№ 1930
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. Б., ЕГН: **********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4654366 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 300лв.
/триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище и предлага същият да
бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата, като сочи, че нарушението не е доказано. В този смисъл
подържа, че от писмо на Областно пътно управление – Пловдив се
установява, че пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта, е
неподвижно закрепен на км. 49+860 м. в посока Пловдив – Труд, в протокола
за използване на техническо средство за контрол с рег. № 1030р-8148 от
19.03.2021 г. е отразено, че мястото за контрол е на републикански път ІІ-64
км. 49+800 м. в посока село Труд, но последното не отговаря на статичното
1
изображение, което сочи съвсем различно място – приблизително около км.
50+443, където е разположен пътен знак В-34 „Край на ограниченията,
въведени с пътни знаци“, съответно – погрешно е посочено мястото на
нарушението. Още посочва писмото на ОПУ – Пловдив от 20.05.2022г. е
посочено, че на км. 50+650 м. е налице пътен знак В-26 и табела Т2 от 1000
м., но тази табела е поставена на 05.04.2021 г., към датата на нарушението
18.03.2021 г. не е била налична поставена табела Т2 на въпросния пътен
участък, на мястото за заснемане на МПС не е действало валидно
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26. Предлага обжалваният
електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, както и да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт ***
оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен,
като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е
изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния
фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 30.05.2022г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА..
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 26.03.2021г., в 13:51 часа, на
Републикански път II – 64, в района на километър 49+800 в посока с.Труд, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е400 ЦДИ“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 97 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 60 км./ч., като превишението било в
размер на 37 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 101 км./ч. – превишение с 41 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 26.03.20201. и час - 13:51:47ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Д. С. Б..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
3
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия
пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора
на Областно пътно управление изх.№ 11-00-675 от 27.07.2022г., както и
приложената към последното снимков материал. От последното се
установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. с поставен на
км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че
място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява
се още, че същият знак е бил наличен към 26.03.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40
km/h - с глоба в замер на 300 лв..
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
4
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с Рег.№ 1030р - 8956 от дата
29.03.2021г., от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към
с.Труд.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Мерцедес Е400 ЦДИ“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на жалбоподателя Д. С. Б..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка „Мерцедес Е400 ЦДИ“ с регистрационен номер „***“ към
момента на нарушението – 26.03.2021г..
Съдът намери за неоснователно становището относно това, че е налице
несъответствие на мястото на контрол, посочено в протокола за използване на
техническо средство като Републикански път ІІ-64 км. 49+800 м. в посока
село Труд, а на статичното изображение - км. 50+443, съответно – че
погрешно е посочено мястото на нарушението. Подобно несъответствие в
случая не се констатира, доколкото както в електронния фиш, така и в
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство с Рег.№
1030р - 8956 от дата 29.03.2021г., а също и в приложеното статично
изображение, като място на контрол, съответно – на извършване на
нарушението еднозначно се сочи единствено – Републикански път II – 64, в
км. 49+800 в посока с.Труд, като изцяло липсва каквото и да е споменаване на
място - км. 50+443, или друго такова.
5
Именно предвид горното – еднозначното посочване на мястото на
нарушението като Републикански път II – 64, в км. 49+800 в посока с.Труд и
липсата на споменаване на място - км. 50+443 в протокола за използване на
техническото средство или статичното изображение, то неотносими са
възраженията относно това, че съгласно писмото на ОПУ – Пловдив от
20.05.2022г. е посочено, че на км. 50+650 м. е налице пътен знак В-26 и
табела Т2 от 1000 м., но тази табела е поставена на 05.04.2021 г., към датата
на нарушението не е била налична и т.н..
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
6
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4654366 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Д. С. Б., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 300лв. /триста лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7