е сключен договор за паричен заем от 19.01.2018г. за сумата от
4448.00 лева, чието фактическо предаване е станало същия ден и то срещу
задължението на ответника да я върне в срок до 30.03.2018г., както и
обстоятелството, че изявленията на страните по договора за заем са оформени в
подписан в присъствието на свидетелите от ответника Запис на заповед от
19.01.2018г..
Събраните в хода на производството доказателства
са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по
силата на валидно сключен договор за заем.По делото не се установи, че до
падежа – 30.03.2018г. или след това ответникът е върнал сумата получена в заем
по процесния договор, т.е. не е налице плащане от страна на длъжника, поради
което и предявеният иск се явява основателен.
При изпълнение на
процедурата по чл.131 от ГПК, от съдържанието на приложената по делото разписка
към съобщението за връчване се установява, че ответникът е получил документите лично,
поради което съдът намира, че преписът от исковата молба е връчен редовно на
ответника.В съобщението по чл.131 от ГПК изрично са посочени разпоредбите на
чл.40 и чл.41 от ГПК.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В изпратеното
му съобщение се съдържа изрично предупреждение за последиците на чл.238 от ГПК
при неподаване на отговор.
С оглед на редовното
връчване на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, макар и да не е бил
намерен на известния по делото адрес за първото насрочено по делото съдебно
заседание, съдът намери, че съобщението е връчено, респ.ответникът е редовно
призован.
В откритото
съдебно заседание, ответника не се явява и не се представлява.Ответникът не е
направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице.Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован е с оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК,
както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.От приложените към исковата молба писмени доказателства, както
и от събраните в хода на производството гласни такива, може да се направи извод
за вероятна основателност на исковите претенции, поради което следва да се
постанови Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се уважи
изцяло.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 677.92 лева / шестстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки /, от които 227.92 лева – държавна такса и 450.00 лева – адвокатско
възнаграждение – представляващи направени разноски в съдебното производство.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Ц.Д., ЕГН:**********
*** да заплати на В.П.С., ЕГН:**********,***, сума в размер на 4448.00 лева / четири хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева /, представляваща главница, дължима по
силата на договор за заем от 19.01.2018г.; сума в размер на 256.27 лева /
двеста петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки /, представляваща
законна лихва за забава, считано от изпадането в забава на 30.03.2018г. до
датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2018г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Ц.Д., ЕГН:********** *** да заплати на В.П.С., ЕГН:**********,***,
направените деловодни разноски по делото, в общ размер на 677.92 лева / шестстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки /.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответника може да търси защита по реда на чл.240
от ГПК пред ОС – Враца в едномесечен срок от връчването му.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: