№...........................................2016г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и седми април 2016г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 196/2016г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по редана чл.145 и сл.от АПК, вр. чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.
Образувано
е по жалба на К.П.Б.,***, чрез
пълномощник – адв.И., против Решение № 458/07.12.2015г. на Комисията за защита
от дискриминация /КЗД/, с което по отношение на Б. е установено, че К.П. –
Секретар на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и
резерва /СОСЗР/ и Д.Б.Д. – член на СОСЗР, не са осъществили пряка дискриминация
по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1 т.1 вр. чл.5 от
с.з., по признак „обществено положение“.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. В тази връзка
подробно са изложени съображения, а именно: Извършена е смяна на член на състава
на комисията, като определеният в последствие председател на същата – С. А., не
е бил добре запознат с преписката; Въпреки надлежно определените първоначално
страни – К.Б. - като жалбоподател и К.П. и Д.Д. – като ответници, в решението
на Комисията се посочва нова, заинтересована страна – СОСЗР, която не е била
представлявана на заседанията, нито е депозирала становище, каквото се цитира в
решението; Въпреки нередовно представеното от адв.Г. пълномощно, на същата й е
предоставен достъп до преписката. Твърди неправилно установена от органа
фактическа обстановка, несъответстваща на събраните писмени доказателства – не
е отчетен факта, че като действителен член на съществуващия ОблС на СОСЗР-Варна
е имал законно право да присъства на отчетно-изборната конференция; Не е
изяснен въпросът: защо след като е учреден „Випуск 80 – МУ“, е налице такова
забавяне при приемането му; Не са взети предвид: подадените жалби до 8-я
конгрес на СОСЗР, проведен на 11.04.13г. и тази до Изп.директор на „СОД-Варна“
АД срещу действията на двамата охранители, които са извикани от портиера чрез
паник-бутона, като не са изпълнени и направените в тази връзка в хода на
административното производство доказателствени искания. Счита за неверни
твърденията в решението, че „Випуск 80-МУ“ е приет за колективен член на
28.05.2015г. и че решението за
връщане на членския внос и регистрационните карти на новоучредения клуб са
върнати въз основа разпореждане по Протокол от 15.02.2013г., тъй като това е
станало два месеца по-рано. Счита, че горните пропуски са довели до неправилния
извод за липса на дискриминация.
На изложените основания жалбоподателят
претендира отмяна на решението, както и връщане на преписката на КЗД за ново разглеждане
на жалбата му до същата, при спазване изискванията на ЗЗД и указанията на съда
по прилагане на материалния закон.
В съдебно заседание и по
съществото на спора, лично и чрез пълномощника си – адв.И., поддържа жалбата и
моли същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени бележки, в които поддържа, че спрямо него е осъществена
дискриминация, съпроводена с принуди и заплахи за физическа саморазправа, с цел
да не присъства на ОС на Областната организация на СОСЗР-Варна.
Ответникът – КЗД-С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Поддържа представеното с молба от 20.04.16г. писмено становище, в което са
изложени съображения за неоснователност на същата. Счита за правилен извода на
КЗД за липса на доказателства в подкрепа твърденията на жалбоподателя за
нарушения на ЗЗДискр. Моли оспореното
решение да се остави в сила. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Заинтересованите страни – К.А.П.
и Д.Б.Д., чрез пълномощник – адв.С., оспорват жалбата и молят същата като
неоснователна и недоказана, да се отхвърли. Сочат, че не е имало основание
жалбоподателят да присъства на Областната конференция, тъй като не е бил сред
делегатите за това мероприятие, определени на предходно заседание на ОблС, като
техният брой е съобразен с възможностите на сградата и с поканените гости.
Съдът, след преценка
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество,
съдът съобрази от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред КЗД е
образувано по жалба на К.П.Б. с вх. № 44-00-4534/31.10.2013г. В същата са
изложени твърдения, че необосновано не е бил допуснат на проведената на
15.03.2013г. в гр.Варна областна конференция на СОСЗР под предлог, че няма делегатска
карта. Счита, че е имал законно право да присъства, тъй като е бил избран за
делегат от клуб „Випуск 80-МУ“ и освен това е бил член на действащия ОблС на
СОСЗР гр.Варна, който се е отчитал пред делегатите и неговите членове, поради
което е следвало да присъства по Устав. Според жалбоподателя недопускането му
на конференцията е станало по разпореждане на секретаря на ОблС на СОСЗР – К.А.П.,
а причината за това е направено от него изказване, че ще поиска оставката на
ръководството на областният съвет поради груби нарушения. Изложил е, че се е
опитал да състави протокол за случващото се, но Д.Б. му го е взел и го е
смачкал. Посочил е, че описаното представлява грубо нарушаване на правото му да
избира и да бъде избиран, както и пряка дискриминация
по признак „обществено положение“ от посочените две лица, по повод
третирането му като неравностоен член на съюза, тъй като в същото време са били
допуснати други членове на съюза. В жалбата са релевирани искания: да се извърши проверка за наличието на
дискриминационни обстоятелства по посочения признак; Да се отмени устната
заповед на секретаря на бюрото на ОблС на СОСЗР-Варна, като се отправи и
препоръка за преустановяване на дискриминационната практика.
С допълнително депозирана молба
вх.№ 44-00-4784/24.11.14г., жалбоподателят е посочил, че разширява обхвата на
проверката като твърди, че описаното представлява и тормоз по смисъла на § 1 от
ДР на ЗЗД, който е започнал от горните лица още от момента на подаване на
молбата му от 30.11.2012г. с искане за приемане на „Випуск 80-МУ“ в организацията,
ведно с Учредителния протокол на клуба.
С първоначалната жалба К.Б. е
представил други жалби във връзка с описания случай, както следва: до Районна
прокуратура-Варна, респ. до ВОП и ВАП; до Изп.Директор на СОД „Варна“; до 8-я
Конгрес на СОСЗР; както и влязло в сила Постановление на прокурор при ВРП за
отказ за образуване на наказателно производство и прекратяване на преписката.
Видно от представените с
административната преписка доказателства, постъпилата в КЗП жалба, след
отстраняване на нередовности по същата, е приета за допустима и по нея е
образувано производство по преписка № 89 с Разпореждане № 183/26.02.2014г. на
Председателя на комисията. Със същото: са определени докладчика и останалите
членовете на състава, които да разгледат жалбата; На докладчика е възложено да
започне процедура по проучване на преписката; На страните е указана
доказателствената тежест и фактите, които следва да установяват; Дадена им е
възможност за запознаване с преписката и изразяване на становище, за което същите
са надлежно уведомени.
В изпълнение на чл.55 и сл. от
ЗЗДискр, КЗД е реализирала предвидената в закона процедура по проучване, като е
изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в
производството. В тази връзка от ответниците по спора са представени писмени
обяснения, в които са изразили становище за неоснователност на подадената
жалба, тъй като на проведената на 15.03.2013г. конференция на ОблС на
СОСЗР гр.Варна право на присъствие са имали само избраните съгласно Устава делегати
и официални гости, за които е бил изготвен списък и единтвено те, след
представяне на делегатска карта са били допускани до мероприятието, като К.Б.
не бил сред избраните делегати, а клуб „Випуск 80-МУ“ е приет в състава на
общинската организация на СОСЗР гр.Варна на 28.05.2013г., т.е. след датата на
провеждане на конференцията – 15.03.2013г. Ведно с обясненията са представили:
Протокол от 21.02.13г. от заседание на ОблС на СОСЗР, на което е определен реда
за избор на делегати; списък на делегатите; Молба от 26.04.13г., ведно с
Протокол от същата дата за проведено заседание на „Випуск 80-МУ“ за приобщаване
към общинската организация на СОСЗР и Протокол от 28.05.2013г. за приемането
му.
