Решение по дело №5365/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265101
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20211100105365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 28.07.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5365/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.В.Г., с която е предявен срещу З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ  за сумата от 35000 лв., представляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди – боли и страдания, резултат от  телесни увреждания, получени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.11.2018 г. Претендира законна лихва от датата на исковата молба (06.06.2019 г.) и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 12.11.2018 г., по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, в резултат на което е получил телесни увреждания – нарушена цялост и фрагментация на 3-то, 4-то, 5-то ребра, хематом на гръдната стена, контузия на гръден кош, навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен и травма в окосмената част на главата. Претендира обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 35000 лв. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, оспорва да е осъществен деликт, позовава се на съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства (Констативен протокол №К-716 от 12.11.2018 г., Удостоверение от 16.07.2019 г., издадено от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ и документите, съставени в хода на административно-наказателното производство), приетата по делото авто-техническа експертиза и показанията на свидетеля Г.Д., че на 12.11.2018 г. около 18:10 ч. в гр. София на ул. „Атанас Дуков“, в района на вход – изход на паркинг на тенис корт „Малееви“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Бентли Континентал GT“ с рег. № *****, управляван от Е.Л.К.-Д.и мотоциклет „Хонда Дилан 150“ с рег. № *****, управляван от Н.В.Г.. Произшествието е настъпило при следния механизъм: мотоциклетът „Хонда Дилан 150“ се движил по ул. „Атанас Дуков” в посока от бул. ’’Черни връх” към бул. ’’Н. Й. Вапцаров” със скорост около 35 km/h. По същото време л.а. „Бентли Континентал GT“ се движи от паркинга на тенис корт „Малееви“ към ул. „Атанас Дуков“. Когато мотоциклетът се е намирал на разстояние от около 10 метра от мястото на удара, водачът на автомобила предприема маневра за завиване наляво по посока бул. „Черни връх“ и макар водачът на мотоциклета да е задействал спирачната система на управляваното от него превозно средство, поради липса на техническа възможност да осъществи спиране, последвал удар на предната част на мотоциклета в областта на преден контролен номер. Причините за настъпване на произшествието са изцяло от субективен характер - поради навлизане на автомобила „Бентли Континентал GT” в коридора за движение на мотоциклета „Хонда Дилан 150”. От тук следва изводът, че към момента на навлизане на автомобила в лентата за движение на мотоциклета и предприемане на пресичането й, автомобилът е попадал в т.н. „опасна зона” за спиране на мотоциклета и произшествието е било непредовратимо от водача на мотоциклета. Съгласно заключението предотвратимостта на произшествието от страна на водача на автомобила е зависела само и единствено от недопускане на навлизане на автомобила „Бентли Континентал GT“ в лентата за движение на мотоциклета. Съдът приема, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила „Бентли Континентал GT“, който не е пропуснал движещия се на път с предимство мотоциклет и не е съобразил маневрата си с неговото движение и местоположение, с което извършил нарушение на чл.25, ал.1 и 2 и чл.50, ал.1 ЗДвП.

Установява се от представените медицински документи и заключението на СМЕ по делото, че от произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: три многофрагментно счупени ребра в дясно по задната лопатъчна линия, хематом над счупените ребра, навяхване на дясната външна глезенна става, повърхностна травма на окосмената част на главата и отслабена сила на дясната ръка. Пострадалият е бил приет по спешност в „Аджибадем Сити Килик Болница Токуда“, проведени са му изследвания и му е назначено домашно лечение. Вещото лице сочи, че счупването на три ребра с разместване е придружено с продължителни и интензивни болки, затруднено движение на снагата за срок от повече от 30 дни, всяко физическо усилие, включващо гръдния кош, води до страдание и интензивни болки. Навяхването на глезенната става е причинило болки за 15-20 дни, в който период е силно затруднено движението на крака. Травмата на главата е причинила болки в продължение на 20-25 дни. Възстановяването на дишането и движението на снагата до възможност за физическо натоварване е продължило 3 месеца. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи още, че по време на възстановяването си ищецът не е могъл да извършва ежедневните си дейности поради силно болезненото движение на снагата – бил е затруднен да извършва навеждане, обръщане и завъртане на тялото, както и противопоказно е било носене на товар в ръцете.

От показанията на свидетеля Г.С.се установява, че 2-3 месеца след произшествието ищецът е бил почти неподвижен, имал е нужда от помощ в ежедневието си, възстановяването е продължило общо 5-6 месеца, често е получавал главоболие и световъртеж. През този период е бил възпрепятстван да упражнява професията си като механик, отказал се е и да кара мотор.

Съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От представените писмени доказателства се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, травмите на ищеца и причинната връзка между произшествието и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Е.Л.К.-Д.при управление на лек автомобил „Бентли Континентал GT“ с рег. № *****.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Бентли Континентал GT“ с рег. № ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и естество на телесните увреждания – контузия три ребра, естество на проведеното лечение (домашно лечение, липса на оперативно лечение или болничен престой), интензитет и продължителност на болката (интензивна през първите тридесет дни след произшествието), период на възстановяване (2-3 месеца), наличието на пълно възстановяване, доколкото липсват данни за остатъчни последици за здравето на пострадалия. Следва да се съобрази още продължителния период, в който ищецът е бил затруднен да движи тялото си и да носи тежест, битовото неудобство от необходимостта да ползва чужда помощ и как уврежданията са се отразили на възможността на упражнява професията си. В същото време, както беше отбелязано по-горе, уврежданията не са изисквали оперативно лечение или болничен престой.

Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта и съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване По делото е изслушана авто-техническа експертиза, според която преди инцидента управлявания от ищеца мотоциклет се е движел със скорост 35 км/ч.. Изслушана е съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че увреждането е получено по механизма на директно травмиране от удар. По делото се установява по безспорен начин скоростта на мотоциклета, от което не може да се направи извод, че същата обективно е допринесла за настъпване на инцидента. От изслушания свидетел Г.Д. – очевидец, се установява, че при настъпване на произшествието ищецът е бил с каска, боне и ръкавици. Ето защо съдът приема, че не се установява с противоправно поведение пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредоносните последици – движението му е било правомерно, със съобразена скорост, носел е предпазно облекло. Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

По изложените съображения искът следва да се уважи до сумата от 20000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 35000 лв.

Ищецът има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата молба претенция, същата е входирана при застрахователя на 12.02.2019 г. С оглед диспозитивното начало обаче на ищеца следва да се присъди законна лихва от заявения от него начален момент – 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1967,14 лв.

На ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 642,86 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, да заплати на Н.В.Г., ЕГН **********, както следва:

на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 12.11.2018 г., заедно със законната лихва от 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1967,14 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв.

 

ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 642,86 лв., представляваща съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: