РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Силистра , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101025 по описа за 2020 година
Ищецът Д. К. С. твърди, че на 31.05.2019 г. страните сключили договор, по силата на
който ответникът в качеството си на изпълнител се съгласил да изгради в груб строеж
постройка със застроена площ от 56 кв.м. в имот с идентификатор ............... по
кадастралната карта и регистри на А., срещу поето от ищеца в качеството му на възложител
задължение да заплати възнаграждение в размер на 15000 лв. Ищецът заплатил авансово
сумата от 9000 лв., но строителните дейности на обекта се извършвали мудно и в края на м.
юни 2019 г. напълно замрели, като станало ясно, че това се дължи на неспособността на
единствения работник на ответното дружество - Х., който се оказал и негов управител, да
изгради покривната конструкция на обекта. В крайна сметка ищецът ангажирал друг
майстор за изграждането на покрива, на когото в началото въпросният Х. помагал;
впоследствие обаче той (Х.) преценил, че присъствието му не е необходимо, поради което
напуснал обекта. Заради неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договора за
изработка ищецът развалил същия, поради което той счита, че ответникът следва да му
възстанови част от заплатения аванс в размер на 3908,46 лв., съответен на неизпълнените от
ответното дружество СМР. Твърди, че извършените на обекта СМР от ответника са
следните: армиране, кофраж и изливане на (само на половината от площадката), армиране,
кофраж и бетон на колони и трегери, като част от разходите за труд били поети от ищеца,
тъй като в строителните дейности участвал той, неговите син и внук и още трима
работници, на които той плащал надник. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 3908,46 лв., с която той неоснователно се е обогатил за негова сметка, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.09.2020 г., до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
1
Ответникът „Ха и Ка Строй” ЕООД оспорва твърденията на ищеца, че е развалил
договора за СМР, и твърди, че той е преустановил действието си поради изпълнение на
задълженията по него. Твърди също така, че от приложения по делото протокол образец 19
било видно, че обектът е приет без възражения за неизвършени или некачествено извършени
СМР. Твърди, че за изграждането на обекта дружеството вложило материали на обща
стойност 7394,80 лв., а останалата част от заплатения аванс от 9000 лв. не покривал дори
разходите за вложения от работниците на дружеството труд при изграждането на обекта.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Чрез представен по делото договор за строителство от 31.05.2019 г. ответното
дружество в качеството си на изпълнител се задължило да изгради в имота на ответника,
находящ се в с. А., ул. Л.“ № .., едноетажна постройка с площ около 56 кв.м., включваща
изграждането на 6 стоманенобетонни колони, свързани помежду си със стоманенобетонни
рандбалки, зидария подпрозоречна и дървена покривна конструкция, свързана със стар
покрив, покрита с керемиди, срещу насрещното задължение на ищеца в качеството му на
възложител да заплати възнаграждение в размер на около 15000 лв., подлежащо на
окончателно уточняване, след като се завърши етап грубо строителство (скелетната част) на
сградата. Според чл. 13, ал. 3 от договора в така посочената цена не бил включен ДДС, а
съгласно ал. 2 на същата договорна клауза тя касаела скелетното изграждане на обекта и
включвала цената на вложените материали, извършени работи и разходи за труд,
механизация, енергия, складиране и др. под., както и печалба на строителя. Чл. 14, ал. 1 от
договора предвижда, че ако количеството на действително вложените материали и/или
действително извършените работи се окаже по – голямо или по – малко от посоченото, то
цената съответно се намалява или увеличава, като ал. 2 на същата клауза формулира
хипотези, при които строителят няма да разполага с право да иска увеличение на цената при
условията на предходната алинея. Същевременно никъде в договора или в негово
приложение не се конкретизира количеството строителни материали, които се очаква да
бъдат вложени в обекта и спрямо което ще се преценява по реда на чл. 14, ал. 1 наличието
на предпоставки за увеличаване или намаляване на възнаграждението, нито пък са
детайлизирани строителните дейности, необходими за осъществяване на целта на договора
(изграждането на постройката), за да се съобрази дали са извършени именно в този обем,
съответно в увеличен или намален такъв. Чл. 15, ал. 1 от договора предвижда хипотеза на
изменение на възнаграждението при промяна на „определените цени на материали“ по
време на неговото изпълнение с повече от 5 %, а за разлика от чл. 13, ал. 1 от същото
съглашение, чл. 16, ал. 1 фиксира цената на строителството на конкретната сума от 15000
лв., платима на две вноски – 60 % авансово, а останалата част (ал. 3) – след приемане на
обекта с протокол и издаване на фактура. В тази ситуация при наличието на две
2
нееднозначни договорни клаузи за определяне размера на дължимата от възложителя
насрещна престация, съдът счита, че приложение следва да намери втората от тях, при
положение че тя установява точен размер на задължението, докато клаузата, която посочва
условно приблизителната стойност на строителството, не позволява изчисляването на
окончателната му цена поради липсата на механизъм в тази насока.
За установяване на действително извършените от изпълнителя СМР бяха разпитани
по искане на ищеца свидетелите В.И. – негов съсед, К. К. в, негов син, и С. А., майстор,
извършил част от строителството, както и по искане на ответника – свидетелката К. Д.,
инженер – проектант и конструктор в ответното дружество, съжителстваща на съпружески
начала с неговия управител. Според показанията на свидетеля И. до определен етап
строителството в имота на ищеца било осъществено от управителя на ответното дружество,
който изградил колоните, гредите и настилката, а останалите дейности – изграждането на
покрив, стени и мазилки, било продължено от други работници, наети за тази цел от ищеца.
В сходен смисъл са и показанията на сина на ищеца, свидетеля К., според който управителят
работил до изливането на бетона и колоните, а след това участвал при изграждането на
покрива като помощник на друг майстор, ангажиран от неговия баща, т.е. от възложителя
по договора. Свидетелката Д. заявява, че обектът е предаден в завършен вид (съобразно
изискванията на договора за строителство) 10 дни преди крайния срок, т.е. на 9 юли 2019 г.,
като този вид включвал стоманенобетонни колони, стоманенобетонни греди под покривната
конструкция, както и самата покривна конструкция. Свидетелят А. потвърди, че при появата
му на строежа били излети само колоните и трегерите, а той с помощта на управителя на
ответното дружество изградил покривната конструкция срещу възнаграждение от 300 лв.,
заплатено му от управителя, като той извършил и зидарията, от която само два – три кв.м.
отдолу на прозорците била осъществена от същия този управител. На определен етап от
строителството изпълнителят издал акт – образец 19, неподписан от ищеца, който съдържал
констатации за изграждане на стоманобетонна скелетна носеща конструкция до долен ръб
кота стреха, които дейности са остойностени на общата сума от 12600 лв., като е отбелязано
извършеното до този момент плащане от 9000 лв., което не е спорно между страните.
Отделно от това ищецът твърди, че е закупил със собствени средства материалите за
изграждането на покрива, както и тухлите, като управителят на дружеството – изпълнител
признава, че действително материалите за покривната конструкция са доставени от самия
възложител, а макар да не взема отношение по въпроса за закупуването на тухлите, става
ясно, че те също са били осигурени от ищеца, предвид на обстоятелството, че представените
от дружеството разходооправдателни документи не касаят закупуването на такива
материали.
Въз основа на тези данни съдът приема, че към крайната дата на изпълнение на
възложеното строителство строителният обект е бил завършен във вида, описан в чл. 1, ал. 1
от договора, тъй като са били изградени настилката, стоманенобетонните колони и греди,
покривната конструкция, както и подпрозоречната зидария. Нито един от разпитаните по
3
делото свидетели не потвърди твърденията на ищеца, че само върху половината от
площадката от 56 кв.м. (а не върху цялата площ) бил излят бетон, а същевременно
свидетелят А. отбеляза, че управителят на дружеството – изпълнител е изградил два – три
кв.м. подпрозоречна зидария, което е залегнало и в количествено – стойностната сметка на
ангажираното от ищеца техническо лице, остойностило сторените в имота му СМР. Всички
свидетели бяха единодушни, че изпълнителят е изградил стоманенобетонните колони и
греди, а по отношение на покрива се установи, че той е бил изпълнен с осигурени от
възложителя материали от свидетеля А. и управителя и работник в ответното дружество Х.
Г. в качеството му на негов помощник, който освен това заплатил и труда на свидетеля в
общ размер от 300 лв. Същевременно от изявленията и на двете страни по делото стана ясно,
че ищецът не е отправял изявление за разваляне на договора, тъй като след приключването
на покрива управителят и работник в ответното дружество Г. си тръгнал, заявявайки, че
повече не е нужен на обекта, въпреки че самият ищец не го освободил от бъдещото му
участие в строителните дейности.
В съдебно заседание ищецът заяви, че самият той всеки ден е работил на обекта, а
заедно с него – неговите син и внук, та дори и още две – три деца – ученици, докато
ответникът признава, че такава помощ му е била оказана едва при изграждането на покрива,
а преди това твърди, че е извършвал строителните дейности самостоятелно. Синът на
ищеца, свидетелят К. заяви, че от самото начало на строителството на обекта почти всеки
ден помагали той, баща му и неговия племенник, т.е. внука на ищеца, а от заключението на
вещото лице стана ясно, че възложените чрез договора за строителство СМР биха могли да
се осъществят от един работник за общо 41 работни дни при съобразяване на осемчасов
работен ден. Периодът от 01.06.2019 г. (началото на строежа) до 09.07.2019 г. (предаването
на обекта) обхваща 26 работни дни (без да се включва датата 09.07.2019 г.), поради което
следва да се приеме, че за осъществяване на строителството в посочения срок е бил
необходим труда на още един работник, полаган в продължение на 15 дни, участието на
какъвто е било осигурено от ищеца и за негова сметка, с изключение на труда на свидетеля
А., който изградил покривната конструкция на сградата в рамките на пет работни дни срещу
възнаграждение от 300 лв., платено му от управителя на дружеството – изпълнител.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предметът на
възложеното строителство е бил осъществен към 09.07.2019 г., тъй като към този момент са
били извършени всички дейности, включени в обхвата на чл. 1, ал. 1 от сключения между
страните договор. В действителност стана ясно, че покривът на сградата не е бил изпълнен
изцяло от управителя и работещ в ответното дружество Г., а е бил изграден основно под
ръководството на друг майстор, свидетеля А., на когото Г. единствено помагал. Въпреки
това се установи, че именно управителят Г. е заплащал възнаграждението на този работник,
поради което следва да се приеме, че тази част от строителните дейности той (работникът) е
осъществил по негово възложение и че ответникът е изпълнил задълженията си по тази
част от договора именно чрез труда и компетентността на този свидетел, без оглед на
обстоятелството коя от двете страни по делото е установила първоначален контакт с него и
4
го е мотивирала да се включи в строежа. Отделно от това стана ясно, че въпреки
убеждението си, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор,
ищецът не е отправил изявление за неговото разваляне на нито един етап от строителството,
докато към момента такова изявление не би могло да произведе действието по чл. 87, ал. 1
ЗЗД, доколкото се установи, че строителството е завършено в пълен обем и не е налице
допуснато от ответника виновно неизпълнение на поетите с договора задължения. Въпреки
това на коментар следва да се подложи обстоятелството, че ищецът е доставил материалите
за покрива на обекта, тухлите за подпрозоречната зидария и е помагал с личен труд,
съответно е осигурил още един работник за период от поне 10 работни дни (изчислени като
разлика от 15 работни дни и петте работни дни на свидетеля А., възнаграждението на когото
е било заплатено от ответника), въпреки че тези разходи за били включени в общата цена
(възнаграждение) по договора за строителство и следователно е следвало да бъдат поети от
ответната страна. В случай че възложителят бе изпълнил изцяло насрещното си задължение
по сключения договор (заплащане на възнаграждение в размер на 15000 лв.), той би имал
правото да претендира тези разходи по реда на института на неоснователното обогатяване –
чл. 55, ал. 1 ЗЗД при условията на неосъществено основание, тъй като би се оказало, че част
от цената по договора не е била вложена за реализиране на основанието, за което тя е била
заплатена, нито би могла тепърва да послужи за тази цел, при положение че строежът,
предмет на възложената изработка, е вече окончателно завършен.
Ищецът е представил доказателства за закупуване на материали на стойност 5055,06
лв. като към тях следва да се прибави сумата от 500 лв., представляваща надника на един
работник за 10 дни (по 50 лв. на ден според становището на вещото лице), т.е. общо 5555,06
лв. Същевременно стана ясно, че от общия размер на уговореното възнаграждение по
договора той е заплатил една част в размер на 9000 лв., но не и остатъка от 6000 лв., в чиято
стойност се вмества и сумата, която той е вложил в строителството. За да обоснове
претенцията си ищецът се позовава на остойностяването на извършеното строителство от
нает от него оценител, както и от вещото лице по назначената по настоящото дето СТЦЕ,
чиито заключения оценяват извършените строителни дейности по средни пазарни цени,
според които дори общата стойност на обекта възлиза на сумата от 7006,26 лв. без ДДС, т.е.
на по – малко от половината от уговореното възнаграждение по договора за строителство.
Всъщност чрез настоящия процес ищецът се домогва да установи, че уговореното
възнаграждение не съответства на действителната пазарна стойност на възложените СМР,
което обаче не му дава основание да иска намаляване на същото, при положение че се е
договорил да го заплати, т.е. е сключил сделка на конкретна цена, която не подлежи на
редукция поради обстоятелството, че други изпълнители на строителни дейности предлагат
услугите си срещу по – ниски възнаграждения. Този извод следва от разпоредбата на чл. 20а
ЗЗД, който гласи, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и която
следователно не позволява същите да бъдат атакувани единствено поради евентуалната
възможност за постигане на по – благоприятни условия при ползването на други доставчици
на същата стока или услуга. Обратното би компрометирало свободата на договарянето,
5
регламентирана в чл. 9 ЗЗД, и изобщо пазарните принципи при търсенето и предлагането на
стоки и услуги, би опорочило всички сделки, сключени на по – висока от най – ниската
предлагана стойност и би изисквало налагането на еднакви цени на стоките и услугите.
Поради тези причини определената от вещото лице цена на извършените от ответното
дружество СМР - 4280.38 лв. (на практика за всички дейности по договора без изграждането
на покрива) следва да се съотнесе към общото уговорено възнаграждение от 15000 лв., като
се вземе предвид, че вещото лице остойностява всички СМР на сумата от 7006,26 лв. (сбора
от стойностите по пета колона от първата таблица в заключението при уточненията на
вещото лице от съдебно заседание, че тази колона включва стойността на труд и материали),
а страните са се споразумели, че същите ще бъдат изпълнени срещу цена от 15000 лв. Ако
ищецът не бе съхранил и съответно представил документите за закупуването на строителни
материали, дължимото от него възнаграждение би следвало да се определи на база
заключението на вещото лице за стойността на извършените СМР (4280.38 лв.), съотнесена
към общия размер на уговореното възнаграждение, по който способ същото възлиза на
сумата от 8864,05 лв. (т.е. разликата между 9164,05 лв., представляваща посоченото
съотношение, и сумата от 300 лв. – възнаграждение на свидетеля А., заплатено от
ответника). От казаното става ясно, че ищецът е заплатил на насрещната страна
възнаграждение, което съответства на осъществените от нея СМР на база цените,
съгласувани в сключения договор за строителство, и на същия не се дължи възстановяване
на част от така заплатената сума на нито едно от основанията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дори да се
приеме, че развалянето на договора не е единственото обстоятелство, на което той основава
претенцията си. Поради изложените причини предявените от него искове – главен и
акцесорен (за заплащане на законна лихва) следва да се отхвърлят като неоснователни,
ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски. Поради отхвърлянето
на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да възстанови на ответната страна
разноските по делото в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Д. К. С. с ЕГН ********** от с.
А., общ. С. против „Ха и Ка Строй” ЕООД с ЕИК ....и адрес на управление: гр. С., ул. „С.В.“
№ .., вх. И., ет. ., ап. ., представлявано от Х. Ю. Г., чрез който ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 3908,46 лв., с която той неоснователно се е обогатил за
негова сметка поради неизвършване на всички СМР по договор за строителство от
31.05.2019 г., за които ищецът му заплатил възнаграждение, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2020 г., до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. К. С. с ЕГН ********** от с. А., общ. С.за заплащане на
направените по делото разноски.
6
ОСЪЖДА Д. К. С. с ЕГН ********** от с. А., общ. С. да заплати на „Ха и Ка Строй”
ЕООД с ЕИК ...и адрес на управление: гр. С., ул. „С. В.“ № ., вх. И., ет. ., ап. .,
представлявано от Х. Ю. Г., направените по делото разноски в размер на 400 лв.
(четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7