В изпълнение на чл.59 ал.3 от
с.з. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по
преписката материали и с изготвения от определения докладчик по преписката
Доклад-заключение.
Съобразно чл.чл.60-63 от ЗЗДискр.
са насрочени и проведени открити заседания, за участие в което страните са редовно
призовани. Жалбоподателят е участвал лично, като по негово искане са събирани доказателства във връзка с
твърденията му в жалбата:
-Обяснения от Изп.директор на
„СОД-Варна“ АД, съгласно които на 15.03.2013г. мобилен патрулен екип, в състав
от двама охранители е посетил обекта по искане на клиента, въз основа сключен
договор от 2011г. Същият е представил копие от жалбата на К.Б. против
служителите на дружеството, като е посочил, че след извършена проверка не са
установени нарушения от тяхна страна, а действията им са били съобразени със
законовата нормативна база, регламентираща дейността на частните охранители;
-Обяснения от ответника К.П., съгласно които през м.ноември 2012г. К.Б. е подал молба за вписване на новоучредения клуб „Випуск 80-МУ“ към състава на Областната организация на СОСЗР-Варна, като заедно с нея е депозирал първоначален членски внос, регистрационни карти за издаване на членски книжки и сума за издаването им. Доколкото действащия за организацията Устав и чл.1 ал.3 и чл.2 от Инструкцията на ЦС на СОСЗР по организационна дейност предвиждат възможност новоучредения клуб да стане член на Общинската организация на СОСЗР-Варна, /а не директно на Областната такава/ е направено запитване до ЦС на СОСЗР в гр.С.. Получен е отговор от м.01.2013г., съгласно който въпросът с учредяването на посочения клуб е в правомощията на Общинския съвет на организацията. В тази връзка на събрание от 15.02.2013г. на Областната комисия е прието решение за предприемане на действия по подготовка на документите и приемане на новосформирания клуб в състава на Общинската организация; да се върне внесения членски внос и да се укаже начина на формиране на същия, съобразно действащия Устав. Към обясненията са представени цитираните в същите документи, в т.ч. и Протокол от 19.12.12г. за връщане на регистрационните карти, както и РКО от 15.02.2013г. за възстановяване на членския внос;
-Становище от Председателя на СОСЗР-С., в което са изложени факти и обяснения идентични с гореописаните, като е посочено, че съгласно Устава на организацията, членовете на СОСЗР се приемат и се считат за членове към Общинските съвети на СОСЗР, а не към Областните такива. Отразено е също така, че по повод оплакванията на жалбоподателя, със същия е бил проведен само устен разговор, като не са налице писмени жалби до 8-я Конгрес на СОСЗР, който се е провел на 11-12.04.2013г.
След преценка на
доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е
постановила процесното решение, с което е установила, че спрямо жалбоподателя
не е осъществена дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по
смисъла на § 1 т.1 вр. чл.5 от с.з., по признак „обществено положение“; и е
оставила жалбата му без уважение.
За да постанови този резултат,
КЗД е приела за установено от фактическа страна, че на 30.11.2012г.
жалбоподателят е подал молба за вписване в новоучредения клуб „Випуск 80 – МУ“
към състава на областната организация на СОСЗР-Варна. По постъпилата молба е
отправено запитване към Централната контролна комисия на СОСЗР, която е
посочила, че въпросът за учредяването на клуба е в правомощията на Общинския
съвет на организацията. На заседание, проведено на 21.02.2013г. на Областната
контролна комисия този въпрос е разгледан като е разпоредено на ОС на СОСЗР-Варна
да приеме в своя състав новосформирания клуб, а внесените средства за членски
внос и регистрационни карти, да бъдат върнати на председателя за изготвяне на
нови съгласно изискванията. Клуб „Випуск-80-МУ“ е приет за колективен член на
СОСЗР на 28.05.2013г. съгласно подадена
на 26.04.2013г. молба за членство, т.е. два месеца след провеждане на
заседанието на Областния съвет на СОСЗР, на което жалбоподателя не е бил
допуснат. В решението комисията е приела за безспорно установено, че
процедурата за избор на делегати от действащия Областен съвет на СОСЗР е
проведена на 21.02.2013г., на което заседание е взето решение за броя избрани
делегати и гости с право на присъствие на Отчетната конференция като в т.4 от
дневния ред на заседанието (протокол №1/21.02.2013г.) е прочетено писмо на ЦС
на СОСЗР относно казуса с Клуб „Випуск-80-МУ“. Съгласно приложения към
протокола списък, жалбоподателят и Клуб „Випуск-80-МУ“ не са били сред
избраните делегати на конференцията. Комисията е приела за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че причина за недопускането му е неговата позиция
и открито несъгласие с ръководството на Областния съвет, тъй като същите не се
основават на конкретни доказателства, а само на предположения, което не
кореспондира с доказателствения материал по преписката.
Въз основа на горното, в
оспореното решение КЗД е приела от правна страна, че жалбоподателят
действително не е допуснат на проведената областна конференция на ОС на
СОСЗР-Варна, но причината за това е липсата на членство на Клуб „Випуск-80-МУ“
на СОСЗР съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от Устава на организацията, а не
някои от посочените чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. признаци, поради което не може да се
обоснове извод за извършена пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и
тормоз по смисъла на §1 т.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.5 от същия закон по
признак „обществено положение“.
В хода на съдебното
производство, във връзка с наведените от жалбоподателя възражения, от ответната
страна са представени 3 бр.заповеди /налични и в преписката/ от Председателя на
КЗП, относно заместването на член на заседателния състав, провеждащ откритите
заседания по преписка № 89/2014г.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства преценява
жалбата като неоснователна, по следните съображения:
При извършване на служебната
проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК, съдът намира, че решението е постановено от компетентен орган, /подписано
единодушно от членовете на състава провели последното заседание/, в
предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила /описани по-горе/, в т.ч. и предложено на страните помирение, съгласно
чл.62 ал.1 от ЗЗДискр, което жалбоподателят е отказал.
І.Наведените от жалбоподателя
възражения /т.т.1-3 от жалбата/ за допуснати съществени процесуални нарушения,
съдът намира за неоснователни:
1.ЗЗДискр не предвижда
неизменност на състава провеждащ заседанията по производствата образувани по
редовни жалби. В случая смяната на членове на състава се е наложила по
обективни причини и е извършена със заповед на компетентния орган. Доколко
определените членове са били запознати с целия доказателствен материал при
провеждане на самото заседание, не може да бъде основание за
незаконосъобразност на крайния акт, още повече, че същия не се постановява на
самото заседание.
2.Централният съвет на СОСЗР е
бил конституиран като заинтересована страна, на проведеното на 27.10.2014г.
заседание на КЗД, във връзка с твърденията на К.Б. и изисканите от него
доказателства. Това не променя волята на жалбоподателя и посочените от него
лица, за които счита, че са го третирани дискриминационно и не съставлява
съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспореното
решение. Още по-малко пък такова се явява липсата на представителство на тази
страна в хода на административното производство. А противно на твърденията в
жалбата, от същата е налице писмено становище, депозирано чрез представляващия
Председател /л.171 от преписката/.
3.Адв.Г. е била надлежно
упълномощена от ответниците по спора /л.62/, с оглед изрично изразената от тях
воля, удостоверена с подписите им. Същата е получила достъп до преписката по
предвидения в закона ред.
ІІ.Неоснователно жалбоподателят
поддържа, че КЗД не е изследвала задълбочено и в детайли всички факти и
обстоятелства, и конкретно – забавянето на процедурата по приемането на „Випуск
80-МУ“, както и неизпълнени доказателствени искания, посочени в т.10 от
жалбата. Следва да се посочи, че всички искания на жалбоподателя са били
уважени и във връзка със същите са изискани обяснения и доказателства от
участниците в производството и от трети лица, което именно е наложило и
провеждането на трите заседания на комисията. Всички доказателства, за които
жалбоподателят твърди, че са направени от него, но не са изпълнени, са налични
по преписката: Писмо на ЦС на СОСЗР № 11/м.01.2013г. /л.132/; Обяснения както
от ответниците по спора /л.л.34, 37, 46, 131/, така и от Председателя на СОСЗР
/л.171/ за реда и начина за приемане на клуба като член на организацията;
постъпилите в тази връзка молби от „Випуск 80-МУ“, в т.ч. и Учредителен
протокол на клуба от 13.10.2012г. /175/; Изрично обяснение на Председателя на
СОСЗР, че не е постъпвала жалба до 8-я конгрес на организацията, като няма
основание на същите да не се даде вяра, тъй като представената от жалбоподателя
такава жалба е без входящ печат /л.13/, като в тази връзка неоснователно се
явява и възражението по т.8 от жалбата, с която е сезиран съда; Обяснения от
представляващия „СОД-Варна“ АД, съгласно които жалбата на Б. против двамата
служители на дружеството е приета за неоснователна, доколкото не са
констатирани нарушения от тяхна страна /л.126/. В тази връзка следва да се посочи,
че съдът преценява като неотносимо към предмета на спора възражението по т.9 от
жалбата, а именно - за липса на мотиви относно липсата на изрично произнасяне
на представляващия охранителната фирма по жалбата срещу двамата охранители. От
една страна - нито охранителното дружество, нито неговите служители са
ответници по спора. А от друга – поведението на същите е било предмет на
прокурорска проверка /л.3-12/, завършила с постановление за прекратяването й.
Съдът намира, че
административният орган, при постановяване на оспореното решение, е съобразил
всички събрани по преписката доказателства и след тяхната съвкупна преценка,
правилно е установил фактическата обстановка по спора.
ІІІ.Посочената в жалбата /т.7/
неточност в оспореното решение, а именно, че „Випуск 80-МУ“ е приет за
колективен член на 28.05.2015г.,
настоящият състав намира, че се дължи на фактическа грешка, която не се е
отразила на законосъобразността на решението, доколкото от доказателствата по
делото безспорно се установява, че това е станало на 28.05.2013г. /л.41/. Като неотносимо към спора
преценява възражението по т.5 от жалбата, във връзка с датите на връщане на
членския внос и регистрационните карти. Същото е и частично невярно, тъй като
действително картите са върнати на 19.12.2012г., но членският внос е
възстановен с РКО на 15.02.13г. /л.137/, от която дата е и протокола.
ІV.Неоснователни се явяват и
възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон,
произтичащо от неправилна и непълна преценка на доказателствата по преписката.
Както беше посочено и по-горе, съдът намира, че установената от КЗД фактическа
обстановка, подробно отразена в обжалваното решение, изцяло кореспондира със
събраните в хода на административното производство доказателства. Фактите са вярно
и правилно установени. Спорен по делото е въпросът, дали изградените въз основа
на същите правни изводи за липса на дискриминация и конкретно за липса на пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр /каквито са изричните
твърдения в жалбата, с която първоначално е сезиран административния орган/, са
в противоречие със закона. В тази връзка съдът съобрази следното:
С императивната разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В т.1 на §1 от ДР на ЗЗДискр е дадено определение и на понятието „тормоз“, а именно: всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда
От анализа на цитираните норми
следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр
е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В
този смисъл, в конкретния случай не е достатъчно да се установи
по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, а е необходимо да се докаже още,
че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като
следва да е налице и пряко причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в
някой признак по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.
Гореизложеното, съотнесено към
конкретния казус означава, че за жалбоподателя ще е налице неблагоприятно
третиране само в случай на доказване, че за него са били налице основания да
вземе участие в проведената на 15.03.2013г. Конференция на ОблС на СОСЗР, но не
е бил допуснат до същата, поради прилагането спрямо него на някой от
дискриминационните признаци.
Жалбоподателят твърди, че е имал право да вземе участие в същата, тъй като: 1.е бил член на действащия ОблС на СОСЗР гр.Варна, който се е отчитал пред делегатите и неговите членове, поради което е следвало да присъства по Устав; и 2. е бил избран за делегат от клуб „Випуск 80-МУ“.
Съдът намира горните твърдения за неоснователни:
1.Съгласно чл.43 ал.1 от Устава на СОСЗР Общото събрание /Конференцията/ на Областната организация се състои от делегати, избрани от общинските /районните/ организации за срок от четири години, на основата на единни за всички организации квоти и норми, определени от Областния съвет. От събраните по делото доказателства се установява, че след определяне на посочените квоти всеки общински съвет избира на отделно събрание имената на своите делегати, като ги изпраща в ОблС на СОСЗР и съответно на свое събрание Областният съвет утвърждава представените делегати, изготвя списък на същите и им издава делегатски карти за съответната конференция. На заседание на ОблС, проведено на 22.11.2012г. е прието решение за СОСЗР гр.Варна квотата да е 1 делегат на 30 члена, като общият брой делегати да са 80. На 21.02.2013г. е проведено заседание на Областния съвет на СОСРЗ гр.Варна, на което са определени 80 делегати за Областната конференция, съгласно приетата квота за избор на делегати, за които е изготвен списък /л.52/. От последния се установя, че жалбоподателят не фигурира сред избраните делегати. Б. не е представил и доказателства в подкрепа на твърденията си, че е член на стария областен съвет, а дори и да бяха налице такива, липсва разписано правило членовете на Областните съвети задължително да бъдат делегати или пък участници по право в конференцията.
2.Не се установи Б. да е имал правото да участва като делегат избран от колективен член, в случая – клуб „Випуск 80 – МУ“. От събраните, описани подробно по-горе в обстоятелствената част на решението доказателства, се установява, че към дата на конференцията клубът все още не е бил приет за член на организацията, т.е. не е бил персонифициран, поради което и не е имало възможност да излъчи свой делегат за участие в конференцията. Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, защо се е забавило във времето приемането на новосформирания клуб, тъй като се касае за колективен орган, а производството пред КЗП не е образувано по жалба същия или на Б. в качеството му на негов представляващ. Независимо от това следва да се подчертае, че не са представени доказателства това забавяне да е обусловено от неравно третиране при приемането на тази организация с оглед личността на нейния представляващ – жалбоподателят Б.. Безспорно същото се дължи и на обстоятелството, че в нарушение на установения нормативен ред, молбата на жалбоподателя като представляващ клуба е била за приемането му за член на областната организация, а не на общинската такава. Едва след надлежно депозирана такава на 26.04.2013г., клубът е приет за член на организацията
Предвид горното, съдът намира, че за жалбоподателя не са били налице основания за участие в конференцията, като недопускането му се дължи на обективни предпоставки, а не на субективно отношение спрямо същия. Не се установи същото да е в резултат на конкретна забрана, разпоредена от лицата К.П. и Д.Б. и касаеща единствено него.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че е неравностойно третиран спрямо останалите членове на СОСЗР. Както се установи по-горе, участието в конференцията е било на квотен принцип, на основание утвърден ред и приети с цел нормалното провеждане на мероприятие от този вид правила, които са относими за всички членове на СОСЗР. Както в хода на административното, така и в съдебното производство, въпреки твърденията на жалбоподателя не се установи други членове, които не са били избрани за делегати да са допуснати за участие в проведената конференция, в т.ч. и лицето Р. Б., /за който са наведени твърдения едва в съдебно заседание/, тъй като същият е бил избран за делегат, видно от приложения списък.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение на КЗД е
постановено в съответствие и с материалния закон. Не е налице причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение към лицето и причината за него, изразяваща се в
дискриминационния признак "обществено положение" по чл.4 ал.1 от ЗЗД. С оглед данните по делото
правилно е прието, че поведението на К.П. – Секретар на ОблС на СОСЗР /изразяващо се в забрана да се
допускат лица без делегатски карти на конференцията/ и Д.Б. – член на СОСЗР, не може да се квалифицира като проява на дискриминационно
отношение спрямо жалбоподателя, защото не е в резултат на различно третиране,
основано на признака обществено положение – член на СОСЗР, а е резултат на
дейност по изпълнение на правила и условия приети Устава на организацията.
Жалбоподателят не е бил избран за делегат и не е разполагал с делегатска карта,
поради което и не е имал възможност за достъп до събитието.
Изложеното обуславя
извода, до който е достигнал и ответника в оспореното решение, за отсъствие на
материалноправните предпоставки за наличие на дискриминация и тормоз спрямо жалбоподателя,
от страна на посочените лица. Липсват белезите на тези понятие, по смисъла на чл.4 ал.2 и ал.3 и § 1 от ДР на ЗЗДискр, във вр. с
признака „обществено положение“ по чл.4 ал.1 от с.закон. Не е налице различно
третиране на жалбоподателя спрямо други субекти при сходни обстоятелства.
По така изложените съображения,
съдът преценява жалбата като неоснователна. Решението на КЗД е законосъобразно.
Не са налице основания по чл.146 от АПК за неговата отмяна, поради което
жалбата следва да се отхвърли.
От ответната страна, с молба от
20.04.16г. е направено искане за присъждане на ю.к.възнаграждение.
Жалбоподателят е възразил с аргумент, че процесуалният представител не е
назначен на длъжност юрисконсулт, а като експерт. Така направеното възражение
съдът намира за неоснователно. На първо място - процесуалното представително на
ответника в съдебно заседание е осъществено от надлежно упълномощеното
лице /л.55 от делото/, притежаващо юридическа правоспособност,
съгласно представеното Удостоверение /л.56/, като длъжността на която е
назначено същото при КЗД е ирелевантна, по аргумент на чл.32 т.3 от ГПК вр.
чл.144 от АПК. На второ място – това представителство е реализирано не само в
съдебно заседание, но и чрез подготвените и депозирани в хода на съдебното
производство писмени становища и доказателства към тях, изготвени от
юрисконсулт /л.26 и л.62/.
Предвид гореизложеното и изхода от
настоящия спор, на осн. чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 300 лв., съгласно чл.7 ал.1 т.4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите лица, чрез пълномощника си адв.С., също са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски- адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба предоставя възможност адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл.38 ал.2 от с.з., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и двете предпоставки са налице – още в хода на административното производство заинтересованите лице са упълномощили адв.С. да ги представлява по образуваната преписка до окончателното приключване на спора по същата, като в пълномощното изрично е посочено, че адвокатската помощ ще е безплатна при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв, тъй като лицата са бивши колеги, настоящи членове на СОСЗР и близки приятели. На второ място – с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК, жалбоподателят се явява задължен за разноски.
На изложените основания К.Б. следва да бъде осъден да заплати на заинтересованите лица – К.П. и Д.Д., съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. за всеки от тях, съгласно чл.7 ал.1 т.4 вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Б.,***,
против Решение № 458/07.12.2015г. на Комисията за защита от дискриминация, с
което по отношение на него е установено, че К.П. – Секретар на Областния съвет
на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/ и Д.Б.Д. – член
на СОСЗР, не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от
ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1 т.1 вр. чл.5 от с.з., по признак
„обществено положение“; и е оставена без уважение жалбата му с вх. № 44-00-4534/31.10.2014г.
ОСЪЖДА К.П.Б.,***,
да заплати на Комисия за защита от дискриминация, гр.С., бул.“Драган Цанков“ №
35, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА К.П.Б.,***, да
заплати на К.А.П., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на
300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА К.П.Б.,***, да
заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300
/триста/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: